Протокол № 45 от 17.01.2023, Районен съд - Ямбол

ПРОТОКОЛ

№ 45 гр. Ямбол, 16.01.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Т. С. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20222330102426 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Страните са редовно призовани.

За ищеца се явява И. И. К. – управител на дружество „Премиер Плюс“ ООД заедно с адв. С. Г. от ЯАК, редовно упълномощена.

Ответницата се явява лично.

Адв. Г. – Моля да се даде ход на делото.

Ответницата С. – Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че липсват процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Адв. Г. – Уважаема госпожо Председател, поддържам изцяло депозирания иск. Оспорвам изцяло изложените твърдения в отговора на ответника и в тази връзка моля да допуснете до разпит в качеството на свидетел при довеждане И. И. К. - съдружник в ищцовото дружество.

Освен това, моля да допуснете като писмени доказателства по делото с 1 препис за ответната страна и счетоводни документи, удостоверяващи осчетоводяването на процесната фактура в счетоводните книги на дружеството. С това установяваме, че процесната сума по фактурата е осчетоводена в счетоводството на дружеството и е останал неплатен остатъка от исковата претенция. Т. к. фактурата е първичен счетоводен документ, сумата по фактура е 2200 лв., има 500 лв. превод на 30.10, а остатъкът остава дължим. Фактурата съдържа съществените елементи от договор за изработката и там си пише 500 каталога, като единичната цена е 4.40 лв.

Управителят К. – Всичко, което е искано от мен, съм го извършил и съм дал документ. Изработих всичките 500 каталога и предадох на ответницата. Предадох ги лично на нея – 500 броя.

Ответницата С. – Поддържам отговора. Не са предадени 500 броя.

Предадоха ни 100 броя. Други каталози няма изработени.

Адв. Г. – Може ли да задам въпрос под формата на обяснение. Защо са платени 500 лв. за 100 броя? Сто броя каталози струват 440 лв.?

Ответницата С. – Платих и за подготовка на файла. По свое усмотрение допълних за изработката. Повече от седмица – 10 дни И. К. не влизаше в контакт и по мое усмотрение аз добавих цена за проектиране и реших да платя 500 лв. за 100 броя. Уговорката е 4.40 лв. за бройка за отпечатване. Другото като проектиране и файл не беше уточнено. Не сме обсъждали за заплащане на друго. Аз предоставих обработени снимки и всичко, което е необходимо.

Управителят К. – Как аз не съм отговарял, след като съм чакал достатъчно дълго време. Аз написах фактурата и им предадох нещата.

Мина може би почти година и след като нямаше превод, започнах да я търся. Звънях й по телефона и не ми отговаряше, пак звънях по телефона и пак не ми отговаряше и накрая й писах най-учтиво в „месинджър“ по Нова година и помолих да ми плати. Отговор получих едва, като предприех някакви мерки след 3 години. За какво ще търся аз нещо, ако не съм дал! Разбирам да бяха платени всичките пари и аз да не свърша работа, за да имам някаква изгода. Друг е въпросът, защо да ми платят, като могат и да не ми платят. Много често се сблъсквам с подобни ситуации с клиенти. Свърша работа, после отлагат нещата и 2 забравят. Аз не съм взимал пари напред на никой, нито капаро, за което много познати ми казват: „Ти грешиш, че не вземаш капаро“. На 29-ти е това, а тя на 30-ти ми е превела парите. След това защо не ме е потърсила 3 години и да каже: „дай да видим какво става“? Аз я търсих 2021 г. Писах й на телефона и нямам никакъв отговор, докато не предприех да подам иск. На нея ги предадох тези 500 каталога. Само с нея съм комуникирал. Това стана при мен в ателието. Тя дойде, ходила другаде и нямало кой да ги направи и са й искали много пари. Нямала им е доверие. Идеята беше да станат за изложбата. Ако трябва да стоя цяла нощ, но не е било да не си свърша работата за толкова години. Не съм предавал на Б. Т.. П. си взе каталозите.

Ответницата С. – Как ще ги взема аз, като цял ден подготвях изложбата и бях в „***“ и Б. ги донесе в една торбичка.

Управителят К. – Правил съм десетки неща за „***“ и познавам Б..

Тя преди е идвала за някои неща. Това е още преди П. да работи в „***“. Аз й се обадих. Последното, което направих, без да занимавам други хора, е, че се обадих на Е. – шефката й, и я помолих да я помоли просто да приключим това нещо и тя дори се изненада, че още не е платено. Още повече, че е по проект. Прави се фактурата, оставя се и се взима. Отпускат се средства за правеното на изложба и има спонсори и организация. Е. е шеф на „***“ и я познавам от работата си с „***“ и я помолих като нейна колежка, да я помоли, понеже на мен не ми отговаря, да си плати задължението и толкова.

В съдебна зала се явява адв. Ж. Кайали.

Адв. Кайали - Моля да остана. Аз съм представител на П. и съм упълномощена устно от нея.

Ответницата С. – Упълномощавам адв. Кайали да ме представлява по това дело.

Управителят К. – Това беше последният ми опит да приключим. И след като и там нямах отговор от нейна страна и предприех тези мерки.

Ако бях взел сумата и да не й свърша работа... Всичко беше за 3 изложбата и затова бързахме. За да не я върна, понеже я познавам от младите годни, но от 30-40 г. не сме се виждали, ако знаех, че нещата са така, нямаше да ги приема, но като стар познат. Имам много такива виснали по този начин неща, все съм махал с ръка, но това вече беше… Не вдига телефона и не ми се обажда. Три години чаках. На фона на цялата сума, 500 лв. са… поне да бяха половината, за да си платя нещо.

На основание чл. 146,ал.1 от ГПК, съдът докладва следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.

422 от ГПК вр. чл. 79 ал.1 пр.1 вр. чл. 266 ал.1 и чл. 86 от ЗЗД - да бъде прието за установено спрямо ответника вземането на ищеца за сумите по издадената заповед за изпълнение в размер на 1700 лв.-главница и 463.72 лв.-мораторна лихва, както и за законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповедта - от 06.07.2022 г. до окончателното плащане.

Исковете се основават на фактите, че между страните е сключен договор за изработка, по който ищецът в качеството си на изпълнител се е задължил да изработи за сметка на ответницата в качеството й на поръчващ каталози по проект „Сънуващата вълци", срещу възнаграждение, дължимо от страна на последната. На 29.10.2019г. е приела изработените каталози и дружеството е издало фактура за дължимото възнаграждение на стойност 2200 лева. На 30.10.2019г., длъжникът е изпълнил част от паричната престация, като е заплатил на кредитора сумата от 500 лева. Кредиторът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда за сумата от 1700 лева, представляваща остатък от общо дължимото възнаграждение по сключения договор, който не е престиран. Тъй като длъжникът е изпаднал в забава при изпълнение на парично задължение, същият дължи обезщетение в размер на законната лихва върху размера на главницата-1700 лв. от деня на забавата-29.10.2019г. до 06.07.2022 г. датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, т.е. 463.72 лв..

Срещу издадената заповед за изпълнение по подаденото от ищеца 4 заявление ответникът е възразил в срок.

В срока за отговор ответницата оспорва исковете като неоснователни. Признава, че между страните са съществували отношения по договор за изработка, но твърди, че ищецът е изпълнил частично задължението си, като е доставил на 29.10.2019 г. само 100 от договорените 500 бр. каталози. Поискал е за изработеното сумата от 2200 лв., въпреки отразената във фактурата уговорка за единична цена за 1 бр. от 4,40 лв.. Ответницата е заплатила стойността на изработените 100 броя и счита, че тъй като ищецът не е изпълнил задължението си изцяло, не му дължи претендираното възнаграждение. Следвало е да достави 500 каталози, което не е направил.

Не е спорно сключването на договор между страните за изработка на каталози, предаването на 100 такива и заплащането от ответницата на сумата от 500 лв. като възнаграждение по договора.

В тежест на ищеца е да докаже изпълнението на своите задължения по него за остатъка от каталозите.

Адв. Г. – Нямам възражения по доклада на делото.

Адв. Кайали - Нямам възражения по доклада.

По доказателствата на ищеца, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Прилага ч.гр.д. № ***/2022 г. на ЯРС.

Допуска до разпит като свидетел И. И. К..

Приема счетоводни справки - Салда по персонали сметки клиенти от 01.12.2021 г. до 30.12.2022 г., Опис на документите от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г., Отворени позиции за клиенти, Главна книга за период от 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г.- всички справки са с дата 16.01.2023 г.

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА на свидетелите, както следва:

5

И. И. К. – 31 г., неосъждан, съдружник в „Премиер плюс“;

Б. Й. Т. – 33 г., неосъждана, без родство с ответницата и връзка с ищеца;

И. С. С. – 60 г., неосъждан, съпруг на ответницата.

Съдът предупреди свидетелите за наказателната отговорност за лъжесвидетелстване по чл. 290 от НК.

Свидетелите обещаха да говорят само истината, след което в залата остана само първият от тях.

Свид. И. К. – Помагам с поръчките в дружеството, при изработката на материалите. Запознат съм с поръчката на П. С.. Тя поръча каталози за изложба. Поръчката беше преди 2 години - 2019 г. Аз участвах като помагах при сгъването, рязането на каталозите и такива неща. Лично П. дойде да си вземе каталозите на 29.10 през деня. Тя дойде в ателието, където се изработват. Тя ги прегледа и провери. Нямаше възражения.

Всичко беше точно, както са се разбрали. Аз просто помагах и не мога да кажа колко броя каталози са точно. Не се занимавам със счетоводството. Каталозите бяха много. Доста каталози бяха. Не са били чак 1000 броя. Повече бяха от 100 броя каталозите. Като точна бройка не мога да кажа. Предали сме толкова, колкото са се разбрали.

Предварително са се разбрали за цена и колко броя ще се направят.

Като идват, поръчката се проверява. Ако имаше проблем, още на място щеше да се установи. Каталозите са пакетирани. Най-вероятно в кашон са били. Не може в торбичка да са. В кашон са. Не са толкова малки, че да са в торбичка. Присъствах на самото предаване. В кашон бяха.

Получи ги лично тя – П.. Не познавам другите свидетели. Не съм ги виждал изобщо. Те се уговориха с баща ми, че с банков превод ще се преведат парите и П. пита ,дали може да се извърши плащането на части и баща ми се съгласи и имаше частичен превод и дотам приключи плащането. Той няколко пъти й звъня и писа по „месинджър“ да си търси парите, но нямаше никакъв отговор.

Баща ми предаде каталозите. Аз присъствах там, но той ги предаде.

6