Решение № 229 от 29.01.2020, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№1897

Гр. П., 29.01.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА при участието на секретаря Биляна

Миткова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 00471/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от М.Б.М. срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 398, ал. 4, вр. чл. 432 КЗ, чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 990,56 лв., представляваща обезщетение за неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2016 г., сумата от 3 069,01 лв., представляваща обезщетение за неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец март 2016 г., сумата от 2 029,49 лв., представляваща обезщетение за неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец април 2016 г., сумата от 662,31 лв., представляваща обезщетение за нетния размер на неплатен неизползван платен годишен отпуск за 5 дни от 2016 г., което неплащане съставяла покрит застрахователен риск съгласно договор за застраховка „Обща гражданска отговорност“, страна по който е ответникът, сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие от неизплащане на дължимите обезщетения, произтичащи от застрахователния договор, сумата от 1 100 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – сторени от ищеца и присъдени разноски в производството по гр. дело № 3023/2017 г. по описа на Районен съд – гр. П., сумата от 333,97 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 31.05.2017 г. до 24.01.2019 г., дължима върху главницата от 1 990,56 лв., сумата от 514,91 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 31.05.2017 г. до 24.01.2019 г., дължима върху главницата от 3 069,01 лв., сумата от 340,51 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 31.05.2017 г. до 24.01.2019 г., дължима върху главницата от 2 029,49 лв. сумата от 111,12 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 31.05.2017 г. до 24.01.2019 г., дължима върху главницата от 662,31 лв., ведно със законната лихва за забава върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Ищецът М.

Милошoв твърди, че между него, в качеството му на работник, заемащ длъжността „***“ и третото за процеса лице „Електрисите“ ЕООД, в качеството му на работодател, при условията на чл. 107р и сл. КТ е съществувало трудово правоотношение през периода от 26.01.2016 г. до 10.05.2016 г., когато същото е прекратено със заповед на работодателя. Посочва, че „Електрисите“ ЕООД е предприятие, осигуряващо временна заетост, като в изпълнение на задълженията си, следващи от разпоредбата на чл. 74е, ал. 2 ЗНЗ, същото е сключило застраховка „Обща гражданска отговорност“, секция I „Отговорност на работодателя“ с ответното застрахователно дружество ЗАД „ОЗК-Застраховане“

АД, по която застрахователното покритие е за сумите, които застрахованият е отговорен да заплати на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от застрахования по трудов договор за осигуряване на временна заетост. Твърди, че въпреки добросъвестното изпълнение на трудовите задължения от М., „Електрисите“ ЕООД не му заплатило трудовите възнаграждения за месеците февруари, март и април 2016 г., както и обезщетение за 5 дни неизползван платен годишен отпуск от 2016 г., чиято нетна стойност претендира с процесните искове като застрахователно обезщетение. Изяснява, че ответното дружество е уведомено за настъпилото застрахователно събитие от страна на дружеството-работодател, във връзка с което е образувана щета № 0710-230-0001-2016 г., но въпреки това застрахователят не е платил търсените обезщетения. Посочва, че с влязло в сила решение № 55 от 15.06.2018 г. по гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П.

„Електрисите“ ЕООД е осъдено да заплати на ищеца М. Милошoв сумите от 1 990,56 лв., от 3 069,01 лв., от 2 029,49 лв. и от 662,31 лв., представляващи съответно неплатените нетни трудови възнаграждения за месеците февруари, март и април 2016 г., както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 5 дни от 2016 г., заедно със законна лихва за забава върху същите за периода от 25.04.2016 г. до 31.05.2017 г. Твърди, че по това дело като трето лице – помагач на страната на ответника „Електрисите“ ЕООД е участвал и настоящият ответник ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, като до подаване на исковата молба работодателят не е платил сумите, а застрахователят не е извършил плащане по застрахователната полица. Посочва, че към последния е отправил покана от 16.10.2018 г. Поради неизпълнение на задължението на застрахователя М. претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойствие поради невъзможност да осигурява издръжка на децата си, притеснение, срам, унижение и потиснатост от продължаващите съдебни процедури за събиране на вземанията си, които не би претърпял в случай, че застрахователното дружество беше изпълнило задълженията си. Предвид това претендира обезщетение за обезвъзмездяване на неимуществените вреди в размер на сумата от 1 500 лв. Твърди, че в хода на предходно воденото гражданско дело е направил разноски в размер на сумата от 1 100 лв., като намира, че ответникът дължи заплащането им под формата на обезщетение за имуществени вреди, претърпени от Милошoв поради бездействието на застрахователното дружество. Счита за дължима и претендира и законната лихва за забава върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира и разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД оспорва исковете като недопустими, с оглед наличието на влязло в сила решение по друго гражданско дело, с което са уважени предявени от настоящия ищец срещу дружеството-работодател искове за същите по вид и размер вземания, поради което с образуването на второ по ред дело за тези притезания ще бъде нарушено диспозитивното начало в процеса и ще бъде дадена възможност на ищеца да се удовлетвори два пъти за едни и същи суми. Оспорва претенциите и по основание с твърдението за липсата на валидно застрахователно правоотношение между „Електрисите“ ЕООД, като работодател и ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД към датата на възникване на трудовото правоотношение между работодателя и ищеца М.

М., доколкото застраховката е валидна през периода от 17.04.2016 г. до 16.04.2017 г., а трудовият договор с ищеца е сключен в по-ранен момент – на 26.01.2016 г. и не попадал в обхвата ѝ. Твърди, че в случая не е настъпил покрит застрахователен риск. Счита, че не следва да отговоря и доколкото застрахованият не е изпълнил законното си задължение да уведоми своевременно застрахователя за настъпване на събитието. Оспорва „Електрисите“ ЕООД да е предприятие, осигуряващо временна заетост и, че има регистрация за това. Счита процесните обезщетения за дължими вземания по трудов договор за завишени по размер. Твърди, че в случая обезщетенията следва да бъдат намалени с процента на самоучастие, предвиден в договора, както и да бъдат ограничени до размера на лимита по застрахователната полица. Оспорва иска за неимуществени вреди по основание и размер, тъй като същият не попада в предмета на сключената застраховка „Отговорност на работодателя“. Намира, че не е налице връзка между имуществените вреди, заявени от ищеца и предмета на спора. Счита за недължими и лихвите за забава, с оглед акцесорния им характер и с твърдението, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът намира, че предявените искови претенции са процесуално допустими, считайки за неоснователни доводите на ответника за недопустимостта им, като съображенията за това са следните: страните не спорят, а и от служебно изисканото гр. дело № 3023/2017 г. по описа на Районен съд – П. следва, че с влязло в сила съдебно решение са уважени предявените от настоящия ищец М. Милошoв срещу третото за процеса лице – „Електрисите“ ЕООД осъдителни искове по чл. 124 ГПК, в частност за сумата от 1 990,56 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2016 г., сумата от 3 069,01 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец март 2016 г., сумата от 2 029,49 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец април 2016 г., сумата от 662,31 лв., представляваща нетния размер на неплатен неизползван платен годишен отпуск за 5 дни от 2016 г., предмет на настоящите искове по чл. 398, ал. 4, вр. чл. 432 КЗ. Изяснява се още, че като подпомагаща страна по това дело, на страната на ответника, е било конституирано ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД – настоящият ответник и решението е постановено с негово участие. Основанието, на което в това производство са предявени осъдителни искове обаче е съществуващо между ищеца и ответника трудово правоотношение, по силата на което ищецът, в качеството си на работник, е изпълнил задълженията си, а ответникът, като работодател дължи насрещната престация – заплащането на следващите се трудови възнаграждения и обезщетение за неизползван отпуск при прекратено правоотношение.

В настоящия случай основанието, на което ищецът претендира същите по вид и размер вземания е застрахователно правоотношение, по което твърди да е трето ползващо се лице, насочвайки претенциите си към друг ответник – застрахователят по договора. В допълнение, съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 1 ГПК в отношенията между третото лице – помагач и насрещната страна /в случая между ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД и ищеца М.М./ постановеното решение има установително действие, но не и изпълнителна сила, присъща на осъдителните решения, в случай на уважаването им. Ето защо, съдът намира, че предявените процесни искове са процесуално допустими, поради което дължи проверка по същество относно тяхната основателност.

По искове с правно основание чл. 398, ал. 4, вр. чл. 432 КЗ:

Основателността на исковете се обуславя от установяване от страна на ищеца наличието на следните юридически факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Обща гражданска отговорност“, по която ищецът да е трето ползващо се лице (бенефициер), в срока на действие на договора да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което да са причинени вреди, изразяващи се в неполучени трудови възнаграждения и обезщетение за платен годишен отпуск, както и техният размер.

В случая, от представената по делото застрахователна полица № 0710-230-2015-00001/07.04.2015 г. се установява, че между третото за спора лице – „Електрисите“ ЕООД и ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Обща гражданска отговорност“, секция I, „Отговорност на работодателя“, обективиран в същата. По силата на застрахователния договор ответникът е поел да покрива за периода от 17.04.2015 г. до 16.04.2016 г. риска от цялостно и/или частично неизпълнение от страна на застрахования на задълженията му, произтичащи от КТ, раздел VIII, б. „в“ – „Допълнителни условия за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа“, довело до имуществени вреди на работниците и служителите, които ще бъдат наемани за осигуряване на временна работа. Видно от съдържанието на полицата, предмет на застрахователно покритие по застрахователния договор са сумите, които застрахованият на законно основание е отговорен да заплати на работниците и служителите, представляващи вземанията на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от застрахования по трудов договор за осигуряване на временна работа. В същото време, между страните не спори, а и от приетия в заверен препис по делото трудов договор № 201/26.01.2016 г. се установява, че между застрахованото лице по застрахователния договор - „Електрисите“ ЕООД, в качеството му на работодател, и ищеца М.Б. М., в качеството му на работник, е възникнало трудово правоотношение, в рамките на което на същия е възложено изпълнението на длъжността „***“. Нещо повече, изяснява се, че същият е сключен за определен срок – до завършване на определена работа, а това означава, че въведеното със застрахователния договор изискване – застрахованото лице да бъде предприятие, осигуряващо временна работа, в случая е изпълнено. По делото не се спори още, че на същия ден – 26.01.2016 г. ищецът М. е постъпил на работа в предприятието, което обстоятелство е удостоверено с изготвения протокол за постъпване на работа към трудов договор № 201/26.01.2016 г. Ето защо, съобразявайки уговорките в обсъдената по-горе застрахователна полица, както и обстоятелството, че в периода на действие на застрахователния договор – на 26.01.2016 г. посоченото лице е наето на работа при застрахования – „Електрисите“ ЕООД, то в случая М.М. се явява трето ползващо се по застрахователния договор лице (бенефициер). Това е така, тъй като противно на довода на ответника, застрахователното правоотношение е възникнало на 17.04.2015 г., като в периода на действието му – на 26.01.2016 г. ищецът М. е нает на работа при застрахованото лице, т. е. той попада в обхвата на застрахователния договор. Както се посочи, по-горе, застрахователното покритие касае работниците или служителите, които „ще бъдат наемани от застрахования по трудов договор“, поради което с оглед вече изложеното от съда, следва да се приеме, че това изискване по отношение на ищеца е изпълнено.