Решение № 77 от 08.03.2021, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Враца 08.03.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 09.02.2021 г.

/девети февруари две хиляди двадесет и първа година/ в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

ТАТЯНА КОЦЕВА при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАН дело № 565 по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Л.Г.П. ***, против Решение № 260009 от 15.09.2020 г. на Районен съд - Мездра, постановено по анд № 204 по описа на съда за 2020 г.

С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К № 1915917, издаден от ОД на МВР – Враца, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, на Л.Г.П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева.

В касационната жалба са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения, включително и поради необоснованост. Поддържа се изложеното и във въззивната жалба твърдение за съществено опорочаване на производството по налагане на административно наказание. Сочи се, че в електронния фиш липсвали данни за мястото на извършване на нарушението и датата на неговото съставяне, липсвал поставен пътен знак, който да указва осъществяването на видеоконтрол за спазване на правилата за движение, както и яснота какво е било ограничението на скоростта за конкретния пътен участък. Сочените пороци на ЕФ жалбодателката счита, че са основание за отмяна на решението на въззивната съдебна инстанция, както и по същество отмяна на обжалвания електронен фиш.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се представлява.

Ответникът по касация, ОД на МВР – Враца, редовно призован не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище във връзка с жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Враца, прави заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата, а оспореното решение намира за правилно и моли да бъде оставено в сила.

По делото не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С Решение № 260009 от 15.09.2020 г., постановено по анд № 204/2020 г., Районен съд – Мездра е потвърдил електронен фиш (ЕФ) серия К № 1915917, издаден от ОД на МВР – Враца, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, на Л.Г.П. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева.

За да достигне до този извод, съдът е приел, че ЕФ е издаден от компетентен орган, при спазване на установената в чл. 189, ал. 4 ЗДвП форма, като съдържа всички лимитативно посочени в този текст реквизити и при изпълнени изисквания на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. По съществото на спора районният съд е приел, че с процесния електронен фиш правилно е приложен и материалният закон, тъй като е наложено законосъобразно по вид и размер административно наказание за безспорно доказано, извършено от наказаното лице и при сочените обстоятелства нарушение, именно на посочените разпоредби на ЗДвП, поради което санкционният акт е потвърден.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Наведените с касационната жалба доводи са неоснователни.

Противно на изложеното в касационната жалба въззивният съд е обсъдил всички възражения на жалбодателката, включително относно неясно описание на мястото на нарушението, липса на дата, липса на отразена в ЕФНГ посока на движение по контролирания участък, както и липса на съставен протокол за използваното АТСС и е формирал изводи за тяхната неоснователност, които напълно се споделят от касационната инстанция, тъй като се подкрепят от представените по делото доказателства. От тях е видно, че нарушението е установено с техническо средство тип „TRF1-M“, което е преминало първоначална и последваща проверка в лаборатория на БИМ, съответства на изискванията и е одобрен тип мобилно средство за измерване на скорост, видно от представените по делото Протокол № 3-12-17/30.06.2017 г. и Удостоверение на БИМ № 10.02.4835 от 24.02.2010 г., със срок на валидност до 24.02.2020 г., а нарушението е установено на 16.09.2017 г. В съответствие с изискванията по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, е представен и Протокол за използване на АТСС. Този Протокол с рег. № 967р-8332/18.09.2017 г. (л.26 от АНД № 204/2020 г.) е коректно попълнен, с начален и краен час на работа, брой установени нарушения и е подписан от съставилия го служител. В същия е отразена посоката на движение на контролираните МПС – от гр. В.към гр. М., а в графата „посока на задействане“ е посочено „П“, като в легендата е пояснено, че „П“ означава приближаващ автомобил. От представената по делото фотоснимка с установена скорост е видно, че автомобилът е заснет отпред, т.е. приближаващ, което напълно съответства на отразеното в Протокола. На самата фотоснимка са посочени конкретни GPS координати, което с изключителна точност отразява мястото на нарушението и възраженията в тази насока са неоснователни.

Неоснователно е и възражението, че в оспорения акт липсва информация за конкретната стойност на ограничението, въведено с пътен знак и местоположението на този знак, спрямо мястото на нарушението, с оглед обхвата му на действие. В ЕФ за налагане на глоба, като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която при избиране скоростта на движение извън населено място, на водача на пътно превозно средство от категория „B“ е забранено да превишава 90 км/ч. Липсата на пътен знак, въвеждащ ограничение, различно от посоченото в ал. 1, както твърди касаторката, обосновава извода, че максимално разрешената скорост за движение на този вид МПС е именно 90 км/ч, при това не само за конкретния пътен участък с посочени GPS координати, а за цялата републиканска пътна мрежа при движение в извън населено място и при липса на друго ограничение въведено с пътен знак, на водача на МПС от категория „B“ е забранено да превишава 90 км/ч. Наличието или липсата на допълнителна табела, указваща дължината на контролирания участък е обстоятелство без съществено значение, тъй като по никакъв начин и в никаква степен не ограничава правото на защита на административнонаказаното лице. В съответствие с Протокол № 3-12-17/30.06.2017 г. от проверката на мобилната система за видеоконтрол, органът е съобразил допустимата грешка при измерване на скоростта от плюс минус 3% при скорост на 100 км/ч и е редуцирал фактически измерената скорост с 3%. Това намаление е в интерес на наказаното лице и в конкретния случай изключва по-неблагоприятни за него последици.

От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че касаторката е правоспособен водач на МПС и като такъв е била запозната към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженията ѝ по чл.

21, ал. 1 ЗДвП, да избира определена скорост при управление на ППС, които задължения, обаче в настоящия случай съзнателно не е спазила.

Районният съд при правилно установена и основана на доказателствата по делото фактическа обстановка е направил съответни на приложимия към процесното деяние материален закон правни изводи. Като е управлявала МПС Фолксваген Пасат със скорост от 159 км/ч, надвишаваща с 69 км/ч позволената от ЗДвП за движение в извън населено място от 90 км/ч, жалбодателката е реализирала състав на нарушение именно по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита за правилни и обосновани фактическите и правни изводи на РС – Мездра, мотивирали го да потвърди обжалвания ЕФНГ.

При служебна проверка на решението съобразно чл.218 ал.2 от АПК на основания извън посочените в касационната жалба, съдът не намира такива, които да сочат на отмяна на оспорения съдебен акт. Същият е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел.

По тези съображения жалбата следва да се отхвърли, а оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 вр.чл.218 от АПК Административен съд – Враца РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260009 от 15.09.2020 г., постановено по анд № 204 по описа на Районен съд – Мездра за 2020 г., с което е потвърден ЕФ серия К №1915917.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.