Решение № 12323 от 07.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12323 гр. ., 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Я.М.Ф. при участието на секретаря С.А.Р. като разгледа докладваното от Я.М.Ф. Гражданско дело № 20211110148267 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба от „.“ ЕАД против М. Ж. М., И. Г. М. и М. Г. М. в качеството им на конституирани по реда на чл. 227 ГПК наследници на починалия в хода на делото първоначален ответник Г. Й. М. с искане да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищцовото дружество сумата в размер на 2214,03 лева, ведно със законна лихва от 17.05.2021 г. до окончателно погасяване на вземането, представляваща незаплатена стойност на потребена топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м.

04.2020 г. за имот, находящ се в гр. ., ж.к. „.“, бл. ., ., абонатен номер ., сумата в размер на 236, 59 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 26.04.2021 г., сумата в размер на 60, 78 лева, ведно със законна лихва от 17.05.2021 г. до окончателно погасяване на вземането, представляваща незаплатена стойност на услуга дялово разпределение за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., както и сумата в размер на 10, 87 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 26.04.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 568/31.05.2021 г. по ч. гр. д. № 27319/2021 г. по описа на СРС, 127 състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот, в подкрепа на които доводи е представен нотариален акт от 1987 г. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на ежемесечна фактура за потребените услуги на интернет страницата на дружеството. Предвид неизпълнение на 1 задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК първоначалният ответник, чрез адвокат К. К., оспорил предявените искове по основание и размер. В подадения отговор са изложени доводи, че между страните по спора не съществува валидно облигационно правоотношение по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия, тъй като от представения по делото нотариален акт от 1987 г. не може да се направи извод, че Г. Й. М. в процесния период е продължавал да притежава право на собственост върху имота. Представителят на страната поддържа, че по делото не са ангажирани доказателства, от анализът на които да се установи как е формирана претендираната сума за главница, като заявеното от ищеца количество топлинна енергия не отговаря на действителното потребление. В подадения отговор на искова молба са изложени доводи, че клаузите от Общите условия на ищцовото дружество регламентиращи падежа на задължението за заплащане на цената на потребена топлинна енергия са нищожни съгласно практиката на въззивната инстанция. При условията на евентуалност е направено възражение за погасяване по давност на процесните вземания.

Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на „.“ ЕАД.

С протоколно определение от 16.06.2022 г. съдът конституирал на основание чл. 227 ГПК в процесуалните права на починалия в хода на делото ответник Г. Й. М. неговите наследници по закон – М. Ж. М. / съпруга/, И. Г. М. / дъщеря/ и М. Г. М. / син/.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.

86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като по делото няма твърдения за това.

Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор 2 за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобИ.не, респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по спора е представен препис от нотариален акт за собственост на жилище, построено върху държавно място от ЖСК „.“ ., том ., нот. дело № ./1987 г. по описа на нотариус ., по силата на който Г. Й. М. придобил право на собственост върху процесния недвижим имот. По делото е представен и препис от протокол от общо събрание на собствениците в процесната сграда в режим на етажна собственост от 16.09.2010 г. относно взето решение за смяна на избрания топлинен счетоводител, на което в качеството си на собственик на апартамент . е присъствал първоначалния ответник. Съдът намира, че от анализа на ангажираните по делото доказателства се налага извод, че към процесният период Г. Й. М. е притежавал право на собственост върху имота, назаплатените задължения по отношения на който са предмет на настоящия спор. Следва да бъде отбелязано, че когато топлопреносното предприятие е доказало качеството на потребител на топлинна енергия на ответника/негов наследодател в определен предходен момент, то ищецът е доказал факта лежащ в негова тежест, а в доказателствена тежест на ответника е да установи, че се е разпоредил с правото на собственост върху имота преди процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.

36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

От представените по делото от „.“ ООД документи – главни отчети и изравнителни сметки се установява, че в процесния период описаният в исковата молба имот е бил топлоснабден и е предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Видно от протоколи от 19.05.2019 г. и 07.06.2020 г. показанията на измервателните уреди в процесния имот са снети в присъствие на абоната, респ. негов представител. Предвид изложеното и при липса на доказателства за противното, съдът намира, че в процесния период страните са били обвързани от валидно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия и услуга дялово разпределение.

За установяване на количеството на доставена до процесния имот топлинна енергия по делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът цени като обективно и компетентно дадено. Вещото лице разяснява, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва от общ топломер, чийто показания се отчитат ежемесечно по електронен път. Експертът уточнява, че от отчетеното количество топлинна енергия от общия топломер са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружеството, като разликата се разпределя между всички потребители: за отопление / имот и сградна инсталация/ и битово горещо водоснабдяване. От приетото заключение се установява, че в имота на ответника за процесния период е имало четири броя отоплителни тела с монтирани ИРРО и две демонтирани отоплителни тела, както и монтирани два броя водомери за топла 3 вода, като показанията на уредите са отчетени на 19.05.2019г. и 07.06.2020 г. Вещото лице разяснява, че при съобразяване на изготвените изравнителни сметки стойността на потребеното количество топлинна енергия за периода възлиза на 2183,62 лева.

От приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че за процесния период дължимият размер на предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия възлиза на сумата в размер на 60,78 лева. Вещото лице разяснява, че няма извършени плащания в погашение на задълженията за топлинна енергия и дялово разпределение.