Решение № 260345 от 15.01.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№............

Гр. София,

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, БРАЧНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и двадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

АЛБЕНА БОТЕВА при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Данаилова въззивно гражданско дело № 10073 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по въззивна жалба от Г.К.С. срещу решение № 115647/11.05.2017 г., постановено по гр.д.№5617/2013 г. по описа на Софийския районен съд, 92 състав, с което е отхвърлен иска му по чл.59, ал.9 СК срещу Н.С.С. за изменение на начина на упражняване на родителски по отношение на детето на страните М. – Ж.Г.С., родена на ***г.

Оплакванията в жалбата са за неправилност на съдебното решение поради неправилна преценка на доказателствата и нарушение на закона. Въззивникът счита, че събраните доказателства установяват настъпили изменения в обстоятелствата, касаещи упражняването на родителските права по отношение на детето и изразяващи се във влошаване на отношенията между родителите, препятстване от страна на майката на личните контакти между бащата и детето, довели по нейна вина до развитието у детето на синдром на родителско отчуждаване спрямо бащата, което застрашава психо-емоционалното равитие на детето и неговото личностно утвърждаване.

Поведението на майката, според въззивника, е в нарушение на задълженията й да пази авторитета на бащата, да съдейства за пълноценни контакти и създава сериозен риск за детето. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което упражняването на родителските права да му бъдат предоставени, като прави искане за преодоляване на родителското отчуждение да бъдат предприети препоръчаните от вещо лице мерки, като детето се отдели от въззиваемата за три месеца, след което за три месеца се осъществяват контролирани срещи между баща и дете чрез социалните служби в тяхно присъствие и при добър ефект да се възстанови режима на контакти.

Въззиваемата страна Н.С. оспорва жалбата, като сочи, че по никакъв начин не е препятствала виновно контактите между баща и дъщеря, а отказът на детето да общува с него се дължи на собственото му поведение, изразяващо се в инцидентно проявено желание за контакти и винаги принудително чрез съдебен изпълнител, полиция и социални служби, чрез въвличането на детето в множество съдебни процедури и упражняване на тормоз по отношение на близките му. Сочи, че от 2014 г. С. не е проявявал интерес към осъществяване на лични контакти с детето, оспорва да има родителски капацитет да го отглежда, тъй като живее сам, има редица заболявания, няма постоянни доходи, никога не е живял с дъщеря си, включително и по времето, в което родителите са имали връзка, като с оглед възрастта му, пола и възрастта на детето, промяна в упражняването на родителските права би довела до сериозни вредни последици за М. – Ж..

Съдът като обсъди доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото намира следното от фактическа и правна страна:

Съдът с оглед задължението си да следи служебно за валидността на решението и неговата допустимост намира, че то не страда от посочените пороци.

Страните не спорят, а се установява и от събраните писмени и гласни доказателства, че са родители на М. – Ж.Г.С., родена на *** г., като никога не са били в граждански брак, а след прекратяване на връзката им, с решение № ІІІ-113-31/25.03.2011 г., постановено по гр.д.№ 9739/2010 г. на Софийски районен съд, 113 състав, влязло в сила на 23.04.2011 г. по отношение на упражняването на родителските права и на 29.01.2013 г. в останалата част, упражняването на родителските права е предоставено на майката Н.С., бащата Г.С. е осъден да заплаща месечна издръжка от 100 лв., като е постановено да осъществява лични контакти с дъщеря си всяка първа и трети събота и недела от месеца от 10 часа в събота до 19 часа в неделя в дома си с преспиване на детето, един месец през лятото по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката, всяка нечетна година за коледните празници от 17 часа на 23.12 до 12 часа на 26.12, всяка четна година за новогодишните празници от 17 часа на 30.12 до 12 часа на 02.01, през нечетните години на Великденските празници от 10 часа сутринта на първия им ден до 17 часа на последния празничен ден, както и по 2 часа на рождения ден на детето, съобразно дневния му режим.

Районният съд е сезиран с иск по чл.59, ал.9 СК, в което производство по спорна съдебна администрация по силата на изрично препращане са приложими и правилата на чл. 59, ал.3 и следващите СК, включително относно личното изслушване на родителите и изслушването на детето при условията на чл.15 от Закона за закрила на детето, което към момента на приключване на устните състезания по делото пред първоинстанционния съд е било навършило 11 години.

Доколкото се касае за искане за изменение във вече определения начин на упражняване на родителски права, то и в това производство релевантни са факти относно промяна на обстоятелствата, обусловили първоначалното решение за предоставянето им за упражняване от майката и относими към критериите, посочени в разпоредбата на чл.59, ал.4 СК.

По делото се установява,че след влизане в сила на първоначалното решение за упражняване на родителски права е настъпило значително влошаване на отношенията между родителите, изразяващо се в прекъсване на всякакви нормални отношения по повод отглеждането на детето, в резултат на което, считано от м. януари 2012 г. не са осъществявани предписаните от съда, първоначално като привременни мерки, а впоследствие и с влязлото в сила решение по гр.д.№ 9739/2010 г. на Софийски районен съд, 113 състав лични контакти между детето и неговия баща.

От твърденията на страните, изготвените социални доклади, представеният заверен препис от решение по нчхд № 9762/2012 г. на СРС, както и при изслушването на детето пред въззивния съд в съдебно заседание на 15.07.2020 г., се установява, че дълбокият разрив в отношенията на родителите, които и при първоначалното определяне на режима е съобразено да са лоши, е настъпил във връзка с конфликт от 11.01.2012 г., който се е разиграл в присъствието на М. –Ж.между въззивника Г.С. и М.С.

- майка на въззиваемата и баба на детето.

Според въззиваемата на

11.01.2012 г. при предаване на детето за осъществяване на лични контакти Г.С. е нанесъл побой на майка й в присъствие на детето, което много го изплашило, като по частна тъжба на М.С. е образувано нчхд № 9762/2012 г. на СРС, НК. Твърди, че и след това С. е причаквал нея и детето, както бабата и детето, на улицата пред и около дома им, за да ги заплашва и обижда, което е ставало в присъствието на детето и за което са подавани сигнали в полицията.

С присъда от 21.10.2015 г. Г.С. е осъден за обида, нанесена на 11.01.2012 г. на М.С., чието съдържание е без правно значение за производството, а е оправдан за нанасяне на лека телесна повреда на М.С.. Няма данни във връзка с подадените сигнали от Н.С. и М.С. до 04 РУП да са последвали административни мерки или наказателна принуда по отношение на Г.С..

Детето М. – Ж.също е възприело скандала на 11.01.2012 г.,за който съобщава в съдебно заседание, като разказва, че тогава баба му го взела по-рано от детската градина и баща му се ядосал, че не я е намерил там и дошъл у дома им. Баба му и баща му са спорили и са имали физически контакт, а то е възприело случката като неприятна, защото баба й викала за помощ, майка й била извикана от работа и дошла линейка.

Посочва случката като една от „гадните спомени“, които желае да си спести, с което обяснява нежеланието си да се среща с баща си.

От представените писмени доказателства – протоколи по изпълнително дело 20118460400016 на ЧСИ О.М.и изпълнително дело № 20127830400151 на ЧСИ И.Ч. и изготвените по първоинстанционното дело множество социални доклади се установява, че Г.С. е образувал изпълнително производство относно режима на личните контакти първоначално пред ЧСИ О.М., което дело впоследствие е прехвърлено пред ЧСИ И.Ч.. По изпълнителните дела са направени множество опити за принудително предаване на детето М. –Ж., с участие на служители на ДСП Лозенец и полицейски служители от 04 РУП на СДВР след 11.01.2012 г. и до м.февруари 2013 г. Във всички тези случаи режимът не е изпълнен, тъй като детето е отказало да тръгне с баща си, като в част от случаите отказът е направен от детето пред съдебния изпълнител, а в част от случаите е предаден чрез майката Н.С.. От представеното разпореждане по изпълнително дело №12/2015 г. на ДСИ при СИС на РС-Панагюрище, се установява,че за принудителното изпълнение на решението относно режима на лични контакти са образувани изпълнително дело 2008/2014 г. на СИС при СРС, изпратено за подсъдност на СИС при РС – Панагюрище, където е образувано изпълнително дело № 12/2015 г., впоследствие изпратено наново по подсъдност на СИС при СРС с разпореждането от 16.03.2015г.

Така в съставения на 22.01.2012 г. протокол по изпълнително дело 20118460400016 на ЧСИ О.М.е удостоверено, че детето е било приготвено за да тръгне с баща си, но само е заявило, че не иска да излезе с татко си, тъй като той е „пребил баба“. В протокол от 04.02.2012 г. на ЧСИ М. е удостоверен друг опит за осъществяване на режима за лични контакти, при който детето е отказало да тръгне с баща си, като заявило, че се страхува, в който случай веднъж е изведено от майка си от жилището и оставено до бащата, а впоследствие и предадено от майка си в прегръдката на баща си, но тъй като се съпротивлявало и плачело съдебният изпълнител е прекратил опита да бъде отведено от бащата. Отказ на детето, заявен в разговор с частен съдебен изпълнител И.Ч. е удостоверен от него и в протокол за извършени действия по изпълнително дело от 11.07.2012 г.

Във връзка с невъзможността да осъществява лични контакти с дъщеря си въззивникът С. е подал множество сигнали и искания за съдействие до органите на полицията и прокуратурата, до частните съдебни изпълнители, министърите на правосъдието, образованието, директора на Агенция „Социално подпомагане“.

Въз основа на сигнали срещу Н.С. за извършено престъпление по чл.182, ал.2 НК за неизпълнение на съдебно решение относно упражняването на родителски права, сигнал за извършено престъпление по чл.313 НК относно подаване на невярна декларация за адрес, като от представената справка от 27.02.2017 г. се установява срещу нея да са образувани 7 бр. прокурорски преписки, като част от производствата са прекратени поради липса на извършено престъпление /пр.пр. 1202/2013 г. и пр.пр.33671/2013 г. на СРП/, по две от преписките са образувани наказателни дела, по които Н.С. е призната за невиновна да не е изпълнила съдебното решение за упражняване на родителски права и режим на лични отношения в условията на продължавана престъпление за периодите 11.01.2012 г. – 23.05.2012г. и 02.06.2012 г. – 20.01.2013 г. с решения нахд № 19323/2012 г. и нахд № 8031/2013 г. на СРС, образувани по предложение на СРП за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.78 НПК. За останалите три прокурорски преписки не са представени доказателства да са приключили производствата, като от писмените доказателства, се установява, че по нахд № 8031/2013 г. след извършена експертиза за установяване на свидетелската й годност, като свидетел е била разпитана и М. – Ж./ протокол от 09.12.2014 г. по нахд 8031/2013 г./.

В своя молба с вх.№19037/16.09.2011 г. до съдебния изпълнител О.М.по изпълнително дело 20118460400016, в жалба с вх.№ 484/12.01.2012 г. до СРС относно инцидента на 11.01.2012 г. и възражение, адресирано до министъра на правосъдието и подадено чрез ЧСИ И.Ч. на 17.07.2012 г. , въззивникът Г.С. е направил искания компетентните органи да упражнят законовите си правомощия като отнемат детето М. – Ж.от нейната майка и предприемат мерки по настаняването й в социално заведение и за ангажиране на наказателната отговорност на Н.С., за отстраняването й от заеманата длъжност като преподавател, които искания са обосновани с невъзможността на бащата да упражнява лични контакти с дъщеря си по вина на майката.

Разпечатката съдържа 33 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4177ad49-4336-43fd-ad9f-cfe7f0d2f457