Решение № 28 от 03.02.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Търговище, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА при участието на секретаря Бл. Д. П. като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело № 20243530100629 по описа за 2024 година

Производството е по предявени искове с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК и по чл. 124,ал.1 във вр. с чл. 439 от ГПК и чл. 110 от ЗЗД, при участието на И. А. П. от ********** -трето лице-помагач на ищеца.

И щ ц а т а Д. Р. И. от **********, действаща чрез процесуален представител и съдебен адресат адв. М. В. - САК твърди в исковата молба, че на 27.03.2009г. между „Експресбанк“ АД, чиито правоприемник е ответника и И. А. П. от **********, в качеството му на кредитополучател, е бил сключен Договор за кредит експересо № 111397/27.03.2009г. за сумата от 20 000лв., като съгл. условията на договора кредитът е следвало да бъде обезпечен с поръчителство и застраховка жИ.т в полза на банката-кредитор. Излага се, че именно поради необходимостта на обезпечаване на кредита с поръчителство, тя подписала договора, но в същия била посочена като съдлъжник, без да са били предвидени никакви права за нея, а само задължения за погасяване на кредита. Сочи, че тъй като кредитополучателя не изпълнявал задълженията си по договора, кредиторът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 по ч.гр.д. № 175/2014г. по описа на Районен съд гр.

Търговище и му бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който ответникът е образувал изпълнително дело № 398/2014г. по описа на ЧСИ А.

З. срещу ищцата и кредитополучателя - И. А. П..Като излага подробни съображения относно качеството, в което е подписала договора за кредит и считайки, че има качеството на поръчител, а не на съдлъжник, ищцата приема, 1 че за нея е налице правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за установяване качеството й на поръчител по договора.Като излага, че задължението на кредитополучателя е погасено по давност, а нейната отговорност като поръчител е акцесорна, ищцата счита, че вземането на ответника спрямо нея също е погасено по давност, изтекла след влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, поради което приема, че за нея е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване, че не дължи сумата от 6 973,79лв., поради погасяване на главното задължение по давност, за което е образувано ИД № 398/2014г. по описа на ЧСИ А. З.; претендира разноски. В съдебно заседание исковете се поддържат от процесуалния представител на ищцата адв. М. В. – САК, който пледира за уважаването им, претендира разноски.

В срока и по реда на чл.- 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез юрисконсулт Е. М., в който предявените искове се считат недопустими, а в евентуалност-и за неоснователни.Поддържа се, че ищцата е страна по договора за кредит в качеството й на съдлъжник, а не на поръчител, като се излагат подробни съображения;оспорва се и предявения иск по чл. 439 от ГПК като неоснователен, като се излагат подробни съображения и се иска отхвърлянето им изцяло, като неоснователни;претендират се разноски, въвежда се възражение по чл. 78,ал.5 от ГПК. В съдебно заседание процесуалния представител на ответника поддържа въведените възражения, поддържайки, че ищцата е сключила договора като съдлъжник и пледира за отхвърлянето на исковете, претендира разноски.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор от третото лице не е постъпил, липсва становище по исковете.

По въведените възражение от ответника относно недопустимост на исковете, съдът се е произнесъл в постановеното определение по чл. 140 от ГПК, като е приел, че доколкото ищцата не оспорва качеството си на солидарен длъжник към датата на постановяване на заповедта по чл. 417 от ГПК, а вида на солидарността, като поддържа, че е поръчител, а не съдлъжник и давността е изтекла след приключване на производството , по което е издадено изпълнителното основание, то съдът е приел, че възраженията в тази насока на ответника са неоснователни, а предявените искове са допустими и следва да бъдат поставени на разглеждане След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно обстоятелството, че ищцата е страна по Договор за кредит експересо № 111397/27.03.2009г., сключен между „Експресбанк“ АД (чиито правоприемник е ответника БАНКА ДСК АД) и кредитополучателя И.

2

А. П., в който договор ищцата е посочена като съдлъжник, като видно от съдържанието на договора-чл. 2.1, по силата на същия на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 20 000лв- -чл.3, който се усвоява по банковата сметка на кредитополучателя и е със срок от 120 месеца.В чл.11 от договора е посочено обезпечение на кредита-поръчителство, както и застраховка „ЖИ.т“-чл.13.В част II от договора за уговорени правата и задълженията на кредитополучателя вкл. и задълженията му по погасяване на кредита и осигуряване на средства за това по банковата му сметка, а в чл.17 е уговорено встъпване в дълг, като в ал.1 е посочено, че съдлъжникът, съпруг/а на кредитополучателя, заявява безусловно, че встъпва в дълга на кредитополучателя и се задължава в това си качество да отговаря солидарно с него за всички негови задължения, произтичащи от настоящия договор. В чл.

18 е уговорено поръчителството, като в т.1 е уговорено, че поръчителя заявява безусловно, че става поръчител пред банката за задълженията на кредитополучателя, като поръчителят и кредитополучателят отговарят солидарно за изпълнение на задължението-т.3, а съгл. т.5 е уговорено, че погасяването на главното задължение погасява и отговорността на поръчителя.Към договора е приложен и погасителен план, като в съдебно заседание и с оглед разпределената от съда доказателствена тежест ответникът е представил Данни по искане за кредит, в който документ ищцата е посочена в раздела съдлъжник/поръчител, както и Приложение № 3 към договора, в което ищцата е посочена като съдлъжник. От приложената Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 80/11.02.2014г., постановена по ч.гр.д.№ 175/2014г. по описа на РС Търговище се установява, че кредитополучателя И.

А. П. с ЕГН ********** и Д. Р. Ст. с ЕГН **********, като солидарни длъжници, следва да заплатят на кредитора „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД сумата от 16553,66лв. главница, 415,45лв. наказателна договорна лихва от 14.04.2011г. до 07.02.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от 08.02.2014г. до изплащане на задължението, както и за сумата от 499,38лв. разноски за внесена държавна такса, на осн. чл. 418,т.2 вр. 417,т.2 от ГПК, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 11.02.2014г. за посочените суми.Въз основа на този изпълнителен лист, с молба от 11.07.2014г. на кредитора е образувано ИД № 398/2014г. по описа на ЧСИ А. З. с район на действие ОС Търговище(приложено по делото). От молба на взискателя от 12.09.2016г. се установява, че същият е поискал от ЧСИ да наложи запор върху трудовото възнаграждение на кредитополучателя И. П. след извършване на справка за работодателя, респ. за се извърши опис на движими вещи.Наложен е запор върху трудовото възнаграждение на настоящата ищца, като са извършвани преводи по сметка на ЧСИ, но по отношение на кредитополучателя други изпълнителни действия не са искани или извършвани, като едва на 13.09.2023г. е наложен запор върху трудовото 3 възнаграждение на кредитополучателя.С постановление от 21.09.2023г. на ЧСИ по молба на длъжника И. П., производството по изп. дело е прекратено, по отношение на него на осн. чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК, след което ЧСИ е вдигнал запорите върху възнагражденията на двамата длъжници. От Удостоверение за размера на дълга изх.№ 3629/08.02.2024г., изд. от ЧСИ З. се установява, че задължението по ИД № 398/2014г. по описа на ЧСИ З. е в размер на 6 973,79лв. главница и законна лихва в размер на 23 033,07лв. , неолихвяеми вземания в размер на 18лв. и такси по Тарифата на ЗЧСИ в размер на 2 425,79лв. По делото са събрани и гласни доказателства, като св.Ел.

П. Ст.-майка на ищцата, твърди, че разбрала, че дъщеря й има проблеми със задължения по договор за банков кредит, като договорът е от 2009г. Твърди, че дъщеря й е направила услуга на бившия си съпруг, който я помолил тя да стане гарант за кредит на трето лице, което свидетелката не познава, но дъщеря й не е получавала кредита, като свидетелката не знае какви са били уговорките между кредитополучателя и ищцата. Св.Ел. В. Др. приятелка на ищцата от двадесет години твърди, че знае от ищцата за този кредит, като знае, че бившият съпруг на ищцата я помолил да стане поръчител на негов приятел, за да му се отпусне кредит, но самата ищца не е взимала пари, тъй като само се подписва, за да бъде гарант и да се отпусне кредита.

Свидетелката твърди още, че ищцата й споделяла, че е притеснена, тъй като всеки един човек, който стане поръчител е притеснен относно това, дали ще си плаща кредитополучателят, като знае още, че ищцата е плащала кредита след това, защото кредитополучателят спира да плаща.Съдът, преценявайки свидетелските показания съобр. разпоредбата на чл. 172 от ГПК и при съобразяване на обстоятелството, че първата свидетелка е майка на ищцата приема, че следва да кредитира показанията на свидетелите като еднопосочни и непротИ.речиви, дадени от лица, които са имали лични впечатления от убеждението за осигуряване на поръчителство, с което ищцата е предприела подписването на процесния договор за кредит.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

I.По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК:Не е спорно между страните по делото, че между ищцата, ответника и третото лице-помагач на ищцата е сключен Договор за кредит експересо № 111397/27.03.2009г., в титулната част на който ищцата е посочена като съдлъжник на кредитополучателя-помагача по делото, като твърденията на ищцата са за това, че е сключила процесния договор в качеството си на поръчител на кредитополучателя, а ответникът оспорва тези твърдения и поддържа, че ищцата се е задължила по договора като съдлъжник, поради което основният въпрос по този иск е в какво точно качество се е задължила 4 ищцата по този договор.Видно от съдържанието на договора, кредитополучателят-настоящ помагач, е получил по сметката си договорената сума и се е задължил да я върне съобразно сроковете и условията на договора чрез служебно събиране на вноските от банковата му сметка, като в него е посочено още, че кредитът се обезпечава с поръчителство- чл.11 и застраховка „ЖИ.т“-чл. 13.Същевременно в чл. чл.17 е уговорено встъпване в дълг, като в ал.1 е посочено, че съдлъжникът, съпруг/а на кредитополучателя, заявява безусловно, че встъпва в дълга на кредитополучателя и се задължава в това си качество да отговаря солидарно с него за всички негови задължения, произтичащи от настоящия договор. В чл. 18 е уговорено поръчителството, като в т.1 е уговорено, че поръчителя заявява безусловно, че става поръчител пред банката за задълженията на кредитополучателя, като поръчителят и кредитополучателят отговарят солидарно за изпълнение на задължението-т.3, а съгл. т.5 е уговорено, че погасяването на главното задължение погасява и отговорността на поръчителя.При така формулираните условия на договора и при липса на твърдения и доказателства ищцата да е била съпруга на кредитополучателя, съдът приема, че е налице необходимост от тълкуване на действителната воля на страните по договора съобр. чл.20 от ЗЗД.

Тълкуването на договора поначало има за цел да установи точния смисъл на уговорките в неговото съдържание, като се спазва правилото, че се тълкуват само неясни уговорки- двусмислени или ясни, по които обаче е налице спор, както е в случая. Правният режим на тълкуването, изразен в чл. 20 ЗЗД, урежда три критерия: да се търси действителната обща воля на страните, отделните уговорки да се тълкуват една с друга и да се разбират в смисъла, който произтича от целия договор /систематическо тълкуване/; тълкуването да е съобразено с целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.