Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 5837 от 06.02.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 28743/2022
Вид
Определение № 5837
Подписан
06.02.2024
В сила
06.02.2024
Състав
ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5837 гр. София, 06.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито засеД.е на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Частно гражданско дело № 20221110128743 по описа за 2022 година По делото е постъпила молба от 26.01.2024 г. от заявителите по ч.гр.д.

№ 28743/22, СРС, с която отправят искане съдът да се произнесе по искането им за разноски в заповедното производство.

Съдът констатира, че със заявлението за издаване на заповед за изпълнение от 31.05.2022 г. от заявителите не е поискано присъждане на разноски, нито за държавна такса, нито за адвокатско възнаграждение. Това е сторено едва с молби от 25.11.2022 г. и от 28.11.2022 г., а заповедният съд е обвързан от посоченото определение на СГС , включително и за разноските и не може да присъди в повече от указаното от въззивната инстанция.

Със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 28473/2022 г., СРС съдът е изложил мотиви, че не присъжда разноски, тъй като същите са поискани едва след постановяване на определение от 14.11.2022 г. по ч.гр.д. № 10286/2022 на СГС, ЧЖ.

По молба от 06.01.2023 г. и молба от 26.01.2024 г., съдът намира следното:

С т. 7 от ТР № 4 от 2013, ОСГТК на ВКС е прието, че по въпроса за приложимостта на чл.248 ГПК в заповедното производство следва да бъдат разграничени хипотезата, при която заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски, от тази, при която произнасянето му е погрешно, т.е. несъобразено с правилата на чл.78 ГПК, включително когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива. В последния случай заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл.413, ал.1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Ако обаче съдът е пропуснал да се произнесе по това искане, налице е непълнота, която подлежи на отстраняване по общия ред на чл.248 ГПК. В разглежД.я случай, съдът изрично е мотивирал отказа да бъдат присъдени разноски по делото, като е подчертал, че разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение са поискани след постановяване на определение от 14.11.2022 г. по ч.гр.д. № 10286/2022 на СГС, ЧЖ, а не със заявлението за издаване на заповед за 1 изпълнение, както и това, че заповедният съд е обвързан от посоченото определение на СГС , включително и за разноските и не може да присъди в повече от указаното от въззивната инстанция. Ето защо, съдът се е произнесъл по разноските. Подадената молба от 06.01.2023 г. представлява частна жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските.

С т.12 от ТР № 4/2013 г. , ОСГТК на ВКС е прието, че ако пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл.413 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл.414, ал.2 ГПК. При подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1, респ. чл.422 ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в исковото производство по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение. Ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист, частната жалба по чл.413 ГПК следва да се върне.

Доколкото по делото са налице данни, че е подадено възражение от длъжника и е образувано установително исково производство по реда на чл.

422 ГПК пред СГС, то администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск. Предвид горното и като взе предвид, че по делото е направено искане от 27.02.2023 г. по гр.д. № 1994/2022 г. по описа на СГС, I -18 ГО да бъде изпратено делото за прилагане, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДА СЕ ИЗПРАТИ ч.гр.д. № 28743/2022 г. по описа на СРС , 166 състав за прилагане към гр.д. № 1994/2023 г., I -18, ГО на СГС, ведно с молба от 06.01.2023 г. имаща характер на частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2