Решение № 79 от 12.11.2025, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Луковит, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА при участието на секретаря М.Х.Д. като разгледа докладваното от НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА

Административно наказателно дело № 20254320200300 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58в, ал.1, т.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по материали по административно наказателна преписка № **** г. по регистъра на РДГ - Л., водена въз основа на АУАН, съставен срещу Р. М. Ш., ЕГН ********** с адрес: [заличен адрес по GDPR за извършени нарушения по чл. 213, ал.1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите. С внесената АНП Директора на Регионална дирекция по горите – гр.

Л. е направил искане на осн. чл. 58а от ЗАНН на нарушителя да се наложи административно наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“.

В съдебно заседание административнонаказващият орган Директорът на Регионална дирекция по горите - Л., не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора.

Нарушителят Р. М. Ш., редовно призован, се явява лично. Признава извършеното нарушение като посочва, че е безработен и има малко дете. Потвърждава, че това не му е първото нарушение.

По делото са приложени и приети като писмени доказателства: АУАН № ***г. на РДГ Л. /оригинал/; Наказателно постановление

№ **** на директор РДГ Л.

/оригинал/; доклад вх. № РДГ **** /оригинал/; Справки за предходни нарушения /оригинал/;

Заверено копие на Допълнително споразумение №***. към трудов договор **** От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното: Акт за установяване на административно нарушение № ***г. е изготвен на 16.10.2025г., за това, че на 06.10.2025г. в 17:30 часа в землището на [заличен адрес по GDPR., по асфалтов път от с.

Б. до с. Ъ. с географски координати **** и **** транспортирал с кон и каруца 1 пр. куб. метра /сурови/ дърва за огрев от цер и благун немаркирани с контролна горска марка, съответно с производствена марка и общинска марка и непридружени с превозен билет.

Директорът на РДГ - Л., в качеството му на АНО е изпратил материалите по АНП с № **** г. по регистъра на РДГ - Л. до Районен съд - Луковит с искане да бъде наложено административно наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“ спрямо нарушителя Р. М. Ш. за извършените от него нарушения по чл. 213, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за горите.

1

Съдът в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административнонаказателното производство, установи следното:

Искането е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от надлежна страна Директорът на РДГ- Л. и в срока по чл. 58а от ЗАНН. АНО е бил сезиран от длъжностно лице по смисъла на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН, съобразно изискванията на закона.

Разгледано по същество искането е основателно по следните съображения:

АУАН № ***г., серия **** е издаден в съответствие на процесуалните правила:

Деянията, за което е била ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя са били квалифицирани по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на актосъставителя П. П. К. и на свидетелите по акта А. О. О. и П. Л. П., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното: на 06.10.2025г. около 17:00 часа актосъставителят П. К. получил сигнал, който бил подаден на тел. 112 за извършване на незаконна сеч и извоз на дървесина с конски каруци в землището на с. Б.. Служителите на РДГ се отзовали на сигнала и в 17:30 часа в землището на [заличен адрес по GDPR., по асфалтов път от с. Б. до с. Ъ. с географски кординати **** и **** установили нарушителя Р. М. Ш., който транспортирал с кон и каруца 1 пр. куб. метра /сурови/ дърва за огрев от цер и благун, които не били маркирани с контролна горска марка, съответно с производствена марка и общинска марка и не били придружени с превозен билет, с което нарушил разпоредбите на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗГ.

За горните действия срещу него е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № ***г., подписан от актосъставителя – горски инспектор П. П. К..

Р. М. Ш. е извършвал и други нарушение по ЗГ. Същият е трудоспособен. В съдебно заседание посочва като основна причина за нарушението му, че е безработен и имал малко дете, за което трябвало да се грижи.

Съдът намира, че са налице всички елементи от състава на административните нарушения по чл. 213, ал.1, т. 1 и т.2 ЗГ – деянието е извършено виновно, обективно се установява липса на необходимите документи и на КГМ, производствена и общинска марка на дървесината.

Към материалите по АНП няма НП, съответно на нарушителя не е налагано административно наказание за това му нарушение. Видно от приложената справка за предишни нарушения на Р. М. Ш. по ЗГ, същият има извършено същото нарушение от 18.10.2024г., за което му е било издадено НП. Заверено копие от същото е приложено по делото. На него е отбелязано, че е влязло в сила на 05.02.2025г.

Нарушителя Ш. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е допускал тяхното настъпване, което от своя страна е индиция, че нарушителят е бил наясно, че извършва нарушения от същия вид, но не е съобразил поведението си със законовите норми.

Извън изложените доводи, в това производство съдът следва да съобрази дали от влизането в сила на акт, с който е наложено административно наказание за нарушение от същия вид или имуществена санкция за неизпълнение на задължение от същия вид е изтекла повече от една година, за да не попада това нарушение в хипотезата, касаеща повторност.

Тези условия очевидно са налице и извършеното от Ш. нарушение попада изцяло в условията, фиксирани от законодателя като "повторност", тъй като НП е издадено на 18.12.2024г. и е влязло в законна сила на 05.02.2025г., а извършеното ново нарушение от негова страна е от 06.10.2025г., т. е. извършено е в едногодишния срок от влизането в сила на описаното наказателно постановление.

2

Както стана ясно от изложеното по-горе, нарушителят Р. М. Ш. е извършил нарушенията си в условията на "повторност", поради което и спрямо него следва да бъде приложена нормата на чл. 266, ал. 3 от ЗГ. Настоящият съдебен състав счита, че с оглед степента на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения, както и личността на нарушителя, който повторно е нарушил Закона за горите, и с оглед целите на административните наказания, съобразно нормата на чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, следва да приеме искането на АНО за налагането на административно наказание "безвъзмезден труд в полза на обществото" като основателно. Съобразно нормата на чл. 13, ал. 2 от ЗАНН "За административно нарушение, извършено повторно или на системно извършване, може да се предвижда наказание безвъзмезден труд в полза на обществото, което да се налага самостоятелно или едновременно с друго наказание по ал. 1".

Тъй като съобразно нормата на чл. 16а от ЗАНН "безвъзмездният труд" е труд, който се полага в полза на обществото без ограничаване на други права на наказания, то неговата продължителност не може да бъде по - малко от 40 часа и повече от 200 часа годишно за не повече от две последователни години, съобразно чл. 16а, ал. 2 от ЗАНН.

Предвид характера на нарушенията извършени от Р. М. Ш. и превантивната цел на наказанието, в конкретния случай съда счита, че следва да наложи административно наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“ самостоятелно, но в по – голям от минималният предвиден размер. Като подходящ размер съдът намира 60 часа годишно за нарушението за срок от една година, съобразявайки се с нормата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и тежестта на нарушението, подбудите за тяхното извършване и имотното състояние на нарушителя, който е безряботен. Съдът определи наказанието като взе предвид и личността на нарушителя, който видно от представената към делото справка има две нарушения по ЗГ.

В хода на съдебното следствие не са събрани доказателства, които да мотивират налагане на нарушителя и на наказание „глоба“. Ш. посочи, че причината за извършените от него нарушения е необходимостта да се грижи за малко дете, което с оглед на заявеното от него, че е безработен, води до извода за липса на средства за закупуване на дърва. Според материалите по делото нарушителят е съдействал при направената проверка и не оспорва извършеното от него. Поради изложеното, съдът приема, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и с налагане на наказание "безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 60 часа за срок от 1 година" за извършените нарушения.

За пълнота е необходимо да се отбележи, че процесното нарушение не следва да се третира като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. по т. д. № 1/2007г. на ОСНК на ВКС, преценката на административно-наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

Приложеното поле на визирания нормативен регламент винаги е фактическо и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които нарушението е намерило проявление в обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т. н.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 4 от ЗАНН - "маловажен случай" е този, при който "извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид".

В случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за 3 довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат.

Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно "други смекчаващи обстоятелства", които да редуцират степента на обществена вредност на деянието съпоставима с нарушенията от същия вид, доколкото и същото се явява повторно извършено в едногодишен срок от наказване на Р. М. Ш. за идентично административно нарушение.

Съдът следва с оглед разпоредбата на чл. 58в, ал. 2 от ЗАНН да се произнесе и за отнемането в полза на държавата на вещите и предметите по чл. 20 и чл. 21 от ЗАНН.

Съобразно чл. 21 от ЗАНН "Придобитите от нарушителя вещи в резултат на нарушението се отнемат в полза на държавата независимо от тяхното количество и стойност".

По идентичен начин са уредени тези правни последици и в Закон за горите, като съобразно нормата на чл. 273, ал. 1 от ЗГ, "вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им".

Доколкото по делото няма иззети вещи и предмети от горепосочените, то съда не следва да се произнася по чл. 58в, ал. 2 от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл. 58в от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

НАЛАГА на основание чл. 58в, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 266, ал. 3 от ЗГ на нарушителя Р. М. Ш., ЕГН ********** с адрес: [заличен адрес по GDPR, административно наказание "БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО " в размер на 60 (шестдесет) часа за срок от 1 (една) година, за извършени от него нарушения по чл. 213, ал.1, т. 1 и т.2 от Закона за горите, а именно затова, че 06.10.2025г. в 17:30 часа в землището на [заличен адрес по GDPR., по асфалтов път от с. Б. до с. Ъ. с географски координати **** и **** транспортирал с кон и каруца 1 пр. куб. метра /сурови/ дърва за огрев от цер и благун не маркирани с контролна горска марка, съответно с производствена марка и общинска марка и непридружени с превозен билет, за което е бил издаден АУАН № ***г. серия ****, като деянието е извършено при условията на повторност, в едногодишен срок от наказването му за същото такова деяние от дата 18.10.2024г., с наказателно постановление № 448 от 18.12.2024г., издадено от директор на РДГ- Л., влязло в сила на 05.02.2025г.