Определение № 2405 от 17.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2405 гр. Пловдив, 17.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501968 по описа за 2025 година Производство по чл.278, ал.1 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029 против Разпореждане с рег.№ 3799/ 07.05.2025г по ч.гр.д.№ 2476/ 2025г на ПРС – ХII гр.с. в обжалваната му част, в която отхвърлено заявлението на жалбоподателя против С. С. К. от гр.Пловдив в частта относно претендираната договорна лихва в размер на 4 012,82 лева за периода 05.11.2011г – 01.04.2024г.

ПОС, като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

С обжалваното разпореждане, с предмет отхвърлено искане за издаване на ЗИ относно акцесорните вземания на претендираните вземания на кредитора, заповедният съд е изследвал клаузата на т.3 от процесния Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от 22.10.2007г. в частта на т.3 относно срокът за ползване на овърдрафта, че клаузата е неравноправна съгласно чл.143, т.5 ЗЗП, от една страна като противоречаща на нормата на чл.430, ал.1 Т Последното поради това, че банката следва да отпусне на заемателя парична сума при уговорени условия и срок, а от друга поради несъответствие на клаузата по чл.143, ал.1, т.9 ЗЗП за автоматично продължаване на срок на срочен договор с прекалено отдалечена дата, ако потребителят не заяви 1 желание за неговото прекратяване.

С частната жалба се изразява несъгласие с приетото от заповедния съд, оспорвайки приложимата редакция на ЗЗП към момента на сключване на договора през 2007г, както и мястото на уреждане на този текст от закона в разпоредбата на чл.143 ЗЗП . Действително към момента на сключване на процесния договор – 22.10.2007г действащата редакция на разпоредбата на чл.143 ЗЗП урежда изискването срока на мълчаливото съгласие на потребителя не в т.9, а в т.8 на чл.143 ЗЗП, но съществува като текст.

Независимо от това обаче повдигнатия спор относно тълкуване на посочената разпоредба във връзка с периода на срока, след изтичането на който да се приеме наличието на мълчаливо съгласие – необосновано по-къс или необосновано по-дълъг, касае тълкуване на договора и извода дали води до неравноправност на клаузата, което не може да се разреши в заповедното производство , а съмнението за наличието обоснована от заповедния съд вероятност за такава неравноправност съставлява основание в проверката по чл.411 ГПК да приложи основанието за отказ за издаване в обжалваната част.

В настоящия случай от въззивния съд се констатира, че процесната изследвана клауза препраща по коментирания текст в нея към Общите условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип, които са изготвени с размер на шрифта по-малък от 12, което се явява в неизпълнение на императивното изискване по чл.10, ал.1 ЗПК, всички елементи на договора, което включва и тези материални носители към договора, които съдържат чрез препращане уговорки между страните, да бъдат представени по ясен и разбираем начин за потребителя. С оглед на това поради противоречие с цитираната разпоредба, налице е обоснована вероятност за недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК, което обуславя приложението на чл.23 ЗПК за присъждане само на чистата стойност на заявителя, така както е постановен правния резултат от заповедния съд.

С оглед на това и поради съвпадение на крайния извод на двете съдебни инстанции, като обжалваното определение ще се потвърди.

Водим от горното и на основание чл.271, ар.1, пр.1 ГПК вр с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане с рег.№ 3799/ 07.05.2025г по ч.гр.д.№ 2476/ 2025г на ПРС – ХII гр.с. в обжалваната му част, в която е отхвърлено заявлението на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029 против С. С.

К. от гр.Пловдив в частта относно претендираната договорна лихва в размер на 4 012,82 лева за периода 05.11.2011г – 01.04.2024г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3