Разпореждане № 110368 от 03.08.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 110368 гр. София, 03.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110143679 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК (Иск за установяване на вземане при връчена заповед по реда на чл.417 ГПК) Производството е образувано по искова молба с вх. №

239242/23.07.2024 г., подадена с клеймо от 18.07.2024 г. от „--" ЕАД с ЕИК -, със седА.ще и адрес на управление: гр. - чрез адв. З. Й. Ц. - САК със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения: гр. С-- срещу С. Е. А. ЕГН:

**********, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за установяване съществуване на сумите, с правна квА.фикация по издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 69767/2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в исковата молба, материА.те по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на настоящото производство

Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 697672023 г.

Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 8546/21.03.2024 г. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл.47 ГПК.

Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на 26.06.2024 г. (л…. от заповедното), поради което едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 26.07.2024 г. Исковата молба е подадена в съда на 19.07.2024 г. и на същата дата са представени доказателства за това, поради което е спазен преклузивният срок. Ето защо настоящото производство е допустимо. В този смисъл т.10а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

По представителната власт

1

Ищецът се представлява от адв. З. Й. Ц. - САК със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения: гр. С--, с пълномощно само за СРС (л.10 от делото).

Ответникът на този етап не се представлява..

По държавната такса

Не е ясна цената на исковете.

По редовността на ИМ и доклада

На този етап, съдът приема, че исковата молба е нередовна.

В обстоятелствената част са изложени твърдения, че ответникът има 12 договора с ищеца, като още по първият не е погасил задълженията си и са сключвани следващите. Изложени са твърдения, че договорите са за различни мобилни номера и имат различен предмет – мобилни услуги,, пренасяне на номер, апарат на изплащане (лизингов договор), лизинг на базови аксесоари.

В обстоятелствената част се претендират и неустойки за прекратен договор.

Посочени са различни фактури, като общата цена по всички фактури е 3 252.31 лева. Тази цена се претендира общо, а не по различни пера – основания.

От така представената искова молба съдът не може да разбере как е сформирано вземането, на какво основание предявява вземането. Има противоречие между обстоятелствена част и петитум. Всяко една вземане трябва да бъде индивидуА.зирано в петитума – по кой мобилен номер, по кой договор, каква сума се търси и на какво основание – доставка на мобилни услуги, незаплатени лизингови вноски, стойност на вещи, неустойки, обезщетение за забава върху коя сума, лихви и друго.

Исковата молба и петитумът е толкова неясен, че ответникът не може да организира защитата си. Същият притежава качеството потребител и за неговите права съдът следи служебно на основание чл.7, ал.3 ГПК. При това положение в този си вид исковата молба е неясна, нередовна и пречи на защитата на ответника да разбере за какво се води делото – какви суми се претендира на какво основание, за да може да направи възраженията по тях, което е нарушение на чл.6 ЕКПЧ и ищецът злоупотребя с права, като не уточнява претенцията.

Ищецът следва да посочи точно, ясно и конкретно какви договори има с ответника и за кои мобилни номера, както и ако има по тях анекси. Следва да посочи как е сформирана исковата сума от 3 252.31 лева, като я разбие по мобилен номер, номер на договор и перо и размер. Не е ясно дА. тази сума е възникнала на една и също основание или на няколко. За всяко перо да посочи на какво основание я претендира – сключен договор, прекратен договор, доставка на услуги, лизинг, обезщетение за забава и други. Следва да се посочи освен основанието, но и по кой договор и член от договора претендира сумата. Следва да се формулира точен, ясен и прецизен петитум, който да съответства на изложеното в исковата молба и на заповедта за изпълнение 2

(т.11б от ТР № 4/08.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.).

Ето защо искова молба с вх. № 239242/23.07.2024 г. следва да бъде оставена без движение, на основание чл.129, ал.2 вр. чл.127, ал.1, т.4-5 ГПК, като нередовна, като се укаже на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото разпореждане, с препис за противната страна, следва да отстрани следните нередовности на исковата молба:

1. Да посочи точно, кратко и ясно какви договори има с ответника – какъв е техният предмет, кога са сключени и за кой мобилен номер. Да посочи и срокът на договора. Ако тези договора са видоизменяни – до посочи на кои анекси се позовава. Съдът не се интересува какви суми са уговорени в договора, тъй като касае основателността на иска, а не редовността на ИМ.

2. Да разбие претендираната сума по следните критерии – за кой мобилен номер, за кой договор или споразумение, каква сума претендира и на какво основание – доставка на мобилни услуги, незаплатени месечни такси, изговорени минути, SMS и други, лизингови вноски, стойност на вещи, неустойка, обезщетение за забава, и то върху коя сума се претендира забава и за кой период.

3. Да формулира точен, ясен и прецизен петитум, който да съответства на изложеното в исковата молба и в нейното уточнение

4. да внесе държавна такса в размер на 4 % от цената на всяка едно основание, но не по-малко от 50.00 лева по Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси.

Следва да се укаже на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок, съдът ще върне исковата молба, на основание чл.129, ал.3 ГПК.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да 3 прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 239242/23.07.2024 г., на основание чл.129, ал.2 вр. чл.127, ал.1, т.4-5 ГПК, като нередовна, като УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото разпореждане, с препис за противната страна, следва да отстрани следните нередовности на исковата молба:

1. Да посочи точно, кратко и ясно какви договори има с ответника – какъв е техният предмет, кога са сключени и за кой мобилен номер. Да посочи и срокът на договора. Ако тези договора са видоизменяни – до посочи на кои анекси се позовава. Съдът не се интересува какви суми са уговорени в договора, тъй като касае основателността на иска, а не редовността на ИМ.

2. Да разбие претендираната сума по следните критерии – за кой мобилен номер, за кой договор или споразумение, каква сума претендира и на какво основание – доставка на мобилни услуги, незаплатени месечни такси, изговорени минути, SMS и други, лизингови вноски, стойност на вещи, неустойка, обезщетение за забава, и то върху коя сума се претендира забава и за кой период.

3. Да формулира точен, ясен и прецизен петитум, който да съответства на изложеното в исковата молба и в нейното уточнение

4. да внесе държавна такса в размер на 4 % от цената на всяка едно основание, но не по-малко от 50.00 лева по Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2.

4 чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси.

КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, съдът ще върне исковата молба, на основание чл.129, ал.3 ГПК.

ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от М--- на тел. *** или на ел. адрес: [email protected], както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. С ***, ст. 204.

УКАЗВА на страните, че: съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седА.щето на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.

Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.

Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.