Решение № 1946 от 12.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1946 гр. С., 12.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Гражданско дело № 20211110143906 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Ищецът Д. АТ. К. е предявил срещу ответника О.Д. на МВР – гр. С. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР (в приложмиата редакция към ДВ, бр. 81 от 14.10.2016 г. ) за сумата от 277,94 лева, представляваща главница за положен извънреден труд през месец септември 2018 г., и за сумата от 300,96 лева, представляваща главница за положен извънреден труд през месец октомври 2018 г., ведно със законната лихва върху всяка от посочените суми от 27.07.2021 г. до окончателното им изплащане, както и осъдителни искове с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 77,33 лв., представляваща мораторна лихва за периода на забава от 01.11.2018 г. до 27.07.2021 г. и сумата от 81 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 27.07.2021 г. /съгласно изменението в цената на предявените искове с намаляване размера на главниците и увеличаване размера на мораторните лихви, допуснато на основание чл. 214 ГПК с протоколно определение от 24.02.2022 г. по делото/. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че за периода от месец септември 2014г. до месец юли 2019г. е бил в служебно правоотношение с ответника на длъжност „Р.“ в група „[ОТДЕЛ] „[ОТДЕЛ]“ на МВР, по силата на което е изпълнявал служебните си задължения при ненормиран работен ден. Сочи, че в периода от 17.09.2018 г. до 17.10.2018 г. е положил 66 часа труд извън редовното работно време над нормата (до 12 дни), за който не му е заплащано полагащото се допълнително възнаграждение. Твърди, че за положения извънреден труд над ограниченията по чл. 187 ал. 7 ЗМВР му се дължи парично възнаграждение в размер на 277,94 лева за месец септември 2018 г., и парично възнаграждение в размер на 300,96 лева за месец октомври 2018 г., ведно със законната лихва върху всяка от посочените суми от 27.07.2021 г. до окончателното им изплащане, 1 както и мораторна лихва в размер на 77,33 лв. за периода на забава от 01.11.2018 г. до 27.07.2021 г. и мораторна лихва в размер на 81 лв. за периода от 01.12.2018 г. до 27.07.2021 г. /съгласно изменението в цената на предявените искове с намаляване размера на главниците и увеличаване размера на мораторните лихви, допуснато на основание чл. 214 ГПК с протоколно определение от 24.02.2022 г. по делото/.

Ответникът оспорва иска, като поддържа, че за служители по служебни правоотношения по ЗМВР не намира приложение КТ. Оспорва ищецът да е положил извънреден труд в процесния период, както и размера на възнаграждението. Твърди, че приложимата нормативна уредба към процесния период не предвижда възможност за компенсиране на положения извънреден труд с парично възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства приема следното от фактическа страна:

С доклада си по делото съдът е приел за безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т.3 ГПК обстоятелството, че в периода от месец септември 2014 г. до месец юли 2019 г., ищецът е работил по служебно правоотношение при ответника на длъжността „Р.” в група „[ОТДЕЛ] „[ОТДЕЛ]“ на МВР, по силата на което е носил служба при установен ненормиран работен ден и е изпълнявал точно служебните си задължения, а за ответника е възникнало задължение да заплати основно възнаграждение за службата, дадена през него.

Като писмени доказателство по делото е приета справка за неизползван допълнителен платен годишен отпуск на основание чл. 189, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 1 ЗМВР, с рег. № 517р-14334/14.08.2019 г., издадена от ответника, от която е видно, че ищецът има неизползван допълнителен платен годишен отпуск за положен труд извън редовното работно време за 2019 година – 8 часа, а от 01.01.2019 г. до 16.06.2019 г. е положил общо 160 часа труд извън установеното работно време, от които 56 часа за компенсиране с отпуск. Положил е и не е използвал през 2018 г. 66 часа над определените в чл. 189, ал. 1, т. 3 ЗМВР във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 1 ЗМВР до 12 работни дни.

От приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което след преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране от съда, се установява, че за процесния период – месеци септември и октомври 2018 г. ищецът е получавал месечно възнаграждение в размер на 1026 лева, като регламентираното работно време на държавните служители от МВР е с нормална продължителност от 8 часа дневно, 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица /съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР/. Констатира се, че ищецът е полагал извънреден труд, който е в рамките на законовото ограничение – до 280 часа, а от извършената проверка от вещото лице по протоколите и ведомостите за заплати се установява, че ищецът е положил за 2018 г. общо 233 часа извънреден труд, от които 75 часа в почивни и празнични дни, които са платени по ведомост като извънреден труд и при спазване на условията по чл. 187, ал. 6 ЗМВР, а 158 часа са положени в работни дни и са компенсирани с допълнителен платен отпуск, съгласно чл. 189, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като са му предоставени за ползване допълнителен платен отпуск в размер на 12 дни – максимално възможния допълнителен отпуск /съгласно чл. 189, ал. 1, т. 3 ЗМВР/. Вещото лице констатира,че положените 75 часа ивънреден труд за 2018 г., работени в почивни и празнични дни, са компенсирани с възнаграждение в размер на 693,15 лева, а положените 158 часа извънреден труд, положени в работни дни са компенсирани с допълнителен платен годишен отпуск в размер на 12 дни за 2018 г. В експертизата се излага, че претендираните часове положен извънреден труд за месец септември 2018 г., които ищецът твърди да са над нормата – до 12 дни, изчислени, съгласно чл. 187,ал. 6 ЗМВР, с 50 % увеличение при основна заплата за месец септември 2018 г. в размер на 30 часа при основна заплатав размер на 1026 лева и при подневно изчисляване на работното време с работни дни за месец септември 2018 г. – 18 работни дни, часова ставка в размер на 10,69 лева, формира възнаграждение за извънреден труд в размер 2 на 320,70 лева, а претендираните часове положен извънреден труд за месец октомври 2018 г., които ищецът твърди да са над нормата – до 12 дни, изчислени, съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР, с 50 % увеличение при основна заплата за месец септември 2018 г. в размер на 36 часа при основна заплата в размер на 1026 лева и при подневно изчисляване на работното време с работни дни за месец септември 2018 г. – 23 работни дни, часова ставка в размер на 8,36 лева, формира възнаграждение в размер на 300,96 лева. Установява се размера на мораторната лихва, като вещото лице е посочило, че за периода от 01.11.2018 г. до 27.07.2021 г. лихвата за забава върху сумата от 277,94 лева възлиза на 77,33 лева, а за периода от 01.12.2018 г. до 27.07.2021 г. лихвата за забава върху сумата от 300,96 лева възлиза в размер на 81 лева.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание по чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР

В тежест на ищеца е да докаже наличието на служебно правоотношение между страните, размера на възнаграждението по него за всеки месец от процесния период, часовете на носене на служба в процесния период, настъпването на падежа на възнагражденията за извънреден труд.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже своевременното заплащане на възнаграждението за извънреден труд и дължимите лихви.

Не е спорно между страните, че през процесния период между тях е съществувало твърдяното служебно правоотношение, по силата на което ищецът е работил по служебно правоотношение при ответника на длъжността „Р.” в група „[ОТДЕЛ] „[ОТДЕЛ]“ към МВР , поради което същият е имал качеството на държавен служител по см. чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Спрямо това правоотношение, конкретно относно статута на служителя, приложение намират нормите на ЗМВР - арг. чл. 142, ал. 2 от Закона.

На следващо място съдът приема, че в рамките на така възникналото правоотношение и конкретно през разглеждания период от месец 09.2018г. до месец 10.2018 г. ищецът е изпълнявал задълженията си, произтичащи от заеманата длъжност, работейки на ненормирано работно време, като съгласно експертното заключение общо положените часове извънреден труд от ищеца възлизат на 233 часа, което е в рамките на уреденото в чл.

187, ал. 7 ЗМВР, а именно, че извънредния труд не може да надвишава 70 часа на тримесечи и 280 часа годишно.

Следователно, в полза на ищеца Д. АТ. К. е възникнало правото да получи парично възнаграждение за положения извънреден труд от 75 часа положен в почивни и празнични дни съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР, а положения извънреден труд от 158 часа, положен в работни дни да му бъде компенсиран с допълнителен платен отпуск съгласно чл. 189, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от Закона към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд - трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време - арг. чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ).

Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като същото се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8 -, 12- или 3

24-часови смени - сумирано за тримесечен период - ал. 3 от законовия текст, какъвто е и настоящият случай.

Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение - чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР.

В настоящия случай не се спори, че през исковия период ищецът е работил по служебно правоотношение при ответника на сочената длъжност. Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове извънреден труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден труд, както и дали е налице заплащане на положение от ищеца извънреден труд от 66 часа през празничните и работни дни за 2018 година.

На първо място следва да се вземе предвид, че ищецът е лице със статут на държавен служител - чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР. По отношение на работното време, почивките и отпуските на държавните служители се прилага чл. 50а, ал. 2 ЗДСл., който предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. Кодексът на труда е нормативен акт от по-висок ранг в сравнение с цитираните ЗДСл и ЗМВР. Последните два закона, както и действащите през процесния период Наредби, съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на държавни служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДСл, така и ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по начин различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено положението на лицата, в сравнение с правните разрешения, предвидени по Кодекса на труда . По-низшите по степен нормативни актове могат да уреждат правоотношенията, насочени към съответните им адресати по поблагоприятен начин, но не и да поставят лицата в по-неизгодно положение. Следва извод, че при наличието на празнота в съответния нормативен акт ще се приложат правилата на ЗДСл, ЗМВР, съответно - на КТ. В този смисъл съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.