Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 118 от 16.02.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 585/2023
Вид
Определение № 118
Подписан
16.02.2024
В сила
16.02.2024
Състав
Магдалена Кръстева Недева, Даниела Димова Томова, Диана Димитрова Митева

Цитирани разпоредби

  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 429, ал. 1 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 118 гр. Варна, 15.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20233001000585 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 267 от ГПК.

Подаденa e въззивна жалбa от Н. С. С., ЕГН **********, от с. *******, общ.

******, обл. ********** против решение № 5/20.02.2023 г. на Шуменския окръжен съд, постановено по т.д. № 91/21г. в частта, в която е отхвърлен предявения от нея иск срещу ЗК „Лев инс” АД, ЕИК 121130788, гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, гр. София за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди – болки и страдания вследствие претърпяното на 08.12.2020 г. ПТП за горницата над присъдените 100 000 лв. до претендираните 150 000 лв. – частичен иск от 200 000 лв., ведно със законната лихва върху сумите за главница от 26.01.2021 г. до окончателното изплащане на задълЖ.ето, както и в частта, в която е отхвърлена претенцията за мораторна лихва върху главницата, както е посочена от ищеца съгласно чл. 429, ал. 1 КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция – 04.01.2021 г.. Въззивницата счита решението в обжалваните части за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и на съдопризводствените правила и необосновано. Излага подробни аргументи, свеждащи се основно до това, че определеният от съда размер на обезщетението за действително претърпените от нея морални вреди е занижен поради неправилно разбиране на понятието „справедливост“, визирано в нормата на чл. 52 ЗЗД. Получените от ищцата травматични увреждания не са прецени правилно и в тяхната съвкупност във връзка с изискването за справедливото им обезщетяване. Не е отчетено и обстоятелството, че ищцата продължава да е в тежко психологическо състояние както към момента на освидетелстването от СПЕ, така и към настоящия момент. Според показанията на съпруга й тя изпитва сериозни психически затруднения 1 в елементарни ежедневни дейности като готвене и извършване на домакинската работа. Не е обсъдена и тежестта на лошата прогноза и невъзможността за пълното възстановяване. Не са съобразени инфлационните процеси в страната, както и действащите застрахователни лимити към процесното ПТП от 08.12.2020 г.. Направено е искане решението в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него – постановено друго, по съществото на спора, с което да бъдат уваЖ. в цялост предявените от нея искови претенции – в размер на 150 000 лв., частичен иск от 200 000 лв., ведно със законната лихва от 04.01.2020 г..

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по жалбата страна, в който се релевират доводи за нейната неоснователност и се иска от съда същата да бъде оставена без уваЖ.е, а решението в обжалваните части да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Направени са доказателствени искания с въззивната жалба.

С определение № 748/19.10.2023 г. постановено по търг. дело № 541/2023 г., по описа на Апелативен съд – Варна, при разпоредителното заседание за подготовката на делото, въззъвният съд е констатирал явна фактическа грешка в диспозитива на обжалваното решение. Това е наложило връщане на делото на първоинстанционния съд за поправка на установената фактическа грешка. С решение № 52/28.09.2023 г. постановено по търг. дело № 91/2021 г., по описа на Окръжен съд – Шумен, съдът е изменил решението си в осъдителната част на диспозитива, в рамките на проведено производство по чл. 247 ГПК.

След изтичане на предвидения срок за обжалване на постановеното решението в производството по чл. 247 ГПК, делото е изпратено на Апелативен съд – Варна по компетентност. Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

По повод на доказателственото искане на въззивника, релевирано във въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира следното:

Във въззивната жалба се съдържа искане за назначаване на комплексна съдебномедицинска експертиза с вещи лица неврохирург, ортопед, съдебен лекар, офталмолог и невролог, която да отговори в цялост и пълнота на въпросите, поставени в първоинстанционното производство, касаещи механизма на настъпилите увреждания, получените от пострадалата наранявания, процесите около наложилата се хирургична намеса и ситуацията около възстановяването на лицето, както и настъпилите в следствие на уврежданията неудобства по време на болничното лечение, домашното ѝ лечение и до настоящия момент.

Настоящият съдебен състав намира доказателственото искане за неоснователно, 2 по следните съобраЖ.я :

В първоинстанционното производство са назначени три на брой съдебномедицински експертизи. Изготвена е медицинска експертиза с вх. № 3987/26.08.2022 г. по регистъра на Окръжен съд – Шумен /л. 279, т.д. № 91/2021 г. по описа на Окръжен съд – Шумен/, съдържаща заключение от специалист офталмолог. Изгтовена е медицинска експертиза с вх. № 4334/26.09.2022 г. по регистъра на Окръжен съд – Шумен /л. 305, т.д. № 91/2021 г./, в която е изложено заключението на специалист невролог. Изготвена е медицинска експертиза с вх. № 5521/29.11.2022 г. по регистъра на Окръжен съд – Шумен /л. 340, т.д. № 91/2021 г./, обективираща заключение на патолог, специалист по съдебна медицина. Преценени в цялост трите заключения дават отговор на всички поставени от ищцата въпроси в исковата молба. В.лице д-р И.П. – специалист по нервни болести признава, че няма компетентност да отговори на въпроси №№ 3 и 4 от задачана на СМЕ, касаещи използването от ищцата на предпазен колан. По тези въпроси е напзначена допълнителна СМЕ с в.лице д-р В.В. – специалист по патология и по съдебна медицина, който е дал еднозначен отговор. По въпросите, касаещи настъпилите очни увреждания на ищцата във връзка с процесното ПТП е прието заключението на в.лице д-р Р.Д. - офталмолог, която в с.з. изрично поддържа, че ищцата няма очно увреждане от ПТП. При това полоЖ.е поддържаното в писмена молба вх.№ 4572/10.10.22г. – л.300 искане за назначаване на комплексна СМЕ не обуславя прилоЖ.ето на чл.266 ал.3 ГПК. Ето защо доказателственото искане се оставя без уваЖ.е като неоснователно.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖ.Е доказателственото искане на въззивната страна за допускане на КСМЕ като неоснователно.

НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 17.04.2024г. – 13,30часа, за която дата и час да се призоват страните.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3