Решение № 518 от 24.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 518 гр. Пловдив, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20265330200448 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0333-001627 от

12.12.2025г. на Началник група в ОДМВР Пловдив, РУ Стамболийски, в частта му с което на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, на К. Б. М., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 300 лева (153,39 евро) за извършено административно нарушение по чл.161, т.3 от ЗДвП. Със същото наказателно постановление жалбоподателят М. е наказан на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП с административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лв./51.13 евро за административно нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, което не се обжалва, поради което в тази му част НП е влязло в законна сила, а съдът се произнася единствено за нарушението по чл.161, т.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят К. Б. М. обжалва наказателното постановление в коментираната му част като неправилно и незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено с аргумент за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание, а чрез процесуалния си представител пледира за отмяна на наказателното постановление в атакуваната му част по изложените в жалбата съображения.

1

Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – Началник група в ОДМВР Пловдив, РУ Стамболийски, редовно призована, не изпраща представител, а в нарочна молба-становище моли за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно, както и в условията на алтернативност е възразено срещу размера на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление, в обжалваната му част, е издадено против К. Б. М., за това, че на 20.11.2025г. в 10:18 часа, в гр.Перущица на бул.“Иван Вазов“, като водач на лек автомобил Мерцедес Е 220 ЦДИ, **, собственост на А.Х.С. от гр.***, като при извършена проверка срещу номер 60 се установиха следните нарушения: 1. Представя СУМПС образец САЩ Илинойс номер 20230925256LP0004, издадено на 25.09.2023г., валидно до 01.10.2027г., което не е придружено от легализиран превод на български език, с което е извършил:

1. Управлява МПС със свидетелство, невалидно за РБългария, защото не е придружено от легализиран превод на български език..

С това виновно е нарушил чл.161, т.3 от ЗДвП.

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН от 20.11.2025г., съставен от К. Д. Д. – полицай при РУ Стамболийски към ОДМВР Пловдив, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по сходен начин тази, описана в АУАН.

Така изложените фактически положения, съдът намира отчасти за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени показанията на актосъставителя и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, правдиви и взаимоподкрепящи се. Видно от свидетелските показания на актосъставителя Д. в хода на проверката водачът М. е представил два броя СУМПС, като едното е било издадено от САЩ, щат Илинойс, а второто е било международно СУМПС, като св.Д. приела, че жалбоподателят е извършил нарушението по чл.161, т.3 от ЗДвП, понеже управлявайки МПС2 то, представил издадено СУМПС по образец от САЩ, щата Илинойс, което не било придружено с легализиран превод на български език.

При тези фактически установености Съдът намира, че не е осъществено твърдяното нарушение, а именно жалбоподателят да е управлявал МПС със свидетелство, невалидно за РБългария, тъй като нормата на чл.161 от ЗДвП предвижда пет различни хипотези, при които СУМПС, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, както следва:

1. Държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията;

2. Държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква „а“ от него;

3. Свидетелството е придружено от легализиран превод на български език;

4. Свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата;

5. Свидетелството е издадено от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария.

В конкретния казус водачът М. е представил международно свидетелство, което, видно от приложеното по делото такова, е издадено от САЩ и отговаря на предвидените в т.4 на чл.161 от ЗДвП изисквания. В тази връзка от страна на жалбоподателя не е бил осъществен състава на административно нарушение по смисъла на чл.161 от ЗДвП. При тези факти ирелевантни остават обстоятелствата, сочени от жалбоподателя, дали последният е управлявал МПС-то в срока по чл.162, ал.1 от ЗДвП, тъй като при тази разпоредба се касае за управление с чуждестранно национално свидетелство, а не международно такова.

По тези съображения Съдът намира, че не се касае за противоправна деятелност от страна на жалбоподателя М., тъй като с действията си същият не е осъществил от обективна и субективна страна на административно нарушение по чл.161 от ЗДвП, още повече, че цитираната разпоредба не въвежда правило за поведение за водачите, поради което и същият неправилно 3 и незаконосъобразно е бил санкциониран. Такова нарушение би могло да се изследва дали не е осъществено по смисъла на чл.162, ал.1 от ЗДвП, но такива факти не са възведени във фактическото и юридическо обвинение на процесния казус, поради което и не следва да се обсъжда.

Ето защо, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно постановление № 25-0333-001627 от 12.12.2025г. на Началник група в ОДМВР Пловдив, РУ Стамболийски, в частта му с което на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, на К. Б. М., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 300 лева (153,39 евро) за извършено административно нарушение по чл.161, т.3 от ЗДвП, следва да бъде ОТМЕНЕНО като неправилно и незаконосъобразно.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски. Такава претенция е своевременно направена, като по делото надлежно са представени договор за правна защита и съдействие и списък на разноските съгласно чл.80 от ГПК, видно от които, страните по него са договорили възнаграждение в размер на 250 евро, което е било изплатено изцяло и в брой.

Съобразно чл.63, ал.4 от ЗАНН е направено и възражение за прекомерност от въззиваемата страна, което настоящият състав намира за основателно. Като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, начинът на участие на въззиваемата страна, както и имуществения интерес, съдът намира, че справедливият размер на адвокатско възнаграждение, който е съобразен и с разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 250 евро, като бъде осъдена въззиваемата страна да ги заплати.

Съгласно т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски" от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая юридическото лице, в структурата на което е административният орган, се явява ОДМВР-Пловдив, поради което и разноските следва да се възложат именно на него.

За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По изложените мотиви съдът

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0333-001627 от 12.12.2025г. на Началник група в ОДМВР Пловдив, РУ Стамболийски, в частта му с което на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, на К. Б. М., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 300 лева (153,39 евро) за извършено административно нарушение по чл.161, т.3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на К. Б. М., ЕГН **********, сумата от 250 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5