Определение № 2237 от 25.07.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2237 гр. София, 25.07.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В. В. А. като разгледа докладваното от В. В. А. Частно наказателно дело № 20221110206895 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. НПК.

Образувано е по жалба на А. К. Г. чрез адв. И. И. от САК, против постановление на прокурор при СРП от 09.05.2022г. /деловодно изведено на 11.05.2022г./, с което на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 предл.

2-ро НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 2651/202018г. по описа на 04 РУ - СДВР, пр. пр. № 48873/2018г. по описа на СРП, водено срещу Т. Н. Д. по обвинение за извършено престъпление по чл. 131 ал. 2 т. 3 вр. чл. 130 ал. 1 НК.

С жалбата постановлението за прекратяване се атакува като необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се доводи, че разследването не е проведено обективно, всестранно и пълно, а прокурорското постановление е немотивирано. Сочи се, че в постановлението за прекратяване не са анализирани събраните по делото доказателства, а част от тях - записи от Национална система 112, въобще не са били обсъдени от прокурора. Навежда се, че от изложените в обжалваното постановление мотиви не става ясно на кое прекратително основание се позовава прокурорът - обвинението не е доказано или е несъставомерно. В жалбата се излагат мотиви, че от събраните в досъдебното производство доказателства е доказано извършването на деянието както от обективна, така и от субективна страна.

Изразява се несъгласие с възприетата правна квалификация по отношение вида на телесната повреда и наличието на квалифициращия признак деянието да е извършено по хулигански подбуди. Прави се искане постановлението за прекратяване на бъде отменено, а делото - върнато на СРП със задължителни указания прокурорът да мотивира акта си.

По досъдебното производство като обвиняем за извършено престъпление по чл. 131 ал. 2 т. 3 вр. чл. 130 ал. 1 НК е привлечен Т. Н. Д.. Препис от прекратителното постановление е връчен на обвиняемия на 16.05.2022г., като в законовия срок той не е депозирал жалба срещу него 1

Съдът, след като съобрази доказателствата по делото и доводите, изложени в жалбата, намери следното:

Депозираната жалба е допустима - същата е подадена от лице, което разполага с активна процесуална легитимация, доколкото има качеството пострадал от деянието, предмет на воденото досъдебно производство, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред компетентен по правилата на родовата и местната подсъдност съд. Жалбата е подадена и в предвидения в разпоредбата на чл. 243 ал. 4 НПК 7-дневен преклузивен срок - препис от постановлението е връчен на пострадалия на 19.05.2022г., а жалбата е подадена на 25.05.2022г. /видно от датата на пощенското клеймо/.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Досъдебно производство № 2651/2018г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 48873/2018г. по описа на СРП е образувано като бързо производство на 29.12.2018г. по реда на чл. 356 ал. 1 НПК - със съставяне на протокола за първото действие по разследването, за престъпление по чл. 131 ал. 2 вр. чл.

130 ал. 1 НК.

С постановление от 29.03.2019г. в качеството на обвиняем е привлечен Т. Н.

Д. за това, че на 29.12.2018г. около 20:30 часа в гр. София, *** във вход А, чрез нанасяне на удар с дясната си ръка в главата на А. К. Г. и чрез одраскване с дясната си ръка в областта на шията на А. К. Г., причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на долната устна, охлузване и кръвонасядане на лигавицата на долната устна, охлузвания с характерен морфологичен вид и конфигурация с белези на възпаление на шията вдясно, които увреждания са реализирали медикобиологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, представляващо разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, на медицински специалист - А. К. Г. - лекар в Център за спешна медицинска помощ - София, при изпълнение на службата му - престъпление по чл. 131 ал. 2 т. 3 вр. чл. 130 ал. 1 НК.

По досъдебното производство е събран значителен по обем доказателствен материал - разпитани са свидетели, проведени са очни ставки за отстраняване на констатирани в показанията им противоречия, назначени са СМЕ на пострадалия и на обвиняемия, СППЕ на обвиняемия, приобщени са записите от телефон 112 във връзка с процесния инцидент и за снемане на съдържанието им е назначена фоноскопска експертиза, приобщени са писмени доказателства.

Въз основа на приобщените доказателства съдът намира, че прокурорът правилно е установил правнорелевантните факти в обжалваното постановление, като е приел за доказана фактическа обстановка, която се споделя и от контролиращия съд.

От фактическа страна се установява следното:

Обвиняемият Т. Д. е роден на 09.12.1946г., пенсионер, неосъждан. Към 29.12.2018г. С. Н. Д., роден на 07.06.1948г., починал на 02.01.2019г., брат на обвиняемия Т. Н. Д., живеел в гр. София, ж.к. "Лозенец", ***, вх. А, ет.

4, ап. 24. Към 29.12.2018г. С. Д. страдал от хронични заболявания с голяма давност и прогресивно влошаващ се ход, а именно: хронична обструктивна 2 белодробна болест в екзацербация, двустранна пневмония, декомпенсирана хронична дихателна недостатъчност, хроничен болков синдром, остра бъбречна недостатъчност, остра сърдечно - съдова недостатъчност, мозъчен оток, исхемична кардиомиопатия. На 29.12.2018г. С. Д. се обадил на брат си обвиняемия Т. Д., че не се чувства добре, като му споделил, че има задух, трудно ходи, диша тежко и няма сили. Около 19:30 часа на същия ден обвиняемият Т. Д. и свидетелката А. Д.а - съпруга на обвиняемия отишли на адреса на С. Д., за да го видят и да му занесат вентилаторна печка. Когато пристигнали на адреса на ***, вх. А, С. Д. бил слязъл пред входа, за да ги посрещне. С. Д. се оплакал на брат си, че му е лошо, не може да ходи и да диша. Обвиняемият и свидетелката А. Д.а му помогнали да се качи в техния автомобил, за да изчака пристигането на екип на бърза помощ, а около 20:10 часа свидетелката А. Д.а се обадила на телефона за спешни повиквания 112 и подала сигнал за състоянието на С. Д.. Полученият сигнал бил заведен с номер 139 113. Обаждането й било прехвърлено към Центъра за спешна медицинска помощ и на адреса бил изпратен дежурен екип в състав пострадалия А. К. Г. лекар в ЦСМП, свидетелката С. К. -парамедик и свидетеля Е. Б. - шофьор на линейката. Медицинският екип пристигнал на адреса около 20:20 часа, свидетелят Бангеев останал в линейката, а свидетелите К. и Г. слезли и се насочили към адреса. Пристигайки пред входа, медицинските специалисти възприели, че болният се намира в паркиран автомобил пред адреса.

Медицинският екип обяснил, че болният трябва да се прибере в жилището си, за да бъде прегледан, тъй като там има по-добра осветеност и възможност болният да легне. Обвиняемият Д. и свидетелката Д.а помолили медицинският екип да им помогне да качат болния до четвъртия етаж, където се намирало жилището му, но свидетелят Г. отказал, като казал, че не е носач.

С. Д. слязъл от колата на брат си и заедно със свидетелите К., Г., Д.а и обвиняемият Т. Д. се насочили към входа на блока. Когато влезли във входа, обвиняемият Д. преценил, че брат му няма възможност да се качи до четвъртия етаж, още повече, че във входа нямало асансьор, и отново настоял медицинският екип да качи на носилка брат му до четвъртия етаж на сградата.

Свидетелят Г. отново отказал. Тогава обвиняемият и свидетелката А. Д.а помолили медицинския екип да качи С. Д. на носилка и да бъде прегледан в линейката. Свидетелят Г. отново отказал, като казал, че и в линейката условията не са достатъчно добри, за да бъде извършен преглед. Обвиняемият Т. Д. започнал да спори със свидетеля Г., че е възможно брат му да бъде прегледан в линейката, като разказал случай, когато самият той бил прегледан в линейката от екип на бърза помощ. Обвиняемият казал и че ако трябва, лекарите ще прегледат брат му на цимента във входа. Свидетелят Г. отново отказал, като казал, че няма обвиняемият да му казва къде да преглежда пациента. Свидетелят Г. заключил и че случаят не е медицински, а социален и липсва спешност. Свидетелят Г. уведомил по телефона свидетелката Мая Ланзова - диспечер в Центъра за спешна медицинска помощ, че има проблем с близките на пациента, а тя на свой ред уведомила свидетеля Р. Х. завеждащ работната смяна. Обвиняемият Д. се обадил отново на телефона за спешни повиквания 112 и съобщил, че медицинският екип, изпратен на мястото, не изпълнява служебните си задължения и отказва да прегледа брат му, тъй като не желаели да се качат до четвъртия етаж. Свидетелят Г. чул разговора на обвиняемия с оператора от Център 112 и казал, че обвиняемият 3 лъже, че е лъжец и мръсник. Тогава обвиняемият Д. посегнал с дясната си ръка, свита в юмрук, да удари свидетеля А. Г. в областта на главата, но свидетелят успял да избегне удара, при което обвиняемият Д. закачил долната устна на свидетеля Г. и го одраскал по шията, в резултат на което му причинил контузия на долната устна, охлузване и кръвонасядане на лигавицата на долната устна, охлузвания с характерен морфологичен вид и конфигурация с белези на възпаление на епидермиса на шията вдясно, които увреждания реализирали медико - биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота. След това двамата - обвиняемият Д. и свидетелят Г. се сборичкали, при което телефонът на обвиняемия паднал на земята, но връзката с телефон 112 не била прекъсната, като свидетелят Г. също на свой ред нанесъл удар в областта на лицето на обвиняемия в областта на лявата буза и лявата скулна област, като му причинил обширно кръвонасядане в лявата скулна област и лявата буза. Във възникналия конфликт се намесили свидетелките Д.а и К., които успели да разтърват двамата мъже. На място бил изпратен екип на 04 РУ - СДВР в състав свидетелите Г. Т., М. Е. и К. Ц.. Пред пристигналите на мястото полицейски служители свидетелят Г. съобщил за агресивното поведение на обвиняемия Д. и последният бил задържан по реда на ЗМВР на 29.12.2018г. в 20:45 часа. Освободен бил на 30.12.2018г. в 17:30 часа. На 31.12.2018г. обвиняемият Д. отново отишъл на адреса на своя брат на *** и го заварил в силно влошено здравословно състояние, заради което отново повикал екип на спешна помощ. Пристигналият на мястото екип транспортирал С. Д. до 3 - та градска болница, откъдето го насочили към Многопрофилна болница за активно лечение на белодробни болести "Света София". Междувременно свидетелката А. Д. изпитала неразположение и поради съмнения за инфаркт била насочена към болница "Света Екатерина".

На 02.01.2019г. в 00:10 часа С. Д. починал в Многопрофилната болница за активно лечение на белодробни болести "Света София".

Съгласно заключението на ДСМЕ, назначена в ДП, при обвиняемия Т. Д. е налице хипотрофия на дясната ръка със запазена мускулна сила на захват и с лекостепенно намалена сила на сгъване в лакътната става, като с дясната си ръка обвиняемият може да осъществява различни по обем и тежест физически дейности. Според експертизата установената находка не пречи с дясната ръка да са причинени уврежданията при пострадалия Г., както по морфология, така и по интензитет на причиняването им.

Съгласно заключението на повторна КСППЕ, назначена в ДП, при обвиняемия не са установени клинични симптоми, удовлетворяващи фазите и динамиката на физиологичния афект по време на деянието.

След смъртта на брат си обвиняемият Д. подал жалба във връзка с действията на свидетеля Г. пред СГП и пред ИАМН. От ИАМН бил поучен отговор, че при извършената проверка по повод сигнала е констатирано нарушение на Наредба № 3 от 06.10.2017г. за утвърждаване на медицински стандарт "Спешна медицина", като били дадени препоръки на ръководителя на ЦСМП за дисциплинарно наказание на д-р Г. и провеждане на беседа с работещите в ЦСМП на тема: "Поведение на екип при изпълнение на адрес", на която да се разгледа случая и да се проведе допълнително обучение на екипите.

Разпечатката съдържа 29 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4165dd40-bbbc-4088-bedc-380107a4c1b4