Решение № 4316 от 29.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4316 гр. ***, 29.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20251110213241 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба вх.№ към РТР24-АН01-330-(2)/05.03.2025г. , постъпила в СРС на 15.09.2025г. от М. М. Д. с ЕГН ********** и адрес в гр. ***, ж.к. ****1 срещу Наказателно постановление № СОА24-РД11-885 от 22.08.2024 г., издадено от зам.кмет на СО, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 178е от Закон за движението по пътищата(ЗДВП) – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДВП.

В съдебно заседание, жалбоподателят – редовно уведомен не се явява и не се представлява.

В жалбата се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Алтернативно се възразява на необоснован размер на глобата над законустановения минимум

В съдебно заседание административнонаказващият орган – редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт П. с пълномощно по делото.

В хода на съдебните прения, последната от името на доверителя си иска потвърждаване на НП.

Претендрира разноски.

СРП – редовно призована, не изпраща представител.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

1

Жалбата на М. М. Д. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № СОА24-РД11-885 от 22.08.2024 г., издадено от зам.кмет на СО, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

На 26.04.2024 г. в 10:22 часа Н. Р ., на длъжност инспектор при "***" ЕАД установил, че лек автомобил "***", с peг. *** е паркиран върху тротоара в ж.к. Гоце Делчев на ул.''406'' , пред блок № 254 в гр. ***, на място неопределено за паркиране на ППС, перпендикулярно на оста на пътя, като същият пречел на преминаването на пешеходци.

Р. съставил неприсъствен фиш Серия СО № 9293712/26.04.2024 г. за глоба в размер на 50 лв. срещу собственика на автомобила – жалбоподателя М. Д. за нарушение на чл. 94, ал.

3 ЗДвП.

Жалбоподателят Д. подал възражение срещу фиша /л. 20 от делото/.

В резултат на подаденото възражение, на 28.06.2024г. Н. Р . в присъствието на един свидетел, съставил АУАН серия А № 005529/28.06.2024 г., като в акта било посочено, че същият се издава след подадено възражение срещу съставен фиш за налагане на глоба.

Д. не подписал акта, но подписал разписка за връчването му на същата дата.

Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка изложена в АУАН и издал атакуваното наказателно постановление № СОА24-РД11-885 от 22.08.2024 г., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 178е от ЗДВП – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДВП.

Съдът намери, че АУАН е съставен от компетентно лице, видно от приложена заповед на кмета на Столична община № СОА22-РД95-506/12.09.2022 г. /л. 22 от делото/, с която на основание чл. 167, ал. 2 чл. 168, ал. 1 и чл. 189, ал. 1 ЗДвП определя "***" ЕАД /"ЦГМ" ЕАД/ за служба за контрол по смисъла на чл. 167, ал. 2 ЗДвП, а за административни органи, осъществяващи контрол чрез разпореждане на принудителни административни мерки, съставяне на АУАН, съгласно чл. 189, ал. 1 ЗДвП и налагане на глоби с фиш, съгласно чл.

186, ал. 1 и ал. 3 ЗДвП определя служителите от служба за контрол от "ЦГМ" ЕАД на длъжност "инспектор, контрол на паркирането" и "контрольор автомобилен транспорт, той и инспектор".

От Заповед №РД-09-67/06.07.2023 г. /л. 26 от делото/ е видно, че под № 32 фигурира името на Н. Р. – актосъставител и свидетел по делото.

Видно от представеното допълнително споразумение към трудов догово № РД-122П-130-12/30.11.2022 г. Р. заема посочената в АУАН длъжност – ''контрольор автомобилен транспорт, той и инспектор'' в отдел ''Паркиране'', дирекция ''Паркиране и мобилност''(л.44 от делото) .

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 22, ал. 5 ЗМСМА – заместник мет на СО. Съгласно тази разпоредба, наказателните постановления се издават от кмета на общината или от негов заместник въз основа на акт, съставен от 2 длъжностни лица, посочени в наредбата.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл. 34 ЗАНН.

Описанието на нарушението и в АУАН, и в НП е пълно и конкретно, като изрично е посочено както в АУАН, така и в НП, че мястото е тротоар и не е било определено за паркиране на МПС.

В АУАН е посочена законовата разпоредба, която е нарушена.

Съдът намира представените писмени взаимодопълващи се и безпротиворечиви. доказателства за еднопосочни

,

По делото е наличен и снимков материал.

Съдът кредитира всички писмени доказателства като обективни, отразяващи констатациите в тях, без данни да са съставени от лице , корто да е проявило заинтересованост и тенденциозно отношение към жалбоподателя.

Съгласно чл. 94, ал. 3 ЗДвП, паркирането на тротоар е само едно изключение и то само на определените от собственика на пътя или администрацията места/ респ, забранено е при липса на такова разрешение/, а доказателства, че има такова разрешение, не са ангажирани, напротив, самият жалбоподател твърди, че е паркирал на място, където обичайно се паркират автомобили .

Разпоредбата на § 6, т. 6 ДР на ЗДвП дава легална дефиниция на понятието "тротоар" - изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци и в този смисъл , възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

Нормата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП не разрешава паркирането на тротоара, а само указва, че това е допустимо само за местата, определени от собственика на пътя при условията на разпоредбата, какъвто конкретния случай не е, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършеното нарушение.

Без значение за съставомерността на нарушението са твърденията на жалбоподателя, че се касае за място , което не е определено за тротоар.

Санкционната норма на чл. 178е ЗДП, предвижда наказание от 50 лв. до 200 лв. и правилно е посочена.

Наложеното административно наказание е в размер , близък до минималния , предвиден в закона, при съобразяване целите на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, поради което наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.

За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на обществена опасност за нарушенията от този вид, поради което не може да бъде квалифицирано като маловажен случай.

3

В тази връзка, наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да се потвърди изцяло.

При този изход на делото е основателна претенцията на АНО за разноски.

С оглед предмета , фактическата и правна сложност на делото, която съдът преценява като ниска, следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63д от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № СОА24-РД11-885 от 22.08.2024 г., издадено от зам.кмет на СО, с което на М. М. Д. с ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл. 178е от Закон за движението по пътищата(ЗДВП) – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДВП.

ОСЪЖДА М. М. Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Столична Община, сумата в размер на 80 лева, представляваща разноски за юрисконсулт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. *** на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4