Решение № 5409 от 12.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5409 гр. София, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от ЙОАНА КР. КАЦАРСКА Въззивно гражданско дело № 20251100511790 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 10211 от 02.06.2025 г., постановено по гр. д. № 60070/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 180-и състав, Федекс експрес България“ ЕООД / с предишно наименование „ТНТ България“ ЕООД/, да заплати на ЗД „Евроинс“ АД на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 203.68лв. – регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз“, обективирана в застрахователна полица № 30700100004318/07.10.2022г., на увредено лице за изгубени 10 броя таблети „Samsung X200 Galaxy Tab A8 10.5“, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 10.10.2024г. до окончателно изплащане на сумата и 28.08лв. – мораторна лихва за периода 11.10.2023г. – 09.10.2024г., като е отхвърлен искът с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ в частта, за сумата от 2397.57лв. и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в частта, за сумата от 330.49лв, като неоснователни.

С решението и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Федекс експрес България“ ЕООД / с предишно наименование „ТНТ България“ ЕООД/ е осъдено да заплати на ЗД „Евроинс“ АД сумата от 103,89 лева – разноски.

Със същото решение ЗД „Евроинс“ АД е осъдено да заплати на „Федекс експрес България“ ЕООД / с предишно наименование „ТНТ България“ ЕООД/ сумата от 982.24лв. – разноски.

Срещу така постановеното решение, в отхвърлителната му част, е депозирана въззивна жалба от ищеца, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Намира, че по делото е безспорно установено, че е възникнала отговорност за ответното дружество да заплати обезщетение за процесната пратка. Твърди, че в конкретния случай е приложима Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, тъй като не се касае за универсална пощенска услуга, а за превоз на мобилни телефони от куриер. Намира за неправилни и необосновани 1 изчисленията на първоинстанционния съд във връзка с размера на дължимото обезщетение.

Поддържа, че в решението не е описан начинът, по който съдът е достигнал до тези стойности, а само са посочени разпоредбите, по силата на които би следвало да се определи обезщетението. Твърди, че използваният за изчисляване на обезщетението интернет калкулатор не е достоверен източник, както и че същият не изчислява обезщетението към датата на настъпване на застрахователното събитие, а единствено към настоящия момент.

Счита, че за правилното изчисление на дължимото обезщетение са необходими специални знания, за което е било необходимо и изслушването на вещо лице. счита, че ограничаване отговорността не може да бъде противопоставено на платилия обезщетение за вредите застраховател, който е трето за правоотношението лице. Намира за установени материалноправните предпоставки, обуславящи предявения иск. Моли съда да отмени решението в отхвърлителната част и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответното дружество, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди решението в отхвърлителната част.

Депозирана е и насрещна въззивна жалба от ответника срещу решението, в частта, с която е уважен предявеният иск. Излага становище за недопустимост на предявените искове, като сочи, че договорът за покупко-продажба, сключен между „МТХ Трейд“ ООД и SARL HEM е сключен с клауза C I P съгласно правилата INCOTERMS, съгласно което продавачът сключва договора с превозвача, заплаща навлото и застрахователната премия, освобождава стоката за износ и я предава на превозвача, като носи риска до предаването на стоката на превозвача. Твърди, че от момента на предаване на стоката рискът от погиване повреда или липса е в тежест на получателя. Поддържа, че не са събрани доказателства, от които да се установява липсата на превозвания товар, а представените писмени доказателства не са достатъчни за формиране на извод. Позовава се на чл. 23, ал. 3, б. „б“ от застрахователния договор, съгласно който след констатиране на липси и/или повреди по превозваните товари следва да се назначи авариен комисар, който да изготви авариен протокол и да констатира липсата на товари, като счита, че в конкретния случай това изискване не е спазено. Счита, че в конкретния случай е приложима Конвенцията CMR.

Сочи, че получателят на стоката не е направил възражения пред превозвача в момента на получаването съгласно чл. 30, ал. 1 Конвенцията CMR, поради което действа презумпцията, съгласно която стоката е получена в състоянието, описано в товарителницата. Акцентира върху това, че на получателят, а изпращачът е уведомил превозвача за откритите липси, като посочва, че съгласно чл. 30, ал. 1 от Конвенцията C M R превозвачът не може да бъде задължен да приема рекламации от други лице, различно от получателя. Моли съда да отмени решението в осъдителната част и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на насрещната въззивна жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди решението в осъдителната част.

Въззивната и насрещната въззивни жалби са подадени в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от страни по делото, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което жалбите са допустими.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за недопустимост на първоинстанционното решение с оглед твърденията, че договорът за покупко-продажба, сключен между „МТХ Трейд“ ООД и SARL H E M е с клауза C I P съгласно правилата INCOTERMS, съгласно която от момента на предаване на стоката рискът от погиване, повреда или липса е в тежест на получателя, поради което правен интерес от предявяване на осъдителни искове срещу превозвача би 2 имал получателят на стоката, следва да се посочи, че правният интерес на ищеца възниква с оглед извършеното от него заплащане на застрахователно обезщетение в полза на застрахованото лице „МТХ Трейд“ ООД с оглед сключения между тях договор за имуществено застраховане и с оглед встъпване в правата на увреденото лице по реда на чл.

410 КЗ. Изложените от въззивника ответник съображения за недопустимост касаят основателността на предявения иск и следва да бъдат разглеждани по същество.

По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу делинквента - чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, се обуславя от установяването на две групи факти: 1) наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди и 2) възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - т. е. че вредите са причинени от делинквента с негово виновно и противоправно поведение. По аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.

По делото не е спорно, а и от приетата по делото застрахователна полица № 30700100004318 се установява, че между ищеца ЗД „Евроинс“ АД и трето за процеса лице – „МТХ Трейд“ АД е сключен застрахователен договор „Товари по време на превоз“ с обект на застраховката мобилни телефони и аксесоари и период на застрахователното покритие от 12.10.2022 г. до 11.10.2023 г.

По делото не е спорно, че застрахованото лице „МТХ Трейд“ АД е възложило на ответника „Федекс Експрес България“ ЕООД (с предишно наименование „ТНТ България“ ЕООД) извършването на куриерска услуга от гр. София до гр. Марсилия, Франция на 1 брой палет с тегло 110 килограма, с обем 0,384 м3 и размери 0,8х0,6х0,8 с предмет съгласно опаковъчен лист към фактура 100 броя таблети Samung X200 Galaxy Tab A8 10.5” WiFi 3/32 GB Gray на обща стойност от 13 000 евро, за което е съставена товарителница № 235247053 от 08.09.2023 г. с получател Й.Х., като по делото не се спори, че превозът е извършен и пратката е достигнала до своя адресат.

От приетото по делото уведомление за щета „Карго“, подадено от „МТХ Трейд“ ООД до ищеца, застрахованото лице е уведомило застрахователя за липсата на 1 брой кашон или 10 броя таблети от пратката, адресирана до клиента HEM Sarl в Марсилия, Франция.

Във връзка с подаденото уведомление е образувана щета № 0700077738 при ищцовото дружество, като на застрахованото лице е изплатена сумата от 2 601, 25 лева.

Спорен по делото се явява въпросът дали е налице договорно неизпълнение по процесния договор за куриерска услуга от страна на ответника, вследствие на което да са настъпили вреди за застрахованото лице, изразяващи се в липсата на 1 кашон таблети или 10 броя таблети от процесната пратка.

Настоящият съдебен състав намира, че от ангажираните по делото доказателства не се установява в условията на пълно и главно доказване настъпването на вредите. За установяване на това обстоятелство, ищецът е ангажирал уведомление за щета „Карго“, адресирано до него от превозвача, протестно писмо, изпратено от ищеца до ответника, с което последният е уведомен за липсата на 1 брой кашон или 10 броя таблети, кредитно известие, издадено от ищеца към получателя на стоката – SARL HEM за сумата от 1330 евро, писмо, изпратено от ищеца до ответника с покана за изплащане на заплатеното обезщетение, към което е приложена застрахователна полица, товарителници, протестно писмо, фактура и банково извлечение, представляваща цената на 10 броя таблети. По делото е представенa и възпроизведена на хартиен носител електронна кореспонденция, проведена между трети за спора лица, от съдържанието на която се установява, че Й.Х. информира лицето Димитър, че е получил 10 броя таблети, като се сочи, че видно от изпратено в кореспонденцията видео кашоните са 9.

При така събраните доказателства не може да се направи категоричен извод за твърдяната липса на кашони, тъй като те съдържат едностранни изявления на страна по делото. Извод за липсата на 1 брой кашон не може да бъде направен и въз основа на 3 приетата по делото електронна кореспонденция, тъй като не може да се установи, че става въпрос за конкретната пратка и още по-малко, че вредата е настъпила във връзка с извършвания от ответника превоз и във връзка с процесната товарителница. Отделно от това не се установява между кои лица е осъществена съответната кореспонденция и дали същите осъществяват дейност при изпращача или получателя на стоката. Не са налице и данни за момента на протичане на електронната кореспонденция, позволяващи да се формира извод дали същата е осъществена след твърдяния момент на получаване на стоката, респ. да се извърши преценка дали получателят е информирал своевременно изпращача за липсата на 1 палет таблети с оглед приложението на материалния закон

В контекста на изложеното, само въз основа на изявленията на лицата, участвали в проведената електронна кореспонденция, че липсва 1 брой кашон таблети, без да се изяснява, че тази липса е настъпила по време на възложения превоз, не може да се обоснове извод, че същата се дължи на действията на ответника по време и във връзка с осъществяването на куриерската услуга. Правото на регрес на платилия застраховател на товара се упражнява спрямо причинителя на вредата, но в настоящата хипотеза не е установено при условията на пълно и главно доказване, че настъпването на същата е вследствие на допуснато ответника неизпълнение на свое договорно задължение, поради което той да следва да му възстанови стойността на платеното застрахователно обезщетение.

Разпечатката съдържа 35 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/41756a01-7812-470e-b5e1-cab5d8bf1036