Решение № 143 от 16.07.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Разград, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Светлана Л. Илиева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело № 20243300500214 по описа за 2024 година

Постъпила е въззивна жалба от П. С. Н. против решение № 140/4.03.2024г., постановено по гр.д. № 1597/2023г. по описа на РС Разград, с което е прието за установено, че същият дължи на „АПС Бета България” ЕООД сумата 547,31 лв. – главница по договор за кредит № 897995/27.06.2017г., сумата от 63,86 лв. – възнаградителна лихва за периода 27.06.2017 г. - 10.08.2018 г., сумата от 291,12 лв. – лихва за забава за периода 27.06.2017 г. – 17.05.2023 г., както и законната лихва върху главницата от 22.05.2023г. /датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК/ до окончателното погасяване, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №589/23.06.2023 г. по ч.гр.д. №1078/2023 г. по описа на Районен съд Разград. Жалбоподателят навежда твърдения за незаконосъобразност на съдебното решение и моли съда да го отмени.

Постъпил е писмен отговор от „АПС Бета България” ЕООД, представляван от управителите П.В. и Хр.М., подаден чрез пълномощник, в който се съдържа становище за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемият моли съда да потвърди обжалваното решение.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: На 27.06.2017г. между "Кредисимо"ЕАД /с предишна форма АД/ и П. Н. е сключен договор за потребителски кредит № 897995, с който "Кредисимо"ЕАД се е задължил да предостави на П. Н. кредит в размер 1000лв. със срок 13 месеца, уговорени са 13 погасителни вноски в размер по 96,67лв., лихвен процент 41,24%, 1

ГПР 50%. В чл. 4 от договора за потребителски кредит е уговорено, че в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението да представи на "Кредисимо"ЕАД банкова гаранция, съгласно ОУ в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от "Кредисимо"ЕАД юридическо лице ("Поръчител") в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В ал. 2 на същия текст е посочено, че в случай, че в посочения по ал. 1 изр. 1 срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от "Кредисимо"АД, съответно договорът не поражда действие между страните.

На 27.06.2017г. между "Ай Тръст" и П. Н. е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който "Ай тръст" се е задължил спрямо "Кредисимо"ЕАД за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя Н. по сключения между последния и "Кредисимо"ЕАД договор за потребителски кредит. Размерът на възнаграждението за поръчителство в сключения договор за предоставяне на поръчителство е в размер по 77,05лв. месечно за периода на действие на договора за кредит. Договорът за кредит е с период 13 месеца, което означава, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство е в общ размер 1001,65лв. На 27.06.2017г. между "Кредисимо"ЕАД и "Ай тръст" ЕООД е сключен Договор за поръчителство, с който "Ай Тръст" ЕООД се е задължило пред "Кредисимо"ЕАД да отговаря солидарно с длъжника П. Н. за изпълнението на всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит.

В правата на "Кредисимо"ЕАД и "Ай Тръст" е встъпил "АПС Бета България"ЕООД, което е станало по силата на договор от 2.03.2021г. за продажба и прехвърляне на вземания.

Съгл. §2 /1/ от договора за цесия „Кредисимо“ЕАД е продал вземанията, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, а съгл. §2 /2/ от същия договор „Ай Тръст“ЕООД е продал вземанията си, произтичащи от встъпването му като поръчител в правата на първоначалния кредитор, както и вземанията по договорите по предоставяне на поръчителство по потребителски кредити на „Кредисимо“ЕАД.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е частично основателна. Отношенията между П. Н. и "Кредисимо"ЕАД са създадени въз основа на потребителски кредит, по аргумент от чл.9 ал.1 от Закона за потребителския кредит, поради което приложение намират разпоредбите на този закон.

Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като са изброени изчерпателно различни хипотези на неравноправие.

Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално – чл. 146 ал. 1 ЗЗП, а алинея 2 от същата разпоредба регламентира, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи 2 условия.

Клаузата в договора за потребителски кредит, задължаваща длъжника да сключи договор за поръчителство, е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. При обезпечаването на кредита с поръчителство, длъжникът е ограничен от изискването на чл. 4 от договора за потребителски кредит в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му и че това може да бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице. Едностранно от кредитора като възможни поръчители са елиминирани физическите лица, което пряко ограничава правата и възможностите на потребителя да обезпечи задължението си по избран от него начин. Предварително наложената идентификация от кредитора кой може да бъде поръчител по отпускани от него кредити като обезпечение не отчита интереса на потребителя, а само този на кредитора, което води до неравнопоставеност в правата и задълженията на страните. В случая правата на потребителя не са защитени, защото той няма свободата и неограничената възможност да избере такъв поръчител, чрез който може успешно да обезпечи задължението си към кредитора и да учреди с него безплатно поръчителство, доколкото в конкретния договор за предоставяне на поръчителство актът на поръчителството е платен от потребителя на поръчителя "Ай Тръст" ЕООД с възнаграждение, което е в размер малко над размера на отпуснатия кредит.

Посоченият от "Кредисимо"ЕАД поръчител "Ай Тръст" ЕООД е финансова институция с предмет на дейност гаранционни сделки и придобиване на вземания по кредити. Освен това е свързано с кредитора лице – едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст"ЕООД е „Кредисимо“ЕАД. Налага се изводът, че потребителят не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне. По-нататък, обстоятелството, че едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ЕООД е „Кредисимо“ЕАД, води до извод за скрито възнаграждение за кредитора. Този извод се подкрепя и от факта, че претендираното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство произтича от договор, който е свързан с падеж на главните задължения към кредитора "Кредисимо"АД.

Горните обстоятелства водят до значително неравновесие на правата на потребителя и търговеца и не отговарят на изискването за добросъвестност, като лишават длъжника от право на избор и от възможност за индивидуално договаряне. Нещо повече, правните последици от непредставяне на обезпечение, при положение, че потребителят иска такова, води като последица непораждане на действие на договора за потребителски кредит – чл.4 ал.2 от договора за кредит. Въпреки предоставената възможност на потребителя да поиска или не поиска обезпечение, кредиторът поставя приоритетното разглеждане на заявлението на кредитополучателя в зависимост от предоставянето на обезпечението – в рамките на 24 часа от предоставяне на обезпечението, пред значително по-дълъг срок от 14 календарни дни в случай, че такова не бъде представено. По такъв начин, без сключването на договора за предоставяне на поръчителство да бъде поставено като условие за сключването на договора за кредит, потребителят е принуден да го сключи, ако иска да получи заем в кратък срок, което прави клаузата неравноправна.

Освен че е неравноправна, клаузата има и друга последица. Разпоредбата на чл.19 3 ал.1 ЗПК определя съдържанието на годишния процент на разходите по кредита като общи разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК е регламентирано, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България. Конкретно в разглеждания случай годишният процент на разходите в договора е определен на 50%. Възнаграждението за предоставяне на поръчителство, което е разсрочено на месечни плащания, дължими на свързаното с кредитора лице „Ай Тръст“ЕООД, оскъпява договора за кредит. Задължението за плащането реално води до увеличаване на годишния процент на разходите, което съставлява заобикаляне на забраната по чл.19 ал.4 и ал.5 ЗПК. Тези плащания съставляват разходи по кредитния договор, без да са включени в неговите клаузи при посочване на процента ГПР. При това положение, по отношение на годишния процент на разходите в договора липсва яснота относно неговия размер. Налице е нарушение на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, което води до недействителност на договора на осн. чл.22 ЗПК, което пък влече последиците на чл.23 с.з. и при това положение длъжникът няма задължение за връщане на лихвите.

Районният съд не е обсъдил горните обстоятелства, защото е приел, че след като в заповедното производство е отхвърлено искането на заявителя за присъждане на главница и лихва по договора за предоставяне на поръчителство, този договор следва да се изключи от доказателствата и свързаните с него правоотношения не следва да се разглеждат. Изводът не е правилен по причините, посочени по-горе, а именно свързаността на договорите и лицата, както и анализът за наличие на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, който договор е в основата на правното основание на иска по чл.422 ГПК.

Решението в частта, с която е прието за установено, че П. Н. дължи на „АПС Бета България” ЕООД сумата 63,86 лв. – възнаградителна лихва за периода 27.06.2017 г. 10.08.2018 г. и сумата от 291,12 лв. – лихва за забава за периода 27.06.2017 г. – 17.05.2023 г., е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо това исковете бъдат отхвърлени като неоснователни.

По отношение на претенцията за главница по договора за потребителски кредит, сключен между "Кредисимо"ЕАД и П. Н., въззивният съд приема следното: "АПС Бета България"ЕООД се позовава на договора за цесия от 2.03.2021 г., по който цеденти са както "Кредисимо"ЕАД, така и "Ай Тръст"ЕООД за вземанията на всяко от дружествата по договора за кредит – първият като кредитодател, а вторият като встъпил в правата на първоначалния кредитор по просрочени и неизплатени договори за кредит и по договорите за предоставяне на поръчителство. Със заявлението по чл.410 ГПК "АПС Бета България"ЕООД е изложил твърдение, че длъжникът не е платил задълженията си по договора за кредит и „Кредисимо“ЕАД е поканил „Ай Тръст“ЕООД в качеството му на поръчител да заплати всички изискуеми задължения на П. Н., което „Ай Тръст“ЕООД е сторил, като е платил главница в размер 547,31лв. Ответникът не е оспорил извършването на 4 твърдяното от ищеца плащане. Съгласно §2 /2/ от договора за цесия „Ай Тръст“ЕООД е продал вземанията си на "АПС Бета България"ЕООД, произтичащи от встъпването му като поръчител в правата на първоначалния кредитор. Ето защо ищецът е материално легитимиран да търси плащане на главницата от ответника. Възраженията във въззивната жалба, че не е ясно кой е цедент и какво е прехвърленото вземане, са неоснователни.