Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6085 от 31.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 14598/2025
Вид
Решение № 6085
Подписан
31.03.2026
Състав
ВАНЯ БОРИСОВА ИВАНОВА ЗГУРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 6085 гр. София, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА Гражданско дело № 20251110114598 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация – чл. 124, ал. 1 ГПК Съдът е сезиран с искова молба от „*******“ЕООД против „*********“ АД, ЕИК *********. В исковата молба се твърди, че след направена проверка относно текущи задължения в „******“ ищецът установил, че от него се претендират суми за заплащане на предоставени В и К услуги от страна на ответното дружество

, за което били издадени фактури

№0136702429/04.12.24г. и №0137436074/03.01.25г. за кл. № 1005360833 за имот- ресторант в гр. ************ . Ищецът счита, че не дължи търсената с фактурите сума от общо 951,85 лева , тъй като не е бил в облигационни отношения с ответника и не е употребил тези суми . Оспорва начина и методиката, по която са начислени сумите за имота съгласно договорна сметка №2000764602 със „*********“АД, като счита, че същите са произволно определени от ответника в нарушение на приложимата нормативна уредба, като няма данни да е извършен отчет на сертифицирано средство за търговско измерване.Не била спазена и процедурата по Наредба 4/14.09.2004г. и Общите условия на ответника. Моли да бъде признато за установено, че не дължи на „*********“ЕАД сумата от 951,85лева , за която са издадени процесните фактури. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който предявеният иск се оспорва както по основание, така и по размер. Оспорва твърдението на ищеца, че между ответното дружество и ищеца, не е налице валидно възникнала облигационна връзка, като посочва, че ищецът е подал заявление за открИ.е на партида за посочения обект, като е представил и договор за наем в качеството на наемател на обекта и декларация- съгласие на собственика . Именно в качеството на потребител и титуляр на обекта на името на ищеца били издадени процесните фактури.

1

Начислените суми по фактурите били на база реален отчет на водомерите в стопанисвания от ищеца обект и съобразно нормативните изисквания и правила. Моли за отхвърляне на иска.Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е предявен отрицателен установителен иск от „*******“ ЕООД, ЕИК ********* срещу „*********“ АД, ЕИК ********* за признаване за установено, че не дължи сумата в общ размер на 951,85 лв., начислена по фактура № 0136702429/04.12.2024 г. и фактура № 0137436074/03.01.2025 г., издадени за имот – ресторант, находящ се в гр. София, за който е открита партида с клиентски № 1005360833.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест при този вид иск, в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на вземането си – както по основание, така и по размер, а ищецът следва да установи релевираните от него погасителни или изключващи правото възражения.

Ищецът поддържа, че между него и ответното дружество не съществува облигационно правоотношение за доставка на ВиК услуги за процесния период.

От събраните по делото доказателства се установява, че договорът за наем е сключен на 01.02.2017 г. за срок от три години. Не се спори, а и от доказателствата се установява, че след изтичане на уговорения срок ищецът е продължил да ползва имота със знанието и без противопоставянето на наемодателя.

Установява се, че е била представена декларация – съгласие от собственика на имота, с която е дадено съгласие наемателят да бъде потребител на ВиК услуги за срока на наемното правоотношение. По делото не са ангажирани доказателства същото да е било оттеглено към релевантния период.

Не се спори между страните, че за процесния период – от 01.06.2024 г. до 27.12.2024 г., за имота са били предоставяни ВиК услуги от ответното дружество, както и че по издадените фактури е начислено общо количество вода в размер на 277,75 куб. м.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена, се установява, че отчетеното реално потребление на вода в процесния имот възлиза на 152 куб. м., измерено чрез шест броя индивидуални водомери, монтирани в имота, чиито показания са взети предвид при формиране на начисленията.

Установява се още, че индивидуалните водомери и общият (приходен) водомер към сградата са били в срок на техническа годност за процесния период, като същите са били монтирани и пломбирани през 2021–2022 г.

Съгласно заключението на вещото лице, общото количество вода, отчетено по общия водомер на сградата за съответния отчетен период, възлиза на 750 куб. м., докато сумарното количество, отчетено по индивидуалните водомери на всички обекти в сградата, възлиза на 477,837 куб. м. Разликата 2 между тези стойности – в размер на 272,163 куб. м., представлява т.нар. „общо потребление“ (общи нужди), което е разпределено между отделните потребители пропорционално на отчетеното от индивидуалните им водомери количество.

В резултат на това на ищеца е разпределен дял от общото потребление в размер на 125,747 куб. м., като същият е формиран чрез прилагане на коефициент, изчислен като съотношение между индивидуалното потребление на имота и общото индивидуално потребление в сградата.

От заключението на вещото лице се установява още, че при изчисляването на разпределеното количество са приложени правилно математическите формули, предвидени в действащата нормативна уредба и Общите условия на ответното дружество, като начислените суми по фактурите съответстват на действащите цени на ВиК услугите, утвърдени от КЕВР.

В същото време вещото лице сочи, че размерът на разликата между отчетеното по общия водомер количество и сумата от отчетите по индивидуалните водомери – 272,163 куб. м., представлява отклонение от около 36 %, което надхвърля обичайно приеманите стойности за подобен вид разлики. В заключението се посочва, че не са представени данни за извършена проверка на сградната водопроводна инсталация, както и че не е установена конкретната причина за възникване на тази разлика, като възможните причини могат да бъдат течове във вътрешната инсталация, нерегламентирано ползване или други технически неизправности.

Вещото лице сочи още, че при липса на техническа неизправност на водомерите разпределението на количествата е извършено съобразно нормативните изисквания, като след общия водомер отговорността за поддръжката на вътрешната водопроводна инсталация е на етажната собственост.

От заключението на експертизата и дадените от вещото лице устни пояснения в съдебно заседание се установява още, че по-високият размер на начислените суми за процесния период се дължи на две основни обстоятелства. На първо място, за предходни отчетни периоди потреблението на вода не е било определяно въз основа на реален отчет, а на база прогнозни (изчислени) количества, поради което при извършване на последващ реален отчет е извършено изравняване, при което действително изразходваните количества вода са начислени в по-голям обем в рамките на процесния период.

На второ място, значителен дял от начисленото количество се дължи на разпределеното „общо потребление“, представляващо разлика между отчетеното по общия водомер и сбора от индивидуалните водомери, разпределена между отделните обекти съгласно приложимите правила.

От събраните по делото доказателства се установява също, че по повод установената значителна разлика в общото потребление е било отправено запитване от страна на етажната собственост до ответното дружество, с искане да бъде изяснен произходът на количеството от 272 куб. м. вода, което е разпределено между потребителите, като по делото е представена и справка за потреблението в сградата за съответния период.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че 3 по процесните фактури № 0136702429 от 04.12.2024 г. и № 0137436074 от 03.01.2025 г. не са отразени извършени плащания.

Установява се, че размерът на задълженията за предоставени ВиК услуги по клиентски номер на ищеца възлиза общо на 951,85 лв., представляващи главница, от които:

– по фактура № 0136702429 от 04.12.2024 г. за периода 01.06.2024 г. – 28.11.2024 г. – 701,71 лв.;

– по фактура № 0137436074 от 03.01.2025 г. за периода 29.11.2024 г. – 27.12.2024 г. – 250,14 лв.

Вещото лице е установило, че начислените суми са формирани въз основа на отчетените количества вода и съответстват на утвърдените от КЕВР цени за съответните периоди, както следва:

– за периода до 30.09.2024 г. – цени, определени с решение № Ц46/30.12.2020 г.;

– за периода след 01.10.2024 г. – цени, определени с решение № БП-Ц4/01.10.2024 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебнотехническата експертиза и съдебно-счетоводната експертиза, които кредитира като достоверни и непротиворечиви в релевантната им част.

От правна страна съдът приема следното:

Съдът намира възражението на ищеца за липса на облигационно правоотношение между него и ответното дружество за неоснователно.

От събраните по делото доказателства се установява, че през 2017 г. по заявление на ищеца е била открита партида за доставка на ВиК услуги за процесния имот на негово име. Към заявлението са били приложени договор за наем на имота, сключен между ищеца и собственика, както и декларация – съгласие от последния, с която е дадено съгласие наемателят да бъде титуляр на партидата и потребител на ВиК услуги.

Съгласно чл. 2, ал. 3 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на „*********“ АД, потребител може да бъде и наемател на имот за времето на наемното правоотношение, при условие че собственикът е дал съгласие същият да бъде титуляр на партидата. В случая това изискване е било изпълнено, като съгласието е надлежно удостоверено с писмена декларация.

Действително, договорът за наем е сключен за определен срок от три години. От доказателствата по делото обаче се установява, че след изтичане на този срок ищецът е продължил да ползва имота със знанието и без противопоставянето на наемодателя, поради което наемното правоотношение се е трансформирало в безсрочно по силата на чл. 236, ал. 2 ЗЗД.

При това положение следва да се приеме, че и след изтичане на първоначално уговорения срок ищецът е запазил качеството си на наемател, респективно на потребител на ВиК услуги по смисъла на цитираната разпоредба от Общите условия, доколкото по делото не се установява съгласието на собственика да е било оттеглено, нито да е настъпила промяна в титуляра на партидата.

4

Наличието на открита партида на името на ищеца, съчетано с фактическото ползване на имота и липсата на доказателства за прекратяване на правоотношението или за прехвърляне на партидата на друго лице, обосновава извод за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните за доставка на ВиК услуги през процесния период.

Поради изложеното съдът приема, че ищецът е бил потребител на ВиК услуги по отношение на процесния имот и като такъв е страна по облигационно правоотношение с ответното дружество.

По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства, както и от заключенията на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи, се установява, че за процесния период ответното дружество е начислило на ищеца суми за ВиК услуги в общ размер 951,85 лв., формирани въз основа на общо количество вода 277,75 куб. м. Установява се също, че това количество не се състои изцяло от реално индивидуално отчетено потребление в процесния обект, а включва два компонента – индивидуално потребление в размер на 152 куб. м. и разпределено „общо потребление“ в размер на 125,747 куб. м.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че реално отчетеното по общия водомер на сградата количество вода за релевантния период възлиза на 750 куб. м., докато сборът от отчетите на индивидуалните водомери на отделните обекти е 477,837 куб. м. Разликата между двете стойности е 272,163 куб. м. Вещото лице е установило, че делът на процесния обект от тази разлика е изчислен пропорционално на неговото индивидуално потребление, като математическият способ на разпределение е приложен правилно и съответства на предвидения в приложимата нормативна уредба и Общите условия на ВиК оператора.