Решение № 470 от 11.12.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 470 гр. София, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Даниела Атанасова

Мария Митева при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Даниела Машева като разгледа докладваното от Мария Митева Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200852 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационни жалби на адвокати К. Д., Г. Г. и Х. Г., защитници на подс. А. Д. С., както и по касационна жалба на частните обвинители и граждански ищци И. Т. И. чрез майка и законен представител В. Н. В., И. В. Й., Г. Т. Й. и В. Н. В., депозирана, чрез повереника им –адв. М. против нова присъда № 10 от 25.04.2023 г. на Софийски апелативен съд, 4 състав по ВНОХД № 824/2022 г. по описа на съда.

В касационните жалби и допълненията към тях на а. Д., Г. Г. и Х. Г., защитници на подс. А. С. се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК. Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения, не е приложен правилно материалния закон, както и че наложеното наказание е явно несправедливо.

Във връзка с допуснатите съществени процесуални нарушения се сочи, че въззивният съд не е извършил обективен и последователен анализ на доказателствени материали, тълкувал ги е превратно във вреда на подсъдимия и така е ограничил процесуалните права на подс. А. С.. Твърди се, че са налице пороци в аналитичната и оценъчната дейност на 1 доказателствената съвкупност от страна на въззивния съд, а това е нарушение на чл. 14, ал. 1 НПК. Развиват се доводи, че не е разкрита обективната истина и вътрешното убеждение на въззивната инстанция не е формирано при обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Подчертава се, че без да се посочат мотиви са били назначени повторни СППЕ и СМЕ, като заключенията на приетите по делото експертизи са противоречиви, а въззивният съд не е дал ясен, точен и добре аргументиран отговор защо кредитира едните и защо не дава вяра на другите. Акцентира се и на това, че експертизите са били оспорени, направени са били редица доказателствени искания, пряко свързани с предмета на доказване, които не са били уважени. Правят се оплаквания за неизяснена фактическа обстановка и липса на доказателствена цялост, които ограничават правата на подсъдимия, като се излагат и възражения за нарушения по чл. 12 и чл. 13 НПК. Изтъква се, че н е изяснен механизма на увреждането, не е изяснено наличието или липсата на афект и присъдата почива на предположения и вероятности. Подчертава се, че третата по ред СМЕ не е дала категоричен отговор за механизма на уврежданото, а е препоръчала да се извърши есхумация. Развиват се и съображения, че неправилно е било отказано назначаването на допълнителна балистична експертиза, която да даде ясен отговор на въпроса възможно ли е проектила /гумено топче/ да бъде изстрелян с газов пистолет при наличие на фабричната стеснителна муфа. Сочи се, че неизяснен е и въпроса със степента на алкохолно опиване на подсъдимия, а тя според вещите лица е свързана с наличието или липсата на афект.

Във връзка с неправилното приложение на материалния закон се правят оплаквания в насока на това, че деянието е следвало да бъде квалифицирано по чл. 122, ал. 1-2 НК или по чл. 118 НК. Изтъква се, че неправилно е прието също така, че подс. А. С. е действал с пряк умисъл за умъртвяване на пострадалия.

Развиват се и доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, което защитата счита за завишено, тъй като от една страна не е правилна правната квалификация на деянието, а от друга не са били отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства, както и факта, че подсъдимият към момента на деянието е бил реабилитиран на основание чл. 88а, ал. 1 вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 НК.

Прави се искане за отмяна на въззивната присада и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС поради допуснати съществени процесуални нарушения или за изменение на атакуваната присъда, като се приложи закон за по-леко наказуемо 2 престъпление, както и да се намали размера на обезщетението за неимуществени вреди.

В касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци и допълнението към нея, депозирани от повереника – адв. М. също се релевира касационното основание по чл.348, ал. 1, т. 3 от НПК. Твърди се, че неправилно е прието, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при равновесие на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Изтъква се, че са налице единствено отегчаващи отговорността обстоятелства и не е съобразена обществената опасност на деянието и дееца. Сочи се, че целите на наказанието по чл. 36 НК могат да бъдат постигнати с налагането на максимално наказание лишаване от свобода, а именно двадесет години. Излагат се и съображения, че са налице и обстоятелства, които показват, че е налице квалифициращ признак по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр.1 и 2 НК.

Прави се искане атакуваната присъда да бъде изменена, като се увеличи размера на наказанието лишаване от свобода, наложено на подс. А. С., а в гражданската част се моли предявените граждански искове да бъдат уважени в пълния им размер от по 150 000 лева за всеки един от гражданските ищци.

Против касационните жалби на подсъдимия и неговите защитници е постъпило и възражение от частните обвинители и граждански ищци И. Т. И. чрез майка и законен представител В. Н. В., И. В. Й., Г. Т. Й. и В. Н. В., депозирано чрез повереника им –адв. М., в което е изразено становище, че механизма на уврежданията е правилно установен и че не е налице нито афект, нито силно раздразнение при подс. А. С.. Моли се касационните жалби на подсъдимия и неговите защитници да бъдат оставени без уважение.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд адв. М., повереник на частните обвинители и граждански ищци поддържа касационната жалба и допълнението към нея по изложените в тях подробни съображения и моли да бъде уважена. Заявява, че в изрично възражение е оспорил касационните жалби на защитниците на подсъдимия и моли по изложените в него съображения, те да бъдат оставени без уважение.

Адв. В., също повереник на частните обвинители и граждански ищци, споделя заявеното от адв. М.. Счита, че делото е изяснено от фактическа страна, но въззивната инстанция не е взела предвид, че по отношение на подс. А. С. са налице единствено отегчаващи отговорността обстоятелства. Прави искане да се приложи разпоредбата на чл.

354, ал. 3, т. 1 НПК, като делото бъде върнато на въззивната инстанция със задължителни 3 указания за увеличаване на наказанието или на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК въззивната присъда да бъде оставена в сила. Моли да се увеличи и размера на обезщетенията за неимуществени вреди.

Жалбоподателят частен обвинител и граждански ищец И. Й. поддържа казаното от неговите повереници.

Останалите частни обвинители и граждански ищци не се явяват, редовно призовани и не вземат становище по жалбите. адв. Г. защитник на подс. А. С. поддържа касационната жалба и допълнението към нея по изложените в тях подробни съображения. Сочи, че са развити доводи защо защитата счита, че са налице и трите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК. Отново подчертава, че присъдата е постановена при неизяснена фактическа обстановка и следователно са направени и грешни правни изводи. Изтъква, че подробно са аргументирали всички доказателствени искания, които е следвало да бъдат уважени от въззивния съд, тъй като са от важно значение за предмета на доказване, но са били отхвърлени.

Моли присъдата на САС да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане на окръжения или на апелативния съд по преценка на касационната инстанция.

Моли присъдата да бъда отменена и в гражданско - осъдителната част, тъй като счита, че уважения размер на гражданските искове е прекомерно завишен. Поддържа и алтернативното искане за прилагането на закон за по-леко наказуемо престъпление.

Адв. Д., защитник на подс. А. С. поддържа казаното от адв.Г. Поддържа и касационната жалба и допълнението към нея по изложените в тях съображения за наличие и н а трите касационни основания. Изтъква, че фактическата обстановка по делото не е изяснена и, че присъдата почива на предположения. При условията на алтернативност моли да се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и присъдата да бъде изменена в тази насока.

Подс. А. С. в лична защита поддържа казаното от защитниците си и моли жалбата да бъде уважена.

Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че касационните жалби на подсъдимия и неговия защитник са неоснователни, тъй като не са налице твърдените нарушения на материалния закон, съществени нарушения на 4 процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Счита, че въззивният съд правилно е заключил, че подсъдимият е осъществил състав на престъпление по чл. 115 НК и, че тази правна квалификация съответства на фактическите положения, установени по делото. Изтъква, че въззивната инстанция е изложила аргументи защо не възприема наличие на физиологичен афект и с основание е кредитирала заключението на назначената в хода на въззивното производство комплексна съдебна психиатрична и психологична експертиза. Подчертава, че въззивният съд е изложил и съображения защо деянието не следва да бъде квалифицирано по чл. 119 НК или по чл. 124 НК. Счита, че определеното наказание от 15 години „лишаване от свобода” е справедливо и би изпълнило целите на наказанието по чл. 36 НК. Предлага жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение. Намира, че жалбата на частните обвинители и граждански ищци е частично основателна досежно искането за увеличаване размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди и предлага в тази част, да бъде уважена.

В последната си дума подс. А. С. моли жалбата му да бъде уважена.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното.

Касационните жалби са подадени от процесуално легитимирани страни в законовия срок, поради което са допустими. Разгледани по същество жалбите на подсъдимия и неговите защитници са основателни във връзка с оплакването, че при разглеждането на делото са допуснати съществени процесуални нарушения.

С присъда № 44 от 29.04.2022 г. по НОХД № 150/20 г., ОС - Видин е признал подсъдимия А. Д. С. за виновен в извършването на престъпление по чл. 118, вр. чл. 115 от НК, поради което и при условията на чл. 54 от НК му е наложил наказание ЛИШШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ, при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване.

Приспаднато е времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА и ДОМАШЕН АРЕСТ.

Уважени са частично предявените срещу подсъдимия граждански искове, като същият е осъден да заплати на гражданските ищци И. Й., Г. Й. и В. Н. обезщетения от по 5

100 000 лева на всеки един от тях, а на гражданския ищец И. И. - обезщетение в размер на 130 000 лева. Исковете са отхвърлени до пълните предявени размери от по 150 000 лева.

В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.

Въззивното производство е било иницирано по протест на прокурор при ОП - Видин, жалба на повереника на частните обвинители и граждански ищци и по жалба на защитника на подс. А. С..

С нова въззивна присъда

№ 10 от 25.04.2023 г. по ВНОХД № 824/2022 г. на

Софийския апелативен съд, НО, 4 състав е отменена присъда № 44 от 29.04.2022 г. по НОХД № 150/20 г., по описа на Окръжен съд - Видин, в частта, в която подсъдимият А. Д.

С. е признат за НЕВИНОВЕН по повдигнатото срещу него обвинение за извършено престъпление по чл. 115, ал. 1 от НК, затова че на 19.01.2020 г. в /населено място/ около 07:20 часа в кафе- аперитив "Б. К.", находящ се на ул. /улица/ № 28, чрез произвеждане на изстрел от преработен сигнално-газов пистолет кал.9 мм, умишлено умъртвил Т. И. В. с ЕГН **********, като смъртта се дължи на остра кръвозагуба, вследствие разкъсване на голям магистрален съд — сънна артерия, като е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 118, вр. чл. 115, ал. 1 от НК, че деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия Т. И. В. чрез тежка обида - "Направих жена ти курва! Ще направя и дъщеря ти!", от което е било възможно да настъпят тежки последици за близки на подсъдимия и му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ, както и в частта, в която предявените от И. В. Й., Г. Т. Й. и В. Н. В. граждански искове за претърпени неимуществени вреди са отхвърлени за сумите от 100 000 до 120 000 лева, като на основание чл. 334, т. 2 вр. чл. 336, ал. 1, т. 1 от НПК и вместо нея е постановена нова, с която съдът е признал подсъдимия А. Д. С. роден на /дата/ в /населено място/ живущ в /населено място/ българин, български гражданин, със средно образование, женен, постоянен адрес: /населено място/ ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 19.01.2020 г. в /населено място/ около 07:20 часа в кафе-аперитив "Б. К.", находящ се на /уица/ № 28, чрез произвеждане на изстрел от преработен сигнално-газов пистолет кал. 9 мм, умишлено умъртвил Т. И. В. с ЕГН **********, като смъртта се дължи на остра кръвозагуба, вследствие разкъсване на голям магистрален съд — сънна артерия, поради което и на основание чл. 115, вр. чл. 54, ал.