Решение № 515 от 31.07.2018, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Гражданско дело 2294/2017
- Вид
- Решение № 515
- Подписан
- 31.07.2018
- В сила
- 15.09.2018
- Състав
- АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.19 · Закон за устройство на територията
- чл. 200 · Закон за устройство на територията
- чл.200, ал.2 · Закон за устройство на територията
№ 515 / 31.7.2018 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
31.07.2018 година, град Монтана
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV – ти граждански състав, в
ОТКРИТО съдебно заседание от 29.06.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при секретаря Татяна Иванова и. с участието на прокурора.........................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 2294 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, положителен установителен, за признаване право на съсобственост в недвижим имот.
Ищците, И..Х. xxx, ЕГН: xxxxxxxxxx; Б.С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, и. Б.Б.И.. xxx, същия адрес, ЕГН xxxxxxxxxx, чрез процесуалния си представител адвокат К.Б.,xxx, са предявили иск срещу В. Д. xxx и. Д.В.Д.,xxx.
В исковата си молба твърдят, че са собственици на дворно място - имот № 807, за който е образуван УПИ ІV в квартал № 66 по плана на с. М. Е. 4. о. Б., одобрен със Заповед № 51 от 1994 г. с площ 1187 кв.м., отреден за жилищно застрояване, ведно с построените в него сграда с идентификатор № 503.807.1 - едноетажна, масивна стоманобетонна, жилищна сграда, еднофамилна с площ 43 кв.м. и. сграда с идентификатор № 503.807.2 - едноетажна, паянтова, селскостопанска сграда с площ 38 кв.м., при граници и. съседи на имота: имоти № № 503.1075, 503.806 и.
503.808;
Правото им на собственост е установено с Констативен нотариален акт № 7, том № 4, дело № 1337/1994 г. от 28.09.1994 г. на районен съдия при РС - Монтана, с който И..Х.Х. и. праводателите на последните двама ищци са признати за собственици на имот № 807, за който е образуван УПИ ІV в квартал № 66 по плана на с. Мърчево ведно с построените в него сгради с идентификатори № № 503.807.1 и. 503.807.2.
Твърдят, че владеят повече от 30 години триъгълна площ от имот с идентификатор 503.808, за който е образуван УПИ V в квартал № 66 по плана на с. М.Е. 4. о. Б., одобрен със Заповед № 51 от 1994 г., която е присъединена към собственото им дворно място и. представлява неразделна част от него.
Триъгьлната площ, която владеят, е заключена между източния ъгъл на собствената им сграда с идентификатор № 503.807.1 в имот № 807, за който е образуван УПИ ІV в квартал № 66 по плана на с. М. североизточната граница между имоти № № 807 и. 808 и. северната стена на сграда с идентификатор № 503.807.2 в имот № 807. Площта е обозначена с ограда, която съществува през целия период на владение.
Владеят също повече от 30 години две стаи, обозначени по регулационния план като част от масивната жилищна сграда, попадаща в имот 503.808 и. долепена към собствената им сграда с идентификатор№ 503.807.1. Двете стаи са функционално свързани с тяхната сграда и. представляват неразделна част от същата. Стаите нямат никаква връзка със съседната сграда, към която по плана са обозначени.
Като собственици на имот с идентификатор 503.808, в който попада гореописаната триъгълна площ, а също и. част от сграда с идентификатор № 503.807.1 са записани ответниците - В. Д. М. и. Д.В.Д..
Ответниците оспорват правото им на собственост върху гореописания триъгълен участък и. частта от сградата, която попада в имот 503.808.
Поддържат, че са придобили по давностно владение при условията на чл. 79, ал. 1 от ЗС с непрекъснато владение продължило повече от 20 години правото на собственост върху двете стаи от жилищната сграда, попадаща в имот 503.808 и. долепена до собствената ни сграда с идентификатор № 503.807.1, а също и. върху гореописаната триъгълна площ.
Молят съда, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на В. Д. М. И. Д.В.Д., че И..Х.Х., Б.С.И.., и. Б.Б.И.. са собственици на:
- две стаи, обозначени по регулационния план като част от масивната жилищна сграда, попадаща в имот с идентификатор 503.808, за който е образуван УПИ V в квартал № 66 по плана на с. М. Е. 4. о. Б., одобрен със Заповед № 51 от 1994 г.и. долепена към собствената им сграда с идентификатор № 503.807.1, които две стаи са функционално свързани с тяхната жилищна сграда, попадаща в имот № 807, за който е образуван УПИ ІV в квартал № 66 по плана на с. М. и. представляват неразделна част от същата,
- триъгълна площ от имот с идентификатор 503.808, за който е образуван УПИ V в квартал № 66 по плана на с. М. Е. 4. о. Б., одобрен със Заповед № 51 от 1994 г., която е присъединена към собственото им дворно място - имот № 807, за който е образуван УПИ ІV в квартал № 66 по плана на с. М. Е. 4. о. Б., одобрен със Заповед № 51 от 1994 г. и. представлява неразделна част от него.
Претендират направените в хода на производството разноски.
Ответницата В. Д. М. не взема становище по иска.
Ответникът Д.В.Д., чрез назначения особен представител адвокат К.К.,xxx, не взема становище по иска в срока за отговор. В проведено съдебно заседание сочи, че част от елементите на придобивната давност не е установен, а именно, от кога е започнал да тече 10 годишния давностен периоД.
Заявява, че всеки може да упражни правото си на иск, с който да защити свое реално или предполагаемо право, но основна положителна процесуална предпоставка за това освен правният интерес е и. наличието на годен предмет. В казуса се изправяме пред претенция за две стаи част /според приетата експертиза са стая и. мазе/ от обособен имот - жилищна сграда в имот с идентификатор 503.808 собствена на ответниците, долепена до сграда на ищците и. триъгълна част от същият имот.
Предмет на придобиване на вещни права са само самостоятелно съществуващи движими и. недвижими вещи - стая и. мазе от чужда жилищна сграда не са годен предмет за придобиване на вещни права. Съгласно чл.98 от ЗС, освен ако не е постановено или уговорено друго, принадлежността към вещ не е самостоятелна вещ и. съответно не може да се придобива самостоятелно, а следва собствеността на главната вещ. Когато недвижимата вещ е сграда, самостоятелно може да се придобива само такава част от нея, която по силата на архитектурен /инвестиционен/ проект, одобрен съгласно действащите строителни правила и. норми, е обособена като самостоятелен имот /жилище, ателие или др.подобни/. В този смисъл са разпоредбите на чл.62, ал.1 от З. /отм./ и. чл.202 от сега действащия ЗУТ.
Съответно и. владението върху реална част от сграда може да доведе до придобиване по давност на тази реална част, само ако владяната реална част и. останалата част от сградата са били разделени на два или повече обекта /жилища, ателиета и. др. подобни/ с одобрен архитектурен /инвестиционен/ проект, отговарящ на действащите строителни правила и. норми. Това становище е изразено в Решение № 30 от 07.02.2012 г. по гр. Д. № 401/2011 г. на Върховен касационен съД. По делото не е представен архитектурен проект въз основа на който претендираните стая и. мазе да са отделени от сградата, собствена на ответниците и. присъединени към сградата, собствена на ищците. Сами по себе си стая и. мазе не са сграда по смисъла на ЗУТ и. ЗС, не са помощно застрояване, а са част от самостоятелно обособено жилище. По тези съображения те са негоден обект на всяка вещно правна сделка и. на способа придобиване чрез давностно владение.
Относно претендираната триъгълна част от имот 503.808. Разпитаните свидетели посочиха спорната част заснета на снимка номер три, към заключението на вещото лице и. заявиха, че през тази площ достъп/вход до сградата си получават и. ответниците, те преминават през нея за да влязат в сградата си и. от приложените скици е видно, ответниците нямат друг достъп до имота си, за какво установяване на владение от страна на ищеца може да се говори, когато единственият достъп до сграда им е през частта от имота, която той претендира.
Ищеца не доказа, че е прекратил достъпа на ответниците до собствената им сграда, което е единственият начин да манифестира, че владее претендираната част от имота. Това в светлината на свидетелските показания, че лично от ищеца са чули, че ответниците не признават правото му на собственост и. на стаята с мазе и. частта от имота установява, че главния факт в процеса, непрекъснато владение за период от 10 години е недоказан. В исковата си молба ищеца също заявява, че ответниците не признават правото му на собственост.
Моли съда да постанови решение, с което се отхвърли иска като недопустим, алтернативно като неоснователен.
Доказателствата по делото с писмени и. гласни.
Допусната е и. назначена съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж.Л.П., приета от съда и. не оспорена от страните.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и. на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Безспорно е установено, че ищците са съсобственици на дворно място - имот № 807, за който е образуван УПИ ІV в квартал № 66 по плана на с. М. Е. 4. о. Б., одобрен със Заповед № 51 от 1994 г. с площ 1187 кв.м., отреден за жилищно застрояване, ведно с построените в него сграда с идентификатор № 503.807.1 - едноетажна, масивна стоманобетонна, жилищна сграда, еднофамилна с площ 43 кв.м. и. сграда с идентификатор № 503.807.2 - едноетажна, паянтова, селскостопанска сграда с площ 38 кв.м., при граници и. съседи на имота: имоти № № 503.1075, 503.806 и. 503.808.
Не с спори и. досежно обстоятелството, че правото им на собственост е установено с Констативен нотариален акт № 7, том № 4, дело № 1337/1994 г. от 28.09.1994 г. на районен съдия при РС – Монтана. По силата на него, И..Х.Х. и. праводателите на последните двама ищци са признати за собственици на имот № 807, за който е образуван УПИ ІV в квартал № 66 по плана на с. Мърчево ведно с построените в него сгради с идентификатори № № 503.807.1 и. 503.807.2.
Ответниците са собственици на съседния имот № 808, за който е образуван УПИ
V в квартал № 66 по плана на с.
М. с площ от 920 кв.м.
Не се спори и. относно факта, че между двата имота е налице ограда – масивна от тухли и. от мрежа, която съществува от много отдавна, в период от 30 години назаД.
Спорен е въпросът основателен ли е предявеният положителен иск за установяване правото на собственост върху посочената реална площ от 34 кв.м, представляващ триъгълна площ от имот с идентификатор 503.808, за който е образуван УПИ V в квартал № 66 по плана на с. М. Е. 4. о. Б., одобрен със Заповед № 51 от 1994 г., която е присъединена към собственото им дворно място - имот № 807, за който е образуван УПИ ІV в квартал № 66 по плана на с. М. Е. 4. о. Б., одобрен със Заповед № 51 от 1994 г. и. представлява неразделна част от него и. две стаи, обозначени по регулационния план като част от масивната жилищна сграда, попадаща в имот с идентификатор 503.808, за който е образуван УПИ V в квартал № 66 по плана на с. М. Е. 4. о. Б., одобрен със Заповед № 51 от 1994 г.и. долепена към собствената им сграда с идентификатор № 503.807.1, които две стаи са функционално свързани с тяхната жилищна сграда, попадаща в имот № 807, за който е образуван УПИ ІV в квартал № 66 по плана на с. М. и. представляват неразделна част от същата, по повод на което ищците твърдят да са ги придобили по давност.
Предявяването на иска по чл. 124 ал. 1 ГПК предпоставя нарушение на право или установяване наличието или липсата на конкретно правоотношение. Законът само по изключение допуска установяване на факти, чрез предявяване на установителен иск и. то в конкретно, изчерпателно изброени случаи. Абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на положителен установителен иск е наличието на правен интерес от провеждането на производството. Този правен интерес се обуславя от въведените фактически твърдения в исковата молба, които рамкират материално-правния спор. От посочените фактически обстоятелства се налага извода, че интереса на ищците би бил защитен с предявяването на такъв иск.
Установителният иск цели да внесе яснота и. безспорност в гражданските отношения. С правото на установителен иск се ползват и. лица, които не са субекти на правоотношението, предмет на установителния иск, без да имат при това качеството процесуални субституенти. Наличието на интерес се обуславя от формулираното в исковата молба твърдение, тъй като всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може да упражни правото си на иск.