Протокол № 2021 от 31.10.2024, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 2021 гр. Пазарджик, 29.10.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова

Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20245220102170 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищецът Н. Н. А. се явява лично, редовно призован. За него се явява и адв. Г., редовно преупълномощена от адв. Т. Ж., назначена за особен представител на ищеца по делото.

Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, редовно призован, не изпраща процесуален представител Съдът докладва постъпилото съобщение от пълномощника на ответника - юрк. Р., с вх. № 26577/28.10.2024 г. с което сочи, че поради невъзможност да се яви лично на насроченото съдебно заседание за дата 29.10.2024 г. от 10:00 ч., не възразява да се даде ход на делото. Отсъствието му се налага, поради служебен ангажимент, свързан с множество от седем поредни граждански дела пред РС-Пазарджик, които се засичат по време и час с настоящето дело.

Оспорва изцяло исковата претенция на л/с Н. А. като неоснователна и необоснована. Моли да бъдат приети представените от тях писмени доказателства. Заявява, че няма други нови доказателствени искания към този момент. Не възразява да бъдат разпитани свидетели на ищеца по делото. Моли съдът да не дава ход по същество, за да може да организира пълноценно защитата на интересите на ГД „ИН“ по настоящото дело, след като приключи заседанието от дата 29.10.2024 г.

АДВ. Г.: Моля да дадете ход на делото.

ИЩЕЦЪТ /лично/: Имам искане да ми свалят белезниците на кръста и 1 краката. В съдебна зала на участниците в производството се свалят помощните средства, тъй като така аз съм унижен, изтезаван от настоящия състав на съда.

В този смисъл трябва да има човешко отношение. Нарушенията са съгласно чл. 9 от ГПК, във връзка с чл. 20 от ХОПЕС, във връзка с чл. 121 от Конституцията на Република България и чл. 6 и чл. 14 от Конвенцията за правата на човека. В този смисъл помощните средства – колана и на краката искам да се свалят в съдебна зала, за да се спазят правилата на чл. 20 от ХОПЕС за справедлив процес и равенство между страните, включително да не се допуска дискриминация.

За да има налице отказ на решаващия състав, защото аз съм бил в много производства в София, единствено се допуска отказ от решаващия състав когато е налице документ за опит за бягство в кориците на делото. В противен случай няма причина да ми отказва съдът такова искане. Единствено го оправдава, ако е налице документ опит за бягство.

АДВ. Г.: Предоставям на съда. Не съм много запозната с помощните средства и при какви условия.

Съдът по искането на ищеца счита следното:

При започване на производството по настоящото дело, по разпореждане на председателя на съдебния състав, на ищеца му бяха свалени белезниците на ръцете, за да може същият да борави с носените от него материали и да може да упражнява процесуалните си права в производството. На съдебния състав му е служебно известно, че ищецът по делото изтърпява наказание доживотен затвор, който е със специален режим в Затвора – Пазарджик. Редът за конвоиране на тези лица е особен такъв. В същото време, задължение на съда е да следи за реда в съдебната зала, в т.ч. да гарантира безопасност на всички участници в производството по делото. В случая съдебната зала, в която се разглежда настоящото дело се намира на първия етаж в Съдебната палата. На прозорците на съдебната зала няма поставени обезопасителни средства. При тези данни, съдът счита, че всички обстоятелства са такива, които налагат белезниците на краката и колана на кръста на ищеца да не бъдат свалени при разглеждането на настоящото дело. Ръцете му са освободени от белезници и той свободно може да борави с носените от него документи. Затова, съдът счита, че искането на ищеца не следва да бъде уважавано и О П Р Е Д Е Л И:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за сваляне на белезниците на краката и на колана на кръста му.

Междувременно в съдебната зала се яви юрк. Р. - процесуален представител на ответника по делото.

ЮРК. Р.: Нямам възражение по хода на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото от фактическата страна.

А Д В . Г.: Поддържам подадената исковата молба и допълнителната молба/становище от адв. Ж., както и направените доказателствени искания.

Оспорвам и двата отговора, като единият е извън срока по чл. 131 от ГПК и не следва да бъде ценен като такъв.

ЮРК. Р.: Оспорвам исковата претенция. Оспорвам и двете становища, които са представени. Поддържам нашия писмен отговор. Моля да бъдат приети представените доказателства от нас.

ИЩЕЦЪТ /лично/: Оспорвам писмения отговор, с който са приложени от страна на ответника, писмени доказателства. Те са неотносими в настоящото производство. Не касае спортни дейности. Всичките приложени доказателства от ответника не касаят предмета на производството. Ще направя допълнение към исковата молба, съгласно чл. 143, ал. 2 от ГПК - нов признак „пол“ по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. и се прави сравнението моето положение като „мъж“ в сравнение с друг, който е сравнимо сходно, който е „жена“, както в Затвора – Пазарджик, както и в други затвори и Затвора – Сливен, както сме искали за събиране на доказателства относно и за пол, за да можем да докажем трите признака. В момента има три признака лично и обществено положение и трети признак - пол. В този смисъл съдът да се произнесе.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Предявеният иск е с правно основание чл.71 ал.1, т.3 от Закона за защита от дискриминация, във връзка с чл.4 от Закона за защита от дискриминация.

3

В подадената искова молба ищецът твърди, че е настанен в килия в зона с повишена сигурност и охрана в Затвора – Пазарджик и затворническата администрация му осигурявала един час престой на открито, а други осъдени на доживотен затвор и лишаване от свобода им провеждат по един час и четиридесет и пет минути или два часа. Твърди, че в Затвора – София проведат престой на открито по един час и половина. Ищецът твърди, че е провеждал престой на открито по-малко от другите осъдени на доживотен затвор и от осъдени на лишаване от свобода, които са в Затвора – Пазарджик, също лишените от свобода в Затвора – София, както и от други лишени от свобода в другите затвори в Република България.

Твърди, че е претърпял неимуществени вреди /болки, главоболие, нервност, унижение, малоценност, страдание, безсъние и чувство за беззаконие в държавата България/ в периода от 05.04.2014 г. до 23.05.2024 г.

Искането към съда е да осъди ответника ГДИН – София на основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр., че е нарушил равноправното третиране на лишените от свобода по смисъла на нормативен акт на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС на лично и обществено положение, като пряка и/или непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗДискр. Въз основа на тези нарушения ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вред, които са посочени по-горе, както и периода, за което иска да бъде обезщетен в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва, считано от 05.04.2014 г. до 23.05.2024 г., мораторна лихва, както и от 24.05.2024 г. да се счита акцесорна лихва за забава до окончателното изплащане на сумата. Посочил е банкова сметка, по която следва да се изплатят посочените суми.

Направени са доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез пълномощника му юрк. Р., с вх. № 17743/10.07.2024 г., с който счита, че така предявената искова молба от л/с Н.

Н. А., е неоснователна и необоснована при следните съображения:

Сочи се, че в Затвора - Пазарджик л/с от „зоната е повишена сигурност“, в която е настанен л/с Н. А. като осъден на доживотен затвор, провеждат престоя си на открито на 3-то и 4-то „каре“ отделно от другите л/с в затвора.

Сочи се, че на място за престой на открито са обособени двете „карета“ 4 заградени е оградна мрежа и бодлива тел с височина 2.6 - 2.8м. като в „карето“ са поставени лежанка, успоредка, щанги и тежести, за да могат л/с по време на престоя, на открито да тренират фитнес упражнения, за да поддържат физическото си здраве в кондиция, в резон е предписанията на чл. 163 от ЗИНЗС.

Сочи се, че съгласно чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС - лишените от свобода имат право на престой, на открито не по-малко от един час на ден, като в случая на л/с А. и другите л/с в Затвора - Пазарджик, е осигурено време от 1ч. и 30- минути за престой на открито.

Твърди се, че в рамките на пребиваването на л/с Н. А. в 01-во отделение на затвора /Зона за повишена сигурност и охрана/ на Затвора - Пазарджик на същия изцяло е подсигурено и реализирано правото му по чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС и чл. 71, ал. 3, ал. 4 от ППЗИНЗС при спазване изискванията на ал. 10 от същия член във връзка с чл. 197, ал. 2 от ЗИНЗС. Съгласно изискванията на посочената нормативна база, мястото за престой на открито е оборудвано с подходящи уреди за фитнес тренировки, където л/с А. може да изразходва енергията от натрупалото се в него физическо и психическо напрежение.

Твърди се, че л/с Н. А. многократно се е възползвал от правото си за провеждане на престой на открито, като след подадена от него декларация с оплаквания относно невъзможността да провежда престоя си на открито с доживотно осъдения Д. П. Г., л/с А. се извеждан отделно за определен период от време.

Твърди се, че в съответствие с изискванията на чл. 164, ал. 1 от ЗИНЗС, същият е включван в мероприятия по чл. 148 от ППЗИНЗС. В последното такова мероприятие - Турнир по табла, проведено на 15 и 16.05.23г. с доживотно осъдени лица, л/с Н. А. също е взел участие, което показва, че на л/с в „зоната с повишена сигурност“ са осигурени и друг вид занимания, с цел сваляне на напрежението в лишените от свобода.

Сочи се, че за целия исков период от 05.04.14г. до 23.05.24г. времето за престой на открито определено за л/с в „зоната е повишена сигурност“ е било 1 час и 30-минути.

Твърди се, че по отношение на възможностите за престой на открито съгласно чл. 71, ал. 11 от ППЗИНЗС до този момент л/с А. не е предявил такова искане пред медицинските специалисти в Затвора - Пазарджик, не са 5 известни хронични заболявания, налагащи такава нужда при л/с А..

Сочи се, че съгласно медицинска справка от д-р А. Б. - Директор на МЦ при Затвора — Пазарджик по АД № 526/23г. на АС-Пазарджик с тава ясно, че л/с А. не е имал съществени оплаквания от заболявания.

Сочи се, че по отношение на психичното здраве л/с А. сграда от смесено личностно разстройство с белези на емоционална нестабилност и диссоциалност, и безсъние, които са били медикаментозно компенсирани с прием на „Лепонекс“ в минимални количества преди няколко години, като всички останали актуални към последните месеци оплаквания на л/с А. са били обикновена настинка, главоболие и киселини в стомаха. Като в случая става ясно, че при л/с А. няма медицински основания за удължаване на престоя на открито съгласно чл. 71, ал. 11 от ППЗИНС.

Коментира разпоредбите на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС и чл. 71, ал. 11 от ППЗИНЗС, чл. 164 от ЗИНЗС, както и нормите на ал. 1, ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 от ЗЗДискр. и приложимостта им по отношение на ищеца.

Твърди се, че заключението за наличие на дискриминационно отношение може да се направи тогава, когато са налице доказателства да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна страна, така и по отношение на субектите.

Твърди се, че в случая ищецът л/с Н. А. не е в идентично, сходно положение с лицата, които изтърпяват „доживотен затвор“ в други затворнически заведения, а именно затворите в градовете София, Пловдив, Враца, Ст. Загора, Ловеч и др. В подобни“ сравними сходни обстоятелства“ по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. Ищецът се намира единствено с лицата, изтърпяващи същото наказание / доживотен затвор или доживотен затвор без замяна/ в същия затвор и само сравнението с тях е от значение за преценката дали е налице спрямо него дискриминация. В този смисъл е трайната практика на ВКС, която цитира.