Решение № 1605 от 30.10.2020, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2020 г., гр.Варна

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД

VІ-ти касационен състав, в публично заседание на 29.10. 2020 г.,в състав :

Председател

: Красимир Кипров Членове : Евелина Попова

Марияна Бахчеван при секретаря Галина Владимирова с участието на прокурора Силвиян Иванов като разгледа докладваното от съдия Кипров касационно дело № 2189 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.63, ал.1, пр.ІІ от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на „ Вайн” ЕООД, представлявано от управителя А.К.А.

, против решение № 74/6.07.2020 г. по

НАХД № 322 /2019 г. по описа на РС – Девня , с което е потвърдено издаденото от директора на Дирекция „ Инспекция по труда“ - Варна НП № 03-010492/10.10.2018 г. и същото дружество е осъдено да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв. С развити в жалбата доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон , се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова за отмяна на НП. В условията на евентуалност , при наличието на условия за потвърждаване или изменение на НП, се претендира изменение на въззивното решение в частта му за разноските, като същите бъдат намалени до предвиденият минимален размер от 80 лв. В съдебно заседание, касационната жалба се поддържа с подадената от упълномощения адвокат Х. молба с.д. 13313/28.10.2020 г.

Ответникът Дирекция „Инспекция по труда“- Варна ,чрез упълномощения юрисконсулт Б. Н. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна,против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваното НП е наложена на касатора на основание чл.414, ал.3 от КТ имуществена санкция в размер на 1600 лв. за нарушение чл. 62,ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 и чл.61,ал.1 от КТ, а именно : затова, че на 4.09.2018 г. в лозов масив, находящ се в землището на гр. Суворово , „Вайн“ ЕООД в качеството си на работодател е допуснало до работа лицето А Ида престира труд като изпълнява трудови функции на „общ работник“ , с определено работно място – същият лозов масив, определено работно време – от 8.00 ч. до 17.00 ч. и договорено трудово възнаграждение в размер на 25 лв. на ден , без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по възникналото трудово правоотношение.

За да потвърди обжалваното НП , районният съд е приел за установени изложените в него факти, сочещи на наличието на възникнало трудово правоотношение и липсата на сключен в писмена форма трудов договор, а по отношение на размера на наложената имуществена санкция е приел ,че административно-наказващият орган правилно е преценил тежестта на извършеното нарушение, степента на обществена опасност на нарушителя и наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Касационният съд намира,че въззивното решение е постановено при отсъствието на заявеното касационно основание по чл.348,ал.1,т.1 от НПК - нарушение на материалния закон.

Фактите по делото са правилно установени от въззивния съд при спазване на приложимите процесуални правила. Относно същите , тезата на касатора е вътрешно противоречива – не се отрича извършването на описаната в НП дейност на посочените в него място и дата , но същевременно се твърди , че личността на А Ине била идентифицирана при извършената от контролните органи проверка. Последното се опровергава от съдържанието на АУАН и

НП, в които лицето е посочено с трите му имена и ЕГН. Относно факта за липсата на сключен в писмена форма трудов договор не е имало спор между страните в хода на въззивното производство. В тази връзка, без да отрича характера и вида на извършваната дейност, така както същата е описана в НП, касаторът твърди, че тя била осъществявана в изпълнение на сключен между страните граждански договор. Гражданският договор има за предмет престация на определен резултат, като писмената форма не е задължителна за него. В случая няма спор, че същността на извършваната дейност се състои в бране на грозде в описаният в НП лозов масив – в този смисъл са и гласните доказателства, събрани по искане на наказаното дружество. Тази дейност, в никой случай не състои в предоставянето на определен резултат, а се изразява в престирането на труд, т.е. предоставяне на работна сила по смисъла на разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ , която по императивен начин определя, че такъв вид отношения винаги се уреждат като трудови такива – съобразно конкретните обстоятелства, приложими са били разпоредбата на чл.68, ал.1,т.2 от КТ или разпоредбата на чл.68, ал.3 от КТ. Императивно е определена в разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ и формата на така възникналите правоотношения – сключен в писмена форма трудов договор . При установените по несъмнен начин факти за липсата на сключен писмен трудов договор между „Вайн“ ЕООД и

А Ии допуснатото от работодателя постъпване на Исмаилова да започне работа при тези обстоятелства, то дружеството-касатор е нарушило цитираните в НП разпоредби на чл.1,ал.2, чл.61, ал.1 и чл.62,ал.1 от КТ. Нарушението осъществява от обективна страна състава на адм. нарушение по чл.414,ал.3 от КТ, в който смисъл при правилно приложение на материална закон е била ангажирана с обжалваното НП безвиновната отговорност на ЮЛ - работодател. Съобразно тежестта на нарушението, имащо за последица лишаването на работника от полагащите му се социални осигуровки, касационният съд намира, че наложената с НП имуществена санкция в размер близък до минималния такъв предвиден в разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ, е била законосъобразно определена, поради което основание за изменение на НП не е съществувало. Така, като е преценил правилно материалната и процесуалната законосъобразност на обжалваното НП / за последното е липсвал спор/ и е потвърдил същото, РС- Девня е постановил решението си при правилно приложение на материалния закон.

Освен материално законосъобразно, при извършената от касационния съд служебна проверка относно валидността и допустимостта на въззивното решение, такива пороци не се констатираха,поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Съобразно този резултат от касационното оспорване, не е налице правно основание даващо правомощия на касационната инстанция да измени въззивното решение в частта му за разноските, каквото искане касаторът е предявил обосновавайки се с аргумента, че същото не съдържало мотиви в това отношение – подобни правомощия биха съществували за касационната инстанция , само ако с постановеното от нея решение се променя резултата от въззивното решение. Приложимата в това отношение съдебна процедура е друга – тази по чл.248 от ГПК за изменение на съдебното решение в частта му за разноските от страна на постановилият го съд.

Правното основание за приложение на същата се съдържа в специалната разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН , която предвижда присъждане на разноските по реда на АПК, т.е. по отношение на тях не е приложим на основание чл.84 от ЗАНН редът по НПК. По тези съображения и с оглед препращащата към ГПК разпоредба на чл.144 от