Решение № 6780 от 09.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6780 гр. София, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20211100512650 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20134248 от 08.06.2021 г. СРС, 26 с-в, по гр.д.№ 51707/18 г. е признал за установено, че С. С. С. дължи на основание чл.240 ЗЗД на Н. С. М. сумата от 3 000 евро-главница по договор за заем, материализиран в РКО от 30.03.2015 г. и споразумителен протокол от 22.02.2017 г.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от С. С. С. чрез назначения му особен представител с оплаквания, че същото е неправилно и необосновано.Въззивникът излага твърдения, че липсват надлежни доказателства за взет от ищеца заем в размер на 3 000 евро и че представеният РКО не е годно доказателствено средство.Твърди, че представеният споразумителен протокол касае договор за заем от друга дата и с друг падеж и съдържа саморъчно изписани добавки и също не представлява годно доказателствено средство.Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли иска.Претендира разноски.

Ответникът по жалбата Н. С. М. оспорва същата.Изразява становище, че жалбата е недопустима поради липса на представителна власт на особения 1 представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК.Твърди, че направеното възражение, че РКО не е годно писмено доказателство, е бланкетно.Излага твърдения, че от събраните по делото писмени доказателства и графологична експертиза е установено по безспорен начин, че ответникът е получил в заем процесната сума и че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и становищата на страните.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.

С определение от 17.08.2023 г. въззивният съд е конституирал като въззиваеми страни В. И. М., С. Н. М. и Р. Н. М. на мястото на починалия Н. С.

М..

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД.Ищецът- Н. С. М. твърди, че на 30.03.2015 г. е дал в заем на ответника С. С. С. сумата 3 000 евро, за което е съставен РКО, който заем е следвало да бъде върнат до 15.04.2015 г.Въпреки отправените покани до ответника за изплащане на сумата, това не е било сторено.Твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и по образуваното ч.гр.д.№ 39368/17 г. СРС, 26 с-в е издал заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.С разпореждане от 27.07.2018 г. СРС му е указал, че може да предяви иск за установяване на вземането си.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът С. С. С. му дължи сумата от 3 000 евро /5 867,50 лв./, представляваща невърнат заем съгласно РКО от 30.03.2015 г. и споразумителен протокол от 22.02.2017 г. със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Със заявление вх.№ 3045597/16.06.2017 г. Н. С. М. е поискал от СРС издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С. С. С. за процесната сума.На 20.07.2017 г. СРС, 26 с-в, по ч.гр.д.№ 39368/17 г. е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.Съобщението с указания към ищеца за възможността за предявяване на иск за установяване на вземането е получено на 03.08.2018 г.Исковата молба е подадена на 06.08.2018 г. /в срока по чл.415 2

ГПК/.

Ответникът чрез назначения му особен представител оспорва иска с твърдения, че РКО не е годно доказателствено средство и е оспорил автентичността на документа.Твърди, че представеният споразумителен протокол касае друг заем от друга дата с друг падеж и че документът съдържа саморъчно изписани добавки и не е подписан от ответника.

По делото е представен оригинал на РКО от 30.03.2015 за предоставен заем от Н. С. М. на С. С. С. със срок за връщане-15.04.2015 г., като заемополучателят се е подписал, че е получил сумата.

Със споразумителен протокол от 22.02.2017 г., представен в оригинал, С.

С. С. като заемател и Н. С. М. като заемодател са уточнили сроковете за връщане на получения заем от заемателя в размер на 3 000 евро, като с ръкописен текст е добавено „с РКО от 30.03.2015 г.“.Заемателят се е задължил да върне на заемодателя сумата от 1 500 евро в срок до 30.05.2017 г. и сумата от 1 500 евро в срок до 30.09.2017 г., като сроковете също са написани ръкописно в документа.

На основание чл.193 ГПК е открито производство по оспорване автентичността на посочените документи в частта относно подписите на С. С.

С..

От заключението на приетата по делото графологична експертиза на вещото лице С.Цветанова е установено, че мястото „заемател“ на споразумителен протокол, сключен между С. С. С. и Н. С. М. на 22.02.2017 г. и графа „получил сумата“ на РКО от 30.03.2015 г. за сумата от 3 000 евро, са изпълнени от С. С. С..

В заповедното производство е представена и нотариална покана с рег.

№ 1804/31.01.2017 г., връчена на 20.02.2017 г., с която ищецът е поканил ответника да му върне в срок до 15.02.2017 г. сумата от 3 000 евро или 5 857,49 лв., предоставена в заем, за което е издаден РКО от 30.03.2015 г., която сума ответникът се е задължил да върне в срок до 15.04.2015 г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителния установителен иск и същият се явява допустим, тъй като заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

3

Съдът намира за неоснователно оплакването в отговора на въззивната жалба за недопустимост на същата поради липса на представителна власт на особения представител.Назначеният по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител представлява страната в исковото производство до приключването му с влязъл в сила краен акт, което включва и инстанционния контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.Договорът за заем е реален и е сключен с предаването на парите или другите заместими вещи.

Първоинстанционният съд е приел, че от представените по делото споразумителен протокол и РКО е установено, че ответникът е получил в заем сумата от 3 000 евро от ищеца, като в РКО е посочен и срок за връщане, а със споразумителния протокол задължението по договора за заем е отсрочено и разсрочено.Приел е за неоснователно оспорването на документите и с оглед липсата на доказателства за извършено плащане е уважил иска.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.При постановяване на решението не се установи да е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е предоставил на ответника сумата от 3 000 евро на основание договор за заем с падеж-първоначално 15.04.2015 г., впоследствие отсрочен на 30.05.2017 г., съответно 30.09.2017 г.

Неоснователно е оплакването на въззивника, че представените писмени документи-РКО и споразумителен протокол, са негодни доказателствени средства.В представения РКО са посочени страните, сумата, основанието за получаването й и срок за връщане на сумата.От приетата графологическа експертиза се установи, че подписът на документа за получил сумата е на ответника.

Несъстоятелно е оплакването, че споразумителният протокол удостоверява друг договор с друга дата и друг падеж.В протокола е посочено, че същият е създаден за уреждане на отношенията между страните във връзка с вече получен заем в размер на 3 000 евро и е продължен срока за 4 изпълнение, като е уговорено разсрочено плащане.От заключението на графологическата експертиза е установено, че подписът и под този документ за заемодател е на ответника.Действително документът съдържа ръкописна добавка, че „сумата е по РКО от 30.03.2015 г.“, без същата да е приподписана, но това обстоятелство не се отразява върху доказателствената стойност на документа.Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.2 ГПК съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото.При преценка на споразумителния протокол в съвкупност с останалия доказателствен материал-РКО от 30.03.2015 г. и нотариална покана съдът счита, че документът касае процесния договор за заем, още повече, че по делото липсват твърдения и доказателства за други договори за заем между страните.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че не е доказано, че сумата е получена от ответника, тъй като в РКО той се е подписал, че е получил сумата, което представлява признание на това обстоятелство.

Други конкретни оплаквания не са изложени във въззивната жалба, а съгласно разпоредбата на чл.269, изр. второ ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в нея.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати разноски в полза на въззиваемата страна в размер на 200 лв. за особен представител.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20134248 от 08.06.2021 г. на СРС, 26 с-в, по гр.д.№ 51707/18 г., което е признато за установено, че С. С. С. дължи на основание чл..240 ЗЗД на Н. С. М. /с конституирани правоприемници В. И. М. с ЕГН **********, С. Н. М. с ЕГН ********** и Р. Н. М. с ЕГН **********/ сумата от 3 000 евро-главница по договор за заем, материализиран в РКО от 5

30.03.2015 г. и споразумителен протокол от 22.02.2017 г.

ОСЪЖДА С. С. С. с ЕГН ********** и с адрес: гр.София, ул. **** да заплати на В. И. М. с ЕГН ********** и с адрес: гр.София, жк ****, С. Н. М. с ЕГН ********** и с адрес: гр.София, жк **** и Р. Н. М. с ЕГН ********** и с адрес: гр.София, жк **** сумата от 200 лв. на основание чл.78, ал.1 ГПКразноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6