Решение № 368 от 08.04.2024, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. Кюстендил, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Н. Радев при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело № 20231520102441 по описа за 2023 година

И. Н. М., ЕГН ********** от гр. С., кв. „Д. М.“ №***, Д. Н. С., ЕГН ********** от гр. С., ж.к. „Л.“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.*** и В. Г. М., ЕГН ********** от гр. К., местност „Г. ч.“ №**, чрез адвокат Р. В. А. и адвокат С.

П. К., двамата от Адвокатска колегия – К., против Р. Ж. М., ЕГН ********** и Л. Г. М., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. К., кв.“З.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, с която се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Л., представляващ имот № 030034 по плана за земеразделяне, находящ се в землището на с. Л., общ. К., местността „Ч.“, с площ от 3,998 дка, начин на трайно ползване „Трайни насаждения“, както и съдът да отмени нотариален акт № 29, том III, рег. № 6951, нот. дело № 362/2017 г. на нотариус М. М., рег. № 696 по регистъра на НК на Република България. Претендират се и сторените разноски по делото.

В срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК ответниците са взели становище по допустимостта и основателността на предявените искове.

КРС,след като обсъди събраните по делото доказателства при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за установено следното:

От Удостоверение за наследници изх.№ 05/28.08.2023 год./л.5/ се установява това,че Н. Д. С.,починал на 17.02.2000 г. в гр.С. е оставил за 1 наследници синовете си И. Н. М.,Д. Н. С. и Г. Н. М.,като последният е починал на 05.05.2016 год. и е оставил за наследници преживялата го съпруга и синовете си-ищеца В. Г. М. и ответника Л. Г. М..Съгласно Удостоверение за граждански брак/л.36/,изд.от ГНС-Кюстендил,ответника Л. М. и ответницата Р. М. са сключили граждански брак на 19.06.1977 год. в гр.Кюстендил,за което е изготвен акт за гр.брак № 177.

От Решение № 36/07.02.1995 год./л.6/на Поземлена комисияКюстендил,постановено по преписка с вх.№ 29026/11.12.1991 год.,от Н. Д.

С.,се установява че на последният е възстановено правото на собственост на земеделски земи с план за земеразделяне в землището на с.Л.,Кюст.област,вкл. под № 2 по решението и на трайни насаждения от 3,998 дка,десета категория,местността „Ч.“,имот № 030034 по плана за земеразделяне,при описани в решението граници и съседи.

От нотариален акт за собственост на недвижим имот № 2,том III,рег.№ 4962,нот.дело 372/2023 год./л.9/ на Нотариус Н. Мл. с рег.№ 566 в регистъра на Нотариална Камара София,се установява това,че живите низходящи на Н.

С.,както и низходящите на синът му Г. М. -ищецът В. М. и ответникът Л. М. били признати за собственици на имоти ,идентични с тези под № № 1 и 3 от горното решение,както и на други,на основание наследствено правоприемство от соченият Н. С.,при права по 1/3-една трета ид.част за първите двама и по 1/6-една шеста ид.част за вторите двама.

С нотариален акт № 29,том III,рег.№ 6951,дело № 362/2017 год./л.34/ на Нотариус М. М. с рег.№ 696 по регистъра на Нот.камара София,ответницата Р. Ж. М. била призната за собственик на основание давностно владение на имота в м.“Чукаро“ в землището на с.Л.,Кюст.област,който понастоящем съгласно скица № 15-26825/12.01.2024 год./л.35/ на СГКК-Кюстендил представлява поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.Л.,Кюст.област,с предходен идентификатор 030034.

От показанията на свидетелката Б. Б. Н.се установява,че познава имота още от преди образуването на ТКЗС,че по времето на последното имота е насаден с череши и дядо Н. бил радостен ,че му връщат имота.Дядо Н. дал имота на синовете си,като синът му Г. го предоставил на синовете си В. и Л.,които го обработвали няколко години и брали череши до към 2000 г.,а може после и още малко,а понастоящем имота пустее и не се обработва.Според показанията на св.Н. дядо Н. не е делил синовете си,като починал в гр.С. при сина си И.,а докато живеел в с.Л. за него се грижел синът му Г..

Според свидетелката Й.К. М. имота бил възстановен на братята В. и Л. и тя е виждала те да работят имота в м.“Ч.“.Свидетелката е виждала само братята В. и Л. да работят имота като го окопават,кроят дръвчетата и берат плодовете,като последно ги е виждала преди около 4-5 години,след което имота пустее.Според тази свидетелка имота е на В. и Л..

Според свидетелят Х. Хр.,който притежава имот в съседство с процесният,само ответникът В. и съпругата му владеят имота като го 2 обработват осъществявайки резитба,окопаване,пръскане,както и беритба.Свидетелят познава родовота история на имота,тъй като е далечен родственик на страните в процеса.Този свидетел е познавал бащата на В. И Л.,но не го е виждал да работи в имота,където е виждал само отв.Л.

М..Свидетелят не е виждал В. М. никога в имота.Този свидетел също поддържа,че от около две години имота не се обработва.

От показанията на св.Л. Хр. се установява,че той познава праводателят на страните и има преки наблюдения към имота и това,кой го обработва,като това е ответникът Л. и съпругата му,а никой от ищците не е бил забелязван в имота да го работи,или да помага при обработването му на горните.

Свидетелят не знае някой да е оспорвал собственоста на Л. върху имота,като същият и съпругата му го обработват от преди 2004 год.

На свидетелката Б. А. са познати само ответниците и непознати ищците.Тази свидетелка поддържа,че около 3-4 години е била наемана от ответниците да бере черешите в имота им,което е било в периода 2017-2020 год. и не е виждала други хора в него.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от обсъдените погоре доказателства.

Ищците имат интерес от предяваването на отрицателният установителен иск,какъвто е настоящият. Според приетото в т. 1 на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г., на ВКС, ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.Ищците твърдят,че притежават права в процесият имот,придобити на основание наследствено правоприемство от Н. С.,като ответницата оспорва това им право снабдявайки се с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка,практически и съпругът й,тъй като имотът придобит по време на брака е СИО.

По делото бе безспорно установено,че ищците и ответникът Л. М. са наследници на Н.Д. С.,съответно първите двама ищци са низходящи от първи ред,а В. М. и ответникът Л. М. от втори.Доказателство за горното е приетото като неоспорено удостоверение за наследниците на Н. С..Бе доказано в процеса и това,че приживе на С. по реда на ЗСПЗЗ с решение № 36/07.02.1995 год.на ПК-Кюстендил е възстановено правото на собственост на процесният недвижим,земеделски по характеристиките си недвижим имот,представляващ трайни насаждения.Възраженията на ответниците,че земеделската реституция не е настъпила,тъй като не е приложена скица на имота са неоснователни-посоченото решение е издадено на осн.чл.27,ал.1 ППЗСПЗЗ и към датата на издаването му редакцията на посочената норма не поставя изискване за скица,като неразделна част от решението.Цитираното решение има конститутивен ефект,съдържа пълна иннивидуализация на имота,вкл. уникален номер от плана за земеразделяне,който е напълно 3 идентичен с посоченият в титула за собственост на отв.Р. М..

Няма спор и по това,установи се от удостоверението за слючен граждански брак,че ответниците са съпрузи.Представеният с отговора на ИМ констативен нот.акт установи и това,че отв.Р. М. е била призната за собственик на имота по реституционното решение на основание давностно владение.При тези обстоятелства акта легитимира,на осн.чл.21,ал.1 СК и при липса на твърдения и доказателства ,оборващи презумпцията по чл.21,ал.3 СК,двамата съпрузи като собственици на имота.При тези обстоятелства и доказателства искът е допустим.

Тъй като имота е земеделски,възстановен по реда на ЗСПЗЗ давността за придобИ.ето му започва да тече от момента на възстановяването му с акт на АО по реституция,което в казуса се установи от датата на решение № 36/07.02.1995 год.Правото на собственост е възстановено по реда на ЗСПЗЗ,ответниците претендират собствеността му на основание,различно от транслативна сделка, поради което постановките на Тълкувателно решение № 10 от 5.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 10/2012 г., ОСГК /Допустимо е придобИ.ето на имот, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, на основание петгодишен давностен срок по чл. 79, ал. 2 ЗС след влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, когато и заличеният давностен срок е бил петгодишен./са неприложими и възраженията на ответниците в обратна насока са неоснователни.

Спорът между страните се свежда до това дали ответницата,респ.двамата,са владели имота при условията на чл.68 ЗС и в сроковете по чл.79 ЗС,т.е 10годишен.

С акта на реституция правото на собственост на процесният имот е било възстановено в лицето на Н. С.. Няма данни и доказателства Н.С. да се е разпоредил с имота приживе с транслативна сделка ,или завещение в полза на някой от живите към 1996 год.,вкл. до смъртта му 2000 г. трима низходящисиновете му –посочените по-горе двама ищци и починалият през 2016 год.син Г. М..Със смъртта на С. през 2000 г. преките му низходящи са придобили в режим на съсобственост,при равни права, по 1/3 ид.част процесният имот.Няма доказателства за това наследниците да са имали уговорка помежду си ,по силата на която И. М. и Д. С. да са предали владението на собствените си ид.части на третият им брат-Г. М..

Свидетелските показания обсъдени в съвкупност не установяват и това щото отв.М. да е започнала да упражнява самостоятелно действия върху имота,имащи признаци на владение по смисъла на чл.68 ЗС,считано от 2000 г.По твърдението на ответниците,сторено в отговора на ИМ, владението върху имота е установено след смъртта на Н. С.,което означава че след 17.02.2000 г.до 15.12.2017 год.би могло да изтече срок,надхвърлящ изискуемият се от чл.79,ал.1

ЗС за придобИ.е на собственост на осн.давностно владение.Констативният нотариален акт,легитимиращ ответницата М. е изготвен на 15.12.2017 год.,т.е изискването за срок е 4 възможно да се осъществи.Горният акт ползва и отв.Л. М.,поради действието на презумпцията на чл.21,ал.3 СК,която нито е оборена,нито е правено възражение в такава насока от страните.

За да се реализира придобИ.е по давност следва да са доказани и двата елемента на владението – упражняване на фактическа власт /обективният елемент/ и изявено намерение за своене за себе си /субективният елемент/.

Обективния елемент на владението – фактическата власт върху веща включва фактически действия, които трябва да се изразяват в недвусмислено манифестиране на власт върху имота, а по съдържание те трябва да са като действията на собственик и да не са търпими действия, т. е,да не са спорадични и извършвани със съгласието на собственика.Субективният елемент на владението – намерението за своене за себе си е психическо състояние, което е трудно доказуемо, поради което е установена законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС.

Съдебната практика,вкл.задължителната на ВКС приема, че когато е завладян изцяло чужд имот,какъвто практически е и настоящият казус, не се изисква уведомяване на собственика за намерението за своене на имота, а единствено упражняваното владение да е постоянно, непрекъснато, явно /не по скрит начин, така че да може да бъде узнато от собственика/ и да е спокойно. В този случай според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си, т. е. има качеството владелец. За придобИ.е на имота по давност в тази хипотеза не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане.