Решение № 889 от 03.09.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 889 гр. гр. Стара Загора,, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Орлин Летов при участието на секретаря Невена Иванова като разгледа докладваното от Орлин Летов Гражданско дело № 20265530102731 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК .

Образувано е по искова молба на Б. Й. Б. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД. Ищецът твърди, че на 09.10.2023г. е сключил с „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № .... за сумата от 1071,88 лева. В чл. 4, ал. 1 от договора за кредит било предвидено кредитополучателят да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, с цел предоставяне на обезпечение. С оглед на тази уговорка на 09.10.2023г. бил сключен и договор за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД, в който се предвиждало възнаграждение за предоставяне на поръчителство в размер на 772,97 лева. Изложени са твърдения, че Б. Б. заплатил по договора за потребителски кредит сума за лихва в размер на 50 евро, а по договора за предоставяне на поръчителство – сумата от 300 евро.

Ищецът твърди, че процесните договори са нищожни. В договора за потребителски кредит, сключен с „Кредисимо“ ЕАД е посочена само абсолютна стойност на ГПР без ясно разписана методика за неговото формиране, поради което е налице противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК. От съдържанието на договора за кредит не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен уговорената между страните лихва. Не е спазена и разпоредбата на чл.19, ал. 4 ЗПК, тъй като уговореното в договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение не е било включено в ГПР и ГЛП, в който случай действителният им размер би нараснал повече от два пъти. Твърди се, че ищецът е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите по кредита, както и че с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на 1 законната лихва. Твърди се още, че договорът за предоставяне на поръчителство противоречи на добрите нрави, доколкото чрез сключването му се достига единствено до увеличаване на дължимата сума с над 40%, без да е уговорена каквато и да е насрещна престация. Същият е недействителен и на основание чл.143 ал. 1 и ал. 2, т. 19 ЗЗП, тъй като е неразбираем, не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните. Иска се „Кредисимо“ ЕАД да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 50 евро, представляваща недължимо платена възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № ..../09.10.2023 г., а „Ай Тръст“ ЕООД - сумата от 300 евро, представляваща недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен договор за предоставяне на поръчителство от 09.10.2023 г. Ищецът моли и за присъждане на законната лихва върху посочените суми от датата на подаване на исковата молба- 15.05.2026г., до окончателното им изплащане. В исковата молба е направено искане за разноските по делото.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Оспорва твърдението на ищеца, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен поради непосочване на коректна стойност на ГПР. Излага съображения, че единственият разход, включен при формиране на ГПР по процесния договор е договорната възнаградителна лихва.

Сключването на договор за предоставяне на обезпечение не е задължително условие за получаване на кредита, а възнаграждението за поръчител не представлява разход по същия. Изложени са и съображения, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общите разходи по кредита. Дори да бъдат споделени доводите на ищеца за свързаност на двете дружества – ответници и за наличие на скрито обогатяване на „Кредисимо“ ЕАД, това би довело единствено до недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължи възнаграждение на „Ай Тръст“ ЕООД. Предвид изложеното ответникът „Кредисимо“ ЕАД моли за отхвърляне на предявения срещу него осъдителен иск. Претендира съдебни разноски.

Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Излага съображения за действителност на процесните договори. Счита, че възнаграждението за поръчител е дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения на контрагенти, като е размерът му е съобразен с риска, който дружеството - поръчител поема.

Оспорва твърдението на ищеца, че по сметка на „Ай Тръст“ ЕООД е била заплатена сумата от 300 евро, с която е било погасено задължението за предоставеното поръчителство. Сочи, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство става след сключването на договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД, както и че обезпечението на кредита, в това число предоставянето на поръчител в лицето на „Ай Тръст“ ЕООД, е единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя. „Кредисимо“ ЕАД не знаело предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор 2 между кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД. Ето защо уговореното възнаграждение не може да се счита за общ разход по кредита.

По тези съображения ответникът „Ай Тръст“ ЕООД моли за отхвърляне на предявения срещу него осъдителен иск, както и за присъждане на направените в настоящото производство разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.

1 ЗЗД.

Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Следователно, за да бъдат уважени така предявените искове е необходимо наличието на следните материалноправни предпоставки: 1/ ищецът да е платил на всеки от ответниците сумите, чието връщане претендира, 2/ липса на валидно правно основание за получаване на сумите.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е отделил като безспорно между страните, че на 09.10.2023г. ищецът е сключил договор за потребителски кредит № .... с „Кредисимо“ ЕАД, а с „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство по този заем.

По делото не се спори, а и от клаузите на представения договор за потребителски кредит е видно, че ответникът „Кредисимо“ ЕАД е отпуснал на ищеца Б. В. Б. кредит в размер 1071,88 лева, за срок от 13 месеца, при приложим ГПР от 48,21 %, като общия размер на всички плащания възлиза на 1343,40 лева /главница плюс лихва/. В проведеното по настоящото дело о.с.з. съдът е обявил за безспорно обстоятелството, че сумата по кредита е била усвоена от кредитополучателя.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: (i) да предостави на Кредисимо Б.а гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредисимо юридическо лице - поръчител, в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата на предходното изречение е 24 часа от предоставянето на обезпечението. Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаване на заявлението.

По делото е представен и договор за предоставяне на поръчителство от 09.10.2023 г. /на която дата е подписан и договора за кредит/, сключен между ищеца и "Ай Тръст" ЕООД. Видно от неговото съдържание /чл. 1, ал. 1/ „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнението на всички негови задължения, възникнали съгласно договора за 3 потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит.

За поемане на задължението по договора, в полза на поръчителя "Ай Тръст" ЕООД е уговорено възнаграждение в размер на сумата от 772,97 лева, платима от потребителя на 12 месечни вноски, чийто падеж съответства на падежа на вноските по договора за кредит за периода от 31.10.2023 г. до 30.09.2024 г. /чл. 1, ал. 2 от договора за поръчителство и приложение № 1 към него и приложение № 1 към договора за потребителски кредит/. Не е спорно по делото, че уговореното възнаграждение за поръчител не е част от формирания ГПР по кредита.

Съдът намира, че доколкото страни по процесния договор за кредит са потребител по см. на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/ и неБ.а финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП, то по отношение на него намират приложение правилата на ЗПК и на чл. 143-чл. 147б ЗЗП.

От служебно извършена справка в Търговския регистър на АВ се установява, че едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД е заемодателят "Кредисимо" ЕАД. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.

С оглед представените по делото доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани лица, съдът приема, че уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Същевременно, при цялостния анализ на процесните правоотношения, е видно, че сключването и получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя.

Следва да се посочи, че съгласно решение на СЕС от 13.03.2025 г. по дело № C‑337/23, имащо задължителен характер, разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" и следователно в обхвата на понятието "годишен процент на разходите".

4

Ето защо, съдът намира, че възнаграждението, дължимо на поръчителя, следва да се включи към ГПР по кредита. От изложеното следва, че в уговорения годишен процент на разходи по процесния договор за кредит не са включени всички действителни разходи, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Вписаните в договора параметри на ГПР не кореспондират на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл, като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за паричен заем на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.