Решение № 562 от 28.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 562 гр. София, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско дело № 20221000502386 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 261463 от 29.04.2022 г. по гр. д. № 11029/2018 г. по описа на Софийски градски съд е признато за установено по предявения от „Юробанк България“ АД иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, че М. Б. Р. дължи на „Юробанк България“ АД сумата 61771,17 евро – главница по договор за ипотечен кредит № 1833/2006 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2017 г.; сумата 13272,11 евро – договорна лихва за периода 21.03.2013 - 25.08.2017 г.; сумата 3794,17 евро – наказателна лихва за периода 21.03.2013 г.- 24.09.2017 г.; сумата 122,60 евро – такса за обслужване на кредита за периода 26.01.2016 г.- 24.09.2017 г.; 181,56 евро – застраховки за периода 21.03.2015 г.- 24.09.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 67469/2017 г. на Софийски районен съд. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното и исковото производство.

Недоволен от решението е останал ответникът, който го обжалва с въззивна жалба чрез особения си представител адв.Г. Г.. Въведени са оплаквания за неправилност на решението в частта, с която е прието, че не са налице неравноправни клаузи в договора за кредит. Сочат се конкретни клаузи, за които се обосновава неравноправност и които като нищожни не следва да се прилагат в отношенията между страните по договора. Твърди се, че при неприлагане на неравноправните клаузи не е налице неизпълнено задължение за ответника по договора за кредит.

Жалбоподателят иска отмяна на обжалваното решение изцяло и отхвърляне на предявения иск.

Ответникът по въззивната жалба оспорва същата.

1

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства съгласно чл. 235 ГПК във връзка с въведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.430, ал.1 от ТЗ вр. чл.138 от ЗЗД, предявен от „Юробанк България ” АД, София срещу М. Б. Р., за установяване по отношение на ответника, че дължи сумата 61771,17 евро – главница по договор за ипотечен кредит № 18-33/2006 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2017 г.; сумата 13272,11 евро – договорна лихва за периода 21.03.2013 - 25.08.2017 г.; сумата 3794,17 евро – наказателна лихва за периода 21.03.2013 г.- 24.09.2017 г.; сумата 122,60 евро – такса за обслужване на кредита за периода 26.01.2016 г.- 24.09.2017 г.; 181,56 евро – застраховки за периода 21.03.2015 г.- 24.09.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 67469/2017 г. на Софийски районен съд. За посочените суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Ответникът чрез назначения му особени представител е оспорил предявения иск в срока по чл. 131 ГПК. Пред въззивната инстанция поддържа възраженията за нищожност на определени клаузи от договора за кредит.

Фактите, възприети от първоинстанционния съд, не се оспорват във въззивната жалба и по аргумент от чл.269 от ГПК липсва основание за тяхната ревизия.

От фактическа страна се установява сключването между ищеца като кредитодател и М. Б. Р. като кредитополучател на договор за предоставяне на ипотечен кредит за закупуване на недвижим имот от 15.03.2006 г. за сумата 70000 евро.

Уговорени са възнаградителна лихва в размер 6 % за първите две години, а за остатъка от срока – 12-месечният ЮРИБОР плюс надбавка в размер на 6 % годишно.

Предвидено е погасителният план да се актуализира от банката всяка следваща календарна година, както и допълнително през годината при резки изменения в приложимите лихвени проценти. Уредено е правото на банката едностранно да променя договорения лихвен процент, което да се отразява в погасителния план.

Размерът на наказателна лихва (обезщетение за забава) е в размер на договорения лихвен процент плюс надбавка от 2,5% годишно. Първоначално уговореният срок за погасяване от 12 години е изменен с Анекс № 1 до 06.05.2020 г. като е предвидено погасяването да се извърши на 114 равни месечни анюитетни вноски. Наказателната лихва при забава е определена с надбавка от 10%.

Сумата на кредита е усвоена изцяло, а съдебно-счетоводната експертиза установява погасените и непогасени задължения за главница, договорна и наказателна лихва, такси и застраховки.

По възраженията на ответника, че в договора са налице неравноправни клаузи, които не следва да се прилагат. Посочените в отговора на исковата молба клаузи на чл.17.2 и чл.24.1 , чл.24.2 от договора, както и останалите клаузи, служебно проверени от съда, не са неравноправни и не са довели до несправедливо утежняване дълга на ответника. Уговорката след първоначалния двугодишен срок договорната лихва да се определя от 12-месечният ЮРИБОР плюс надбавка в размер на 6 % не е неравноправна, защото променливият компонент не е предоставен на преценката на банката. М.ка за формирането на индекса и за промяната му е ясна , обосноваваща извод за наличие на основателна причина по чл.144, ал.2, т.1 от ЗЗП или зависимост от външни фактори съгласно чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП, поради което по отношение на тази 2 клауза са приложими посочените изключения. При наличие на обвързаност на изменението на лихвения процент с конкретни обективни показатели следва да се счете, че кредитополучателят е получил предварително достатъчно конкретна информация за начина, по който банката може едностранно да промени цената на предоставената финансова услуга, и следователно е изпълнено изискването за добросъвестност. В тази връзка не са неравноправни клаузите чл.17.2 и чл.24.1 , чл.24.2 от договора, доколкото по делото не се спори, че банката не е променяла договорения лихвен процент извън уговореното в чл.15, а именно – при промяна на дванадесет месечния ЮРИБОР (така и заявеното от процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание на 06.03.2023 г.) Съответно и промяната на погасителния план е извършвана само в съответствие с договорената промяна на лихвения процент съгласно чл.15 от договора.

Последната погасена вноска по главница е с падеж 23.02.2013 г. (плащане от 16.05.2013 г.) Сумите, за които се установява задължение по процесния договор, са 61771,17 евро – главница; 13272,11 евро – договорна лихва; 3794,17 евро – наказателна лихва; 122,60 евро – такси и 171,56 евро – застрахователни премии. В обобщение претенцията за установяване дължимост от ответника по издадената заповед за изпълнение от 07.11.2017 г. по ч.гр.д. № 67469/2017 г. на СРС е изцяло основателна.

При пълното съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния в обжалваното решение, последното трябва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2 61463 от 29.04.2022 г. по гр. д. № 11029/2018 г. по описа на Софийски градски съд.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3