Решение № 149 от 24.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. София, 24.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослава Кацарска при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело № 20211100902394 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 626 от ТЗ.

Подадена е молба по чл. 625 от ТЗ от търговско дружество „Х.К.“ ЕООД, като се твърди, че дружеството има парични задължения към Държавата, а именно публични задължения към НАП в размер на 143 572,31 лв. и че не може да изпълни същите, тъй като не разполага с парични средства и/или бързо ликвидни активи и финансовите му затруднения не са временни. Твърди се, че дружеството е във фактическа неплатежоспособност, като не разполага с имущество. Предвид горното се претендира постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност при условията на чл. 632 от ТЗ. В хода на производството и в проведеното съдебно заседание молителят поддържа молбата си чрез процесуалния си представител – адв. С. като претендира постановяване на решение по чл. 632 от ТЗ, с начална дата на неплатежоспособността – 24.11.2021г. – датата на подаване на молбата.

Съдът като обсъди доводите по молбата и събраните по делото писмени доказателства, включително при упражняване на правомощията на съда по чл. 621а от ТЗ, намира за установено следното:

С молбата са представени списък на кредиторите, който включва само НАП, списък на активите, каквито няма описани, подробна справка за задължения на дружеството към НАП, които към 23.11.2011г. са в общ размер на 121 138,92 лв. – главница и 22 433,39 лв. – лихви и включват основно задължения по декларации обр.6 и здравно осигуряване, като първите непогасени задължения са за период юни 2018г., с падеж -25.07.2018г.

Представени са счетоводен баланс към 31.10.2021г. / стр.13 от делото/, в който като 1 активи не са отразени никакви суми, а в пасива са включени 121 хил. лв. задължения, отразени като дългострочни, а именно над 1 г., с характер осигурителни. Представен е и счетоводен баланс към 31.12.2020г., в който е отразена загуба в размер на -111 хил.лв. и задължения в общ размер на 111 хил.лв., отразени като краткосрочни, включващи осигурителни задължения в размер на 103хил.лв. до 1г., и към персонала в размер на 8 хил.лв. Представено е ОПР към баланса, видно от който има отразени само 4 хил. лв. приходи за 2020г. от продажба на продукция.

На стр.32 и следващите молителят е представил счетоводен баланс към 31.12.2018г., видно от който дружеството към горепосочената дата няма ДМА, нито са отразени други активи с изключение на парични вземания под формата на касови наличности в лева в размер на 31 хил. лв. В пасива са отразени краткосрочни задължения в размер на 31 хил.лв., от които 25 хил. – осигурителни и 6 хил.лв. – към персонала. В ОПР към този баланс е видно, че за 2018г. са отразени приходи в размер на 71 хил.лв. от продажби.

Съгласно представения на стр. 37 и следващите от делото счетоводен баланс към 31.12.2019г. единствените активи на дружеството са отразени парични средства – касови наличности в лева в размер на 67 хил.лв. Отразени са краткосрочни задължения в размер на 67 хил. лв., от които 62 хил. лв. –осигурителни и 5 хил.лв. – към персонала. В ОПР към баланса за 2019г. са отразени 108 хил.лв. от приходи от оперативна дейност от предоставени услуги.

От направената справка от АВ / стр.22 от делото/ е видно, че няма вписванията, отбелязвания и заличавания по партидата на дружеството.

Съгласно постъпилото писмо от МВР –СДВР отдел „Пътна полиция“ с вх.

№32200/09.12.2021г. няма данни за актуална собственост върху МПС, а за бивша такава.

С писмо с вх.№32946/13.12.2021г. съдът е уведомен от НАП за подадените ГДД, като са приложени такива за периода от 2018г. до 2021г.

С писмо свх.№35147/23.12.2021г. от зам.директора на ТД на НАП София съдът е уведомен, че срещу дружеството молител има наложени обезпечителни мерки, които са по приложените две постановления, а именно с постановление от 25.02.2019г. от публичен изпълнител по изп.дело №190649652/2019г. за събиране на вземане в общ размер на 25 028,30 лв. е наложен запор върху банкови сметки, вещи и други в описаните банки, а с постановление от 24.11.2020г е наложен запор за вземане в общ размер вече на 99 472,10 лв. чрез запор на притежавани от лицето ценни книги по същото изпълнително дело от 2019г. В съдебно заседание процесуалния представител на молителя не оспорва образуваното изпълнително дело на публичен изпълнител и че сумите по него не са платени.

С молба от 15.02.2022г. молителят е представил инвентаризационни описи със сравнителни ведомости за 2018г., 2019г. и 2020г., по които всички активи и материални запаси са с нулева стойност.

Съдът е назначил съдебно-икономическа експертиза, но въпреки намаления депозит и многократно дадената възможност на молителя за внасянето му, не е внесен и същата е 2 заличена.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно легалното определение, дадено в разпоредбата на чл. 608 ал. 1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската му дейност, а от 13.05.06г. - и частни държавни вземания. Свръхзадължеността съгласно чл. 742 от ТЗ представлява състояние, при което цялото имущество на едно търговско дружество е недостатъчно за да покрие задълженията му. Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, но съгласно ал. 3 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично само вземанията на отделни кредитири. Съгласно ал. 4 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност се предполага и ако по изпълнително дело, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молбата по чл.625 от ТЗ, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на шест месеца след получаване на поканата за доброволно изпълнение. В тежест на длъжника е да обори презумпциите на чл. 608 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието му, от което да се изведе възможността да погасява задълженията си. При този анализ се използват различни икономически и финансови показатели, като водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Съгласно константната практика на ВКС, включително и по чл. 290 от ГПК, а именно решение № 64/23.03.2010г. по т.д.№ 959/2009г., ІІ т.о. и др. в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил задълженията си или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите, като докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната изискуемост. При извършване на финансово-икономическия анализ на състоянието на ответното дружество се изследват показателите на ликвидност и финансова автономност, като се взима предвид, че краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване на краткосрочните /текущите/ задължения на едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Краткотрайните активи 3 се класифицират в 4-ри групи: материални запаси /материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 год/, краткосрочни финансови средства /акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични средства, като групите освен по вида, се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. При коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките.

Водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения. За норма при коефициента на обща ликвидност се приема, че следва да е «1», тъй като в този случай дружеството може да покрие своите текущи задължения с всички краткотрайни активи.

По делото безспорно се установи, че дружеството молител е търговец и има неизплатени парични задължения към свой кредитор – Държавата, като вземанията са публично правни и по справка към дата 23.11.2011г. са в общ размер на 121 138,92 лв. – главница и 22 433,39 лв. – лихви, а съгласно междинен счетоводен баланс към същия период -31.10.2021г. дружеството е отразило активи с нулева стойност, а задълженията, макар и отразени като дългосрочни са 121 хил.лв. Очевидно е, че няма никакви активи, с които задълженията да бъдат погасени, макар да не се спори, че задълженията, които са публични са с настъпил падеж и би следвало да бъдат отразени като краткосрочни, както са били отразени към 31.12.2020г. тогава в размер на 111 хил.лв., а като активи са отразени вземания – парични средства като касови наличности в лева в размер на 67 хил.лв., а задълженията към 31.12.2019г. са съответно 67 хил.лв. и към 31.12.2018г. – 31 хил.лв. Прави впечатление, че по счетоводни баланси към 31.12.2018г. и към 31.12.2019г. са отразени активи – парични средства по касови наличности в лева, които са в същия размер като съответните краткосрочни задължения а именно 31 хил.лв. и 67 хил.лв., но същевременно в представените инвентаризационни описи към тези дати всички активи и материални запаси са с нулева стойност. С оглед горното и като се съобрази, че дружеството няма никакви активи към момента, а тези към 31.12.2020г. са касови наличности в лева в размер на 67 хил.лв., но без да са надлежно установени при проверка на касовата наличност, а същевременно към същата дата изискуемите задължения са 111 хил.лв. е очевидно, че е налице състояние на неплатежоспособност. Към 31.12.2020г. коефициентът на обща ликвидност на ответното дружество е съотношението между краткосрочните активи / 67 хил.лв. парични средства/ и краткосрочните задължения – 111 хил.лв. или същия е 0,60, което е значително под възприетия като норма коефициент на обща ликвидност единица, при който дружеството има възможност с наличните си текущи активи да покрие 4 задълженията си. Към датата на молбата по последен междинен баланс текущите активи са вече 0, а задълженията, които не се спори, че са същите от предходен период и непогасени, които трябва да са краткосрочни, са 121 хил.лв., т.е. коефициентът е вече 0, тъй като няма как да е отрицателен, но сочи категорично на извод, че ответното дружество е в състояние на неплатежоспособност. Съдът намира, че дружеството е и свръхзадължено, тъй като няма никакво имущество по последния отчет. С оглед горното, макар и да не е изслушана експертиза от данните за налични публични задължения, които са непогасени, фактът, че е образувано изпълнително дело от публичен изпълнител през 2019г., по което са наложени обезпечителни мерки, но няма никакво погасяване на публичните задължения, датиращи още от юни 2018г., съдът намира, че е налице и презумпция за неплатежоспособност, включително и поради спиране на плащанията, а и неплатежоспособността се извлича като обективно състояние още от данните по счетоводния баланс към 31.12.2020г.