Решение № 1437 от 30.03.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1437

Стара Загора, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - V състав, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

РАЙНА ТОДОРОВА

При секретар ПЕНКА МАРИНОВА като разгледа докладваното от съдия РАЙНА ТОДОРОВА административно дело № 20267240700070 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на П. С. П. [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет.2, подадена чрез пълномощника му адв. С. М. от АК-Стара Загора, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1228-000049 от 12.01.2026г., издадена от Началника на сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която заповед на основание чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, на П. П. е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и на наложената със заповедта принудителна административна мярка (ПАМ), като по същество съображенията са за постановяването на акта в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че доколкото със съставения му акт за установяване на административно нарушение е установено извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в управление на регистрирано МПС, на което една от табелите с регистрационния номер не е поставена на определеното за това място, неправилно деянието, за което е съставен АУАН, е квалифицирано като административно нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, вместо по чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП. Обосновава, че неправилната административнонаказателна правна квалификация на деянието е довело и до неправилно прилагане на ПАМ в хипотезата на чл.171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП. По съображения за липса на законово регламентирано материалноправно основание за налагане на ПАМ по чл.171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, е направено искане обжалвана заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Началник на сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваната заповед, като постановена при доказано наличие на материалноправната предпоставка за приложената принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП и в съответствие с целта на закона, е правилна и законосъобразна.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На жалбоподателя П. С. П. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА № 4527065 от 11.01.2026г., като административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 11.01.2026г. около 01.13 часа в [населено място] по ул. „Иван Вазов“ срещу № 7 в посока север, П. П. управлява лек автомобил с рег. № [рег. номер], собственост на П. К., като МПС, което е регистрирано на територията на РБългария, се движи без поставена предна регистрационна табела на определеното за това място, като същата е поставена на преден панорамен прозорец, с което водачът виновно е нарушил чл. 140, ал.1, предл. трето от ЗДвП.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1228-000049 от 12.01.2026г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя П. С. П. е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП и въз основа на съставения АУАН серия GА № 4527065/ 11.01.2026г., като от фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че на 11.01.2026г. около 01.13 часа в [населено място] по ул. „Иван Вазов“ срещу № 7 в посока север, П. П. управлява лек автомобил с рег. № [рег. номер], собственост на П. К., което МПС е регистрирано на територията на РБългария, но се движи без поставена предна регистрационна табела на определеното за това място, като същата е поставена на преден панорамен прозорец. Посочено е в заповедта, че за извършеното от П. П. административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП е предвидено наказание „лишаване от право на управлява МПС“ по чл.175, ал.3 от ЗДвП.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ, в т.ч АУАН серия GА № 4527065/ 11.01.2026г., Справка за нарушител/ водач за лицето П. С. П. и др.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната ЗППАМ № 26-1228-000049 от 12.01.2026г. е издадена от материално и териториално компетентен орган - Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, надлежно оправомощен със Заповед № 349з-4619 от 19.11.2025г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая ЗППАМ № 26-1228-000049 от 12.01.2026г. е издадена на основание чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач“, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца, за извършени от водача нарушения, за които е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – нарушения по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП. Приложената на П. П. с обжалвания административен акт ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че на посочените в заповедта дата, час, място и обстоятелства, П. П. управлява лек автомобил с рег. № [рег. номер], което МПС е регистрирано на територията на РБългария, но се движи без поставена предна регистрационна табела на определеното за това място, като същата е поставена на преден панорамен прозорец, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП, като за извършеното административно нарушение е предвидено наказание „лишаване от право на управлява МПС“ по чл.175, ал.3 от ЗДвП.

С оглед на така направената фактическа и правна обосновка на наложената ПАМ, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и доказването, че е налице констатирано по надлежния ред от компетентните длъжностни лица управление на МПС от П. П. в нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, което нарушение се субсумира в административнонаказателния състав по чл.175, ал.3 от ЗДвП, като законово регламентираното материалноправно основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП.

Жалбоподателят не оспорва описаните в съставения му АУАН серия GА № 4527065/ 11.01.2026г. обстоятелства, на които се основава административно наказателното обвинение, а именно че на 11.01.2026г. около 01.13 часа в [населено място] по ул. „Иван Вазов“ срещу № 7 в посока север, П. П. е управлявал лек автомобил с рег. № [рег. номер], което МПС е било регистрирано на територията на РБългария, но е било без поставена предна регистрационна табела на определеното за това място, като същата е поставена на преден панорамен прозорец. Съответно не се оспорва установеното със съставения АУАН като извършено от водача нарушение на чл.140, ал.1, предл. трето от ЗДвП - управление на МПС, чиято предна табела с регистрационен номер не е поставена на определеното за това място. Административнонаказателната разпоредба, определяща нарушаващото изискванията по чл.140, ал.1, предл. трето от ЗДвП деяние като административно нарушение, е нормата на чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок три месеца и с глоба 200 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места. Но административнонаказателната разпоредба на чл.175, ал.1 от ЗДвП, регламентираща съставомерността на деянието като административно нарушение, не е сред предвидените като основания за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП. Абсолютно необосновано, в нарушение и при неправилно приложение на закона, правоприлагащият орган е квалифицирал установеното със съставения АУАН серия GА № 4527065/ 11.01.2026г. нарушение като такова по чл.175, ал.3 от ЗДвП. Нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП се свързва с управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В случая както в съставения АУАН серия GА № 4527065/ 11.01.2026г., така и в издадената въз основа на него ЗППАМ № 26-1228-000049 от 12.01.2026г., е посочено, че управляваното от П. П. МПС е регистрирано на територията на РБългария и е с регистрационни табели, като едната от тях не е поставена на определеното за това място. Следователно по никакъв начин не е установено, още по-малко доказано извършено от водача нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, с каквото нарушение се свързва приложената с обжалваната заповед ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП.

Неправилното определяне на обуславящата прилагането на ПАМ административнонаказателна квалификация на установеното със съставения АУАН противоправно деяние като нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП (вместо като нарушение по чл.175, ал.1 от ЗДвП) и липсата на допуснатото от водача нарушение по административнонаказателен състав измежду посочените като основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП административни нарушения, обуславя извод, че заповедта е издадена при недоказано наличие на законово регламентирана материалноправна предпоставка за приложената ПАМ - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Поради фактическата, правна и доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия орган извод за наличие на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з" (гг) от ЗДвП по отношение на жалбоподателя П. П., оспорената ЗППАМ № 26-1228-000049 от 12.01.2026г. се явява постановена в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.