Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 5871 от 17.07.2026, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Частно гражданско дело 3215/2026
Вид
Разпореждане № 5871
Подписан
17.07.2026
Състав
Михаела Иванова Атанасова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 2 · Закон за защита на потребителите

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XVII-ти състав в проведеното на 17.07.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 3215 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Михаела Ив. А.а, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, намери следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, против длъжника С. К. С., ЕГН **********, с адрес: ************ с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва:

946.37 евро /четиристотин петдесет и девет евро и деветдесет и четири евроцента/ главница, формирана от вземания както следва: I. Абонаментни такси и използвани услуги в общ размер на 80.39 лева, равняващи се на 41.10 евро, както следва: - 75.83 лв., равняващи се на 38.77 евро – абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** за отчетен период 15.11.2023г. – 04.02.2024г.; - 4.56 лв., равняващи се на 2.33 евро – абонаментни такси по Договор за пакетна услуга TV+NET с номер на услуга *********** / *********** за отчетен период 15.11.2023г. – 04.02.2024г. II. Лизингови вноски в общ размер на 111.55 лв., равняващи се на 57.04 евро по Договор за лизинг с предпочетен номер ********** за пакет базови аксесоари за период от 15.11.2023г. до края на срока на договора – 15.10.2025г. III. Суми за мобилни устройства в общ размер на 1292.26 лева, равняващи се на 660.72 евро, както следва: - 404.26 лв., равняващи се на 206.69 евро – сума, представляваща разликата между цената на устройството MOTOROLA Moto G54 5G 128GB Mint Green без абонамент и преференциалната цена, на която същото е предоставено, начислена на основание т.9, б. (б) от Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **********; - 749.00 лв., равняващи се на 382.96 евро – сума за устройство марка ZTE 5G Indoor router MC888D, представляваща паричната равностойност на предоставеното оборудване, начислена на основание т. 13, б. (б) от Договор за пакетна услуга TV+NET с номер на услуга *********** / ***********; 139.00 лв., равняващи се на 71.07 евро – сума за устройство марка ZTE STB B866V2H01 with RCU Tech4Home, представляваща паричната равностойност на предоставеното оборудване, начислена на основание т. 13, б. (б) от Договор за пакетна услуга *********** / ***********; IV. Неустойки в общ размер на 366,74 лв., равняващи се на 187,51 евро, както следва: - 134.28 лв., равняващи се на 68.66 евро неустойка, която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси, начислена на основание т.9, б. (а) от Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**********; - 232.46 лв., равняващи се на 118.85 евро неустойка, която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси, начислена на основание т. 13, б. (а) от Договор за пакетна услуга TV+NET с номер на услуга *********** / ***********, ведно със законна лихва върху главницата от 15.07.2026 г. до окончателното изплащане, както и сторените разноски – държавна такса в размер на 16.09 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 245.42 евро.

Съдът намира, че искането следва да бъде уважено, изключая сумата за 1 неустойка, която се явява недължима във всичките й сочени в допълнителната молба на заявителя компоненти поради следните съображения:

Съдържанието на клаузите относно претендираните неустойки, представляваща стойността на тримесечни абонаментни такси, съдът намира да е договорено извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В случая, в противоречие на добрите нрави, с клаузите за неустойка е регламентирана имуществена облага за мобилния оператор в размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на абоната. С договора не са предложени насрещни права за абоната, съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения, а това противоречи на добросъвестността и създава основание за неоснователно облагодетелстване на една от страните в правоотношението, която в случая е мобилният оператор. Поради тази причина без правно значение е постигнатото споразумение с КЗП през 2018 г. за формиране на вземанията за неустойка до размера на три стандартни месечни абонаментни вноски, както и обстоятелството, че до този размер се претендира неустойката за всеки от предоставените на ответника мобилни номера. Независимо от размера, до който се претендира неустойка, то вземането за същата се основава на нищожно съглашение.

Налице е изначална недействителност на неустоечното съглашение поради противоречието му с добрите нрави още при сключването на договора. Следователно, в конкретния случай не е налице валидно съглашение за неустойка и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 вр. ал. 4 от ЗЗД, в тази си част договорите изобщо не са породили правно действие, а нищожността на клаузата е пречка за възникване на вземане за неустойка по процесните договори. Отделно, целта на договорната неустойка е компенсация на евентуални вреди на изправната страна при предсрочно прекратяване на договора. В случая се твърди, че е предвидена такава при прекратяването му, като размерът е определен от оставащите абонаментни такси до края на срока на договора, но не повече от три. Касае се обаче не за такси по договора, а за най – високият абонамент според условията на плана. Така, настоящият съдия докладчик намира, че следва в състезателен процес да се провери дали тази неустойка се явява необосновано висока, тъй като не се отчитат вредите, които операторът би претърпял. Те не могат да се определят като пропуснати ползи в размер на невнесените месечни абонаментни плащания, тъй като такива плащания са свързани с предоставяне на услуга, каквато безспорно операторът не осигурява при един прекратен договор. Вредите не могат да се определят и като съвкупност от най – високите абонаментни вноски, дори и ограничени до три такива. В случая, с оглед характера на производството, е достатъчно да се констатира обоснована вероятност клаузите да са неравноправни, каквато вероятност безспорно е налице.

За прецизност и пълнота следва да се посочи още, че от съдържанието на цитираната неустоечна клауза, според която размерът на неустойката е до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, към който обаче е договорено да се дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове, съответстващи на оставащия срок на ползване по съответния абонамент е, че с посоченото добавяне се надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. От това следва, че неустойката е договорена в необосновано висок размер, извън присъщите й функции – обезщетителна, санкционна и обезпечителна, поради което искането за нейното заплащане и на това основание се явява недължимо 2 като уговорено в неравноправна клауза и противоречащо на добрите нрави. Отделно, санкцията, налагаща възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент, съдът счита за неясно представена и недаваща възможност за потребителя по ясен и разбираем начин да разбере как е формирана неустойката в този си компонент. Това е така, тъй като не се сочи какъв е конкретният размер на отстъпката.

В процесния договор не се съдържа достатъчно ясна информация за дължимия размер на общата стандартна месечна абонаментна такса, без начислени отстъпки, която потребителят би дължал при прекратяване на договора, от която такса следва да се формира размера на тази част/компонент от неустойката.

По отношение на претендираните неустойки, представляващи съразмерни части от направените отстъпки в цените на съответните предоставени устройства, следва да се отбележи следното: цената на вещта е съществен елемент от договора за продажба и е изрично договорена от страните още към момента на сключване на договора, поради което с претенцията за заплащане на предоставена отстъпка от цената на вещта, под формата на неустойка, се цели последващо увеличаване на продажната цена, което е противно на добрите нрави, излизайки извън обезщетителната функция на неустойката. В разглеждания случай, посредством така уговорената неустойка се извършва промяна на съществен елемент от договора, а именно – цената на устройството, едностранно, без съгласието на потребителя. Правото на оператора да определя отстъпка от цената е упражнено по негова воля и още при сключването на договора, поради което не оправдава последващото едностранно увеличение на цената на устройството чрез договарянето на неустойка под формата на извършената отстъпка, тъй като цената следва да се счита за окончателно определена със сключване на договора. Горното обосновава недължимост и на този компонент от претендираната неустойка.

Претендираната неустойка, в частта й, представляваща стойността на невърнато оборудване по ценова листа, съдът намира също за недължима. В процесния договор и представените приложения към него, не се съдържа ясна информация относно стойността и вида на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора.

Това поражда обоснована вероятност искането за възстановяване стойността на невърнато оборудване съгласно действащия ценоразпис на оператора също да се основава на неравноправна клауза, тъй като тя е неясна, в нея липсва конкретизация за размера на задължението на потребителя, което може да възникне при предсрочно прекратяване на договора. Неяснота е налице, както относно условията за дължимостта на неустойката в сочения й компонент - за неизпълнение на кое задължение същата се дължи: за неплащане на абонаментните такси, на погасителните вноски за закупено на изплащане устройство, на дължимите суми за предостовеното оборудване или за неизпълнение едновременно на всички тези задължения, така и от неяснотата за това какъв е редът за връщането на устройството, което е условие да се претендира стойността му. Неяснотата, водеща до невъзможност да се прецени цялата финансовата тежест, която се поема при допускане на неизпълнение на задължения по договор, сочи на неравноправие на клаузата по в т. 19 на чл. 143, ал. 2 от ЗЗПотр.

Накрая, следва да се отбележи, че всички суми от посочените в допълнителната прецизираща молба на заявителя по същността си представляват неустоечни вземания, но настоящият съдия-докладчик намира, че доколкото с тях се цели обезпечаване на един и същи кредиторов интерес, този от обезщетяване на последиците при прекратяване на договора по вина на абоната, то и неустойката е една единствена 3 такава, но многокомнпонентна, поради което и със санкционен характер, излизащ извън присъщите за нея функции и противоречаща поради това на добрите нрави, поради което и вземанията за посочените суми се явяват недължими.

Поради горното, заявлението за сума от 394.20 евро следва да се отхвърли. В полза на заявителя следва да бъдат присъдени сторените разноски, които ще бъдат редуцирани съобразно уважената част от заявлението.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение съгласно която С. К. С., ЕГН **********, с адрес: ************ ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, общ. Столична, обл. София (столица), сумите, както следва: 98.14 евро /деветдесет и осем евро и четиринадесет евроцента/ - главница, представляваща: абонаментни такси и използвани услуги в общ размер на 41.10 евро, както следва: - 38.77 евро – абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **********; - 2.33 евро – абонаментни такси по Договор за пакетна услуга TV+NET с номер на услуга *********** / *********** за отчетен период 15.11.2023г. – 04.02.2024г.; лизингови вноски в общ размер на 57.04 евро по Договор за лизинг с предпочетен номер ********** за пакет базови аксесоари за период от 15.11.2023г. до края на срока на договора – 15.10.2025г.. ведно със законна лихва върху главницата от 15.07.2026 г. до окончателното изплащане, както и сторените разноски – държавна такса в размер на 1.67 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 25.45 евро.