Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 64 от 07.03.2023, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Търговско дело 339/2022
Вид
Решение № 64
Подписан
07.03.2023
В сила
12.09.2023
Състав
АННА ИВАНОВА ЩЕРЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Бургас, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Търговско дело № 20222100900339 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Д. А. В., гражданин на ***, роден на ***г. в ***, с паспорт № ***г., валиден до 03.06.2024г., с разрешение за пребиваване в РБ № ***г., с ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адвокат Ана Иванова Панайотова, със съдебен адрес гр.

Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 16, ет. 3, офис 1, против „БОСТЪН ПРАЙВИТ ИНВЕСТМЪНТС“ ООД с ЕИК 203586054, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, пл. „Баба Ганка“ № 4, представлявано от управителя Десислава Авакум Вани. Предявен е осъдителен иск за заплащане на сумата от 470 482,80 лева.

Искът е предявен на следните евентуално съединени основания :

1. връщане на допълнителни парични вноски на основание чл.134 от ТЗ;

2. връщане на дадена в заем сума – чл.240, ал.1 от ЗЗД;

3. връщане на дадено при липса на основание – неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД поради нищожност на решението на общото събрание на съдружниците в ответното дружество по писмен протокол от 25.01.2022г., произтичаща от : противоречие на закона /чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД/; накърняване на добрите нрави /чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД/; липса на предписани от закона форма /чл.26, ал.2, предл.3 от ЗЗД/;

4. връщане на дадено при липса на основание – неоснователно 1 обогатяване по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД поради унищожаемост на решението на общото събрание на съдружниците в ответното дружество по писмен протокол от 25.01.2022г., произтичаща от : грешка в предмета /чл. 28, ал. 1, предл. първо от ЗЗД/; измама /чл.29 от ЗЗД/; невъзможност на ищеца като дееспособно лице да разбира действията си /чл.31 от ЗЗД/;

5. връщане на даденото на неосъществено основание – неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД поради несключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран във формата по чл. 18 от ЗЗД;

6. връщане на сумата, с която дружеството неоснователно се е обогатило, за сметка на обедняването на ищеца - чл.59, ал.1 от ЗЗД.

Обстоятелства, на които се основават исковете :

Ищецът Д. А. В. и неговата съпруга Д. А. В. са съдружници с равни дялове в капитала на ответното дружество „Бостън Прайвит Инвестмънтс“ ООД. Дружеството не реализирало достатъчно парични средства за постигане на неговите цели и нужди, поради което на 25.01.2022г. общото събрание на съдружниците установило временна необходимост от парични средства на дружеството и на основание чл.134 от ТЗ взело решение ищецът Д. А. В. да направи следните допълнителни парични вноски : 392 240 лв. и 78 242,80 лв., необходими за закупуването на недвижим имот. Ищецът направил плащанията, както следва : на 26.01.2022г. превел по разплащателната сметка на дружеството 354 240 лв. и 38 000 лв., а на 01.02.2022г. – още 78 242,80 лв.

1. По иска за връщане на допълнителни парични вноски :

- Не е закупен недвижимият имот, с оглед на която сделка общото събрание е установило временна необходимост от парични средства, за задоволяването на която е взето решението за допълнителни парични вноски.

- Нарушен е принципът на пропорционалност на вноските, като двамата съдружници не участват по равно в допълнителните вноски.

- Изтекъл е срокът за доброволно възстановяване на внесените допълнителни вноски.

2. По правната си природа допълнителнителните парични вноски представляват заем за реализиране на конкретно определена цел на дружеството. Въпреки отправената покА. за доброволно изпълнение, ответникът не е изпълнил задължението за връщане на сумата.

3. Сочи, следните твърдения за нищожност на решението на общото събрание от 25.01.2022г. :

- Посочената в решението предпоставка по чл.134 от ТЗ не е налице, а установяването й е предмет на съдебния контрол, тъй като този въпрос не е част преценката на общото събрания за целесъобразност;

- Допълнителните вноски не са съразмерни на дяловете на съдружниците;

2

- Определеният десетгодишен срок за възстановяване на допълнителните парични вноски очевидно не е адекватен на времето, необходимо за покриване на загубите и/или преодоляване на временната необходимост от парични средства, не съответства на смисъла и духа на закона за финансиране по изключение на дружеството за преодоляване на икономическите трудности с временен характер;

- Липса на компетентност на общото събрание на съдружниците за приемане на решение за допълнителни парични вноски само от ищеца, с което от него се изисква имуществена отговорност, излизаща извън рамките на ангажираността му, присъща на членственото отношение и дружествената организация на ООД;

- Недопустимо е като цел на допълнителните парични вноски да се въведе закупуване на недвижим имот, който не е пълно индивидуализиран в решението на общото събрание;

- Недопустимо е да липсва определен краен срок за закупуването на имота;

- Вторият съдружник и управител Д. А. В. има нелоялно поведени, тъй като не проявява никаква заинтересованост към стопанската дейност на дружеството;

- Трайна липса на рентабилност, продължително неосъществяване на търговска дейност от дружеството и натрупване на задължения.

4. атакуваното решение на общото събрание на съдружниците е унищожаемо на основание чл. 31 от ЗЗД поради това, че ищецът като дееспособно физическо лице не е могъл да разбира действията си и правните последици от предоставянето на посочените парични суми на ответното дружество, тъй като не разбира български език.

4.2. умишлени измамни действия от Д. А. В., която знае, че ищецът притежава ограничена възможност да преценява фактите, податлив е на внушенията й, проявява лоялно поведение и вярност към нея поради съпружеската им връзка. Ищецът е въведен в заблуждение и относно оперативното управление на дружеството и неговото функциониране, като съпругата му е знаела, че дружество няма дейност и не може да възстанови паричните средства;

4.3. горното обуславя обуславя и улеснява възникването на невярна представа у ищца и изпадането му в грешка по отношение на вземането на решението за предоставяне на паричните средства. Ищецът е смятал, че се подписва договор за заем и че ще получи обратно своите средства Позовава се, на ППВС № 1/ 1979 г. на Пленума на ВС, като твърди, че е налице изначална липса на основание по смисъла на чл.55, ал.1 от ЗЗД, предаването/получаването е станало след прогласяването на унищожаемостта.

5. Тъй като не е сключен договор за покупка на недвижим имот, налице 3 е неосъществено основание и даденото подлежи на връщане;

6. Ако една сума е предоставено от съдружника на дружеството, това не означава автоматично, че е предоставна като допълнителна парична вноска. Налице е хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗЗД, тъй като с описаните два парични превода ищецът е обеднял за сметка на обогатяването на ответника, като липсва основание за преминаването на паричните средства от единия патримониум в другия.

Ответното дружество, редовно уведомено на основание чл.50, ал.2 вр. ал.4 от ГПК, не представя писмен отговор в преклузивния срок по чл.367, ал.1 от ГПК. Не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по иска.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

Не е спорно и се установява от вписванията в Търговския регистър по партидата на ответното дружество „Бостън прайвит инвестмънтс“ ООД с ЕИК 203586054, учредено на 27.05.2015г., че съдружници с равни дялове в капитала на дружеството /2 лв./ са ищецът Д. А. В. и съпругата му Д. А. В., която е управител и законен представител на дружеството. Не е спорно също, че понастоящем съпрузите са във влошени отношения, в производство по развод по чл.49 от СК. На 05.08.2022г. и на 24.08.2022г. ищецът Д. А. В. е сезирал Окръжна прокуратура – Бургас за извършени престъпления от съпругата му Д. А. В. в качеството й на управител на ответното дружество.

Съгласно твърденията на ищеца и представения по делото протокол на 25.01.2022г. е проведено общо събрание на съдружниците на ответното дружество, на което е взето решение ищецът Д. А. В. да направи допълнителни парични вноски на два транша – 392 240 лв. и 78 242,80 лв. в срок до 01.02.2022г. Решението е взето на основание чл.134 от Търговския закон - поради временна необходимост от парични средства на дружеството с цел покупка на недвижим имот. С решението е определен срок за възстановяване на сумата на ищеца - 10 години от постъпването на вноските.

Така определените допълнителни парични вноски са внесени от ищеца Д. А.

В. по банковата сметка на ответното дружество съответно на 26.01.2022г. и на 01.02.2022г.

На 16.09.2022г. ищецът Д. А. В. е отправил до ответното дружество нотариална покана да му бъде върната преведената сума от общо 470 482,80 лв. Съгласно приложното удостоверение от нотариуса дружеството не е открито на вписания в ТР адрес на управление, поради което поканата е връчена чрез залепване на уведомление.

Внасянето на допълнителни парични вноски от съдружниците в ООД се урежда от нормите на чл.134 от Търговския закон. В устава на ответното дружество се съдържа идентична уредба – чл.37, ал.2-4. Законът в разпоредбата на чл.137, ал.1 от ТЗ установява възможност съдружниците да 4 бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски, като определя юридическия факт за възникване на подобно задължение – решение на общото събрание на съдружниците, също и предпоставките за подобно решение – нужда за покриване на загуби или временна необходимост от парични средства. Законът предвижда също, че тези допълнителни вноски се правят за определен срок, като същите следва да са съразмерни на дяловете на съдружниците в капитала на дружеството /в същия смисъл и чл.37, ал.2 от устава/. Законът в нормата на чл.134, ал.2 от ТЗ допуска несъгласие на съдружник с подобно решение – съдружник, който не е гласувал решение по чл.134, ал.1 от ТЗ, има право да прекрати участието си в дружеството по реда на чл.125, ал.2 от ТЗ /с едностранно писмено предизвестие/. В настоящото производство е безспорно, че ищецът не е упражнил правото си по чл.134, ал.2 от ТЗ, а е участвал във вземането на решението по чл.134, ал.1 от ТЗ от 25.01.2022г. и е подписал протокола от това общо събрание.

При така въведените по спора твърденията и установените въз основа на доказателствата факти съдът прави следните изводи :

Съгласно нормата на чл.74, ал.1 от ТЗ порочните решения на общото събрание на съдружниците са отменяеми по иск на съдружник пред окръжния съд по седалището на дружеството. Задължителната съдебна практика, изразена в тълкувателно решение № 1/ 06.12.2002г. по тълк. д. № 1/ 2002г. на ОСГК на ВКС, приема, че всички пороци на решенията на общото събрание на съдружниците се релевират по този ред. За разлика от гражданскоправните сделки, порочното решение на общото събрание се санира при необжалване в установения от закона преклузивен срок по чл.74, ал.2 от ТЗ /14 дни от събранието/ и става стабилен акт. Квалифицирането на решенията на общото събрание като нищожни е допустимо само по критериите на ТЗ, а квалифицирането им като унищожаеми не е допустимо. Нищожността на решението на общото събрание може да се релевира безсрочно чрез установителен иск пред компетентния окръжен съд.

Безспорно е, че твърдяните в настоящото производство пороци на процесното решение на общото събрание на съдружниците от 25.01.2022г. не са предявени от ищеца по установения от закона ред – нито чрез отменителен иск в преклузивния срок по чл.74, ал.2 от ТЗ, изтекъл на 08.02.2022г., нито чрез установителен иск за нищожност. Поради това към настоящия момент процесното решение на общото събрание на съдружниците в ответното дружество представлява стабилен акт и поражда договорените от съдружниците правни последици, а именно задължение за ищеца да направи определените допълнителни парични вноски и договорен срок на вноските от 10 години. На основание чл.74 от ТЗ и цитираното тълкувателно решение настоящият съд намира за недопустимо в настоящото производство косвено да се проверява законосъобразността и валидността на това решение, което се приема за валидно правно основание за направените от ищеца допълнителни парични вноски.