Решение № 1016 от 22.12.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1016 гр. Бургас, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иво В. Добрев при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело № 20252100100279 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск от „Банка ДСК” АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Оборище“, ул.„Московска“ № 19, представлявано от изпълнителните директори Диана Дечева Митева и Боян Филипов Стефов, чрез пълномощника си главен юрисконсулт Сияна Димитрова против Р. А. С., ЕГН **********, с адрес ******, с искане да бъде установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които са издадени заповед № 165/20.01.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист № 233 от 17.05.2024г. по ЧГД № 426/2024г. по описа на Районен съд Карнобат, произтичащи от договор за текущо потребление сключен на 09.03.2023г., и включващи: 34 551.97 лв. неизплатена главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 16.05.2024г. до окончателното изплащане на вземането; 1 861.21 лв. договорна /възнаградителна/ лихва: за периода от 07.06.2023г. до 18.04.2024г.; 109.04 лв. обезщетение за забава за периода от 07.06.2023г. до l8.04.2024г.; 330.88 лв. - обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода от 19.04.2024г. до 13.05.2024г.;

120лв. - разходи при изискуем кредит.

Ищецът твърди, че на 09.03.2023 г. между него и ответника е сключен договор за текущо потребление с разрешен и усвоен размер от 35 000 лева и срок на издължаване от 120 месеца. Било договорено главницата по кредита да се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 5,62 % годишно или 0,02 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салдата по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“, който към датата на сключване на договора е в размер на 0,060 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 5,560 %. В 1 договорът е посочено, че лихвеният процент се променя с промяната на референтния лихвен процент съгласно уговореното в Общите условия - раздел III „Олихвяване. Разходи по кредита. Предвидено е заплащане на такси и разходи от страна на кредитополучателя, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на банката. По силата на т. 20.2 от договора, разходите при изискуем кредит към датата на сключването му са в размер на 120 лева.

Уточнява се в исковата молба, че преди сключване на договора за кредит, на ответника е била предоставена необходимата преддоговорна информация, включително Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление.

Поради преустановяване на погасяването на задълженията по договора и неплащане на 11 броя месечни вноски с падежни дати за периода от 07.06.2023 г. до 07.04.2024 г., кредиторът упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което изпратил покана - уведомление с изх. № 01-20-04691/06.02.2024г. на Банка ДСК. Поканата била връчена на 19.04.2024г. по реда на чл.47 ГПК. В тази връзка, банката подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, за което е образувано частно гражданско дело № 426 по описа за 2024г. на Районен съд- Карнобат. Заповедният съд е разпоредил да се издаде в полза на „Банка ДСК” АД заповед № 256/ 17.05.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист № 233/17.05.2024 г. за процесните суми. Въз основа на тези документи е образувано изпълнително дело № 1232 по описа за 2024 г. на ЧСИ Таня Маджарова, рег. № 803 на КЧСИ. Поканата за доброволно изпълнение и заповедта по чл.417 ГПК са връчени на ответника Р. С. по реда на чл47 ал.5 ГПК, с оглед на което заповедния съд дал указания на ищеца да предяви иск относно вземането си и разпоредил спиране на изпълнението по и.д.

№ 1232/2024г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова.

На ответницата са назначени от съда особени представители, които в подадения отговор на исковата молба оспорват предявените искове по основание и размер.

На първо място сочат, че в случая следва да се приложи Закона за потребителските кредити, по силата на който съдът следи служебно за противоречие на договорни клаузи с императивни норми в защита на потребителите. Прави се възражение, че кредиторът не е обявил на длъжника, че кредитът е станал предсрочно изискуем, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Особените представители въвеждат съображения за недействителност на договора за кредит, като се позовават на разпоредбата на чл. 10 ЗПК, тъй като в него е налице видимо несъответствие в шрифта, а разС.ията между редовете правят текста трудно разчетим.

На следващо място се излагат съображения за недействителност на договора, поради противоречието му със ЗПК и Директива 2008/48/ЕО, тъй като в договора не е посочен годишния процент на разходите. Подчертава се, че кредиторът следва да обозначи всички разходи, които потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и които са му известни, включително комисионите, които кредитополучателят е длъжен да заплати на 2 кредитора. Сочи се, че чл.19 ал.4 ЗПК съдържа максималния допустим размер на ГПР, който не може да надвишава пет пъти размета на законната лихва за забава по 86 ал.2 ЗЗД вр. с ПМС № 426 от 18.12.2014 г. за определяне на законна лихва за забава по просрочени задължения. Прави се подробен анализ на разпоредбите на закона и горната директива, като се цитира и относима практика на СЕС в тази насока.

Според особените представители на ответника в процесния договор са налице неравноправни клаузи, които водят до нищожност на целия договор. Като такива се сочат клаузите на чл. 8, чл. 9 и чл. 10 от договора, както и чл. 20.1 и чл. 20.2 от същия, уреждащи такса за администриране преди предоставяне на кредита, такса „експресно“ разглеждане на искане за кредит, разходи за неизплатено в срок задължение.

На последно място се прави възражение, че не са ангажирани доказателства за предоставяне на кредитополучателя на предварителна информация въз формата на стандартизиран европейски формуляр, който е част от приложенията към Директива 2008/48/ЕО, с което е нарушен чл.5 ал.1 ЗПК.

След съвкупна преценка на доказателствата и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, че на 09.03.2023 г. страните са сключили договор за кредит за текущо потребление, съгласно който банката- ищец се ангажирала да предостави на ответника сумата от 35 000 лева, която последният следвало да върне за срок от 120 месеца, съгласно изготвен погасителен план. Договорено било, че главницата по кредита ще се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 5,62 % годишно или 0,02 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салдата по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“, който към датата на сключване на договора е в размер на 0,060 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 5,560 %. Страните се съгласили също така, че лихвеният процент се променя с промяната на референтния лихвен процент, съгласно уговореното в Общите условия.

Уточнени били условия за ползване на преференциален лихвен процент, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 6.35%. Не съществуват противоречия относно факта на предоставяне на сумата от кредитната институция и усвояване на същата от длъжника. Безспорно е също така издаването на заповед за изпълнение № 256/17.05.2024г. и изпълнителен лист № 233 от 17.05.2024г. по ч.гр.д.№ 426/2024г. по описа на Районен съд гр.Карнобат, с който ответникът е осъден да заплати сумата от 34 551.97 лв. - неизплатена главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда 16.05.2024г. до окончателното изплащане на вземането; 1 861.21 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва: за периода от 07.06.2023г. до 18.04.2024г.; 109.04 лв. - обезщетение за забава за периода от 07.06.2023г. до 18.04.2024г.; 330.88 лв. - обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода от 19.04.2024г. до 13.05.2024г.; 120.00лв. разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на молбата 16.05.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

3

Спорът е концентриран върху това обявена ли е редовно предсрочната изискуемост на задължението на длъжника и породил ли е валидно действието си договора за потребителски кредит, като в тази връзка се навеждат основания за неговата недействителност.

По делото е допусната и приета съдебно- икономическа експертиза, която е установила факта на усвояване на кредита, постъпилите суми за погасяване на същия, спирането на плащанията и дължимият размер на непогасените задължения на ответника към кредитната институция.

Назначена и изготвена е и съдебно-техническа експертиза, която след изследване на оригиналните екземпляри на договора за потребителски кредит и общите условия към него е установила размера на шрифта и междуредието в тези документи. Вещото лице е констатирало, че шрифта е от вида „Times New Roman“, големината на същия е 11 пункта, а използваното междуредие- 9 пункта. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че подобно междуредие затруднява четенето, макар и тази преценка да е субективна.

Съдът намира заключенията на вещите лица за обективни и обосновани, като счита, че следва да бъдат ценени без всякакви резерви.

Във връзка с направените от ответника възражения на първо място трябва да се посочи, че обявяването на кредита за предсрочно изискуем по смисъла на чл.60 ал.2 ЗКИ предполага допълнително изявление на кредитора, което не е инкорпорирано в документа по чл.417 ГПК. Касае се за потестативно право, което се упражнява чрез едностранно волеизявление на кредитора, като преобразуващия ефект настъпва с получаването му от длъжника. В разглеждания случай са представени доказателства за връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост чрез ЧСИ по реда на чл.47 ал.5 ГПК. В чл.43 от ЗЧСИ е предвидено, че връчването на книжа се извършва при условията и по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс. По силата на посоченото препращане, за да се приеме, че е налице редовно връчване на основание чл.47 ал.5 ГПК, следва да бъдат предприети последователно всички процесуални действия, предвидени в чл. 47 ал.1 до ал.3 ГПК /изм. с ДВ бр. 86 от 2017 г./. Процедурата за фингирано връчване е двуфазна и включва залепване на уведомление по поС.ен и настоящ адрес при спазване на предвидените в закона изисквания и уведомяване по месторабота. В представения констативен протокол от 22.04.2024г. на ЧСИ Станимира Николова е удостоверено надлежно изпълнение на тези етапи от процедурата, поради което съдът приема уведомлението за предсрочна изискуемост за редовно връчено на длъжника и съответно потестативното право на банката по чл.60 ал.2 ЗКИ за надлежно упражнено.

Отпуснатият потребителски кредит след сключване на договор от 09.03.2023г., е на физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13 т.1 и т.

12 от ДР на ЗЗП и Р. А. С. има качеството на потребител по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК. След като се касае за потребителски кредит по отношение на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК и на ЗЗП.

4

Съгласно разпоредбата на чл.9 ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, а според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК, целият договор за потребителски кредит е недействителен. Посочено е също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и правилата на чл. 143-148 ЗЗП.