Определение № 11 от 07.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11 гр. София, 07.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Маргаритка Шербанова

Георги Ушев като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело № 20251000601546 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.341, ал.2, вр. чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор от Софийска градска прокуратура, срещу определение, постановено в открито съдебно заседание по протокол № 4967 от 01.10.2025 г. на съдията-докладчик по НОХД № 276/2024 г., по описа на Софийски градски съд, НО, 9-ти състав, с което на основание чл.248, ал.5, т.1, вр. ал.1, т.3 и чл.249, ал.2 от НПК, е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокуратурата за отстраняване на посочените, от съда, процесуални нарушения.

В протеста се навеждат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на атакувания акт, като се предлага неговата отмяна.

Прокурорът пояснява, че НОХД № 276/2024г., по описа на СГС, НО, 9 състав, е образувано по внесен обвинителен акт срещу К. В. И., за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и т.9, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК и срещу Б. М. Т., за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и т.9 вр. чл.115 вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 от НК; че в разпоредителното заседание съдът приел допуснато на досъдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита и на двамата подсъдими, което било отстранимо, но не и в съдебната фаза на наказателното производство, както и, че по отношение на обвиняемия Т., това нарушение се е изразило в непредоставяне възможност на обвиняемия да даде обяснения, въпреки изричното му желание в тази насока след предявяване на разследването, в каквато насока били и възраженията на защитата.

Оплакванията на прокурора са в насока, че неправилно и незаконосъобразно СГС 1 приел наличието на подобно процесуално нарушение по отношение на обвиняемия Т., без да подложи на анализ и обсъждане доводите на прокурора от СГП в разпоредителното заседание, респективно без да изложи относими доводи и аргументи относно отхвърлянето на доводите на прокурора.

Прокурорът се съгласява, че при предявяването на разследването, обвиняемият Т. е изложил позицията си относно установени обстоятелства и е заявил, че желае да даде обяснения в проведен му разпит, но такъв не е бил проведен. Във връзка с изложеното в протокола, обвиняемият Т. представил 11 броя цветни снимки на извадки от интернет, които били надлежно приложени по делото. Относно непровеждането на поискания от Т. разпит на обвиняем, възражение било направено и от защитника му адв. Л. Т., което също било протоколирано. Във връзка с цитираната от прокурора разпоредба на чл.115, ал.3 от НПК, относно процесуалното право на обвиняемия да дава обяснения във всеки един момент от разследването, прокурорът твърди, че това право не може да бъде упражнено при предявяване на разследването, защото при съпоставяне на този въпрос с уредбата на съдебното производство, тази възможност била ограничена до момента на приключване на съдебното следствие. Макар да нямало норма, която изрично да сочи момента на приключване на разследването, на досъдебното производство, за такъв следвало да се приеме предявяването на разследването.

В случая, обвиняемия Т. поискал да бъде разпитан, в последния ден на проведеното в рамките на няколко дни предявяване на разследването, т.е. след надлежното изпълнение на разписаните в чл.226 и чл.227 от НПК процесуални действия и в процесуален момент, попадащ след проведеното разследване по досъдебното производство. Според прокурора, в случая, приложима била разпоредбата на чл.229 от НПК, която била спазена разследващият орган докладвал материалите по делото в СГП на основание чл.229 от НПК и на същото основание наблюдаващия прокурор се бил произнесъл с постановление от 05.12.2023г., с което, предвид изложените в него мотиви, е оставил без уважение искането на обвиняемия и е приел за неоснователно възражението на защитника. Затова, според прокурора, не било реализирано процесуално нарушение, защото надлежно и в пълен обем били реализирали процесуалните права и възможности на обвиняемия Т., във връзка с направеното от него искане. Според прокурора, правата на обвиняемия Т. са били реализирани дори посредством механизъм, отстоящ извън законово уредените в процеса, тъй-като въпреки предвидената необжалваемост на акта на прокурора по чл.229 от НПК, на 12.01.2024 г., във връзка с подадена от обвиняемия Т. жалба, прокурор при АП-София се произнесъл с постановление, с което е потвърдил постановлението на СГП, с което не са били уважени направените при предявяването искания, за което горестоящият прокурор надлежно бил посочил съответни доводи и мотиви.

Според прокурора, дори и в случая да се приеме формално допуснато процесуално нарушение, свързано с неудовлетворяване на искането на обв. Т. да бъде разпитан в това качество, то следвало да се приеме, че това нарушение неправилно било определено от СГС като съществено Т.а, което не можело да бъде отстранено в съдебното 2 производство.

В тази връзка предлага за обсъждане няколко момента:

На досъдебното производство, в рамките на разследването, обв. Т. неколкократно е давал обяснения, както непосредствено преди предявяване на обвинението, така и по изрични негови искания да даде обяснения по делото, които са били надлежно удовлетворявани, които обяснения били протоколирани. Последният разпит бил проведен в края на разследването - на 10.10.2023 г., преди предявяване на разследването, поради което този способ за събиране на доказателства по никакъв начин не бил игнориран и пренебрегнат;

- Обстоятелствата, които обвиняемият Т. бил пожелал да изложи при поискания при предявяването разпит, били изложени от него при предявяването на разследването и надлежно били записани в съответния протокол, като били приложени в представените от него и във връзка с тези обстоятелства писмени документи - 11 цветни снимки на извадки от интернет, т.е. позицията, която обвиняемият Т. е поискал да изложи и в разпит, била обективно налична по делото и била взета предвид от решаващия орган на досъдебното производство, като била отразена и в обвинителния акт;

- Следвало да се отчете, че Т., вече подсъдим, можел да даде обяснения във всеки един момент на съдебното следствие, т.е. и към момента не бил лишен от възможността, ако желае, да заяви при разпит на подсъдим пред съда и останалите страни това, което е заявил при предявяването на разследването. Това обстоятелство, определяло прекратяването на съдебното производство и връщането на делото на прокурора за отстраняване на твърдяното нарушение, като неправилно и незаконосъобразно.

Във връзка с изложеното, прокурорът счита удовлетворяването на подобно искане, направено в този процесуален момент, за една абсолютна и постоянно действаща във времето процесуална пречка за финализирането на императивно предвиденото в НПК процесуално действие „предявяване на разследването“ на досъдебното производство, поради което закономерно НПК не въвеждал задължение на органите на разследването за удовлетворяване на подобно и направено на този етап от досъдебното производство искане.

Прокурорът възразява и срещу немотивирания, според него, довод на СГС, че обясненията на обвиняемия могат да се дават след предявяване на разследването, както и, че изразеното желание на обв. Т. за даване на обяснения, било неправилно окачествено като искане по смисъла на чл.229 от НПК, без да изложи аргументи в тази насока.

Според прокурора, извода на съда, че допуснато нарушение не можело да бъде отстранено в хода на съдебното следствие, бил неаргументиран.

Прокурорът се съгласява с извода на съда, че многократно дадените от обвиняемия на досъдебното производство обяснения, по никакъв начин не преклудира правото му на последващи такива, но сочи, че в случая налице бил законосъобразен способ, посредством който съда и страните могат да възприемат съдържанието на бъдещите обяснения на подсъдимия Т., а именно - провеждането на разпит на подсъдим в съдебното 3 производство, което е централно в наказателния процес.

Според прокурора, съдът неправилно, незаконосъобразно и безмотивно приел наличието на подобно процесуално нарушение и по отношение на обвиняемия И., а именно, че този подсъдим бил декларирал желание да се възползва от правото си по чл.115, ал.3 от НПК и да даде обяснения на ДП, което обаче не се е случило, тъй като не му била предоставена тази възможност. Този извод не бил подкрепен от никакви доказателства, а освен това не подлежал на коментар, поради липсата на изложени от съда доводи и аргументи за така приетото. В тази връзка, прокурорът твърди, липсата на доказателства за направени от подсъдимия И. на конкретни искания за даване на обяснения по делото, които да не са били уважени, т.е. на досъдебното производство СГП или водещия разследването да са препятствали по какъвто и да е начин правото на обв. И. да даде обяснения в това му качество.

В обобщение, прокурорът твърди, че на досъдебното производство не са допуснати приетите от съда отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите Т. и И., които да не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на наказателното производство.

Предложението на прокурора е за отмяна на определението от 01.10.2025 г. по НОХД № 276/2024 г. по описа на СГС, НО, 9-ти състав, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на СГП за провеждане на съдебно производство.

Въззивният съд след като се запозна с материалните по делото, доводите, изложени в протеста и с оспореният съдебен акт, намери следното:

Частният протест е подаден в срока по чл.342, ал.1 от НПК, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт и е процесуално допустим. Разгледан по същество същият е основателен, а атакуваното определение - правилно.

В Софийски градски съд е бил внесен обвинителен акт, послужил като основание за образуване на НОХД № 276/2024 г. срещу К. В. И. за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и т.9, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и срещу Б. М. Т. за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и т.9, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК.

В разпоредителното заседание, съдът е приел, че във фазата на досъдебното производство е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимите И. и Т., което нарушение е отстранимо, но което не може да бъде отстранено в съдебната фаза на наказателното производство.

По отношение на обвиняемия И., констатираното от съда процесуално нарушение е на чл.115 от НПК, което е намерило израз в непредоставената възможност на този обвиняем да даде обяснения въпреки изричното му желание в тази насока след предявяване на разследването в каквато насока са и възраженията на защитата.

Доводът на първия съд е, че протокола за предявяване на разследване от 13.11.2023 г. е документирал изричното желание на обвиняемия И. да даде обяснения в хода на ДП, но възможност да осъществи това свое право не му е била предоставена.

4

Несъгласието си с доводите на представителя на СГП, че обясненията на обвиняемото лице не следва и не могат да се дават след предявяване на разследването, доколкото това се явява момента на приключване на същото, съдът е мотивирал с неправилно окачественото от прокуратурата, като искане на обвиняемия по смисъла на чл.29 от НПК, въз основа на което наблюдаващия прокурор се е произнесъл с Постановление от 05.12.2023 г. с което е оставил без уважение искането на И., с което е било допуснато и нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на обвиняемия /тогава/ И.. Неоснователно, според съда, било и твърдението на СГП, че това не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като може да бъде отстранено в хода на съдебното следствие, защото даването на обяснения от обвиняемия е изконно негово право и след като същият е изразил желание да направи това преди приключване на ДП, то това негово право е следвало да бъде предоставено от органите на ДП. Обстоятелството, че в хода на ДП, обвиняемият И. многократно е давал обяснения, според съда, по никакъв начин не преклудира правото му да даде последващи такива, тъй като непредвидимо е с какво съдържание ще бъдат същите, въпреки твърдението на СГП.