Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 427 от 25.03.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 5337/2025
Вид
Решение № 427
Подписан
25.03.2026
В сила
25.03.2026
Състав
Милена Ганчева Трифонова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 427 гр. Русе, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Г. Трифонова при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело № 20254520105337 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени установителни искове по реда на чл.422 във вр. с чл.415, във вр. чл.79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.

София против И. Х. И. от гр. Русе за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: 1000 лв. – главница по договор за потребителски кредит № 100690485, сключен между него и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, 115,04 лв. – договорна лихва за период от 11.01.2024 г. до 11.12.2024 г., 68,86 лв. – лихва за забава по договор за заем за периода от 12.01.2024 г. до датата на подаване на заявлението в районния съд, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №1021/2025 г. на РРС.

Претенцията на ищеца се основава на твърдения, че ответникът е сключил с „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД договор за потребителски кредит № 100690485 от 11.12.2023 г. по реда на ЗПФУР, по силата на който кредитодателят „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД се е задължил да предоставя на кредитополучателя И. потребителски кредит, а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне при условията на договора. Съгласно договорните условия кредитополучателят имал право да усвоява и погасява многократно изцяло или частично възстановени суми до размера на предоставения кредитен лимит, като преди всяко ново искане за усвояване се извършвала оценка за кредитоспособността на кредитополучателя.

Кредитополучателят имал непогасени задължения към кредитодателя, във връзка с които „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД прехвърлило вземанията си на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор за цесия от 21.06.2024 г. и Приложение № 1 от 21.06.24 г. към същия договор, за което на кредитополучателя било изпратено уведомително писмо от 1

28.06.24 г. от ищеца, в качеството на пълномощник на цедента. Ищецът моли, ако съдът счете извършеното уведомяване за цесията за ненадлежно, на ответника да се връчи уведомително писмо, приложено към исковата молба. По заявление по чл.410 ГПК на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД било образувано ч.гр.д. №1021/2025 г. по описа на РРС и издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът възразил, с оглед на което на заявителя било указано да предяви установителен иск за вземането си, което обуславяло правния му интерес за иницииране на настоящото производство. Предвид изложеното в настоящото производство ищецът претендира установяване на задължението на ответника по исков ред.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът, в качеството си на кредитор, подал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД №1021/2025 г. по описа на РРС срещу И. Х. И. с ЕГН ********** за сумите: 1000,00 лв. - главница по договор за кредит № 100690485/11.12.2023 г., 115,04 лв. – възнаградителна лихва за периода 11.01.2024 г. – 11.12.2024 г., 68,86 лв. – обезщетение за забава за периода от 12.01.2024 г. до 03.01.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 03.01.2025 г. до изплащане на вземането, 25 лв. разноски за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът възразил срещу заповедта за изпълнение и съдът по заповедното производство указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за установяване на вземането си.

Видно от писмените доказателства по делото, на 11.12.2023 г. между ответника и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е сключен договор № 100690485 за потребителски кредит тип кредитна линия, по силата на който ответникът е получил под формата на кредитен лимит 1000 лева. Уговорено е кредитният лимит да се усвои чрез предоставяне на сумата в брой в офис на кредитодателя или чрез банков превод по банковата сметка на кредитополучателя.

Според погасителния план вноските по договора следва да бъдат погасени на 12 месечни вноски по 102,92 лв. в срок до 11.12.2024 г., при лихвен процент 18,48% и ГПР – 49,26% съгласно чл.1 от договора. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.06.2024 г. „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД като цедент прехвърлил своите вземания към длъжника по описания договор на цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и с изрично пълномощно /л.29/ упълномощил цесионера да уведоми длъжника за настъпилото прехвърляне на вземането. Цесионерът твърди, че е изпратил уведомление за цесия с известие за доставяне, но по делото не са приложени доказателства за уведомяване на длъжника за цесията преди образуване на съдебното производство. Въпреки това, в съответствие с трайната съдебна практика на ВКС, не са налице пречки уведомлението за цесията да достигне до длъжника чрез връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, с оглед на което настоящият състав приема цесията за надлежно 2 съобщена на длъжника по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД чрез упълномощения цесионер, с връчване на препис от исковата молба. По делото не са ангажирани доказателства за погасяване на задълженията по договора от страна на ответника.

С исковата молба ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение при наличие на законоустановените предпоставки. Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане от 30.09.2025 г. са му указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.

Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Видно от представените по делото писмени доказателства, задълженията на ответника са възникнали в резултат на неизпълнение на процесния договор за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна карта. Размерът на исковите претенции кореспондира на посочените в договора задължения за главница и договорна лихва.

Предвид представените по делото писмени доказателства и факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за погасяване на процесното вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на предявения иск.

По изложените съображения съдът приема, че претенцията като основателна следва да бъде уважена.

С оглед изхода на спора, на осн чл.78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят претендираните деловодни разноски в настоящото производство и в заповедното производство, за чието извършване са налице доказателства по делото, както следва: 225 лв. разноски в настоящото исково производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и 75 лв. разноски по ЧГД 1021/2025 г. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Х. И. с ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. Русе, че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор З.Б., следните суми: 1000 лв. /511,30 евро/ - главница по договор № 100690485 от 11.12.2023 г. за потребителски кредит тип „кредитна линия“, сключен между И. И. и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД с ЕИК 202376220, вземанията по който са прехвърлени на Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на договор за цесия от 21.06.2024 г., 115,04 лв. /58,82 евро/ - договорна лихва за периода от 11.01.2024 г. до 11.12.2024 г., 68,86 лв. /35,21 евро/– 3 лихва за забава за периода от 12.01.2024 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК– 02.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.01.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело №1021/2025г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА И. Х. И. с ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. Русе, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор З.Б., сумата от 75,00 лева /38,35 евро/ – разноски по ч.гр.д. № 1021/2025 г. по описа на РРС и 225 лв. /115,04 евро/ – деловодни разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4