Решение № 6 от 12.01.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Варна, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20233001000128 по описа за 2023 година

Въззивно производство по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №74/11.11.2022г. на Силистренски окръжен съд, постановено по т.д. №111/2021г. по описа на СОС, ответникът – застрахователно дружество „ИФ Скадефорсикринг”, вписано под №24203212 от Централния регистър на Кралство Дания, е осъден да заплати на ищцата Д.

С. Х., ЕГН **********, с адрес в град Главиница, област Силистра, следните суми:

- 13 371 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в сторени разноски за лечение във връзка с получените травми и здравословни усложнения от ПТП на 19.06.2016г.;

- 15 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди във връзка със закупуване на приспособено стандартно МПС (лек автомобил) за управление от лице с пълна парализа на долните крайници, като за разликата от 15 000 лева до 30 000 лева искът е отхвърлен;

- 5 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди във връзка със закупуване на модифицирана инвалидна количка; законната лихва върху посочените по-горе главници, считано от датата на исковата молба до окончателното им изплащане;

- 3 500 лева - ежемесечно, представляваща обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в разходи за придружител, за периода от депозиране на 1 исковата молба до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или погасяване на правото за получаване на това обезщетение, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на исковата молба, до окончателното им изплащане, като за разликата над 3500 лева до 5 560 лева искът е отхвърлен;

- ежемесечно сумата от 3000 за покриване разходите на лице рехабилитатор, за периода от датата на исковата молба до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или погасяване на правото за получаване на това обезщетение, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на исковата молба до окончателното им изплащане;

- 4 558 лева - разноски по делото.

Наред с това ответникът е осъден да заплати на пълномощника на ищцата адвокат Н. Д. адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2, т.2 ЗАдв, както и по сметка на Силистренски окръжен съд дължимите държавни такси по уваЖ.те претенции, на основание чл.78, ал.6 ГПК.

Недоволен от решението в осъдителната му част е останал ответникът „ИФ Скадефорсикринг”, вписано под №24203212 от Централния регистър на Кралство Дания, с адрес: Кралство Дания, 2650 Видоуре, ул. Стамхолмен №159 (Denmark, 2650 Hvidovre, ‘Stamholmen’ 159 ), и го обжалва с въззивна жалба вх. №3437/22.12.2022г. по описа на СОС, подадена чрез пълномощник адвокат Т. Б., АК-Пловдив.

Основните оплаквания са за незаконосъобразност и неправилност на решението в обжалваните му части. Твърди се, че исковете са преждевременно предявени, пред застрахователя не е била отправяна претенция по чл.380 КЗ, което е допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач на МПС. Като излага подробно доводи по претендираните за обезщетяване имуществени вреди на ищцата и събраните по делото доказателства въззивникът аргументира становище за недоказаност по размер на претенциите. Моли за отмяна на обжалваното решение и по същество отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл.263 ГПК от насрещната страна – ищцата Д. Х., ЕГН **********, чрез пълномощниците й по делото адвокат Н. Д. и адвокат Ж. Т. е подаден писмен отговор вх. №631/24.02.2023г. Като възразява срещу приложимостта в случая на чл.380 КЗ предвид факта, че застрахователния договор по застраховка „Гражданска отговорност“ е сключен преди 1.01.2016г. и като препраща към подробно излоЖ.те в исковата молба аргументи относно основателността на исковете, към които препраща, установена и от събраните по делото доказателства, въззиваемата страна моли въззивната жалба на ответника да бъде оставена без уваЖ.е като неоснователна и необоснована и обжалваното с нея решение на 2 първоинстанционния съд да бъде потвърдено изцяло.

В изпълнение на указанията, дадени по реда на чл.129, ал.2 ГПК с определение

№391/26.05.2023г. въззиваемата ищца Д. Х., чрез пълномощниците си по делото адвокат Н. Д. и адвокат Ж. Т. , е депозирал молба вх. №5184/14.07.2023г., в която е уточнила и допълнила фактическите твърдения, на които основава исковете си за обезщетения за бъдещи сигурни имуществени вреди.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът „ИФ Скадефорсикринг”, представляван по пълномощие от адвокат Т. Б. , заявява, че поддържа предявената жалба на съобраЖ.ята подробно излоЖ. в нея, аргументирайки и допълнителни доводи, и моли за нейното уважаване в цялост.

Въззиваемата ищца Д. Х., представлявана от пълномощника си по делото адвокат Н. Д., аргументира становището си за неоснователност на въззивната жалба и моли за нейното отхвърляне по същество. Поддържа се и искане за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение, определено в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗАдв, като е приложен и нарочен списък по чл.80 ГПК.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Предмет на исковото производство са отправените от ищцата Д. Х., ЕГН **********, с адрес в град Главиница, област Силистра, претенции за присъждане на обезщетения за имуществените вреди, настъпили за нея вследствие на ПТП, причинени виновно от водача на лек автомобил „Нисан Джук“, с рег.№ ХХХХХХХ, в който ищцата е пътувала на предна дясна седалка, на 19.06.2016г. в град Главиница, обл. Силистра, на кръстовище с ул.

„Г.С. Раковски”, изразяващи се в сторени разходи за рехабилитационни и възстановителни процедури, както и в сигурната нужда от бъдещо разходване на средства за закупуване на специално пригодена, модифицирана инвалидна количка и МПС (лек автомобил) специално пригодено за управление от лице с пълна парализа на долните крайници, както и за заплащане на необходимите ежедневно услуги на болногледач/придружител и рехабилитатор.

Исковете са предявени пряко спрямо застрахователя на застрахования деликвент Н Н К, ЕГН **********, по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите „ИФ Скадефорсикринг”, вписано под №24203212 от Централния регистър на Кралство Дания, с адрес:

Кралство Дания, 2650 Видоуре, ул. Стамхолмен №159 ( Denmark, 2650 Hvidovre, ‘Stamholmen’ 159).

Търсените обезщетения за имуществените вреди са в размери както следва:

1) 13 371 лева - действително направени разходи за лечение - извършена 3 рехабилитация в Турция, и за закупуване на медицински консумативи и лекарства;

2) 5 560 лева (след допуснато изменение чрез увеличаване по размер на първоначалната претенция от 3 000 лева) – ежемесечно дължима сума за покриване на възнаграждение за придружител/ болногледач/медицинско лице за периода от датата на исковата молба до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или погасяване на правото за получаване на това обезщетение;

3) 3 720 лева (след допуснато изменение чрез увеличаване по размер на първоначалната претенция от 1 500 лева) – ежемесечно дължима сума за покриване на възнаграждение за рехабилитатор до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или погасяване на правото за получаване на това обезщетение;

4) 30 000 лева – необходима сума за закупуване на МПС (лек автомобил) специално пригодено за управление от лице с пълна парализа на долните крайници/за придвижване на лице с пълна парализа на долните крайници от точка А до точка Б и помещаване на неговите принадлежности инвалидна количка и други лични принадлежности, който л.а. следва да бъде нов и модел “Комби” /SUVA тъй като е необходимо със същия да се транспортира, абсолютно необходимия багаж относно ищцата при всяко едно пътуване - инвалидна количка, санитарен стол, декубитален дюшег, памперси и др.;

5) 5 000 лева – необходима сума за закупуване на инвалидна количка, специално пригодена за управление от лице с пълна парализа на долните крайници, която да бъде задължително модифицирана - лесно разглобима, преносима, олекотена, маневрена с оглед транспортирането й с МПС, изработена по поръчка съобразно размерите и травмите на пострадалата.

Претендирани акцесорно са и следващите се законни лихви за забавено плащане на претендираните суми като главници.

Така предявените искове намират своето правно основание в чл.226, ал.1 КЗ от Кодекса за застраховането ( обн., ДВ, бр.103 от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г.,, отм., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г. ), във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълЖ.ята и договорите (ЗЗД), съответно в чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, във вр. с чл.86, ал.1 и чл.84, ал.3 ЗЗД.

Макар застрахователното събитие да е настъпило на 19.06.2016г., т.е. при действието на новия Кодекс на застраховането (обн., ДВ, бр.102 от 29 Декември 2015г., в сила от 01.01.2016 г.), същото съставлява покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена през 2015г., т.е. при действието на отменения Кодекс на застраховането. Ето защо и като се съобразява разпоредбата на § 22 от ПЗР на КЗ (2016), съответно липсата както на твърдения, така и на посочени и представени по делото доказателства за постигната друга уговорка между застрахователя и застрахования деликвент, 4 предявените от ищцата главни искове следва да се квалифицират правно по чл.226, ал.1 КЗ (отм.), във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД.

В този смисъл възраЖ.ята на ответника, поддържани и във въззивното производство за недопустимост на исковете поради липсата на предварително отправена по реда на чл.380 КЗ (обн., ДВ, бр.102 от 29 Декември 2015г., в сила от 01.01.2016 г.) писмена претенция се преценяват като неоснователни.

Приложимата към процесните отношения нормативна уредба не поставя изисквания за предварителното отправяне на претенция до застрахователя като условие за допустиимост на исковете.

Поддържаното във въззивната жалба твърдение за недоказаност в процеса, че процесният застрахователен договор е сключен преди 01.01.2016 г., т.е. преди влизането в сила на новия Кодекс за застраховането (обн., ДВ, бр.102 от 29 Декември 2015г., в сила от 01.01.2016 г.) , е неоснователно.

Първо, такова възраЖ.е не е било противопоставено своевременно в процеса като въвеждането му едва във въззивното производство е недопустимо.

Второ, доказателствената тежест за установяването му е на ответника, като въпреки вмененото му задълЖ.е по реда на чл.190, ал.1 ГПК същият не е представил заверен препис от полицата, с което е осуетил възможността за установяването на твърдяния от ищеца факт, че застрахователният договор е сключен преди 01.01.2016 г. Трето, в предходния воден между страните спор по гр. д. №2909/2017г. по описа на Софийски градски съд, приключил с влязло в сила на 11.03.2022 г. решение, съдът изрично е приел, че квалификацията на исковете за обезщетяване на причинените вреди е по чл.226, ал.1 КЗ (отм.), във вр. с § 22 от ПЗРКЗ. Това решение обвързва страните със сила на пресъдено нещо, разпростираща се върху фактите, от които произтичат вредите, като всички възраЖ.я на ответника по фактите относно съществуването на претендираното право, по основанието на вземането на ищцата и правната квалификация, съответно за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, е следвало да бъдат въведени в процеса по първоначално предявените искове (за неимуществени вреди и сторени към този момент разходи за лечение) и понастоящем същите са преклудирани и е недопустимо да бъдат въвеждани отново в настоящия процес.

Тъй като с посоченото решение по гр. д. №2909/2017г. на Софийски градски съд, изменено частично с решение №11718/28.07.2020г. по в.гр.д.

№4409/2019г. на Софийски апелативен съд и решение №22/11.03.2022г. по т.д. №117/2021г. на ВКС, ТК, II отд., влязло в сила на датата на постановяване на решението на касационната инстанция (чл.296 ГПК), е решен предходен правен спор между същите страни по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за установяване възникването и съществуването на право на застрахователно обезщетение за причинени на ищцата вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие - в размер на 500 000 лева за неимуществените вреди (при определен 5 общ размер на дължимото обезщетение от 620 000 лв. и след отчитане на доброволно платените от застрахователя 120 000 лв. ) и 11 690 лева за имуществени вреди (сторени разходи за лечение), със сила на пресъдено нещо между страните е установено, че към момента на настъпване на увреждащото деяние