Решение № 1398 от 04.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1398 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20251100510025 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника „Дойче Луфтханза“ АД срещу решение № 10374 от 03.06.2025 г., постановено по гр. дело № 1780/2025 г. по описа на СРС, 78 състав, с което е уважен предявеният от М. С. В. осъдителен иск с правно основание чл. 7, т. 1, б. „а“ Регламент 261/2004 г. за сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет на ответника № LH2233 от 08.06.2024 г., ведно със законна лихва върху сумата от 09.01.2025 г. до окончателното й плащане.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост с доводи, че от представените доказателства се установявало наличието на извънредно обстоятелство извън контрола на ответника, което е довело до забавяне на полета – предоставяне на по-късен слот за излитане от страна на органите за въздушен контрол поради силно завишен трафик във въздушното пространство над Европа. Въззивникът счита, че описаните обстоятелства зависят от служителите на органите за контрол на въздушния трафик, като причиненото от тях забавяне в изпълнението на полета е довело до обективна невъзможност закъснението да бъде наваксано и пътникът да извърши прекачване на следващия полет, което е довело до 1 отмяната му. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск в цялост.

Въззиваемата М. С. В. е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно предвид следните съображения:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, в рамките на което ответникът е изпълнил възложения полет, за който ищецът има потвърдена резервация, със закъснение от над три часа, а ищецът се е явил на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане; както и размера на дължимото обезщетение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил дълга, респ. че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.

Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети урежда правото на парично обезщетение на пътниците на отменен полет за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз при предварително определени в договора параметри.

Регламентът определя твърд размер на дължимото обезщетение в зависимост от разстоянието на неосъществения полет (400 евро при полети с разстояние от 1500 до 3000 км., какъвто е настоящият случай – арг. чл. 7, т. 1, б. „б“ РЕО 261/2004), като съгласно задължителната тълкувателна практика на съда на Европейския съюз, обективирана в решение от 19.11.2009 г. по дело № С-402/07, право на обезщетение по чл. 7 от Регламент № 261/2004 имат и пътниците на закъснели полети, когато поради закъснение на полет 2 претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, с други думи – когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявения иск по реда на Регламент № 861/2007 г. – европейска процедура за искове с малък материален интерес, като с исковия формуляр се претендира сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет LH 2233 от 08.06.2024 г. от Париж до София (с прекачване в Мюнхен), който е бил изпълнен на следващия ден 09.06.2024 г. (с прекачване във Виена), като ищцата е достигнала крайната дестинация София с над три часа закъснение. Видно от формуляра с отговори на ответника и пояснението на обстоятелствата към него (л. 60 от делото на СРС), ответникът не оспорва обстоятелствата, че страните са сключили валиден договор за въздушен превоз с полет на ответника от летище Париж, Франция до летище София, България (през Мюнхен), на дата 08.06.2024 г., че процесният полет е бил с разстояние между 1500 и 3000 км. и е осъществен със закъснение от над три часа спрямо обявеното разписание, както и че ищцата се е явила на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане. Спорно между страните се явява единствено обстоятелството налице ли е основание за освобождаване на ответника от отговорност с оглед наведените твърдения за наличие на извънредни обстоятелства, които са причинили забавянето и които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.

Авиопревозвачът в случая твърди, че отмяната на първоначалния полет и закъснението в превоза на М. В. се дължи на изключително натоварения въздушен трафик над Европа на посочения ден и дадения закъснял слот за излитане от органите по контрол на въздушния трафик, но по делото не са представени доказателства в подкрепа на тези твърдения.

Приложената от ответника в превод справка за полета не съдържа подобна информация, а посочва различна причина за неосъществения полет от Париж до Мюнхен – констатирана миризма с неизвестен произход на борда (л. 62 от делото на СРС), довела до отмяна на полета до дестинацията, на която ищцата е следвало да извърши прекачване към крайната си точка на пристигане. Ето защо, при липса на каквито и да било данни, сочещи на действително осъществяване на фактическите твърдения, на които ответникът основава възражението си наличие на извънредни обстоятелства, причинили забавянето, същото се явява недоказано и не води до освобождаване на превозвача от отговорността му да заплати на пътника дължимото обезщетение.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори и доказани, тези фактически твърдения не разкриват основание за приложение на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004. Съгласно посочената разпоредба въздушният превозвач не дължи заплащане на обезщетение, ако отмяната, респ. закъснението продължило три и повече часа, което също попада в този обхват, са по причина на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Тези елементи от освобождаващия от отговорност фактически състав следва да са налице кумулативно при стриктното ограничително тълкуване на нормата, предвид целта на договарящите страни за 3 постигане на висока степен на защита на пътниците във въздушния транспорт.

Следователно, събитието, довело в процесния случай до закъснение на полета, би било извънредно обстоятелство, когато, от една страна, не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач, с оглед на което и не биха могли да бъдат взети предварително мерки за предотвратяването му, а от друга страна, поради своето естество или произход се намира извън ефективния контрол на превозвача (в този смисъл решение Wallentin-Hermann по дело № C-549/07 на СЕС).

Позоваването на ответника е на обстоятелства, посочени в петнадесето съображение на Регламент № 261/2004, а именно въздействие на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет, довело до голямо закъснение, поради забрана за излитане (предвид претоварен въздушен трафик) на самолета, с който е следвало да се извърши и процесният полет. Цитираното указание в преамбюла представлява ориентировъчен списък на обстоятелствата, като включвайки ги в този списък, законодателят не ги е квалифицирал като извънредни, а като възможни причини за такива извънредни обстоятелства, ако отговарят на посочените по-горе условия.

Настоящият съдебен състав намира, че твърдяната от ответника причина за забавянето не може да се квалифицира като „извънредно обстоятелство“ по смисъла на цитираната разпоредба на регламента, която да доведе до освобождаване на превозвача от отговорност.

Несъмнено е, че при упражняване на дейността си, с оглед специфичните условия и интензивността, при които се осъществява транспортът в рамките на Европейския съюз, въздушните превозвачи обичайно се сблъскват с натоварване на въздушното пространство по маршрутите на планираните полети. Следователно, временната забрана за излитане на самолет поради наложени ограничения в потока на въздушното движение следва да се счита като присъщо на нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач, поради което не би могло да представлява само по себе си „извънредно обстоятелство“, посочено в член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 и в този смисъл е ирелевантно обсъждането на обстоятелството дали забавянето е могло да бъде избегнато при взимане от превозвача на всички разумни мерки.

С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал и твърденията на страните настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай не са налице предпоставките на освобождаващата от отговорност разпоредба на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, а ищецът е провел пълно и главно доказване на всички елементи от фактическия състав на претендираното вземане, поради което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло. Предвид идентичните правни изводи, до които достига въззивната инстанция, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемата има право на направените от нея разноски във въззивното производство в размер на 184,07 евро (с левова равностойност от 360 лв.), платено адвокатско възнаграждение с включен ДДС.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.

4

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10374 от 03.06.2025 г., постановено по гр. дело № 1780/2025 г. по описа на СРС, 78 състав.

ОСЪЖДА „ДОЙЧЕ ЛУФТХАНЗА“ АД, чрез търговското представителство на чуждестранно лице „Дойче Луфтханза“, БУЛСТАТ 121773298, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 5, Софарма Бизнес Тауърс, сграда Б, ет. 5, да заплати на М. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 184,07 евро, разноски във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________