Решение № 588 от 01.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 588 гр. София, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20231100500295 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20066801 от 13.11.2022г. по гр.дело № 6614/2020г. по описа на Софийски районен съд, 153 състав, е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК, че А. И. Ж., ЕГН ********** дължи на „Д.К.Б.“ АД, ЕИК **** на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК сумата от 950 лв., представляваща непогасена главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта Diners Club и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ от 20.11.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК - 22.03.2019 г. до окончателното плащане, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД сумата от 121,92 лв., представляваща наказателна лихва за забава за периода 27.11.2017 г. 22.03.2019 г., като искът за неустойка е отхвърлен над присъдената сума от 121,92 лв. до пълния предявен размер от 258,43 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 4524/2019 г. по описа на ВРС. А. И. Ж., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Д.К.Б.“ АД, ЕИК **** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 700,39 лв. - направени в исковото производство разноски, както и сумата от 66,53 лв. - направени в заповедното производство разноски.

Производството по делото е образувано въз основа на въззивна жалба с вх. № 25077114/01.12.2022г., подадена от въззивницата А. И. Ж., с която е обжалвано решението на районния съд в частта, с която е признато за установено, че същата дължи сумата от 950 лв., представляваща непогасена главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта Diners Club и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ от 20.11.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК - 22.03.2019 г. до окончателното плащане и сумата от 121,92 лв., 1 представляваща наказателна лихва за забава за периода 27.11.2017г. 22.03.2019г.

В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно.

Въззивникът счита, че ищецът не е ангажирал доказателства, че е изпращал до ответника ежемесечно извлечения, които да отразяват операциите и дължимите суми от кредитополучателя, като в случая била налице хипотезата на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, поради което договорът бил изцяло недействителен. Счита още, че ищецът не е обявил надлежно предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като кредиторът не уведомил за това длъжника.

Получаването на препис от исковата молба, в която се съдържа волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, не можело да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска на основание чл.235, ал.3 от ГПК. Уговореното в общите условия автоматично настъпване на предсрочна изискуемост не можело да намери приложение. Не е съгласен и с извода на районния съд, че нищожната клауза за наказателна лихва следва да бъде заместена с императивната норма на чл.33 от ЗПК и размерът на обезщетението да бъде определен съобразно законната лихва за забава, тъй като такъв иск не бил предявен от ищеца. Така мотивиран, моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а предявените искове – отхвърлени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Д.К.Б.“ АД, с който я оспорва като неоснователна. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което отправя искане за потвърждаването му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението на районния съд не е обжалвано в частта, с която искът по чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.92, ал.1 от ЗЗД е отхвърлен за сумата над уважения размер от 121,92 лева до пълния предявен размер от 258,43 лева, поради което в тази част не е предмет на въззивна проверка.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 86434/21.11.2019г. на ищеца „Д.К.Б.“ АД, с която е предявил срещу ответника А. И. Ж. обективно съединени искове с правно основание по чл.422, ал. 1 ГПК, вр.чл. 9 от ЗПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответницата дължи сумата от 950,00 лева главница, дължима по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта „Diners Club“ и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ от 20.11.2017 г., и сумата от 258,43 лева - наказателна лихва за забава за периода 27.11.2017г. - 22.03.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.03.2019 г. по ч. гр. д.

№ 4524/2019 г. по описа на ВРС.

Ищецът твърди, че на 20.11.2017г. между страните е сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта „Diners Club“ и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/, по силата на който на ответницата била предоставена карта с кредитен лимит от 1000 лева.

Поддържа, че ответницата не е погасила сума в общ размер от 950 лева, представляваща усвоената част от предоставения му кредитен лимит.

Задължението за връщане на усвоената сума станало предсрочно изискуемо с 2 изтичането на 150 дни от падежа на задължението за плащане на първата минималната погасителна вноска - 15.12.2017 г. Ищецът посочва, че длъжникът е следвало да погасява усвоения кредит чрез заплащане на минимални погасителни вноски в уговорен между страните размер и на посочен в договора падеж, като поради неплащане на същите претендира и наказателна лихва върху непогасената част от кредита, в размер на договорената годишна лихва плюс надбавка от 6 пункта.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът А. И. Ж. е подала отговор на исковата молба, като оспорва предявените искове като неоснователни.

Заявила е, че процесиите суми са недължими, тъй като кредитът не е обявен надлежно за предсрочно изискуем и било недопустимо договорът да съдържа уговорка за автоматично настъпване на предсрочна изискуемост. Твърди още, че ищецът не е уведомявал ежемесечно ответника за възникналите задължения, чрез изпращане на извлечения от движението по банковата му сметка, макар такава уговорка да е била налице в приложимите общи условия. Поддържа се, че уговорката за наказателна лихва е нищожна, тъй като е прекомерна и надвишава с 12% размера на основния годишен лихвен процент. Навеждат се съображения, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК.

По делото е приложено заповедно дело № 4524/2019г. по описа на ВРС, 24 състав, съгласно което по заявление вх. № 21439/22.03.2029г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено А. И. Ж., ЕГН **********, да заплати на „Д.К.Б.“ АД, ЕИК ****, сумата от 950 лв., представляваща просрочена главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта Diners Club и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ от 20.11.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК - 22.03.2019 г. до окончателното плащане, наказателна лихва в размер на 258,43 лева за периода 27.11.2017 г. 22.03.2019г., както и както и съдебни разноски в размер на 75,00 лева, от които 25,00 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което заявителят е уведомен на 28.10.2019г. за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива са представени на 27.11.2019г.

По делото е приет договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит

(овърдрафт) от 20.11.2017г., сключен между ищеца и ответника, както и Общи условия към него, съгласно който ищецът се е задължил да предостави на ответника кредитен лимит (овърдрафт) в размер до 1000 лв., който може да бъде усвояван с използване на всяка от издадените по искане на ответника кредитни карти, при условията и реда, предвидени в Общите условия.

Уговорено е задълженията по договора да се погасяват в сроковете, уговорени в договора и Общите условия, като след изтичане на съответния отчетен период издателят изпраща извлечение по карта. В Раздел I „Определения“, б. „в“ от Общите условия е посочено, че „дата на падежа“ е датата, до която титулярят е длъжен да погаси изцяло задълженията, 3 формирани през изтеклия отчетен период или не по-малко от минималната погасителна вноска. За дата на падежа се счита 15-то число на месеца, следващ изтичането на отчетния период. Съгласно б. „л“ отчетен период е всеки период от срока на действие на договора, считано от 1-во число на всеки календарен месец до последно число на същия включително, за който издателя издава извлечение. Съгласно т. 6 от договора титулярят има право на гратисен период със срок до 45 дни, през който период издателят не начислява уговорената с договора лихва. Право на гратисен период има, само ако до датата на падежа погаси пълния размер на отчетените с картата плащания през съответния отчетен период. От съдържанието на т. 17 от договора се установява, че с подписването на същия ответникът е декларирал, че е запознат с Общите условия и Тарифа на издателя и приема прилагането им при уреждане на отношенията между него и издателя във връзка със сключването и изпълнението на договора. В т. 10 от договора е уговорено, че ГПР е в размер на 12,69 %, с което общо дължимата от ответника сума е 1105,92 лв. Срокът за използване на кредитния лимит е до 31.10.2018г., като същият може да се подновява автоматично, при условията и реда, предвиден от издателя /т. 3 от договора/. Съгласно т. 18.1.1 от Общите условия срокът се удължава автоматично за още една година, но не повече от три години, при условие, че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване на договора най-малко 30 дни преди изтичане на текущия период. В т. 7.2 от договора е уговорено, че при непогасяване на падежа на съоветния отчетен период на пълния размер на минималната вноска титулярят дължи на издателя наказателна лихва за просрочие. Към дата на подписване на договора годишната наказателна лихва е в размера на лихвата по т. 7 /19%/ плюс наказателна надбавка в размер на 6 (шест) пункта. Според клаузата на чл.

13.2.1 от Общите условия на ищеца, ползваният кредит ставал автоматично изцяло и предсрочно изискуем и издателят предприемал действия за принудително събиране на вземанията си, в т.ч. по съдебен ред, без да уведомява титуляра и без да дава допълнителен срок за изпълнение, във всички случаи, когато е налице забава в плащането на което и да изискуемо задължение на титуляра към издателя за срок, по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата, на която това задължение е станало изискуемо, съгласно договора и Общите условия.

Приет е и препис от експресно искане на А. И. Ж. за издаване на кредитна карта от 19.11.2017г. и протокол за получаване на кредитна карта от 23.11.2017г. от страна на ответницата. Към доказателствената съвкупност са приобщени и извлечения, издадени от ищеца „Д.К.Б.“ АД, съдържащи информация за движенията по кредитната карта за периода от м.11.2017г. до м.10.2019г.

Изслушана е и съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, съгласно която размерът на непогасената по кредита главница е 950 лева, като размерът на договорната лихва е 56,04 лева, а за наказателна лихва – 202,39 лева. Размерът на наказателната лихва бил 25%. В претендираната главница не са включени други такси. Лихвата за просрочена главница се начислява върху просрочената част от минималните месечни вноски, представляващи усвоени суми и такси. Съгласно чл. 7.2 когато се отчете просрочие започва начисление на лихва за просрочие в размер на 19% + надбавка 6 %, или общо 25 %.