Протокол № 79 от 21.05.2026, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 79 гр. Бургас, 21.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Яни Г. Гайдурлиев при участието на секретаря Елена П. Георгиева и прокурора Й. Цв. Д. Т.

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262000600066 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Жалбоподателят подсъдим Т. Е. Р., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитника адв. С. К. от АК-Бургас.

Частните обвинители С. М. С., лично за себе си и като родител и законен представител на малолетната си дъщеря А. Н. Б., както и частните обвинители Х. Б. Е. и Б. С. Е., редовно призовани, се явява лично.

Явява се и упълномощеният повереник адв. Б. П. от АК – Бургас.

Апелативна прокуратура – Бургас се представлява от прокурор Д..

По хода на делото:

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ПОДСЪДИМ Т. Р.: Да се разгледа днес делото.

1

Съдът като изслуша становищата на страните и предвид личното присъствие в съдебно заседание на всички призовани лица, намира, че няма пречка за разглеждане на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

Съдът разясни на страните правото им на отвод на съдебния състав.

Страните поотделно ЗАЯВИХА, че няма да правят искания за отводи на състава на съда, на прокурора и на секретаря.

ХОД на съдебно следствие.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча други доказателства.

АДВ. П.: Също няма да соча нови доказателства.

АДВ. К.: Няма са сочим нови доказателства.

Съдът като изслуша становищата на страните и като не намери служебна необходимост за събиране на нови доказателства, О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА приложените към делото доказателства.

ПРИКЛЮЧВА събирането им и съдебното следствие.

ДАВА ХОД на съдебните прения.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам жалбата на подсъдимия чрез неговия защитник, за неоснователна, а също така и жалбата на наследниците на пострадалия Н. С. чрез техния повереник, също считам за неоснователна.

Двете жалби касаят размера на наложеното наказание, като считам, че 2 същото е правилно определено, при превес на отегчаващите над смекчаващите вината обстоятелства, като степента на обществена опасност на деянието и дееца е определена като висока, поради груби нарушения на правилата за движение по пътищата в градска среда и безразсъдното управление на лекия автомобил от страна подсъдимия.

За отегчаващи вината обстоятелства правилно са били приети допуснатите две груби нарушения на правилата за движение, а именно два пъти и половина по-висока скорост от разрешената в градски условия, а именно 130,9 км/ч, продължителното време на управление на лекия автомобил с тази скорост и то в насрещното платно за движение, където изпреварил няколко автомобила при забрана за изпреварването и създал опасност за живота и здраво на участници в движението, които са се движили също в това насрещно платно и само по щастлива случайност не се е стигнало до по-тежък противоправен резултат. Също така обстоятелството, че пътнотранспортното произшествие е изключително само по вина на подсъдимия и пострадалият по никакъв начин не е допринесъл за настъпването му, а така също и недобрите характеристични данни на подсъдимия Р. като шофьор.

Несъмнено отчетените от БОС като смекчаващи вината обстоятелства, като необремененото съдебно минало на подсъдимия, трудовата му ангажираност, добро процесуално поведение, както и съдействието за разкриване на обективната истина, не могат да се противопоставят на многобройните отегчаващи вината обстоятелства.

С оглед на молбата на частните обвинители за завишаване на наложеното наказание, считам, че обществените настроения не трябва да имат решаващо значение при индивидуализиране на наказанието, тъй като същото следва да съответства на престъплението и да е справедливо.

В случая наложеното наказание е определено малко над средния размер и считам, че неправилно и необосновано би се явило да се коригира, било като се завиши или се намали размерът му, тъй като друг размер на наказание ще бъде или безполезно висок или неоправдано нисък и не би довело до постигане целите визирани в чл. 36 от НК, а именно не би допринесло за поправянето и превъзпитанието на извършителя, както и не би въздействало възпитателно и предупредително възпиращо върху другите членове на обществото.

Считам също така, че законосъобразно е приложена нормата на чл.

343г от НК и справедливо е определено подсъдимия да бъде лишен от право да управлява МПС в срок от пет години. Поради което, моля да потвърдите изцяло първоинстанционната присъда.

АДВ. П.: Уважаеми апелативни съдии, частното обвинение в голяма степен подкрепя становището на представителя на публичното обвинение досежно анализа на правната страна на наказателното производство и на проверявания съдебен акт, правната квалификация имам предвид, но по отношение на индивидуализацията на наказанието и преценката за размера на 3 същото, естествено частното обвинение поддържа становището си изложено във въззивната жалба, с която искаме изменение на присъдата в тази част, като бъде определено наказание 7 години „лишаване от свобода“, редуцирано по реда на чл. 58а на 4 години и 6 месеца. Това не е много голяма разлика, но според нас е най-справедливият срок. Също така настояваме срокът на лишаването от правоуправление да бъде завишен така, доколкото разрешава закона, с 3 години да надвишава срока на лишаването от свобода, т.е. да бъде 7 години и половина или както е в настоящия случая - 7 години, но не и 5 години, защото по мнение на частното обвинение, това е голям компромис с факта, че характеристичните данни на подсъдимия като водач на МПС стоят в основата на преценката на първоинстанционния съд, надявам се и във Вашата, за определяне на наказание над средния размер.

И тук няколко думи трябва да кажа, защото не знам какво има предвид защитата, тъй като жалбата е бланкетна. Правилна е правната квалификация, която се позовава на нарушение на чл. 21 от ЗДвП – превишаване на скоростта, както посочи прокурора, даже и повече от два пъти и половина, близо три пъти над разрешената скорост, чл. 6 от ЗДвП, който насочва към две нарушения – нарушение във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 1 – единична непрекъсната линия с обозначение М1. И второто нарушение, във връзка с чл.

47, ал. 3 от ППЗДвП - знак Б24. И двете нарушения, освен превишаването на скоростта, са в причинна връзка с настъпване на вредоносния резултат, не са в съотношение на поглъщане, тъй като всяко едно от тях самостоятелно за себе си може да доведе до тези съставомерни последици, както навлизането в насрещто платно чрез нарушаване на единичната непрекъсната линия, така и изпреварването на МПС без да има единична непрекъсната линия, поради което правилно съдът се е позовал на тези две нарушения, съставляващи неизпълнение на задълженията по чл. 6 от ЗДвП.

По отношение на основната дейност на съда в производството по глава 27 от НПК, действително става въпрос за индивидуализация на наказанието.

Индивидуализацията на наказанието е основен принцип на налагането на същото и се определя от две групи обстоятелства най-малко. Едното е тези обстоятелства, които определят механизма на ПТП, а другата група обстоятелства, които определят характеристичните особености на извършителя. И в двата аспекта съдът е изложил задълбочен анализ на тези обстоятелства, като е приел, че нарушението на правилата за движение в конкретния случая, очертаващи механизма на ПТП, представляват изключително груба форма на нарушения на тези правила, не е нужно да ги повтарям, аз съм ги изложил в моята пледоария, а съдът много добросъвестно ги е възпроизвел и анализирал.

В тази насока бих си позволил да обърна Вашето внимание на практиката на Апелативен съд – Бургас по абсолютно идентичен случай като казус в Решение № 54/2025 г., по ВНОХД № 297/2024 г., като докладчик там е старшият член на настоящия състав. По същия начин, както и в цитираното 4 решение на БАС, първоинстанционният съд правилно е приел, че става въпрос за състава на непредпазливост, тъй като водачът умишлено е нарушил правилата за движение, като се е съгласил с евентуалните последици, мислейки, че би могъл да ги предотврати обосновавайки поведението си на факти, на които не може да повлияе. Това са скоростта, индивидуалната скорост на движение, излизаща многократно над възможностите на автомобила по така наречения „лостов тест“ за странична устойчивост, които са 70 - 72 км. Над тази скорост той каквито и гуми да беше сложил, този разбит автомобил нямаше да може да запази посоката си на движение и за това се е стигнало до това ПТП, за съжаление, с тежки съставомерни последици.

Така че правилно съдът, макар че делото се провежда при условията на съкратено съдебно следствие, е възприел друг правен извод позовавайки се на признатите факти по делото без да ги нарушава, така че в тази насока е налице такъв субективен елемент от състава на престъплението и разбира се този субективен елемент от състава на престъплението има отражение върху преценката за вината на подсъдимия, а от там и за размера на наказанието, което следва да бъде като една държавна интервенция върху поведението на този водач, представляваща личната превенция и спрямо отражението върху другите водачи на МПС, представляващи генералната превенция, които са и целите на наказанието по чл. 36 от НК. Много добре е казано в първоинстанционния съдебен акт, така че не е нужно да го повтарям, а и не бих могъл да го направя по-добре отколкото е направено.

Така че всички тези аргументи, които са изложени в мотивите, които подкрепям изцяло и които са съобразени с практиката на БАС в цитираното решение, дават основание съдът да уважи въззивната жалба и да увеличи наказанието макар и с не много голям размер, както поисках - 7 години „лишаване от свобода“, редуцирано до 4 години и 6 месеца, но във всички случаи Ви моля да приложите правната възможност предвидена в НК, да бъде увеличено и лишаването от правоуправление с допустимите граници - 3 години над срока за „лишаване от свобода“, които правят 7 години и 6 месеца, ако уважите настоящото искане. Ако не го уважите, трябва да бъде поне 7 години лишаването от правоуправление. Да бъде увеличено след редукцията с още 6 месеца.

Моля да присъдите и разноските пред настоящата инстанция.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ С. С.: Присъединявам се към това, което каза адвокат П..

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Х. Е.: Ние също искаме да уважите нашата жалба, да бъде увеличено наказанието така, както е посочено в жалбата.

5

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Б. Е.: Искаме да бъде уважена нашата жалба и да бъде увеличено наказанието.

АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите съдебен акт, с който да уважите подадената от нас въззивна жалба, като намалите наказанието „лишаване от свобода“ до размер след редукцията 3 години „лишаване от свобода“, с приложение института на условното осъждане.

Веднага искам да подчертая, че с въззивната жалба не сме оспорили наказанието „лишаване от право на управление“, водейки се от обстоятелството, че това престъпление е извършено от водач на МПС и наказателната репресия следва да бъде насочена към подсъдимия, преди всичко като водач на МПС.

Разбера се аз поддържам аргументите, които съм изложил пред първоинстанционния съд. Тук ще си позволя да взема отношение само по тези обстоятелства, изводими от мотивите на обжалвания съдебен акт, с които ние не сме съгласни. Нашето мнение продължава да бъде, че формата на непредпазлива вина е небрежност, а не самонадеяност. В тази насока ние се придържаме към аргументите на публичното обвинение от първоинстанционната прокуратура. Тук съдът е поставил акцент преди всичко на скоростта. Разбира се ние не оспорваме скоростта, тя е била 150 метра преди пътнотранспортното произшествие, такава, каквато е записана 130.9 км/ч, а в момента на удара 103 км/ч.

Тук обаче за да защити своята позиция, съдът е посочил и друго обстоятелство, а именно тъмната част на денонощието. Ние не мислим, че са налице такива фактически обстоятелства, а то и липсва такова нарушение, че несъобразяването със зоната на видимост, на осветеност пред автомобила има някаква причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, че това да е обстоятелство, което да има значение и върху формата на вината.