Определение № 1849 от 15.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1849 гр. София, 15.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20251110147591 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от М. Х. П., с която срещу "Файненшъл България" ЕООД и "Изи Асет Мениджмънт"АД са предявени искове за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № 4554217/01.08.2022 г., сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и/или пр. 3 ЗЗД , а в условията на евентуалност да бъдат прогласени за нищожни клаузите под т. 4 и т. 2.8 от процесния договор за паричен заем на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и/или пр. 3 ЗЗД, както и за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на гаранция № 4554217/01.08.2022г., сключен с "Файненшъл България" ЕООД на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и/или пр. 3 ЗЗД, а в условията на евентуалност да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесния договор на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и/или пр. 3 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 01.08.2022 г. е сключва договор за паричен заем с ответника "Изи Асет Мениджмънт" АД, като му бил отпуснат паричен заем в размер на сумата от 1000 лева с фиксиран ГЛП 35 % и ГПР 40.01 % за срок от 22 седмици. Определена е била двуседмична вноска в размер на 98,42 лева. След подписване на договора за поръчителство с "Файненшъл България" ЕООД вноската му нараснала на сумата от 136.00 лева, като се добавила сума в размер 37.58 лева - възнаграждение "Гарант". С начисленото му възнаграждение "гарант" общо следвало да изплати сума в размер на 1 496.00 лева.

Поддържа, че това възнаграждение е разход по кредита по смисъла на ЗПК, който обаче не е бил включен в обявения на потребителя ГПР. Позовава се на нарушения на чл. 11,ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19 ЗПК. Счита, че е налице заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП. На следващо място изляга съображения, че включването в съдържанието на договора за кредит изискване за сключване на договор за поръчителство /чл. 4/ е в нарушение на добрите нрави. Счита, че кредитодателят има задължение да оцени платежоспособността на кредитоискателя, с оглед което и с тази клауза на практика се прехвърлял риска от неизпълнение на задълженията на длъжника чрез увеличаване на финансовата тежест за последния. По този начин се внасяло неравновесие в кредитното правоотношение в ущърб на длъжника. Изтъква, че с договора за предоставяне на гаранция не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, а представлява допълнителна печалба за кредитора в размер на суми, съответстваща на почти половината от отпуснатия кредит.

Моли съда да прогласи нищожността на процесните договори на сочените в ИМ основания.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът "Изи Асет Мениджмънт" АД оспорва предявения срещу него иск. Сочи, че въз основа на сключен с "Агенция за контрол на просрочените 1 задължения" ООД договор за цесия, вземанията към ищеца, произтичащи от сключения договор за кредит са прехвърлени на това дружество, с оглед което и ответникът вече не е кредитор на ищеца, както и че гарантът е заплатил всички задължения по договора за паричен заем. Сочи ищецът не е изпълнявал задълженията си по договора за кредит, с оглед което и е била обявена предсрочна изискуемост на вземанията по същия. В тази връзка обобщава, че предявеният срещу този ответник иск е недопустим поради липса на легитимация за ответника по същия. Счита, че ищецът няма правен интерес от предявяването на такъв иск срещу ответника. По същество оспорва иска, като излага подробни доводи за неговата неоснователност. Счита, че разпоредбите на чл. 19 ЗПК не са нарушени. Изтъква доводи, че правоотношението по договора с другия ответник е самостоятелно и акцесорно, с оглед което и оспорва възнаграждението на гаранта да се включва в ГПР по договора за кредит. Изразява становище, че не е налице нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото ГПР се изчислява към момента на сключване на договора, а кредиторът нямало как да знае, дали заемателят ще представи обезпечение. Противното би означавало в ГПР да се включва стойността на услуга, предоставена по волята на потребителя. Излагат се съображения относно действителността на договора за предоставяне на гаранция. Прави искане за прекратяване на производството по този иск, а в условията на евентуалност за неговото отхвърляне.

Ответникът "Файненшъл България" ЕООД оспорва предявените искове с доводи за тяхната неоснователност. Сочи, че въз основа на сключен с "Агенция за контрол на просрочените задължения" ООД договор за цесия, вземанията към ищеца, произтичащи от сключения договор за кредит и договора за предоставяне на гаранция са прехвърлени на това дружество, с оглед което и ответникът вече не е кредитор на ищеца. Поддържа, че договорът за предоставяне на гаранция е действителен, като ищецът е потърсил услугите на този ответник, за да гарантира изпълнението на задълженията си по договора за кредит.

Счита, че така постигнатите договорки не противоречат на добрите нрави, нито с договора е нарушено изискването за еквивалентност на престациите. Освен това потребителят е имал възможност да избере вида на обезпечението, което да предостави на кредитора по договора за кредит. Обръща внимание, че е търговец и за него не е налице интерес да сключва безвъзмездни сделки. Изразява становище, че двете правоотношения не бива да се смесват.

Поддържа, че разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, те е приложима към процесното правоотношение по договор за предоставяне на гаранция. Прави искане за прекратяване на производството по този иск, а в условията на евентуалност за неговото отхвърляне.

Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Твърденията на страните, съдържащи се в исковата молба и в отговора, дават на съда основание да приеме, че е сезиран с искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП.

По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона и/или поради накърняване на добрите нрави, т.е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване, че със същите договори, се нарушават изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл.

19 ЗПК.

В тежест на ответниците е да докажат основателността на възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

В тежест на двамата ответници е да установят по делото твърденията си, че вземанията по процесния договор за кредит и по договора за предоставяне на гаранция по силата на сключен договор за цесия с трето за делото лице са били валидно прехвърлени, че е упълномощил цесионера по този договор да уведоми длъжника за настъпилото прехвърляне от името и за сметка на цедента, че към датата на предявяване на иска 2

/30.09.2025 г./ ищецът е бил уведомен за цесията.

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството съдът приема, че следва да се отделят следните обстоятелства: че на 01.08.2022 г. между ищеца и всеки от ответниците са били сключени договор за паричен заем бърз кредит № 4554217, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД и договор за предоставяне на гаранция № 4554217, сключен с "Файненшъл България" ЕООД, че по договора за кредит на ищеца е била отпусната сума в размер на 1000 лева, че ГПР по договора за кредит е определен в размер на 4 0.01 %, като в същия не е включено възнаграждението, дължимо от ищеца на "Файненшъл България" ЕООД, което съгласно договора за предоставяне на гаранция възлиза на сумата в общ размер от 413.38 лева и е било платимо, ведно с погасителните вноски по договора за кредит.

Следва да се приемат като доказателства представените с исковата молба писмени документи.

Искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани с исковата молба, следва да се остави без уважение като ненеобходимо за разрешаването на спора.

Искането на ищеца в пункт втори от ИМ следва да бъде уважено единствено досежно задължаване на ответника „Изи Асет Мениджмънт" да представи СЕФ, както и извлечение за извършените плащания по процесните договори, а в останалото си част следва да бъде оставено без уважение, доколкото-дотолкова останалите документи са представени с ИМ.

Отводът за недопустимост на производството, релевиран от ответниците с отговорите на исковата молба, е неоснователен. Страната по един договор разполага с правен интерес да иска от съда прогласяване на неговата нищожност, като само на това основание съдът не може да приеме, че се касае за злоупотреба с право. Исковете са допустими и следва да бъдат разгледани от съда. Противно на поддържаното от ответниците исковата молба съдържа твърдения относно процесуалната легитимация по претенцията за прогласяване нищожността на договора за кредит. Ето защо и не са налице предпоставки за прекратяване на производството.

Страните следва да се приканят към сключването на спогодба или друг начин за доброволно уреждане на спора.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на определението, като УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по него и по дадените със същия указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.

УКАЗВА на ответниците"Файненшъл България" ЕООД и " Изи Асет Мениджмънт" АД, че не сочат доказателства за твърденията си, че вземанията по процесния договор за кредит и по процесния договор за предоставяне на гаранция по силата на сключен договор за цесия с трето за делото лице са били валидно прехвърлени, че е упълномощил цесионера по този договор да уведоми длъжника за настъпилото прехвърляне от името и за сметка на цедента, че към датата на предявяване на иска /30.09.2025 г./ ищецът е бил уведомен за цесията.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представи по делото доказателства за довнесена държавна такса по двата предявени иска в размер от 50.00 лева (с равностойно в евро – 25.62 евро) по сметка на СРС, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба ще бъде върната, а производството - прекратено.

3

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба документи.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника "Изи Асет Мениджмънт" АД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото СЕФ във връзка със сключения договора за паричен заем, както и извлечение за извършените плащания по процесните договори, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при непредставянето на сочените документи, съдът ще приложи последиците на 161 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответниците да представят договор за паричен заем № 4554217/01.08.2022 г., погасителен план към него и договор за предоставяне на гаранция № 4554217/01.08.2022 г., тъй като същите са представени с ИМ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.05.2026 г. от 10:30 часа, за когато да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства - отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл. 78, ал. 9 ГПК.