Решение № 171 от 12.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря БоЯ. Вл. Боянова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20241100509945 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на „ЖСП СТИЛ” ООД, ответник в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител – адв. М. Х. срещу решение № 11243/11.06.2024 г. на СРС, 156 състав, постановено по гр.д. 69 657/2023 г., с което е признато за установено по иска на „Строителна Компания БГ” ЕООД, че „ЖСП Стил” ООД му дължи сумата 7 341, 44 лв. – незаплатено възнаграждение по договор за изработка и монтаж на горещопоцинковани метални конструкции, доставка и монтаж на улуци от 07.03.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от 13.09.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 144, 47 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 20.07.2023 г. – 11.09.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 18.10.2023 г. по ч.гр.д. 50 922/23 г. на СРС, 156 състав като е осъден да заплати и сумата от 643, 66 лв. съдебни разноски в заповедното и първоинстанционното производство.

В жалбата са развити съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че същият е постановен в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и 1 необоснованост, вследствие на неправилно установена от съда фактическа обстановка. Заявени са твърдения, че СРС е действал неправилно при оценката на заявеното възражение за прихващане, оценено от състава на първоинстанционния съд като неоснователно. Заявени са твърдения за неправилен извод на съда, че ответникът – възложител по договора като кредитор също бил в забава, която освободила длъжника от неговата собствена. Твърди се в жалбата, че ищецът не въвел твърдения респ. по делото не било установено, че възложителят е отказал приемането на предложеното изпълнение, а напротив видно било, че работата е приета, макар същата да била с недостатъци. Твърди се неправилно приложение на разпоредбите на чл.

95 и чл. 96 от ЗЗД като не било съобразено постигнатото съгласие между страните относно сроковете за изпълнение на възложената работа, уговорени в договора респ. липсата на уговорка за тяхното продължаване, по начина, уговорен в договора.

Заявени са възражения, че клаузите на договора не били тълкувани от СРС, съобразно критериите, посочени в чл. 20 от ЗЗД респ. ако това било сторено би се достигнал до единствено обоснования извод, че неосигуряването на достъп по вина на възложителя би довело единствено до автоматично удължаване на срока на договора, но не и до поставяне на възложителя в забава. Обстоятелства, които да доведат до удължаване на срока на договора, при тежест на ищеца, не били установени. Твърди се, че гласните доказателства, събрани по делото, сериозно разколебавали извода, че неосигуряването на фронт за работа, може да се вмени във вина на възложителя и дори третите лица. Заявени са възражения, че промЯ.та на начина на закрепване на панелите и необходимостта от преправяне на перголите с допълнителни елементи не били обстоятелства, които могат да се считат за липса на съдействие от страна на ответника. Твърди се, че възложителят разполагал с право да дава указания, свързани с правилното изпълнение на възложените работи и отстраняване на забелязани строителни дефекти като времето, необходимо за тяхното отстраняване не се променя върху графика за извършване на строителството и окончателната дата за предаване на работата.

Заявени са възражения, че замЯ.та на поликарбонатните термопанели, които изпълнителят имал намерение да вложи с други се е наложила поради тяхната негодност и то много след изтичане на крайния срок на договора.

2

Твърди се в жалбата, че дори и да е било установено наличие на забава на кредитора тази забава би освободила длъжника от последиците от неговата забава занапред т.е. същият не би дължал лихва или неустойка за своята забава от момента, в който кредитора е изпаднал в забава. Не се сочило в решението на СРС откога кредиторът бил изпаднал в забава, не били заявени и твърдения в този смисъл и от ищеца. При тези съображения е заявено искане за отмЯ. на съдебното решение на СРС като бъде постановено ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени като погасен чрез прихващане по отношение на главния иск и с оглед неговата неоснователност на заявения акцесорен такъв. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство „СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ БГ” ЕООД, чрез адв. Я. А., в който са наведени съображения относно правилността на обжалваното решение и искане за неговото потвърждаване.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово и местно компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Видно от ангажираните по делото доказателства, исковото производство пред СРС е по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ал.1 от ГПК след проведено заповедно производство по чл. 410 от ГПК. Исковете са заявени в указания в нормата на чл. 415 ал.1 от ГПК преклузивен срок. Предметът на исковата претенция, заявен в исковото производство е идентичен с предмета, посочен в заявлението по чл. 410 от ГПК, предвид което заявените искове са процесуално допустими.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

Съдът намира, че решението е и правилно като споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

За пълнота, с оглед оплакванията във въззивната жалба, следва да се 3 посочи следното:

Предмет на първоинстанционното решение са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК вр. с чл. 266 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД.

Фактическата обстановка е правилно установена от състава на СРС, поради което настоящият съдебен състав не намира да преповтаря или ревизира същата. Възражението, заявено във въззивната жалба за неправилно установяване на същата е общо заявено и без да се сочат конкретни съображения, поради което се възприема като неоснователно от настоящия съдебен състав.

Страните не са формирали спор, относно обстоятелството, че са били обвързани от договор, сключен на 07.03.2022 г. , разкриващ белезите на изработка по смисъла на чл. 258 от ЗЗД.

Предмет на иска е парично вземане, представляващо остатък по окончателно плащане по сключения договор и въз основа на фактура 1000003174/19.07.2023 г. в размер на 7 341, 44 лв., предвид изричното съдебно признание за сторено извънсъдебно плащане, реализирано от ответника за сумата от 3 328, 20 лв.

Спорът между страните е концентриран относно дължимостта/недължимостта на сумата предвид заявеното възражение за прихващане от страна на ответника – въззивник, обосновано с дължима мораторна неустойка поради забавено изпълнение от страна на изпълнителя – въззиваема страна респ. наличие на поведение от страна на възложителя, обосноваващо собствената му забава, каквато е защитната теза на ищеца – въззиваема страна.

Видно от договора, сключен между страните, срокът за неговото изпълнение е фиксиран в раздел III т. 2 от договора – за производство и монтаж на металната конструкция – 20 работни дни, считано от датата на платения първи аванс, за монтаж на поликарбоната и окомплектовките – 10 работни дни, считано от плащането на втория аванс по т. 2 и т.3 като при неоходимост от срока на доставка за поликарбоната към дадения момент, срока за монтаж се увеличава със срока на доставка. В т. 5 и т.7 от този раздел на договора са уговорени и условията, при които възприетите срокове се удължават – непреодолима сила, непредвидени обстоятелства, липса на фронт за работа по вина на възложителя като в т. 6 от този раздел на договора е прието, че удължаването на срока се приема само и единствено с анекс, в който се отразява причината за забавата и времето, с което се удължава срока, подписан от представители на двете страни. Данни за удължаване на срока на договора, по уговорения между страните начин по делото липсват, поради което от формална страна и предвид датата на съставяне на приемопредавателния протокол между страните, с подписването на който предмета на договора се счита завършен, съобразно уговорката в раздел I I I т.4 на договора е налице забава при изпълнението, както правилно е приел и СРС.

4

Ищецът – изпълнител, от своя страна е противопоставил възражение за забава на кредитора. Правното основание на това възражение е разпоредбата на чл. 95 ЗЗД, съгласно която кредиторът е в забава, когато неоправдано не приема предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си.

В настоящият случай ответникът се позовава на забава на кредитора под формата недаване на необходимото съдействие, поради което бил поставен в невъзможност да изпълни задължението си в договорения срок.

Предвид, че редица задължения не могат да бъдат изпълнени едностранно, тъй като кредиторът следва, за да се стигне до изпълнението, да даде някакво съдействие, да направи нещо, то се оказва, че това поведение на кредитора е предпоставка за изпълнението и неуказването на това съдействие ще освободи длъжника от последиците на неговата собствена забава. Съгласно клаузата на раздел VI т.1 от договора между страните възложителят може по всяко време да осъществява контрол по изпълнението на договора, стига да не възпрепятства работата на изпълнителя и да не нарушава оперативната му самостоятелност. Видно от ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетели безпротиворечиво се установява, че възложителят се отказал от договорената болтова връзка при монтаж на елементите, предмет на договора, а поискал да е с вариант – заварка, който вариант отнемал повече време. Впоследствие уговорения поликарбонатен панел бил сменен с термопанели като срещали трудности при монтажа им с оглед на нежеланието на собственик на обект в жилищната сграда такива да бъдат монтирани или желанието на други собственици монтажа да се извършва в тяхно присъствие респ. замЯ.та от поликарбонат на термопанел наложило допълнителни СМР – пускане на допълнителни ригели и ребра, смЯ. на нашивки по детайлите, удължаване на улуците, съобразно показанията на свидетеля А.Б.. Тези показания на свидетеля се подкрепят и от разменената кореспонденция между страните по договора – писмо от 16.03.2022 г. на ответника – въззивника, с което е изискал оферта за доставка на термопанели, писмо от 21.03.2022 г. на ответника – въззивник относно липсата на одобрение от собствениците за изработка и монтаж на метална конструкция, писмо от 21.04.2022 г. от ответника – въззивник относно потвърждение за покриване с поликарбонат, термопанел, писмо от 18.07.2022 г. на ответника – въззивник с искане за подмЯ. на термопанелите и прозрачните панели с оглед взискателността на техните клиенти, писмо от 05.08.2022 г. на ответника –въззивник с искане винтовете, с които е монтиран поликарбоната да бъдат подменени с водоплътно уплътнение. При тези доказателства, ангажирани по делото не може да се възприеме тезата, заявена във въззивната жалба, че термопанелите били подменени поради тяхната негодност, доколкото самият въззивник е обосновал в изпратените от него писма подмЯ.та с взискателността на неговите собствени възложител.

Идентични сведения дава и свидетеля М.К., служител на ответникавъззивник, който заявява, че първият етап от изпълнение на договора бил 5 осъществен в края на март 2022 г. Във втория етап се работило по уговорка със собствениците на отделни обекти, а собственикът на един от апартаментите искал вместо първоначално договореното, покритието на едната тераса да е комбинация между прозрачни термопанели и стандартни непрозрачни, което било по оферта респ. изисквал съответни документи, сертификати, декларации, за да одобри тяхното монтиране. Тези показания сочат и началния момент на забавата на кредитора и се подкрепят от представената кореспонденция между страните, поради което възраженията за липса на данни за начало на забавата, заявени във въззивната жалба не намират подкрепа в доказателствата по делото.