Присъда № 9 от 02.02.2022, Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 9/02.02.2022 година по НОХД №4551/2021г. на БРС.

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по Досъдебно производство №251ЗМ239/2020г. по описа на ОД МВР гр.Бургас, Пор. №1317/2020г. на БРП вх.

№3320/2020г. по описа на Районна прокуратура - гр.Бургас, с който е повдигнато обвинение срещу Д. Д. Д., роден на ********г. в гр.Бургас, български гражданин, българин, със ** образование, безработен, женен, осъждан, с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Бургас, ***, за това че:

В периода от неустановена дата на месец ноември 2019г. до 08.01.2020г. включително в гр.Бургас, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у З. А. Х. от с.Р., общ.Р., обл.Бургас, че ще подготви на нея и на съпруга и И.А.Х., документите им за работа в чужбина - ***************************************************, ще им осигури работа в чужбина и билети за самолета за отиване и с това причинил имотна вреда на З. А. Х. в размер на общо 1282,00 /хиляда двеста и осемдесет и два/ лева, както следва:

1. За това, че за времето от неустановена дата на месец ноември 2019г. до 15.12.2019г. включително при продължавано престъпление в гр.Бургас, възбудил и поддържал заблуждение у З. А. Х. от с.Р., общ.Р., обл.Бургас, че ще подготви на нея и на съпруга и

И.А.Х., документите им за работа в чужбина

***************************************************, ще им осигури работа в *************************************************** и билети за самолета за отиване и с това причинил имотна вреда на З. А. Х. в размер на 832,00 /осемстотин тридесет и два/ лева.

2. За това, че за времето от 23.12.2019г. до 08.01.2020г. в гр.Бургас, включително при продължавано престъпление, възбудил и поддържал заблуждение у З. А. Х. от с.Р., общ.Р., обл.Бургас, че ще подготви на нея и на съпруга и И.А.Х., документите им за работа в чужбина - ***************************************************, ще им осигури работа в чужбина в ***************************************************, и билети за самолета за отиване и с това причинил имотна вреда на З. А. Х. в размер на 450.00 /четиристотин и петдесет/ лева - престъпление по чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Счита, че по отношение на подсъдимия следва да се определи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.

Защитникът на подсъдимия - адв. Я. – БАК, заявява, че обвинението срещу подсъдимия Д. е доказано в хода на ДП. Моли с оглед наличието на множество смекчаващи вината на подзащитния му обстоятелства, спрямо същия да се определи наказание в минимален размер, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим.

Подсъдимият заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник, като моли 1 да му бъде наложено наказание в минимален размер, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим. Изразява съжаление за стореното.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Д. Д. Д. е роден на ********г. в гр.Бургас, български гражданин, българин, със ** образование, безработен, женен, осъждан, с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Бургас,***.

През месец ноември 2019г. свидетелката З. А. Х. видяла в интернет обява за работа в Англия, публикувана от дружеството „*“ ЕООД - гр.Бургас. Тъй като имала намерение да работи в чужбина, св.Х. посетила офиса на посоченото дружество в гр.Бургас. Там пострадалата провела разговор с Д.Д. - представител на фирмата, на който не присъствали други лица. Свидетелката Х. изрично заявила на Д., че желае да работи в Англия.

Последният на свой ред й казал, че може да уреди заминаването й за работа в посочената държава срещу сумата в размер на 450 лева, част от която била необходима във връзка с подготвяне на необходимите документи, а другата част представлявала комисионна. От Д.

З.Х. разбрала, че трябва да заплати отделно самолетния билет за пътуването. Подсъдимият й казал също така, че ще уреди тя да работи като „пакхаус“ /пакетиране на хранителни стоки и плодове/ в склад за хранителни стоки и плодове. След като пристигнела на летище „Лутън“ в гр.Лондон, щели да я посрещнат и да я закарат с микробус до мястото, където ще работи.

Там тя трябвало да бъде настанена в каравана, осигурена от работодателя, за която щяла да заплаща наем ежеседмично.

Свидетелката Х. се съгласила на посочените от Д. условия и на 12.12.2019г. отново посетила офиса на дружеството „*“ ЕООД в гр.Бургас, ****. В офиса на посоченото дружество тя заявила на Д., че съпругът й - И.А.Х., също желае да замине да работи с нея при условията, предложени от подсъдимия. В проведения разговор Д. поискал свидетелката да заплати за нея и за съпруга си сумата от 382 лева за самолетни билети и сумата от 450 лева, представляваща комисионна. Още тогава - в офиса на дружеството свидетелката Х. заплатила на Д.Д. двете суми, за което й били издадени фискални бонове. Д. й казал, че на 15.12.2019г. със съпругът й ще заминат да работят в Англия в цех за пакетиране. На посочената дата обаче той не се обадил на свидетелката и съответно тя не успяла да се свърже с него и да замине със съпруга си за Англия.

На 23.12.2019г. З.Х. отново посетила офиса на „*“ ЕООД, като тогава Д. й казал, че имало проблем в организацията и затова не са заминали. Той й заявил също така, че било необходимо да заплати още 450 лева като такса - комисионна за фирмата му, тъй като и съпругът й щял да замине за работа. Това се сторило съмнително на свидетелката, но тъй като имала желание да замине със съпруга си да работи в Англия заплатила на Д. сумата от 450 лева, за което отново й бил издаден фискален бон. Подсъдимият обещал на свидетелката, че тя и съпругът й ще заминат да работят в Англия на 27.12.2019г. или на 08.01.2020г., но това така и не се случило.

След 08.01.2020г. З.Х. провела множество разговори по телефона с подсъдимия Д.Д. и същият винаги намирал някакви причини, с които да оправдае факта, че тя и съпругът й не са заминали на работа в Англия. Съпругът на свидетелката Х. не е присъствал на провежданите между нея и подсъдимия разговори в офиса на „*“ ЕООД в гр.Бургас и не е водил разговори по телефона с него, но е бил запознат относно случилото се от съпругата си.

В проведените разговори след 08.01.2020г. свидетелката Х. започнала да иска от Д. да й върне парите, които е заплатила, тъй като се усъмнила, че е измамена и няма да може да 2 замине. Д. на свой ред обещавал, че ще й върне сумата, което така и не се случило.

В хода на ДП било изпратено е писмо до Регионална служба по заетостта – гр.Бургас, с искане за предоставяне на информация по случая. В получения отговор е посочено, че дружеството „*“ ЕООД е притежавало Удостоверение № 2209/03.02.2017г. за извършване на посредническа дейност по наемане на работа за други държави. Със Заповед №353/14.12.2018г. на министъра на труда и социалната политика регистрацията на „*“ ЕООД за извършване на посредническа дейност по наемане на работа за други държани е прекратена и считано от 14.12.2018г., посоченото дружество няма валидна регистрация за извършване на такава дейност.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: свидетелски показания на свидетелите З. А. Х. (л.42-44 от ДП), И.Д.К. (л.128-129 от ДП) и Е.Х. Д.а (л.126-127 от ДП), обясненията на подсъдимия, справка от Банка *** ведно с приложени извлечения от сметките на И.Д.К. (л.150-155 от ДП), протокол за доброволно предаване (л.46 от ДП), писмо от Регионална служба по заетостта – гр.Бургас с приложено Удостоверение № 2209/03.02.2017г. за извършване на посредническа дейност по наемане на работа за други държави на „*“ ЕООД (л.23-24 от ДП), справка от Търговски регистър на „*“ ЕООД (л.19 от ДП), касови бонове (л.13 от ДП), справка за съдимост, както и всички други писмени доказателства, събрани в хода на наказателното производство.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия Д. се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

Престъплението по чл.209 НК се намира в раздел IV „Измама” на глава V от Особената част на Наказателния кодекс. В практиката на ВКС последователно се застъпва, че криминализираната измама по чл.209 НК от обективна страна представлява неправомерна дейност по въвеждане и поддържане на заблуждение у физическо лице, чрез което се формира невярна представа за действителността, мотивираща го да извърши акт на имуществено разпореждане, с произтичащите от това имотни вреди. Характеризиращи субективните измерения на престъплението са прекият умисъл на дееца и специалната цел имотна облага.

От изложеното може да се заключи, че за да се приеме за осъществен основният състав на престъплението измама от обективна страна следва да са налице следните предпоставки: 1/ два предмета - измамено лице и ощетено имущество; 2/ ощетено имущество да се е намирало във фактическа или разпоредителна власт на измамения; 3/ да е налице неправилна представа на пострадалия по отношение на условията, при които той ще 3 извърши акт на имуществено разпореждане и 4/ причиняване на имотна вреда.

Съпоставяйки конкретиката на случая с изложените правни доводи относно характера на престъплението, съдът намира следното:

В настоящия случай безспорно се установява наличието на всички белези от обективна страна на престъплението измама. Подсъдимият Д. Д. Д. е възбудил заблуждение у пострадалото лице - З. А. Х., че след заплащане от нейна страна на сумите първоначално в размер на 832лв., а впоследствие на още 450лв., ще подготви на нея и на съпруга й - И.А.Х., документи за работа в чужбина

***************************************************, ще им осигури работа в посочената държава и самолетни билети за пътуване до там. По този начин Д. е създала противоправна представа у измаменото лице за действителното състояние на нещата и последното, мотивирано от тази своя невярна представа, е извършило акта на фактическо разпореждане. Като директно следствие от имущественото разпореждане на измаменото лице за последното е настъпила вреда, изразяваща се в обедняване със сумата в размер на 1282лв.

По този начин - чрез действията на заблуденото лице, подсъдимият се е облагодетелствувал от предмета на посегателство, като същият е получил сумата в размер на 1282лв. Той тайно е отнел предмета на престъплението, като по този начин е било преустановено владението на пострадалата върху него и е била установена фактическата власт именно на Д..

Разпечатката съдържа 35 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4166812c-03f8-4a80-90b8-af4259fdbda5