Решение № 3224 от 17.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3224 гр. Пловдив, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330119134 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с исковата молба от „Вива Кредит“ АД против Ц. Д. М., с която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата в размер от 679.14 лв.

– главница по Договор за кредит ***, сумата от 53.66 лв. – договорна лихва, начислена на основание чл. 4, ал. 1, т. 2 от Договора за периода от 12.09.2022 г. до 18.03.2023 г.; сумата от 86.91 лв. – такса ангажимент за фиксиран лихвен процент в размер на 0, 07 % на ден върху усвоена и непогасена главница, дължима за периода от 12.09.2022 г. до 18.03.2023 г., сумата от 19.92 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес съгласно чл. 15, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от Договора, начислена за периода от 12.09.2022 г. до 18.03.2023 год., сумата от 19.92 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК съгласно чл.

15, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от Договора, начислена за периода от 12.09.2022 г. до 18.03.2023 г., сумата от 81.48 лв., представляваща неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит съгласно чл. 15, ал. 1, ал. 2 и ал.

3 от Договора, начислена за периода от 12.09.2022 г. до 18.03.2023 г., сумата от 77.50 лв. – такса за ограничаване на негативните последици при просрочие на основание чл. 20, ал. 4 от Договора и Тарифа за допълнителен пакет услуги, доброволно избран от кредитополучателя, начислена за периода от 12.09.2022 г. до 18.03.2023 г., сумата от 7.07 лв. – обезщетение за забава върху просрочените текущи вземания, дължима на основание чл. 20, ал.2 от 1

Договора за периода от 12.09.2022 г. до 18.03.2023 г., сумата от 64.94 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 12.09.2022 г. до 18.03.2023 г., ведно със законна лихва за забава върху всяка една от главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.12.2023 г., до окончателното погасяване на задълженията.

В исковата молба ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за кредит *** под формата на кредитна линия с възможност за еднократно или многократно усвояване на главницата до размера на одобрения кредитен лимит от 800 лв., по силата на който ответната страна е усвоила сумата от 800 лв. Твърди, че сумата по кредита е усвоена на 18.03.2022 г., като ищецът се е съгласил да заплаща текущото си задължение в срок до 30 дни от усвояване на главницата, като при еднократно усвояване на главницата срокът тече от датата на усвояване на целия кредитен лимит, а при усвояване на части – от датата на първото частично усвояване. Сочи, че с подписване на договора кредитополучателят е заявил и декларирал, че е избрал доброволно преди подписване на договора да се ползва от допълнителен пакет услуги „VIP обслужване“ и такси за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие. Сочи, че към датата на депозиране на исковата молба срокът на договора, определен в чл. 4, ал. 1 от Договора, от една година, е изтекъл.

Твърди, че след частично предсрочно погасяване на дата 13.06.2022 год. е усвоена нова сума в размер на 800 лева, с което е усвоен повторно и изцяло кредитния лимит от 800 лева. Постъпили са частични плащания, като останала непогасена главница в размер н 679.14 лева. Твърди, че вноските по договора не са анюитетни, а главницата се дължи в края на периода на договора, освен ако кредитополучателят не реши да се възползва от уговорения в договора 10дневен гратисен период. Сочи, че в чл. 15, ал. 1 до ал. 3 от Договора е установено условие за директен дебит, като при непредставяне на съгласие за директен дебит се начислява неустойка в размер на 2 % от усвоената, но непогасена главница, която неустойка се дължи ведно с текущото месечно задължение в края на тридесетдневния период. Сочи, че в договора е установено задължение за предоставяне на удостоверение за настоящ адрес в срок до 5 дни от подписване на договора и до 2 дни преди изтичане на тридесетдневния период, като при неизпълнение на посоченото задължения се начислява неустойка от 0, 5 % от размера на усвоената и непогасена главница, която неустойка става част от текущото задължение. Поддържа, че в договора е установена такса ангажимент за установяване на фиксиран лихвен процент от 15 % или 0, 042 % на ден. Сочи, че таксата ангажимент е дължима за допълнителна услуга, с която кредитополучателят се е съгласил, и която се дължи само ако е усвоена сума от кредитния лимит, като посочената такса е включена в годишния процент на разходите по кредита. Твърди, че в договора е установено задължение за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по чл. 87 ДОПК в срок до 5 дни от подписване на договора и до 2 дни преди изтичане на тридесетдневния период, като при неизпълнение на посоченото задължения се начислява неустойка от 0, 5 % от размера на усвоената и непогасена главница, която неустойка става част от текущото задължение. Поддържа, че на основание чл. 20, ал. 4 от Договора длъжникът 2 дължи такса по Тарифа за действията по ограничаване на негативните последици при просрочие до заплащане на съответното текущо задължение или общото задължение по кредита. Сочи, че доколкото ответникът не е заплатил част от текущите задължения са сторени разходи за изпращане на СМС, електронни писма и ангажиране на служител, който да извършва напомнителни обаждания. Твърди, че цената на тези разходи не може да надвишава 15,50 лв. за едно просрочено тридесетдневно задължение или 0,50 лв. на ден, която сума е фиксирана независимо от размера на кредита.

Претендира и присъждане на законна лихва за забава върху всяко начислено задължение. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи за неоснователност на предявените искове. Твърди, че сключеният между страните договор за паричен заем е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, поради установяването му в противоречие с добрите нрави. Поддържа, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради допуснато нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Сочи, че в договора са установени задължения за заплащане на такси и неустойки, които следва да бъдат погасени, ведно с месечната вноска по кредита, които задължения са установени с цел заобикаляне на законовите забрани по чл. 10 а ЗПК, чл. 19, ал. 3 и ал. 4 ЗПК и чл. 21, ал. 1 ЗПК. Поддържа, че с начисляване на тези задължения кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение в размер на 50 % от предоставената главница срещу минимални облекчения за кредитополучателя, което противоречи на принципа за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. По така изложените съображения счита, че претендираните суми за такси и неустойки са недължими. Сочи, че е налице заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на такси и неустойки се нарушава изискването годишния процент на разходите да не бъде по-висок от пет пъти размера законната лихва. Поради недействителността на договора за кредит счита, че длъжникът дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита. Релевира възражение за прихващане със сумата от 1565.75 лв., представляваща получени от ищеца суми без наличие на правно основание за това за периода от 18.03.2022 г. до 20.01.2024 г., както следва: сумата от 234.54 лв. – такса директен дебит, сумата от 67.06 лв. – законна лихва, сумата от 272.77 лв. – възнаградителна лихва, сумата от 234.61 лв. – неустойка за липса на удостоверение, сумата от 342.66 лв. – такса ангажимент за фиксирана лихва, сумата от 179.50 лв. – такси по тарифа за ограничаване на негативните последствия при просрочие и сумата от 234.61 лв. – такса за удостоверение за липса на задължения. Моли недължимо заплатената сума от 1565.75 лв. да бъде прихваната към претендираното задължение за заплащане на главница от 679.14 лв. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

В хода на съдебното дирене, с молба от 07.06.2024 год., ищеца е оттеглил част от предявените искове. С протоколно определение от 17.06.2024 3 год., съдът е прекратил производството, в частта, в която са предявени исковите претенции за с у м а т а над 439.55 лева до претендираната първоначално сума от 679.14 лв. – главница по Договор за кредит ***, сумата от 53.66 лв. – договорна лихва, начислена на основание чл. 4, ал. 1, т. 2 от Договора за периода от 12.09.2022 г. до 18.03.2023 г.; сумата от 86.91 лв. – такса ангажимент за фиксиран лихвен процент в размер на 0, 07 % на ден върху усвоена и непогасена главница, дължима за периода от 12.09.2022 г. до 18.03.2023 г., сумата от 19.92 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес съгласно чл. 15, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от Договора, начислена за периода от 12.09.2022 г. до 18.03.2023 год., сумата от 19.92 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК съгласно чл. 15, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от Договора, начислена за периода от 12.09.2022 г. до 18.03.2023 г., сумата от 81.48 лв., представляваща неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит съгласно чл. 15, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Договора, начислена за периода от 12.09.2022 г. до 18.03.2023 г., сумата от 77.50 лв. – такса за ограничаване на негативните последици при просрочие на основание чл. 20, ал. 4 от Договора и Тарифа за допълнителен пакет услуги, доброволно избран от кредитополучателя, начислена за периода от 12.09.2022 г. до 18.03.2023 г., сумата от 7.07 лв. – обезщетение за забава върху просрочените текущи вземания, дължима на основание чл. 20, ал.2 от Договора за периода от 12.09.2022 г. до 18.03.2023 г., сумата от 64.94 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху така посочените главници за периода от 12.09.2022 г. до 18.03.2023 г. Оставил е без уважение искането за изменение на иска за обезщетение за забава върху главницата от 439.55 лева в размер на 64.94 лв. за периода 18.03.2023 - 30.05.2024 г и е обявил, че производството продължава по отношение на заявената осъдителна искова претенция за главница в размер на 439.55 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до датата на окончателното изплащане на главницата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. От представения по делото договор за кредит *** /л.6-13/, сключен между „Вива Кредит“ ООД и Ц. М. по реда на ЗПФУР чрез искане на уеб страницата на ищеца ***, се установява, че кредитодателят се е задължил да предостави в полза на кредитополучателя кредит в максимален размер от 800 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява еднократно или многократно на части. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора е 4 установено, че кредитополучателят може по всяко време да усвоява суми от главницата до максималния кредитен лимит, като за всяко усвояване натиска бутон „искам още пари“. Установено е че, кредитополучателят се задължава да заплаща пълния размер на текущото задължение до края на всеки тридесетдневен период на олихвяване – чл. 11. ал. 1 от Договора. Установен е фиксиран годишен лихвен процент по кредита от 15 % и годишен процент на разходите от 49,32 %, при установен срок на договора от 1 година. В разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2.2. от Договора е установено задължение за кредитора да не променя лихвения процент, за което длъжникът заплаща такса ангажимент в размер на 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница, като същата се начислява ежедневно и се дължи в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на главница/главници – чл. 4, ал. 1, т. 2.3. от Договора. В клаузата на чл. 4, ал. 1, т. 4 от Договора е установено, че общата сума, дължима от кредитополучателя се формира от усвоената и непогасена главница, договорна лихва върху усвоената и непогасена главница и такса ангажимент за фиксиран лихвен процент. С разпоредбата на чл. 15, ал.