Решение № 1254 от 20.07.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1254 гр. В. , 15.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., IVА СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Константин Д. Иванов

Мая Недкова

Ивелина Д. Чавдарова при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20213100501210 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 280663/29.03.2021г., подадена от Прокуратурата на Република България, чрез Е. К. – прокурор при Районна прокуратура – В., срещу Решение № 260928/15.03.2021г., постановено по гр. д. № 3915/2020г. по описа на ВРС, гражданско отделение, 50-ти състав, в частта, с която по предявения от ОРЛ. Н. Л., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на ищеца сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.149, ал.4, т.2, вр. ал.2 т.4, вр. ал.1, вр. 26 ал.1 от НК и престъпление по чл.150, ал.З, пр.1, вр. чл.26 ал. 1 от НК, за което О.Л. е бил оправдан с влязла в сила на 28.09.2019г. присъда № 203/12.09.2019г., постановена по НОХД №2204/2018г., по описа на ВРС, 36-ти с-в, ведно със законната лихва върху сумата от 28.09.2019г. (дата на влизане в сила на оправдателната присъда) до окончателното ѝ изплащане.

Жалбоподателят твърди, че решението на ВРС е неправилно. Излага, че по делото липсват преки доказателства за това ищецът да е претърпял неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от воденото срещу него наказателното производство, поради което счита, че на последния не следва да се присъжда обезщетение. Наред с това сочи, че присъденият от съда размер на обезщетението е завишен, тъй като не съответства на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД, към който препраща разпоредбата на § 1 на ЗР на ЗОДОВ, на разумният срок, в който е протекло наказателното производство, а също и на взетата най-лека мярка за неотклонение спрямо ищеца. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.

1

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

Първоинстанционното решение е атакувано и с въззивна жалба с вх. № 281472/02.04.2021г., депозирана от ОРЛ. Н. Л., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез пълномощника си адв. Д.Й. от ВАК, в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над присъдените 4000 лева до претендираните от ищеца 22000 лева.

Твърди се, че в обжалваната част решението на ВРС е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. По-конкретно се излага, че анализът на събраните по делото доказателства от първоинстанционния съд е едностранен и неправилен, като в резултат на това определеният размер на обезщетение за неимуществени вреди е сериозно занижен и не отговаря както на критерия за справедливост, която не е абстрактно понятие, така и на константната практика на съдилищата и ВКС. Оспорва се като погрешен изводът на съда, че за ищеца не са настъпили вреди над обичайните такива.

Моли се за отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част и постановяване на ново, с което на ищеца да бъде присъдено обезщетение в пълния претендиран размер от 22000 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски за производството пред въззивната инстанция.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК от насрещната страна не е депозиран отговор на въззивната жалба.

В проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание Прокуратурата на Република България се представлява от Д. К. – прокурор при Окръжна прокуратура - В., който поддържа въззивната жалба на прокуратурата, съответно оспорва тази на насрещната страна. Моли за потвърждаване на атакуваното решение в отхвърлителната му част и отмяна на същото в осъдителната такава.

Насрещната страна ОРЛ. Н. Л., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Чрез пълномощника си адв. Д.Й. е депозирал молба вх.№ 12020/21.06.2021г., с която моли делото да се гледа в негово отсъствие, заявява, че поддържа въззивната си жалба и оспорва тази на прокуратурата, като изразява и становище по съществото на спора. Прилага и списък с разноски.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:

Производството по гражданско дело № 3915/2020г. по описа на ВРС, гражданско отделение, 50-ти състав, е образувано по предявен от ОРЛ. Н. Л., срещу Прокуратурата на Република България, осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за сумата от 22 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.149, ал.4, т.2, вр. с ал.2, т.4 и с ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК и престъпление по чл.150, ал.3, пр.1, вр. с чл.26, ал. 1 от НК, за което ищецът е бил оправдан с влязла в сила на 28.09.2019г. Присъда № 203/12.09.2019г., постановена по НОХД№ 2204/2018г. по описа на ВРС, 36-ти с-в, ведно със законната лихва от 08.09.2016г. до окончателното ѝ изплащане.

Ищецът излага, че с Постановление за привличане на обвиняем от 08.09.2016г. е привлечен в качеството на обвиняем по образуваното ДП №2017/2015г. по описа на Трето РУ-ОД на МВР-В. за това, че: в периода от 02.07.2014г. до 09.07.2014г. в гр.В., при условията на продължавано престъпление, извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст – малолетната П. В. В., родена на ***, като деянието е извършено по отношение на лице, което не е разбирало значението на извършеното – престъпление по чл.149, ал.4, т.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание 2

„лишаване от свобода“ от три до петнадесет години, както и че в периода от 09.07.2014г. до 30.10.2015г. в гр.В., при условията на продължавано престъпление, извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 годишна възраст – непълнолетната П. В. В., родена на ***, като деянието е извършено по отношение на лице, което не е разбирало значението на извършеното – престъпление по чл.150, ал.3, пр.1, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от три до десет години.

Сочи, че в хода на досъдебното производство обвинението срещу него било изменено с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 31.08.2017г., както следва: за това, че през неустановен ден от месец септември 2013г. в гр.В., при условията на продължавано престъпление, извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст – малолетната П. В. В., родена на ***, като деянието е извършено по отношение на лице, което не е разбирало значение на извършеното – престъпление по чл.149, ал.4, т.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, както и че в периода от 09.07.2014г. до 30.10.2015г. в гр.В., при условията на продължавано престъпление, извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 годишна възраст – непълнолетната П. В. В., родена на ***, като деянието е извършено по отношение на лице, което не е разбирало значението на извършеното – престъпление по чл.150, ал.3, пр.1, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от три до десет години. Взетата мярка за неотклонение по отношение на ищеца била „подписка“.

Излага се също така, че в хода на досъдебното производство от разследващите органи били извършени множество процесуално-следствени действия, сред които разпит на свидетели, очни ставки, разпознаване на лица, изготвени били две комплексни съдебномедицински, психологически и психиатрични експертизи, като била направена и криминалистична регистрация на ищеца.

По внесеното обвинение в съда било образувано НОХД № 2204/2018г., по описа на ВРС, 36-ти с-в. В последното по делото съдебно заседание представителят на ВРП изменил повдигнатото на Л. обвинение в следния смисъл: през периода на неустановен ден на месец октомври 2013г. /след датата 12.10.2013г./ до неустановен ден на месец юни 2014г. /преди датата 15.06.2014г./, в град В., в условията на продължавано престъпление, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание по отношение на лице ненавършило 14г. възраст – малолетната П. В. В., родена на ***, като деянието е извършено по отношение на лице, което не разбира значението на извършеното и чрез използване на положение на зависимост и надзор – престъпление по чл. 149, ал. 4, т. 2, вр. с ал. 2, т. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, както и през периода на неустановен ден на месец август на 2014г. /след 16.08.2014г./ до 30.10.2015г. в град В., в условията на продължавано престъпление, чрез използване на положение на зависимост и надзор извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14г. възраст – непълнолетната П. В. В., родена на ***, като деянието е извършено по отношение на лице, което не е разбирало значението на извършеното – престъпление по чл. 150, ал. 3, пр. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Наказателното производство приключило с Присъда № 203/12.09.2019г., постановена по НОХД №2204/2018г. по описа на ВРС, 36-ти с-в, с която подсъдимият Л. е признат за невиновен и оправдан по всички повдигнати срещу него обвинения. Присъдата не е протестирана и е влязла в законна сила на 28.09.2019г.

Ищецът твърди, че поради повдигнатото срещу него обвинение в продължение на три години е живял в състояние на силен страх, стрес и безпокойство. Сочи, че в голям период от време е полагал грижи за детето П. В. В., поради което наказателното преследване му се е 3 отразило негативно в личен, професионален и психо-емоционален план.

Ответникът – Прокуратурата на Република България оспорва претърпените вреди да са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Счита, че не са налице доказателства за негативното отражение на наказателното преследване върху ищеца в личен и професионален план. Сочи, че прокуратурата не е разгласявала публично досъдебното и съдебното производство. Намира претендирания размер на обезщетение за завишен и некореспондиращ с критерия за справедливост. Възразява срещу началната дата на претенцията за законна лихва, като счита, че при уважаване на претенцията, обезщетение за забава е дължимо от датата на влизане в сила на оправдателната присъда.

Настоящият съдебен състав на ОС-В., като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Видно от материалите по НОХД № 2204/2018г. по описа на ВРС, 36-ти състав, приобщено към настоящото дело, с влязла в сила на 28.09.2019г. Присъда № 203/12.09.2019г. ищецът ОРЛ. Н. Л. е оправдан по повдигнатото му обвинение за това, че през периода на неустановен ден на месец октомври 2013г. /след датата 12.10.2013г./ до неустановен ден на месец юни 2014г. /преди датата 15.06.2014г./, в град В., в условията на продължавано престъпление, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание по отношение на лице ненавършило 14г. възраст – малолетната П. В. В., родена на ***, като деянието е извършено по отношение на лице, което не разбира значението на извършеното и чрез използване на положение на зависимост и надзор – престъпление по чл.

149, ал. 4, т. 2, вр. с ал. 2, т. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, както и за това, че през периода на неустановен ден на месец август на 2014г. /след 16.08.2014г./ до 30.10.2015г. в град В., в условията на продължавано престъпление, чрез използване на положение на зависимост и надзор извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14г. възраст – непълнолетната П. В. В., родена на ***, като деянието е извършено по отношение на лице, което не е разбирало значението на извършеното – престъпление по чл. 150, ал. 3, пр. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.