Решение № 260272 от 04.08.2020, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1262/2020
- Вид
- Решение № 260272
- Подписан
- 04.08.2020
- Състав
- НАСУФ ИСМАЛ, ИРЕНА НИКОЛОВА ПЕТКОВА, НАТАЛИЯ ПАНАЙОТОВА НЕДЕЛЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 194 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 195 ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 195, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 120, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 21 ал. 1 т. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 2, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 83 ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 200, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 15, ал. 3 · Закон за нормативните актове
- чл. 2 ал. 1 · Закон за нормативните актове
Р Е Ш Е Н И Е
№……..………./……..……….2020г. гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА мл. с. НАСУФ ИСМАЛ при секретар Галина Славова като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал въззивно гражданско дело № 1262 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.
№ 27697/15.05.2020 г., депозирана от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез адв. Н.Б., срещу Решение № 1305 от 11.03.2020 г., постановено по гр. д. № 13619/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 16-ти съдебен състав, с което, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е прието за установено, че А.А.Н., ЕГН **********, с адресна регистрация: гр. Варна кв. Бриз – Юг, ул. ****, действащ чрез адвокат Р.С., не дължи на въззивника, сумата в размер на 3121.70 лева, представляваща стойността на ел. енергия, начислена по едностранна корекционна процедура, за която е издадена фактура № **********/15.07.2019 г., за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, кв. Бриз - Юг, ул. ****, за периода от 19.01.2019 г. до 18.04.2019 г. с кл. № ********** и аб.
№**********.
Въз въззивната жалба се навеждат подробни доводи, за това че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Сочи се, че приетите за установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Въззивникът твърди, че е налице правно основание за съществуването на вземането на ответника–въззивник, а именно чл.
200, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 38, ал. 2 от действащите ОУ на ДПЕЕЕМ на „Електроразпределение Север“ АД, одобрени с Решение ОУ-060 на КЕВР на 07.11.2007 г., изменени и допълнени с Решение ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР.
Твърди се, че е осъществен правопораждащият юридически състав за начисляване на реално потребено от абоната количество ел. енергия, защото е осъществен достъп до вътрешността на електромера, като в схемата на свързване на СТИ е свързана /запоена/ допълнителна платка с елементи, включена към трите измервателни системи, поради което електромерът не съответства на одобрения тип. Излага се, че доставеното количество ел. енергия е безспорно доставено и потребено от въззиваемия. Навежда се, че е засегнато правото на доставчика по чл. 200, ал. 1 от ЗЗД да получи стойността на пренесеното до обекта количество електроенергия.
В условията на евентуалност е обективирано искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл. 263 от ГПК, въззиваемият е подал писмен отговор на въззивната жалба. В отговора се твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което депозираната въззивна жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а атакувания съдебен акт да бъде потвърден. Въззиваемият оспорва доводите на въззивника за наличие на правно основание, от което да произтича гражданското притезание, предмет на настоящото производство, доколкото ОУ, касаещи едностранното преизчисляване на доставена ел. енергия за минал период, са неравноправни по смисъла на ЗЗП. Оспорва и реалността на доставената електроенергия. Въззиваемият поддържа, че не може да бъде приложена корекционната процедура и по чл. 48 и чл. 50 от ПИКЕЕ, тъй като същата противоречи на чл. 2, ал. 2 от ЗЕ и на чл. 82 от ЗЗД, които са нормативни актове от по-висок ранг, което обуславя приложението на чл. 15, ал. 3 от ЗНА.
Моли за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез адв. Лила М. поддържа въззивната жалба и моли за уважаването ѝ и присъждане на сторените разноски в хода на производството, като поддържа възражението за прекомерност на уговорения в полза на процесуалния представител на въззиваемия адвокатски хонорар.
Въззиваемият, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява и не се представлява. С молба с вх. № 261245/13.07.2020 г. поддържа отговора на въззивната жалба и моли за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на
Окръжен съд-**** съобрази следното:
Производството по гр. д. № 17413 по описа за 2019 г. на РС-*****, ГО, е образувано по предявен отрицателен установителен иск от ****** против „Енерго Про-Продажби“ АД, за приемана за установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 3121.70 лева, представляваща стойността на ел. енергия, начислена по едностранна корекционна процедура, за която е издадена фактура № **********/15.07.2019 г., за обект на потребление, находящ се в гр. ******, за периода от 19.01.2019 г. до 18.04.2019 г. с кл. № ********** и аб. №**********.
В исковата молба ищецът твърди, че като потребител на ел. енергия е получил уведомление от ответното дружество, за извършена контролна проверка на средството за търговско измерване, при което е констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което е коригирана сметката му за използвана ел. енергия, като е начислена процесната сума. Същият оспорва изцяло извършената едностранна корекционна процедура.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, в който се оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че е извършената проверка от служители на „ЕНЕРГО – ПРО МРЕЖИ”, като констатациите са отразени в протокол от 18.04.2019г. Извършена е корекция на осн. чл. 48, ал.1, т.1, б. „б” от Правила за измерване на количеството ел. енергия (ПИКЕЕ), одобрени от ДКЕВР, обн. В ДВ бр.
98/2013г.(отм.). Твърди се законосъобразно извършена проверка по замерване на уреда за отчитане на ел. енергия, както и извършено изчисляване на неизмерена или неправилно/неточно измерена енергия в съответствие с ПИКЕЕ. Посочва, че на осн. ОУ на ДПЕЕ потребителя се задължава да заплаща стойността на използваната ел. енергия в сроковете и начин, определен от самите Общи условия.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че страните са в продажбено правоотношение по силата, на което ответникът продава на ищеца електрическа енергия, срещу задължението на потребителя да заплати определена цена. На 18.04.2019 г. служители на
„ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. № 1127031700231654 на обект на ищеца А.А.Н.,***, в присъствието на член от домакинството на ищеца-потребител – М. Н. и потребителя.
Електромерът е демонтиран, пломбиран с № 588096 и е изпратен за проверка в БИМ. Тези обстоятелства са обективирани в Констативен протокол № 1105575, който е подписан от служителите в присъствието на потребителя и член от неговото домакинство.
От Констативен протокол № 1300/05.07.2019 г. на Българския институт по метрология се установява, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера, като в схемата на електромера е свързана /запоена/ допълнителна платка с елемнти включена към трите измерителни системи, поради което електромерът не съответсвта на одобрения тип.
На основание извършената проверка от “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД /старо наименование „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД/ е изпратено уведомление до ищеца, с което го уведомяват, че съобразно ПИКЕЕ и ОУДПЕЕ е направено преизчисление на количеството потребена електрическа енергия.
Въз основа на констатациите от проверката „Електроразпределение Север“ АД е съставило справка за корекция № 53943_SFF1 от 10.07.2019 г. за обекта за периода от 19.01.2019 г. до 18.04.2019 г., като видно от същата периодът обхваща общо 90 дни и общото начислено количество ел. енергия за процесния период е 15791.76 квтч. Издадена е и фактура № **********/15.07.2019 г. за сумата от 3121.70 лева.
От заключението на вещото лице по назначената Съдебно-техническата експертиза /СТЕ/, кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че в периода от 19.01.2019 г. до 18.04.2019 г. през процесния СТИ е преминала цялата доставена и потребена от ползвателя ел. енергия, но на дисплея не е отчетено действително консумираното количество електроенергия, монтираното допълнително устройство, е причина потребената ел. енергия да се измерва и отчита с грешка много по-голяма от дипустимата плюс/минус 2%. Изчисленото количество ел. енергия е предполагаемо, тъй като във формулата, чрез която се изчислява коригиращата сметка параметърът „време“ не е известен, определен е служебно. Констатира се още, че схемата на свързване на СТИ с елкетроразпределителната мрежа не е променена. Налице е неправомерно вмешателство върху трите измервателни системи на СТИ. През процесния период, процесният електромер не е измерила и отчела цялото доставено и потребено количество електроенергия. Математическите изчисления по извършената корекционна процедура съгласно съответната методика посочена в чл. 38, ал. 3, т. 2 от ОУ са аритметично точни. Установява се още, че изчислената електроенергия за периода от 90 дни може да бъде доставена.
В проведеното открито съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и допълва, че в конкретния случай не е налице софтуерна намеса, а става въпрос за хардуерно вмешателство – има добавено допълнително устройство в електромера.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни норми.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи процесната сума, представляваща стойността на служебно начислена електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване или неправилно/неточно измерване на електрическа енергия. Съобразно разпределената в процеса от първоинстанционния съд доказателствена тежест ответникът е следвало да установи, че е извършил проверка на електромера на ищецът, при която е установено, че същият не отчита точно потребената електрическа енергия, че проверката е извършена законосъобразно и в съответствие с Общите условия и ПИКЕЕ, че е извършил корекция на сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер.
В конкретния случай е безспорно, че въззиваемият се явява потребител на ел. енергия по смисъла на закона, както и че процесната сума е начислена като корекция на сметката му. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената електроенергия за релевирания период.
Разпечатката съдържа 45 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/417790ec-d785-4356-bdd6-c4ce28f78d79