Решение № 221 от 19.02.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Русе, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н.й Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Н.й Ст. Стефанов Гражданско дело № 20254520100823 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен пряк иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр.чл.45, ал.1 о т ЗЗД, както и иск по чл.86 oт ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 29.04.2022г., пътувайки в лек автомобил Форд Мондео с регистрационен номер ***, който управлявал съпругът й - В.И.Д., били блъснати от лек автомобил Фолксваген Туарег, с регистрационен номер ****, управляван от М. Е. П.. Тъй като ударът бил изключително силен, въпреки, че били с поставени обезопасителни колани получили травми, поради което двамата били откарани в спешна помощ в МБАЛ Канев Русе.

Твърди се в исковата молба, че след оказаната им първа помощ и направените изследвания, дошли служителите от пътна полиция и въпреки възраженията им заявили, че не са спазили предимство на другия участник и съставили акт за административно нарушение. Твърди, че съпругът й направил писмено възражение, тъй като автомобилът им вече бил преминал през кръстовището, а ударът настъпил изцяло в тяхната пътна лента. Твърди, че техния автомобил бил в спряло положение, тъй забелязали, че другият идва с много голяма скорост и навлиза след завоя в тяхната лента челно срещу тях.

1

Твърди, че въпреки възражението и представените снимки, които полицаите изготвили, че ударът е изцяло в тях на та лента, и след кръстовището, било издадено наказателно постановление, което съпругът й обжалвал а съдът го отменил. Впоследствие ОДМВР обжалва л решението, но АС Русе го потвърдил и то влязло в законна сила.

Твърди, че според решението на съда ясно била посочена вината на водача на л.а. Фолксваген за причиненото ПТП. Твърди се, че П ТП било посетено от органите на МВР и бил издаден протокол за ПТП с пострадали №264/76 от същата дата, в който на схемата служителите неправилно отбелязали мястото на ПТП, а в действителност то било извън кръстовището.

Твърди се в исковата молба, че автомобилът, с който била причинена телесната повреда, видно от протокола за ПТП, е застрахован в ЛЕВ ИНС за риска „Гражданска отговорност", за което е издадена полица № БГ/22/121001559430, със срок на валидност от 03.06.2021г. до 02.06.2022г..

Ищецът твърди, че отправил застрахователна претенция за обезщетяване на причинените й неимуществени вреди към застрахователя в справедлив размер от 7000 лева, но предложената от ответника сума била изключително неприемлива. Претендирала сумата от 7000 лв. тогава, защото към него момент все още изпитвала последствията от удара и травмата в шийната област, но мислела, че тези последствия ще отшумят постепенно.

Тъй като това не се случило през лятото на 2024г. Ищцата посетила отново невролог, при което й бил издаден амбулаторен лист № 242111089010 от 29.07.2024г., в който е отбелязано, че движенията на шията й са ограничени и болезнени.

Твърди се в исковата молба, че в началото на 2025г., поради продължаващите болки в шията, раменете и ръцете се наложило ищцата да си направи изследвания при специалист - невролог, при което отново обективно било установено, че все още са налице последствията от удара, а именно „ двустранна, по изразена в дясно С6 - С8, Тн1 радикулопатия". Ищцата твърди, че преди произшествието никога не е изпивала такива болки и ограничения в движенията нито на шията, нито на раменете и ръцете.

Твърди се в исковата молба, че в следствие на тези увреждания, които получила от удара на другия автомобил в нашият, ищцата и към настоящия момент - вече близо 3 години след произшествието изпитвала постоянни 2 болки в шията и раменете, не можела да координира добре ръцете си и те се изморявали бързо. Не можела да извива главата си в пълна степен , не можела да спи добре, тъй като шията й не можела да се отпусне и да заеме положение при което не изпитва някакъв дискомфорт.

Ищцата търди, че освен от болките и неудобствата има и сериозни притеснения, които напоследък прерастват в страхове за прехраната на семейството, тъй като вече не можела да помагам в пълен обем на съпруга си, който е регистриран земеделски производител. Твърди, че от 2015 година заедно отглеждали в село Р. - на повече от 25 км. от града, зеленчуци, които продавали на наета търговска маса в общински пазар Русе. Твърди, че в годините преди произшествието отглеждали картофи, домати - градински и оранжерийни, краставици, пипер, тикви и други в малки количества - лук, чесън, магданоз, копър, но след произшествието се наложило да се откажат и да отглеждат само домати, краставици и пипер. Не можели да си позволят да наемат работници и всички операции свързани с това производство обработване на земята, производство на разсад, пикиране, разсаждане, торене, пръскане, бране, товарене и носене на пазара извършвали двамата със съпруга си. Ищцата твърди, че след произшествието нейните възможности да се включва пълноценно в тези процеси силно намаляли, тъй като са свързани с постоянна болка и ограничения в движенията й, което рефлектирало и в обема на производството, а от там и върху доходите им. Твърди, че била принудена да работя с тези болки, тъй като нямали други варианти да се издържат.

Лекарствата, които й били предписани облекчавали временно състоянието й, но увреждали стомаха й, затова не можела да ги употребява постоянно.

Ищцата е представила по делото медицинските документи в подкрепа на своите твърдения. От Съдебно медицинско удостоверение № 9047/2022г се установява, че след удара при ПТП съдебен лекар констатира кръвонасядания в гръден кош, предна коремна стена, двете колена, двете подбедрици, охлузвания на ляво коляно. А допълнението към заключението поставя окончателна диагноза : 5 14.2 травми на нервните коренчета в шийната област на гръбначния мозък.

Ищцата твърди, че състоянието й е описано в Епикриза от 05.05.2022г от УМБАЛ Русе - отделение по Неврохирургия, за което прилага и други медицински документи.

3

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗК „Лев Инс“ АД да й заплати сумата от 15000,00 лева представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди под формата на претъпяни болки и страдания, в следствие на ПТП от 29.04.2022г., причинено при управление на застрахован при ответника лек автомобил Фолксваген Туарег с Д.К.N:****, ведно със законната лихва върху тях, считано от 29.04.2022г. до датата на окончателното плащане. Претендират се разноски по делото. Представени са писмени доказателства. Направени са доказателствени искания за допускане на САТЕ и СМЕ, както и допускане на гласни доказателства. Направено е доказателствено искане за назначаване на СМЕ. Претендират се разноски по делото.

В срока по чл 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който са развити пространни съображения за съпричиняване и неоснователност на предявения иск. Направени са доказателсвени искания за допълване на въприсите по САТЕ и СМЕ

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, по реда на чл.235, ал.2 о т ГПК, намира за установетно от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 29.04.2022г., и щ ц а т а пътувал а в лек автомобил Форд Мондео с регистрационен номер ***, управляван от съпруга й В.И.Д.. При пътуването били блъснати от лек автомобил Фолксваген Туарег, с регистрационен номер ****, управляван от М. Е. П.. Ударът бил изключително силен и въпреки, че били с поставени обезопасителни колани ищцата и нейния съпруг получили травми, поради което били откарани в спешна помощ в МБАЛ Канев Русе.

След оказаната им първа помощ и направените изследвания, пристигнали служители от пътна полиция и въпреки възраженията им заявили, че не са спазили предимство на другия участник и съставили акт за административно нарушение. Водачът В.Д. направил писмено възражение, тъй като автомобилът им вече бил преминал през кръстовището, а ударът настъпил изцяло в тяхната пътна лента. Въпреки възражението и представените снимки, които полицаите изготвили, че ударът е изцяло в тяхната лента, и след кръстовището, б и л о издадено наказателно постановление, което Д. обжалвал, а съдът го отменил. Впоследствие ОД-МВР обжалвали решението, 4 но АС-Русе го потвърдил и то влязло в законна сила.

В решението на съда ясно била посочена вината н а водача на л.а.

Фолксваген за причиненото ПТП. ПТП било посетено от органите на МВР и бил издаден протокол за ПТП с пострадали №264/76 от същата дата, в който на схемата служителите неправилно отбелязали мястото на ПТП, а в действителност то било извън кръстовището.

Установява се от доказателствата по делото, че автомобилът, с който била причинена телесната повреда, видно от протокола за ПТП, е застрахован в ЛЕВ ИНС за риска „Гражданска отговорност", за което е издадена полица № БГ/22/121001559430, със срок на валидност от 03.06.2021г. до 02.06.2022г..

Ищцата отправила застрахователна претенция за обезщетяване на причинените й неимуществени вреди към застрахователя в справедлив размер от 7000 лева, но предложената от ответника сума би л а изключително неприемлива. Претендирала сумата от 7000 лв. тогава, защото към него момент все още изпитвала последствията от удара и травмата в шийната област, но мислела, че тези последствия ще отшумят постепенно. През лятото на 2024г. ищцата посетила отново невролог, при което й бил издаден амбулаторен лист № 242111089010 от 29.07.2024г., в който е отбелязано, че движенията на шията й са ограничени и болезнени. В началото на 2025г., поради продължаващите болки в шията, раменете и ръцете се наложило ищцата да си направи изследвания при специалист - невролог, при което отново обективно било установено, че все още са налице последствията от удара, а именно „ двустранна, по изразена в дясно С6 - С8, Тн1 радикулопатия".

От показанията на св.В.Д., съпруг на ищцата се установява, че тя преди произшествието никога не е изпивала такива болки и ограничения в движенията нито на шията, нито на раменете и ръцете. Установява се в следствие на тези увреждания, които получила от удара на другия автомобил ищцата и към настоящия момент - вече близо 3 години след произшествието изпитвала постоянни болки в шията и раменете, не мо жела да координира добре ръцете си и те се изморявали бързо. Не можела да извива главата си в пълна степен, не можела да спи добре, тъй като шията й не можела да се отпусне и да заеме положение при което не изпитва някакъв дискомфорт.

От представеното по делото съдебно медицинско удостоверение № 5

9047/2022г се установява, че след удара при ПТП съдебен лекар е констатирал кръвонасядания в гръден кош, предна коремна стена, двете колена, двете подбедрици, охлузвания на ляво коляно. А допълнението към заключението поставя окончателна диагноза : 5 14.2 травми на нервните коренчета в шийната област на гръбначния мозък.

Експертът изготвил СМЕ установява, че след процесното ПТП при М.

И. Д. са установени следните обективни увреждания: Кръвонасядания на гръдния кош, предна коремна стена, двете колена и двете подбедрици.

Охлузване на ляво коляно. Травми на нервните коренчета в шийната област на гръбначния мозък, с наличие на обективна неврологична симптоматика. Така установените травматични увреждания могат да се преценяват по медикобиологичния признак - Разстройство на здравето не опасно за живота.

Експертът установява, че в представената по делото медицинска документация на името на М. Д. има анамнестични данни за продължаваща скованост и ограничение в движенията на шийния отдел на гръбначния стълб, които ограничения могат да имат съпричиняваща (условна) връзка с процесния инцидент. Така установените ограничения на движенията на шийния отдел на гръбначния стълб следва да се отдадат на установените чрез образно изследване възрастови дегенеративни изменения на гръбначния стълб и електромиографски доказаната неврологична патология (С6-С8, Тх1 радикулопатия). Така установената неврологична патология добре отговаря да се дължи на възрастово-дегенеративните изменения на шийния отдел на гръбначния стълб на Д., но предвид данните в делото за претърпяно ПТП, вида на ПТП-то и последващата симптоматика, следва да се приеме, че е налице участие на травмата като провокиращ фактор и фактор засилващ симптоматиката (съпричиняващ фактор).