Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 523 от 16.04.2026, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 3271/2025
Вид
Решение № 523
Подписан
16.04.2026
Състав
ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 523 гр. Велико Търново, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря НИЯ Г. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело

№ 20254110103271 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид:

Предявен е по реда на чл.415, ал.1,т.1 вр. с ал.4 от ГПК иск, чиято законова правна квалификация се извежда от нормата на чл.240, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Х. Д. Г. , с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.*** , ж.к.***, ул.“***“ № **, ет.*, ап.*, чрез пълномощника си адвокат М. М. от *АК , твърди, че на **.**.**** г. в резултат на писмен договор , сключен с ответника Е. Г. И. , с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.***, ул.“***“ № *, ет.*, ап.* му е предоставил паричен заем в размер на сумата от 1700 лева , която се задължил да му върне в срок до **.**.**** г.

Не изпълнил задължението си в този срок и след изтичането му и поради това спрямо него е издадена на основание чл.410, ал.1, т.1 от ГПК заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ****/**** г. на ВТРС, срещу която е възразил в срока по чл.414, ал.1 от ГПК.

Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение , заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо от датата на подаване на заявлението до окончателното му погасяване, както и да бъде осъден да му заплати направените по производството разноски .

Ответникът чрез пълномощника си адвокат Р. Р. от *АК оспорва иска и моли да бъде отхвърлен с възражения , отричащи наличието на юридическия факт , от който се твърди, че произтича претендираното вземане - сключен между страните договор за заем, основани на обстоятелствата, че не се познава с ищеца и не е получавал пари в заем от него, а по времето , съвпадащо с датата : **.**.**** г., посочена на представените по делото документи Договор за паричен заем и Запис на заповед и Разписка , той се е намирал на лечение по ортопедия и травматология към МОБАЛ „***“ – гр. ***, поради получени при пътно- транспортно произшествие травматични увреждания, а не в град ***, където в документите е отбелязано, че е сключен отречения договор за заем, издаден запис на заповед и предадена сумата. Претендира присъждане на направените по производството разноски.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства , приема за установено и 1 обосновава следните правни изводи:

Изложеното с твърденията в исковата молба/ съответни на обстоятелствата в заявлението по чл.410, ал.1, чл.411 от ГПК/ основание на предявения иск/ чл.127, ал.1, т.4 от ГПК/ за установяване на претендираното вземане по заповедта за изпълнение е юридическия факт на сключен между страните договор за заем за парично потребление, чието уредено в общия облигационен закон типично съдържание, включва: а/ съгласие между най- малко два правни субекта , единият от тях/ заемодател/ да предаде на другия/ заемател/ пари или други заместими вещи, който да му ги върне от същия вид , количество и качество/ при вещите/ и б / предаването им / на ръка или по друг начин , осигуряващ на заемателя възможност да упражнява разпоредителна власт върху парите или вещите- потребителното им усвояване /, без чието осъществяване не би бил сключен договора , т.е. завършен фактическия му състав - чл. 8, ал.1, чл.240, ал.1 от ЗЗД.

Така моделирано като договорен юридически факт, основанието, от което се твърди да произтича паричното вземане, подлежи на такова установяване от ищеца, че представените по делото доказателства да убедят недвусмислено/ еднозначно съда в настъпването му, т.е. логически да е немислима/ да е невъзможно да се предполага дори / вероятността/ хипотезата / да го няма – чл. 153, чл.154, ал.1, вр. с чл. 12 от ГПК.

Доказателственият извод за установяването му е отрицателен и затова иска подлежи на отхвърляне .

Представените от ищеца по делото частни документи с горепосоченото им наименование, не притежават годност да изпълнят функцията на / в отделна самодостатъчност и съвкупност / доказателства за твърдения юридически факт на сключен между страните договор за заем.

Тази им негодност следва от факта на неавтентичност на битуващите на тях подписи, на които е придаден вид , че са последица от действие на ответника на полагането им , свързано с качеството му на „заемател“,“издател“/ на запис на заповед/ и „получател на сумата“, който по повод на оспорването на истинността на документите / чл.193 от ГПК/ според съда е категорично установен с резултата / заключението/ на приетата по делото съдебно- графическа експертиза на вещото лице Т. Л. М. – източник на компетентно мнение, изградено и изявено на основата на образователни знания и опитни умения, позволяващи да се констатира наличието му до степен на пълна неразколебаност, приравнена на сигурност, че подписите не са положени от него , а от някое друго лице .

Категоричността е оценъчен извод на съда, почиващ на следните положения : а/като сравнителен материал вещото лице е ползвало несъмнено автентични образци от подписа на ответника , намиращи се на негови заявления до ОД на МВР- *** за издаване на лична карта от 2011 г. и 2021 г., които, сравнени с подписите на оспорените частни документи , с придаден им вид , че изхождат от същия , показват множество различия в частните признаци / обяснително посочени в 5 точки/ и леко съвпадение в общи признаци като размер , структура, степен на обработеност и кординация , но различията в общите и частните признаци са устойчиви и дават основание да се заключи , че става дума за „свободно“положени подписи, а не опит за имитация на действителните; б/ установена е идентичност между подписите на заявленията и подписа, положен на пълномощното по делото , издадено в полза на адвоката, поел защитата на ответника; в/ подписите на сравнителните образци разкриват устойчивост/ неизменност/ във времето и няма данни между 2011 г. и **.**.**** г. / датата, поставена на оспорените документи/ ответникът да е бил в болестни състояния като инфаркт или мозъчен инсулт, причинили частично обездвижване на удобно пишещата му ръка и водещи по начало до изменение на привично полагания от всеки човек подпис, като в тази връзка следва да се отбележи , че получените от него при настъпилото на **.**.**** г. пътно транспортното произшествие, телесни увреждания , нямат нищо общо, както с ръката му / ръцете му, така и със засягане на мозъка му/ вж. представеното и намиращо се на л.58 от делото копие на Решение № ***/**.**.**** г. по гр.д. № ***/**** г. на ВТОС/; г/ заключението е обосновано и не съществуват никакви съмнения относно наличие на обстоятелства , поставящи вещото лице в уязвима ситуация на некомпетентност или пристрастие.

2

Фактът на неистинност на оспорените документи в частта им относно съучастието на ответника в съставянето им, означава на гражданскоправен език, както бе казано по-горе , че напълно изключва тяхната годност да информират , че той е направил изявление на воля / съгласие за сключване на договор за заем, изявление на воля за издаване на запис на заповед и изявление за знание , че е получил сумата от 1700 лева- предмет на договор за заем , или по просто казано не са никакво доказателство , че е направил изявление с правно значение съответно на съдържанието на документите – чл.180 от ГПК.

Подписът е доказателствен факт , чиято функция е да установи автора/ правния субект на изявлението на воля / гражданско правното разпореждане/ или лицето, което предава знание/ свидетелства/ за някакъв осъществен в действителността преди изявлението факт.

Според старата законодателна традиция в модерните правови държави, възприета и в България след Освобождението, наличието на подпис под текста на един писмен документ, материализиращ някакъв договор или едностранна правна сделка / така наречения от теорията диспозитивен документ/ или свидетелстващ за съществуването на някакъв факт с правно значение , който подпис се свързва с лице , участващо според текста на документа като страна в този договор, извършител на едностранната правна сделка / издателят на документа/ или е направило изявлението за знание, доказва , че това лице е направило съответното, съвместимо с писмено изразеното съдържание на договора или едностранната правна сделка волеизявление, или е признало/ удостоверило съответния факт с правно значение – чл.378 от ЗГС/ отм./, чл. 144 от ГПК/отм./, чл.180 ГПК/ действащ/.

Подписалият винаги е юридическият автор / издател/ на документа , щом подписът му е последица от съобразеност на текста с волята му, т.е. да е приел текста за „свой”, независимо дали е положен преди или след изписването му и кой технически го е изписал – аргумент от чл. 315 от НК.

Това е така, защото логически правдоподобно е да се предполага / и точно това е идеята на закона/ , че щом едно лице полага подпис някъде като елемент от съдържанието и/или формата на един писмен документ/ разбиран като някакво книжно или друго материално тяло/, знае за какво го полага , т.е. осмислило е значението и последиците му / съгласило се е с готовия или с бъдещия му текст/ , защото никой нормален човек не се подписва просто ей- така някъде на празен лист или на лист с текст , поднесен му от друг- без смислена причина / трезв волеви мотив/, освен ако не е престъпно принуден от този друг да го направи или го е направил в несвястно за момента или заблудено състояние на психиката/ ума/.

Липсата на действително положен подпис на ответника на оспорените частни документи напълно отнема доказателствената им стойност с оглед предмета на спора , тъй-като са му непротивопоставими, а отрицанието му въобще да е получавал в заем претендираната от него парична сума, поставя ищеца в положението да не може да се ползва от тях и твърденията му – недоказани.

В полза на ответника е и обстоятелството , че на **.**.**** г. / датата , посочена като такава на съставяне на документните / се е намирал на лечение по ортопедия и травматология към МОБАЛ „***" – гр.***, поради получените при пътно- транспортно произшествие травматични увреждания/ вж. епикриза на л.67,68 от делото /, а не в град ***- отбелязан в тях като място , където е сключен отречения договор за заем, издаден запис на заповед и предадена сумата.

Дори и да е вярно обяснението на пълномощника на ищеца , че в *** всъщност само са изготвени документите като образец , а не че там е ходил ответникът , за да ги е подпише, това обстоятелство с нищо не променя горния рещаващ за материалноправния спор отрицателен доказателствен извод.

3

При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника сумата от 450 евро , представляваща направените по производството разноски във вид на заплатено адвокатско възнаграждение/250 евро/ и възнаграждение за вещо лице / 200 евро/ и следва да бъде осъден да му я заплати, тъй като вторият е упражнил това свое право.

Направеното от пълномощника на ищеца възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение поради липса на фактическа и правна сложност на делото е необосновано и неоснователно.

Субективното процесуално преобразуващо право на страната да иска присъждане на понисък размер на разноските/ намаляването им/ на другата страна в частта им за заплатеното адвокатско възнаграждение поради прекомерност , възниква, когато оценъчно погледнато, то е по начало в такава значително висока/ с оглед стандарта на живот и обичая на пазара на адвокатските услуги, съпоставима с тези от сходен вид/ стойност, чието договаряне и заплащане не е оправдано , тъй-като делото не разкрива някаква особена правна и фактическа сложност и обемна работа , пазарно съответна на конкретната стойност на адвокатската услугачл.78, ал.5 от ГПК.

Основни ръководни начала , изведени от духа и разрешенията в практиката на СЕС/ вж. постановките и разсъжденията в Решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/2022 г. , дадени по повод на преюдициално запитване относно тълкуването на чл.101, параграфи 1 е 2 на ДФЕС / при присъждане на разноски във вид на адвокатско възнаграждение , когато е направено възражение за прекомерността му при заплащането му от клиента / страната/, трябва да бъдат неговата справедливост и обоснованост/ идея, всъщност съдържаща се в текста на чл.36, ал.2 от ЗА/, като преценката се прави при съобразяване на всички обстоятелства, показващи действителната фактическа и правна сложност на делото / чл.78, ал.5 от ГПК/, отразена в реално свършената работа от адвоката .