Решение № 172 от 19.02.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Варна, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20243100501439 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. С. С. от гр. Варна, ул. А.Т. ***, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 1624/09.05.2024 год., постановено по гр. дело № 20233110114372 по описа на РС-Варна за 2023 год., с което е отхвърлен като неоснователен предявения от С.П. С. от гр.

Варна, починала в хода на процеса и заместена на основание чл. 227 ГПК от наследника си и настоящ въззивник М. С. С. от гр. Варна срещу „Ириси“ ЕАД (в ликвидация) с ЕИК 103864175, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, ул. „И.В.“ № 1, иск с правно основание чл .19, ал. 3 от ЗЗД за обявяването му за окончателен на сключения на 02.08.2016г. между „Ириси“ ЕАД с ЕИК 103864175 - продавач и С.П. С. с ЕГН ********** - купувач, предварителен договор за следните недвижими имоти, находящи се на административен адрес: улица „Х.К.“ *** (е.), град Варна, район „Одесос“ община Варна, област Варна, и представляващи идеални части от сутеренен етаж - самостостоятелен обект с КИ ***, целият с площ 125, 46 кв. м., в сградата на същия административен адрес, съгласно СХЕМА № 15-52230912.06.2019 г. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-194/27.03.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, а именно: ПАРКОМЯСТО № 7 /седем/, находящо се в гр. Варна, ул. „Х.К." № 11, етаж - 1 (минус едно), с площ от 9, 44 квадратни метра, както и 1, 7593 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, 1 представляващи 2, 46 квадратни метра идеални части, при граници: маневрено хале, от една страна паркоместа № № 5 и 6, от друга: подпорна стена и отдолу паркомясто № 8 и ПАРКОМЯСТО № 8 /осем/, находящо се в гр. Варна, ул.

„Х.К.“ № 11, етаж - 1(минус едно), с площ от 9.44 квадратни метра, както и 1, 7593 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, представляващи 2, 46 квадратни метра идеални части, при граници: маневрено хале, от една страна паркоместа № № 5 и 6, от друга подпорна стена и отгоре паркомясто № 7 при обща договорена продажна цена за двете паркоместа от 8400 лева.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на събраните доказателства, в резултат на което решението е и необосновано.

Твърди се, че в резултат на неправилно тълкуване на клаузите на предварителния договор, съдът неправилно е приел, че договорът е нищожен и е отхвърлил иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. В жалбата са изложени съображения и доводи относно конверсията на сделките, като е посочено, че няма пречка договорът да се обяви за окончателен по отношение на идеални части от подземния паркинг, съответствуващи на площта на процесните две „паркоместа“.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което предявения иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД да бъде уважен, като предварителният договор се обяви за окончателен по отношение на идеални части от собствеността върху подземния паркинг, съответстващи на площта на процесните две „паркоместа“.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от насрещната страна „Ириси“ ЕАД (в ликвидация) с ЕИК 103864175, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, ул. „И.В.“ № 1, отговор на жалбата не е подаден.

След съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на С.П. С. от гр. Варна, с която против „Ириси“ ЕАД (в ликвидация) с ЕИК 103864175, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „И.В.“ № 1, е предявен иск с правно основание чл .19, ал. 3 от ЗЗД за обявяването му за окончателен на сключения на 02.08.2016г. между „Ириси“ ЕАД с ЕИК 103864175 – продавач и С.П. С. с ЕГН ********** - купувач, предварителен договор за описани в договора имоги, находящи се в гр. Варна, улица „Х.К.“ № 11 и представляващи идеални части от сутеренен етаж, съставляващ самостостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, целият с площ 125, 46 кв. м., в сградата на същия административен адрес, а именно: паркомясто № 7 /седем/ на етаж - 1 (минус едно), с площ от 9, 44 квадратни метра, както и 1, 7593 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, и паркомясто № 8 /осем/ на етаж -1 (минус едно), с площ от 9.44 квадратни метра, както и 1, 7593 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при обща договорена продажна цена за двете 2 паркоместа от 8400 лева.

Исковата молба е вписана в СлВп-Варна на 30.11.2023 год.

На 04.01.2024 год. ищцата С.П. С. е починала и с протоколно определение от 12.04.2024 год. като ищец в производството е конситуиран наследникът й М. С. С. ЕГН ********** с адрес: гр. Варна, ул. А.Т. ***.

С Решение № 1624/09.05.2024 год., постановено по гр. дело № 20233110114372 по описа на РС-Варна за 2023 год., искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен.

Видно от извършените от въззивния съд справки ответното дружество е обявено в ликвидация, което обстоятелство е вписано в ТРРЮЛНЦ на дата 30.08.2022 год., а с акт за назначаване на ликвидатор с № 20220830093936 от същата дата – 30.08.2022 год. на длъжностото лице от АгВп за ликвидатор на дружеството – ответник „Ириси“ ЕАД, с ЕИК 103864175 със седалище гр.

Варна е назначена ищцата по предявения иск - М. С. С., с адрес: гр. Варна, ул.

А.Т. *** – настоящ въззивник, поради което и на основание чл. 269, ал. 1 ТЗ от дата 30.08.2022 год. законен представител на дружеството е ликвидаторът. Т. е., ищцата и законният представител на дружеството – ответник са едно и също лице.

В случаите, в които в един процес представителят действа от свое име и от името на представлявания и едновременно с това интересите им са насрещни, т. е., представляваният и представителят са насрещни страни по материалноправния спор, е налице противоречие в интересите между представляван и представител по смисъла на чл. 29, ал. 4 ГПК.

Предвид установеното от въззивния съд противоречие в интересите между представляван и представител по смисъла на чл. 29, ал. 4 ГПК и необходимостта от назначаване на особен представител на дружеството – ответник съобразно цитираната разпоредба, с Определение № 4913/08.11.2024 год. по настоящото дело е предприета процедура по назначаване на особен представител на ответника на разноски на ищцата, т. е., на разноски на представителя, който едновременно с това е и ищец. На ищцата е указано да внесе по сметка на ОС-Варна сума за възнаграждение за особения представител. В дадения й срок същата не е изпълнила указанията.

Особеният представител предвиден в нормата на чл. 29, ал. 4 ГПК (а също и в чл. 47, ал. 6 ГПК) е адвокат, чиято представителна власт произтича от акта на съда за назначаването му. Трудът на особения представител е възмезден, възнаграждението се определя от съда за всяка инстанция поотделно, а дължимостта на самото възнаграждение на особения представител по чл. 29, ал. 4 ГПК се определя от съда според обстоятелствата.

В случая разноските за възнаграждението на особения представител на ответника са вменени в тежест на ищцата, която е и законен представител на ответника, съгласно нормата на чл. 269, ал. 1 ТЗ.

В хипотезите на чл. 29, ал. 4 ГПК участието на особен представител, в случая на представлявания, т. е., на ответното дрлужество, е задължително.

Участието на особения представител в исковото производство е условие спорът между ищеца и ответника бъде разрешен със сила на присъдено нещо, 3 а задължение да осигури реализирането на това условие е било вменено на ищцата, като същата финансира назначения от съда особен представител на ответника и внесе предварително разноските за възнаграждението му. Т. е., при задължителното участие на особен представител в хипотезата на чл. 29, ал. 4 ГПК (аналогична на чл. 47, ал. 6 ГПК), предпоставка за приключване на спора със сила на присъдено нещо е внасянето от страна на ищеца, който в случая е и законен представител на дружеството – ответник, на възнаграждението за назначения от съда особен представител на ответника за съответната инстанция, в която се е развило производството. В противен случай при условията на чл. 129, ал. 3 от ГПК спорът не подлежи на разглеждане по същество (в този смисъл е Определение № 211/01.04.2013г. по ч. гр. дело № 11/2013 г. на ІV-то ГО на ВКС на РБ, ГК и др.), а ако е постановено решение в предходна инстанция, то подлежи на обезсилване.

Както бе посочено по – горе, с Определение № 4913/08.11.2024 год. по настоящото дело, въззивния съд е указал на ищцата – въззивник да внесе възнаграждение за особения представител на въззиваемия – ответник; указал е и отрицателните последици от неизпълнението на вмененото задължение за внасяне на възнаграждение за особения представител. Препис от определението е връчен на лично на ищцата на дата 18.11.2024 год., а на процесуалния й представител – на дата 29.11.2024 год. В указания й срок, включително и до съдебното заседание пред въззивния съд, ищцата не е внесла определеното от съда възнаграждение за особения представител на ответника.

Поради изложеното и на основание чл. 129, ал. 3, вр. чл. 270, ал. 3 от ГПК съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 1624/09.05.2024 год., постановено по гр. дело № 20233110114372 по описа на РС-Варна за 2023 год., с което е отхвърлен като неоснователен предявения от С.П. С. от гр. Варна, починала в хода на процеса и заместена на основание чл. 227 ГПК от наследника си и настоящ въззивник М. С. С. от гр. Варна срещу „Ириси“ ЕАД (в ликвидация) с ЕИК 103864175, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „И.В.“ № 1, иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяването му за окончателен на сключения на 02.08.2016г. между „Ириси“ ЕАД с ЕИК 103864175 , със седалище гр. Варна – продавач и С.П. С. с ЕГН ********** - купувач, предварителен договор за следните недвижими имоти, находящи се на административен адрес: улица „Х.К.“ *** (е.), град Варна, район „Одесос“ община Варна, област Варна, и представляващи идеални части от сутеренен етаж - самостостоятелен обект с КИ ***, целият с площ 125, 46 кв. м., в сградата на същия административен адрес, съгласно СХЕМА № 15-52230912.06.2019 г. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-194/27.03.2019 год. на Изпълнителния директор на АГКК, а именно: ПАРКОМЯСТО № 7 /седем/, находящо се в гр. Варна, ул. „Х.К." № 4

11, етаж - 1 (минус едно), с площ от 9, 44 квадратни метра, както и 1, 7593 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, представляващи 2, 46 квадратни метра идеални части, при граници: маневрено хале, от една страна паркоместа № № 5 и 6, от друга: подпорна стена и отдолу паркомясто № 8 и ПАРКОМЯСТО № 8 /осем/, находящо се в гр. Варна, ул.

„Х.К.“ № 11, етаж - 1(минус едно), с площ от 9.44 квадратни метра, както и 1, 7593 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, представляващи 2, 46 квадратни метра идеални части, при граници: маневрено хале, от една страна паркоместа № № 5 и 6, от друга подпорна стена и отгоре паркомясто № 7 при обща договорена продажна цена за двете паркоместа от 8400 лева;

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 14372/2023 год. по описа на РС-Варна и по в. гр. дело № 1439/2024 год. по описа на ОС-Варна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5