Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 38 от 07.03.2024, Районен съд - Сандански

Съд
Районен съд - Сандански
Дело
Административно наказателно дело 600/2023
Вид
Решение № 38
Подписан
07.03.2024
В сила
05.12.2024
Състав
Рая Димитрова Манолева

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.24, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, ал.1, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53, ал.1 и ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53, ал.1 и ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.319 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Сандански, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Валентина Евг. Томова като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20231250200600 по описа за 2023 година и за да се произнеса, взех предвид следното:

Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН и е образувано по жалба на А. М. Ю., с ЕГН – **********, с адрес – гр. С..., ул.“И.... с...“ № .., със съдебен адрес на призоваване – гр. Б...., ул.“П.. Д. П..“ № .., чрез адв.С. Г., против Наказателно постановление № ..../2...г. , издадено от Б... Д... Д... – заместник кмет „Строителство, общинска собственост и обществен ред, с което на жалбоподателя, за административно нарушение по чл.2, ал.1, т.2 от Наредбата за опазване на обществения ред, обществената чистота и спокойствието на гражданите, и на основание чл.53, ал.1 и ал.2 вр. чл.24, ал.1 от ЗАНН и чл.14, ал.1 от Наредбата за опазване на обществения ред, обществената чистота и спокойствието на гражданите, е наложено административно наказание “Глоба“ в размер на 400.00/четиристотин/ лева.

В жалбата се сочи, че процесното НП е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, изтъкват се доводи, че не са спазени материалноправните и процесуално-правните изисквания по издаването му. Твърди се също, че е нарушена разпоредбата на чл.42, ал.1, т.1 от ЗАНН/досежно АУАН/ и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН /досежно НП/. Иска се от съда да отмени 1

НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован - не се явява, представлява се от надлежно упълномощен защитник – адв.Г., която поддържа жалбата по изложените в същата съображения. В хода на делото по същество пледира за отмяна на атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно, като в подкрепа на становището си представя писмени бележки.

Административно-наказващият орган

– редовно призовани, представлява се от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата, като изразява становище, че издаденото НП е правилно и законосъобразно, и пледира същото да бъде потвърдено изцяло. Представя писмени бележки.

Районна прокуратура – Благоевград, ТО - Сандански, редовно и своевременно призовани, не ангажират представител по делото и не изразяват становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

Районната инстанция, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На ....г. актосъставителят П. Д. - на длъжност полицай ООР при РУ – Сандански, в присъствието на свид.Н. И. - служител в РУ – Сандански, съставил на жалбоподателя АУАН № ........., затова, че при извършена проверка на 2........г. около ........часа в гр. С..., ул.“Из.. р... с..“ № .., в качеството си на домакин жалбоподателя допуска вдигане на шум от електронни озвучителни средства в жилищната сграда в часовия интервал след .. часа до .. часа, с което е осъществил нарушение по чл.2, ал.1, т.2 от Наредбата за опазване на обществения ред, обществената чистота и спокойствието на гражданите. АУАН е предявен и връчен на жалб.Ю., като 2 същия го разписал без възражения.

В 3-дневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на нарушителя не били депозирани писмени възражения по констатациите на акта.

Въз основа на така съставения АУАН административно-наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53 от ЗАНН и издал обжалваното НП № ..../2....г., с което на жалбоподателя, за административно нарушение по чл.2, ал.1, т.2 от Наредбата за опазване на обществения ред, обществената чистота и спокойствието на гражданите, и на основание чл.53, ал.1 и ал.2 вр. чл.24, ал.1 от ЗАНН и чл.14, ал.1 от Наредбата за опазване на обществения ред, обществената чистота и спокойствието на гражданите, е наложено административно наказание

“Глоба“ в размер на

400.00/четиристотин/ лева.

Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – полицейските служители П. Д. и Н. И., които си спомнят за случая и описват извършената проверка и сторените при същата констатации. Съдът намира показанията на посочените свидетели за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на писмените доказателства, приложени към административно-наказателната преписка и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото.

Въпреки горното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно е приложен материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, като следва да бъде посочена и нарушената правна норма.

Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна, непосочването на обстоятелствата, при които същото е извършено, неяснотата относно датата на извършване на нарушението винаги съставляват съществени процесуални нарушения, тъй като възможността нарушителят да бъде наясно в какво е обвинен е била ограничена. Освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен, горните процесуални нарушения лишават и съда от 3 възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли са квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма.Недопустимо е факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението, да се установяват едва в с.з., тъй като същите императивно следва да фигурират в НП. Следва да се отбележи константната съдебна практика в производствата по ЗАНН, че в тежест на АНО е да докаже извършеното нарушение, а не на нарушителят, че не го е извършил.

В конкретния случай неправилно жалбоподателя е бил санкциониран за нарушение на чл.2, ал.1, т.2 от Наредбата за опазване на обществения ред, обществената чистота и спокойствието на гражданите. На първо място в посочената наредба и по-конкретно разпоредбата на чл.2 няма ал.2, а същата се състои само от 14 точки. В този смисъл в нормата на чл.2, т.2 от Наредбата се сочи: „Забранява се на обществени места, на улиците, тротоарите, парковете, стадионите, културните и спортните зали, вътрешно кварталните градинки, междублоковите пространства, в предназначените за общо ползване части от сгради и др. територии… консумация на спиртни напитки“. Безспорно това не е нарушението, което е вменено във вина на нарушителя в конкретния случай. Неправилно е наложено административното наказание на жалбоподателя - на основание чл.14, ал.1 от Наредбата. При внимателен прочит на тази разпоредба, която в случая е посочена като санкционна е видно, че същата не би могла да послужи като основание за налагане на глоба на лицето, тъй като същата е отменена Чл.14. /Отменена с Решение № 177/30.05.2013 г./.

От своя страна в разпоредбата на чл.18, ал.1 от Наредбата за опазване на обществения ред, обществената чистота и спокойствието на гражданите се сочи следното: „Забранява се: Вдигането на шум в резултат на високо пеене, свирене, пускане на музика, строителни и производствени работи, /чукане, рязане, пилене и т.н./, ползването, на озвучителни уредби и на шумни апарати и машини/прахосмукачки, циклещи машини и др./ за периода от май до септември включително от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 09,00 ч. и за периода от октомври до април включително от 14,00 до 16,00 ч. и от 22,00 до 09,00 ч. Забраната се отнася до обществени места в близост до жилищни сгради, както и за жилищни сгради, доколкото шумът прониква вън от самите тях. За тържества в домовете, във връзка със сключване на 4 брак, рождени и именни дни и други чествания, предварително се уведомява председателя на етажната собственост, съответно председателя на домсъвета. Когато шума е в останалите часове, органите на РПУ да оказват съдействие на гражданите за намаляването му“. Именно това би могло в конкретния случай да е нормата, която жалбоподателя е нарушил, но същата не е залегнала както в АУАН, така и в НП.

Допуснатото нарушение на материалния закон е резултат и от допуснато противоречие в обстоятелствената част на обжалваното НП, довело до противоречие между обстоятелствена част на същото и правното основание за налагане на административното наказание.

Изложените противоречиви и взаимно изключващи се факти не кореспондират и с правното основание на наложеното административно наказание, което води освен до нарушаване на материалния закон и до опорочаване на формата на НП и ограничаване правото на защита – последното е функция на конкретно, ясно и точно обвинение, при съответствие на обстоятелства, правна квалификация на деянието и правно основание за налагане на санкция. В случая това не е сторено.

Предвид гореизложеното следва, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на описание на обстоятелствата, при които е било извършено нарушението – чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, и по-конкретно: липса на състав на адм. нарушение, както и неправилно посочена като нарушена правна норма, както и санкционната такава. Неправилната правна квалификация на деянието е процесуално нарушение от категорията на съществените, доколкото е от значение за адекватната защита на санкционирания с оглед правото му да разбере какво точно нарушение му се вменява, поради което обжалваното постановление е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.

Налагането на административно наказание за нарушение, което не е било безспорно доказано, че е извършено от обективна и субективна страна обуславя и неправилно приложение на материалния закон. В тежест на АНО е да докаже извършеното нарушение, а не на нарушителят, че не го е извършил.

Предвид изложените по-горе съображения, съдът намира, че жалбата се 5 явява основателна, а процесното НП следва да се отмени.

С оглед изхода на делото, основателна е претенцията за присъждане в полза на жалбоподателя на разноските, които е сторил във връзка с делото – 400 лева - за адвокатски хонорар. Съдът прие, че е основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, които предвид императивната норма на чл.63, ал.3 от ЗАНН, следва да се възложат именно в тежест на АНО. В случая присъденото адвокатско възнаграждение не е прекомерно, тъй като не надвишава посочения в чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. и доп. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2022г./. В този смисъл молбата относно хонорара следва да се уважи в искания размер, който съдът не намира за прекомерен с оглед сложността на делото и броя на съдебните заседания.

Предвид горното, обжалваното наказателното постановление следва да бъде отменено, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № ........../.......г. , издадено от Б... Д... Д.. – заместник кмет „Строителство, общинска собственост и обществен ред, с което на жалбоподателя А. М. Ю., с ЕГН – **********, с адрес – гр. С........, ул.“Из.. р... се...“ № ..., за административно нарушение по чл.2, ал.1, т.2 от Наредбата за опазване на обществения ред, обществената чистота и спокойствието на гражданите, и на основание чл.53, ал.1 и ал.2 вр. чл.24, ал.1 от ЗАНН и чл.14, ал.1 от Наредбата за опазване на обществения ред, обществената чистота и спокойствието на гражданите, е наложено административно наказание “Глоба“ в размер на 400.00/четиристотин/ лева.