Решение № 1919 от 13.11.2019, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№:1919 13.11.2019г. гр.Бургас,

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми състав

На пети ноември две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:….Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова

Прокурор: Дарин Христов като разгледа докладваното от Румен Йосифов административно дело № 2459 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл.203 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по постъпила искова молба на Ж.И.Ф., ЕГН-**********,***, чрез пълномощника му адвокат С.Ц. ***, против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Бургас (ОДМВР-Бургас), ул.Хр.Ботев 46, ЕИК-*********, за присъждане на обезщетение на имуществени вреди в размер на 924лв., заплатени адвокатски възнаграждения за защита по НАХД № 4550/2018г.; НАХД № 4551/2018г.;

НАХД № 4552/2018г., трите на Районен съд - Бургас; КНАХД № 332/2019г. и КНАХД № 205/2019г., двете на Административен съд - Бургас и такси за заверени преписи по първите три дела, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното плащане. Претендира присъждане на направените разноски по настоящото дело.

В исковата молба се твърди, че за обжалване на електронен фиш (ЕФ) серия К № 1544288 на ОДМВР-Бургас, ищецът е ангажирал адвокат, който го е защищавал пред съда, за което му е заплатил възнаграждение от 300 лева. Този ЕФ е бил отменен от съда с решение по НАХД № 4550/2018г., оставено в сила с решение по КНАХД № 332/2019г. При обжалване на друг ЕФ серия К № 1534513 на ОДМВР-Бургас, ищецът също е ангажирал адвокат, който го е защищавал пред съда, за което му е заплатил възнаграждение от 300 лева. Този ЕФ също е бил отменен с решение по НАХД № 4551/2018г., оставено в сила с решение по КНАХД № 205/2019г.

Срещу Ж.Ф. бил издаден и трети ЕФ серия К № 1510440 на ОДМВР-Бургас, който бил обжалван от него и отменен с решение по НАХД № 4552/2018г., което не е било оспорено по касационен ред. По това дело също е ангажирал адвокат, за което заплатил възнаграждението от 300 лева. За заплащане на държавни такси за заверени преписи от издадените съдебни актове по делата, ищецът е заплатил и сумата от 24 лева. Позовавайки се на тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по т.д.№ 2/2014г. на ВКС и ВАС, претендира обезщетение за заплатените адвокатски възнаграждения и държавни такси по трите дела, ведно със законната лихва от предявяването на иска. В съдебно заседание ищецът, чрез редовно упълномощения от него С.Ц., поддържа исковата претенция и пледира за уважаването й. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски по настоящото производство – държавна такса и адвокатско възнаграждение, като представя списък.

Ответникът ОДМВР-Бургас, чрез пълномощника юрисконсулт

Г. В., в представено нарочно писмено становище, оспорва иска и пледира за отхвърлянето му като неоснователен. Твърди, че в случая не се установява извършването на заявената адвокатска защита и не са доказани претърпените имуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена причинна връзка с отменените електронни фишове. Счита също, че претендирания размер на адвокатските възнаграждения е прекомерен, тъй като в електронните фишове са наложени глоби от по 100 лева. По отношение заплатените държавни такси счита, че тези разходи не са пряка и непосредствена последица от увреждането. Прави възражение на прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение и по настоящото дело, поради което иска същото да бъде намалено под минималния размер, предвиден в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за основателност на исковата претенция и пледира за уважаването й в пълен размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:

Видно от изисканото и приложено НАХД № 4550/2018г., с ЕФ серия К № 1544288 на ОДМВР-Бургас (л.5), на ищеца Ж.Ф., на основание чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. ЕФ е оспорен пред Районен съд - Бургас, за което е образувано НАХД № 4550/2018г. С решение № 45/09.01.2019г. (л.43), районният съд е отменил ЕФ. Срещу това решение била подадена касационна жалбата от директора на ОДМВР-Бургас, като с решение № 506/19.03.2019г. по КНАХД № 332/2019г., Административен съд - Бургас е оставил в сила първоинстанционното съдебно решение. Окончателното съдебно решение е влязло в сила на 19.03.2019г.

– датата на произнасянето на касационната инстанция. В образуваното административно-наказателно дело, при разглеждането му в проведените две открити съдебни заседания пред районния съд, ищецът е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат С.Ц. ***. Чрез този адвокат е подадена и жалбата до районния съд. Видно от представения с нея договор за правна защита и съдействие, в него е уговорено възнаграждение в размер на 300 лева, за което е отбелязано, че е платено изцяло в брой, като договорът има характера и на разписка за направеното плащане. По делото адв.Ц. е подал заявление и е получил преписи от постановените решения по него, за което е заплатил държавна такса от 9,00 лева.

Съгласно приложеното НАХД № 4551/2018г., с ЕФ серия К

№ 1534513 на ОДМВР-Бургас (л.5), на ищеца Ж.Ф., на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. Този ЕФ също е оспорен пред Районен съд - Бургас, за което е образувано НАХД № 4551/2018г.

С решение № 1693/17.12.2018г. (л.22), районният съд е отменил ЕФ. Срещу съдебното решение била подадена касационна жалбата от директора на ОДМВР-Бургас, като с решение № 464/14.03.2019г. по КНАХД № 205/2019г., Административен съд - Бургас го е оставил в сила. Решението на касационната инстанция е влязло в сила на 14.03.2019г.

– датата на произнасянето й. В хода на делото, при проведените две открити съдебни заседания пред районния съд и пред административния съд, ищецът също е бил представляван от адвокат С.Ц.. Чрез него е подадена и жалбата до районния съд. Видно от представения с нея договор за правна защита и съдействие, в него е уговорено възнаграждение в размер на 300 лева, за което е отбелязано, че е платено изцяло в брой, като договорът има характера и на разписка за направеното плащане. Адв.Ц. е подал заявление и е получил преписи от постановените решения по делото, за което е заплатил държавна такса от 10,00 лева.

Видно от приложеното НАХД № 4552/2018г., с ЕФ серия К

№ 1510440 на ОДМВР-Бургас (л.4), на ищеца Ж.Ф., на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. ЕФ е оспорен пред Районен съд - Бургас, за което е образувано НАХД № 4552/2018г. С решение № 1443/01.11.2018г. (л.29), районният съд е отменил ЕФ. Решението не е било обжалвано от страните и е влязло в сила на 20.11.2019г. В образуваното административно-наказателно дело, при разглеждането му в проведеното открито съдебно заседание, ищецът е бил представляван от надлежно упълномощен адвокат С.Ц., който е подал и жалбата до районния съд. Видно от представения с нея договор за правна защита и съдействие, в него е уговорено възнаграждение в размер на 300 лева, за което е отбелязано, че е платено изцяло в брой, като договорът има характера и на разписка за направеното плащане. По това дело адв.Ц. също е подал заявление и е получил препис от постановеното решение, за което е заплатил държавна такса от 5,00 лева.

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Налице са отменени три електронни фиша относно наложени три административни наказания – глоби. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, поради което и на основание т.1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС, искът е допустим и е подсъден за разглеждане от административните съдилища.

Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът твърди, че увреждането е настъпило от издадени три ЕФ от ОДМВР-Бургас, т.е. при спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд - Бургас.

Областна дирекция на МВР-Бургас е юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР. Съобразно чл.205 от АПК, искът е предявен срещу надлежен ответник.

Отмяната на електронните фишове в частта им за наложените административни наказания – глоби, като властнически актове имащи санкционен характер, представляват материално правно основание по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ за реализиране на претенция по възмездяване на причинените от тях щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство и държавни такси за снабдяване в преписи от постановените по делата решения.

За да се ангажира отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в случая трябва да са налице следните предпоставки: 1.Да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, респ. електронен фиш, 2.Да са претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3.Да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отменените НП/ЕФ и вредите. В производството по ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от заплатено адвокатско възнаграждение, следва да се установи наличието на плащане на това възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство. По отношение на държавните такси, те също трябва да са платени.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

Отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, който се съставя на стандартна бланка, одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на кочани. Такива са и договорите, чиито разноски се претендират като обезщетение. Съобразно т.1 от тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Видно от договорите, уговорените по тях суми за адвокатското възнаграждение са в размери от по 300 лева за всяко дело, като изрично е записано, че възнагражденията са и изплатени в брой. Начинът по който в договорите за правна помощ е индивидуализиран предмета на защитата – по обжалването на съответния ЕФ, съчетано с конклудентното действие – представянето на този договор именно в хода на обжалването пред съда на съответния фиш, не оставят никакви съмнения, че адвокатските възнаграждения от по 300 лева са договорени и платени. Предвид изложеното, настоящият състав приема за доказано, че ищецът е заплатил уговореното с договорите адвокатско възнаграждение. От приложените по делата разписки от ПОС-терминал се установява безспорно, че ищецът е заплатил чрез пълномощника си адв.Ц. държавни такси от 24,00 лева за снабдяване с преписи от решенията.

Съдът приема, че отменените електронни фишове представляват незаконосъобразни административни актове по смисъла на чл.203 ал.1 от АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от тях могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№ 2/2016г. Няма значение на какви основания са отменени ЕФ – дали заради липса на осъществен състав на нарушение или поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Важен е резултатът постановен от съда, като при отмяна на ЕФ не може да се счита, че е налице извършено нарушение, тъй като това не е установено с влязло в сила НП или ЕФ, а издадените такива са отменени.