Решение № 15309 от 30.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15309 гр. София, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20241110170005 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от Е. Г. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр.

........ чрез адв. Ц. Д., със съдебен адрес: гр. ....... срещу „...........“ ЕООД, ЕИК: ........., със седалище и адрес на управление: гр. ............ с която са предявени искове за следното:

Да се признае за установено, че ищцата не дължи на ответника /несъществуването съгл. уточнителна молба вх. № 295577 от 09.09.2025 г. на/ сумата от 1438, 94 лв., понастоящем 735, 72 евро, представляваща претендирана от ответника сума за главница, такси и разноски, тъй като вземането е недължимо, погасено по давност – иск по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК;

Да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2000 лв., понастоящем 1022, 58 евро, представляваща обезщетените за неимуществени вреди, вследствие на виновно и противоправно поведение на служители на ответното дружество – иск по чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Претендират се разноски.

Ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията й, както и е депозирал отговор в срок, чрез юриск. .......... с който оспорва исковете като недопустими и като неоснователни. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на исканото от ищцата адвокатско възнаграждение, което е платила на пълномощника й.

С исковата молба ищцата, чрез адв. Ц. Д. твърди, че на 12.06.2009 г. между Е. Б. и „...........

АД бил сключен договор за отпускане на потребителски паричен заем № 277958/12.06.2009 г. През 2016 г. срещу ищцата била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.№52347/2016 г. по описа на СРС, 113 с-в, за заплащане на сумата от 2291,51 лв., представляваща непогасена главница по посочения договор за кредит, ведно със законна лихва за периода от 16.09.2016 г. до изплащане на вземането, а след подадено възражение по чл. 414 ГПК от нейна страна, било образувано гр. д. № 908/2017г. по описа на СРС, 113 с-в, в 1 което било установено, че с договор за цесия от 24.02.2011 г. и приложение №1 към същия „........... АД е прехвърлило на ответника вземанията, произтичащи от сключения с ищцата договор за кредит. С влязло в сила решение № 382043/11.04.2018г. по гр. д. № 908/2017г. по описа на СРС, 113 с-в, било признато за установено, че ищцата дължи на „...........“ ЕООД, сумата от 2291,51 лв., представляваща непогасена главница по договор за отпускане на потребителски паричен заем № 277958/12.06.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.09.2016 г. до окончателното й заплащане, за които суми била издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 21.09.2016 г. по ч. гр. д. №52347/2016 г. на СРС, 113 с-в. Въз основа на посоченото решение бил издаден изпълнителен лист от 29.01.2019 г., въз основа на който било образувано изп. дело № 20218630401948 по описа на ЧСИ .........., което предвид извършените доброволни плащания, приключило на основание чл. 433, ал. 2 ГПК. Предвид приключването на изп. дело, на 08.07.2024 г. ищцата подала до ответника молба с искане последният да подаде коректна информация в Централния кредитен регистър, тъй като в справка за кредитната задлъжнялост на ищцата присъствали недължими суми, при което същата фигурирала като ненадлежен платец, с което се накърнявал нейният кредитен авторитет. Също така, кредитът бил отразен като активен. В отговор на подадената молба ответникът заявил, че задължението не е погасено, тъй като независимо от липсата на диспозитив в съдебното решение, сумата, която ищцата дължала била в размер на 3 658,77 лв. Твърди се, че всичко, което било предмет на разглеждане и е обхванато от силата на пресъдено нещо на съдебното решение на СРС, било заплатено от ищцата изцяло, но въпреки това съобразно справка за кредитна задлъжнялост по подадени от ответника данни в ЦКР ищцата фигурирала като длъжник на просрочена главница в размер на 722 лв. с балансова експозиция - 1039,00 лв., която информация била подавана от 30.04.2024 г. досега. Ищцата оспорва дължимостта на посочената сума както по основание и размер, така и като погасена по давност. След подаване на молбата от 08.07.2024 г., служители на ответника започнали да изпращат писма и да се обаждат, включително на лица, които нямат пряка връзка с ищцата, с които се изисквало плащане на погасено задължение. Твърди се, че вследствие на противоправното поведение на служители на ответника, изразяващо се в: а) изпращане на съобщения с невярна информация и телефонни обаждания до ищцата, нейни представители и познати, в които са изложени неверни твърдения относно задлъжнялостта на ищцата; б) подаване на невярна информация до ЦКР относно кредитната задлъжнялост на ищцата, въпреки извършеното плащане и приключилото изп. дело № 1948/2021 г. по описа на ЧСИ .......... и въпреки погасяването на вземанията на кредитора по давност; в) претендиране на недължими вземания, както и извършване на телефонни обаждания до познати на ищцата, в които същите били осведомявани, че ищцата „дължи пари и трябва да започне плащане по тях“, на ищцата били причинени неимуществени вреди.

Ответникът оспорва предявените искове като недопустими поради липса на правен интерес, евентуално като неоснователни. Твърди, че в проведената между страните писмена кореспонденция било уточнено, че задължението е частично претендирано, като въз основа на изпълнителния лист от 29.01.2019 г. било образувано изп. дело № 1948/2021 г. по описа на 2

ЧСИ ........ за частично претендирана сума по договора за заем, а впоследствие бил присъединен и изпълнителен лист от 28.08.2020 г. за разноските, присъдени по гр. д. № 908/2017 г. на СРС. С оглед на непогасения остатък, за ответника съществувало нормативно задължение да подава ежемесечно информация към ЦКР, поради което отказът да бъде коригирана подаваната информация не следвало да се квалифицира нито като неправомерно поведение, нито като повод за предявяване на иск. Твърди, че не могат да бъдат квалифицирани като неправомерно поведение и опитите на кредитора да събере едно съществуващо и непогасено задължение. В тази връзка сочи, че част от дейността на „...........“ е насочена към събиране на просрочени вземания и е свързана с осъществяването на обаждания по телефон, изпращане на съобщения до длъжниците. Поддържа, че извършването на дейности по събиране на вземания, в това число обаждане по телефон, е законосъобразна дейност, която не е забранена от закона и в този смисъл не притежава характеристиките на противоправно поведение. Освен това, не били представени доказателства, че осъществените телефонни обаждания са довели до създаването на стрес и притеснение у ищцата, още повече да са били отправяни заплахи за предприемане на принудителни действия.

По отношение на иска по чл. 124 ГПК твърди, че не е дал повод за завеждането му.

Изразява становище, че подаването на информация към ЦКР за текущия статус на кредита не може да обоснове повод за предявяване на иска, доколкото това било нормативно задължение на кредитора. От друга страна, погасителната давност била материалноправен институт и с изтичането на давностния срок не се погасявало самото вземане, а правото на принудително изпълнение, поради което, доколкото вземането продължавало да съществува като естествено задължение, подаването на информация към ЦКР не представлявало нарушение. Твърди, че до предявяване на настоящия иск ищцата не се била позовала пред ответника на изтекла погасителна давност, а единствено на извършено плащане, поради което за ответника не съществувало задължение служебно да прилага погасителната давност.

Освен това, от страна на ответника не били предприети съдебни действия за тази част от вземането. Моли съда да прекрати производството по делото като недопустимо, евентуално да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни.

От събраните по делото писмени доказателства, сред които: гр. д. № 908/2017 г. по описа на СРС, 113 с-в, изпълнително дело № 1948/2021 г. по описа на ЧСИ ........, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити относно сключването на договор за потребителски паричен заем № 277958/12.06.2009 г. и др. се установи описаната от ищцата и изложена по – горе фактическа обстановка относно сключването на този договор – страни, предмет и срок, установяването на вземане по него в размер на 2291, 51 лв., понастоящем 1171, 63 евро, представляващо непогасена главница по договор № 277958/12.06.2009 г., по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК със съдебно решение по гр. д. № 908/2017 г. по описа на СРС, 113 състав и събирането на това вземане, ведно със законната лихва върху него от 16.09.2016 г. до изплащането му по изп. д.

№ 1948/2021 г. по описа на ЧСИ ...........

3

Страните по делото спорят относно дължимостта на процесната сума от 1438, 94 лв., понастоящем 735, 72 евро, представляваща вземане на ответника „...........“ ЕООД срещу ищцата Б. по договор за потребителски паричен заем № 277958/12.06.2009 г., сключен от последната с „........... АД като част от общото задължение по него в размер на 4422, 08 лв.

/последното съгласно решение № 382043/11.04.2018г. по гр. д. № 908/2017 г. на СРС, влязло в сила на 19.10.2018 г./.

Въз основа на преценка на събраните по делото писмени доказателства във връзка с твърденията на страните, съдът счита предявения иск за допустим при доказан правен интерес от предявяването му, основателен и доказан, поради следното:

За ищцата е налице правен интерес от предявяване на иска за установяване недължимостта на процесната сума, с оглед противоположното твърдение на ответника, който твърди, че за същата е кредитор на ищцата, което се установи както от отговора на исковата молба, така и от писмо изх. № 01879/17.07.2024 г. – л. 33 от делото, от което е видно, че носителят на вземането го претендира от длъжника ищец по настоящото дело.

Процесната сума в размер на 735, 72 евро /1438, 94 лв./, представляваща претендирани главница, такси и разноски по посочения договор № 277958/12.06.2009 г. за потребителски заем е недължима като погасена по давност. Не се спори по делото, че тази сума като част от задължението по договора за потребителски заем не е периодично вземане по смисъла на чл.

111, б. „в“ от ЗЗД, което се погасява с изтичане на тригодишен давностен срок, поради което за него е приложима общата 5 – годишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Това е падежа на последната вноска по договора, от който произтича вземането – 30.05.2012 г. Тъй като по делото от признанието на ответната страна се установи, че давността за събиране на вземането от 1438, 94 лв. не е прекъсвана нито чрез плащане на част от тази сума, нито чрез образуване на съдебно производство или такова за принудителното й събиране, 5-годишният давностен срок, който е погасил вземането е изтекъл на 30.05.2017 г. Фактическият състав на погасителната давност включва два елемента – бездействие на титуляра на правото и изтичането на определен период от време, и тъй като по делото безспорно се установи, че по времето, в което е текъл 5 – годишния давностен срок от 30.05.2012 г. до 30.05.2017 г. ответникът, който е носител на вземането от 24.02.2011 г. – датата на договора за прехвърлянето му от първоначалния кредитор „........... АД, е бездействал и не е предприел действия, които да прекъснат давността, същата е изтекла в полза на ищцата. Поради това, считано от 30.05.2017 г., процесната сума е недължима, а предявения иск е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.

Искът по чл. 49, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е оттеглен и производството по него е прекратено в съдебно заседание, проведено на 01.12.2025 г.

С оглед изхода на делото, разноски се дължат на ищцата в пълния им претендиран размер от 1000 лв., понастоящем 511, 29 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.