Определение № 779 от 19.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 779 гр. София, 19.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Филип Владимиров Касационно гражданско дело № 20258002104278 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Б. С., чрез адв. Д. против решение № 866 от 22.06.2025 г. по гр. д. № 369/2025 г. на Апелативен съд – София, 14 - ти граждански състав.

Ответникът „Мек Балкан“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], чрез адв. М. с отговора в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК счита, че отсъстват основания за допускане на касационен контрол, а жалбата е неоснователна.

Третото лице – помагач Застрахователна компания „Уника“ АД със седалище [населено място] не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалба е посоченото въззивно решение, с което след отмяна на решение № 247 от 16.10.2024 г. по гр. д. № 401/2023 г. на Окръжен съд – Монтана е осъден ответника С. Б. С. – нотариус с рег. № 577 на НК и район на действие Районен съд – [населено място], да заплати на основание чл. 73 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД), вр. с чл. 45 ЗЗД на „Мек Балкан“ ЕООД сумата от 50 041 лв. – претърпяна имуществена вреда поради обявяване нищожност на упълномощителна сделка, представляваща пълномощно с нотариална заверка на подписа, с рег. № 2225 и № 2226, том 1, акт 76 от 11.03.2016 г. и обявяване недействителността на упълномощителна сделка, представляваща пълномощно с нотариална заверка на подписа - с рег. № 2370 и на съдържанието - с № 2371, том 1, акт 68 от 14.03.2016 г., в резултат на което е обявена недействителността на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД на договор за покупко - продажба на поземлени имоти, обективиран в нотариален акт № 15, том 6, рег. № 2694, дело № 362 от 2016 г., вписан в СВп - [населено място], с рег. № 1

1656/22.03.2016 г. акт 163, том 3, дело № 538/2016 г. на същия нотариус и в полза на ищеца са присъдени разноски.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че на 22.03.2016 г. между продавачите А. Н. К. и Запрян В. К. и купувача „Мек Балкан“ ЕООД е сключен договор за покупко – продажба на поземлени имоти, оформен в нотариален акт № 15 от същата дата на нотариус С. – рег. № 577 на НК. На сделката продавачите не са присъствали и са били представлявани от Б. Р. Б., с пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание № 2370 и № 2371 от 14.03.2016 г., извършени от ответника - нотариус С..

Представителната власт Б. е била учредена по силата на преупълномощаване от Ю. В. Н. – овластен лично от физическите лица – продавачи (Н. е племенник А. К.), съгласно пълномощно с рег. № 2225 и рег. № 2226 от 11.03.2016 г. на нотариус Н. Г., с нотариална заверка само на подписите. Изтъкнато е, че в пълномощното, овластяващо Ю. Н. е отразено, че последният има право да се снабдява с всички необходими документи във връзка с там описаните имоти (4 на брой) на А. и Запрян К., да подписва нотариален акт пред нотариус за покупко - продажбата им, да преупълномощава други лица с предоставените му права. В текста на пълномощното е вписано също и изявлението на упълномощителите, че за плащанията по сделката следва да се ползва банковата сметка на упълномощеното лице.

Продажната цена за имотите била в размер на 50 041 лв. и няма спор, че същата е заплатена преди подписване на договора по сметка на пълномощника Ю. Н.. Установено е, че с решение от 02.02.2022 г. по гр. д. № 2229/2018 г. на Районен съд - Лом, влязло в сила на 09.03.2022 г., е признато, че посочените по - горе упълномощителни сделки са недействителни – тези под № 2225 и № 2226 нищожни по силата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, а тези под № 2370 и № 2371 като недействителни по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Със същото решение на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за недействителна е обявена и описаната продажбена сделка.

Прието е, че с присъда № 27 от 9.06.2022 г. по НОХД № 403/2021 г. на Районен съд - Лом, потвърдена с окончателно решение № 124 от 12.07.2023 г. по ВНОХД № 169/2022 г. на Окръжен съд - Монтана подсъдимият Ю. В. Н. е признат за виновен и осъден за документно престъпление – за това, че съзнателно се ползвал пред нотариус С. С. с неистински пълномощни от А. и Запрян К. относно продажбата на описаните поземлени имоти. При горните фактически установявания втората инстанция е намерила, че са налице предпоставките от фактическия състав на специалното основание на чл. 73, ал. 1 ЗЗНД за ангажиране имуществената отговорност на ответника за произтекли вреди от деликт и е уважил предявения иск в размер на удостоверения по недействителната сделка материален интерес – платената покупна цена. Развила е доводи, че виновно извършеното от нотариуса (ответника по делото) увреждащо действие се изразява в неизпълнение на задължението му да следи за интересите на страните по сделката (участници в нотариалното производство пред него), доколкото не е проверил дали представителната власт на пълномощниците на продавачите е надлежно учредена – с оглед изискванията на чл. 37 ЗЗД (в редакция, ДВ, бр.

59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г.). В обжалваното решение е прието, че според тази разпоредба упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма; но ако договорът трябва да бъде сключен в 2 нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието. Съобразено е също, че овластяването на Б. Б. е оформено от ответника според закона – нотариално удостоверени са подписа на упълномощителя (Ю. Н.) и съдържанието на упълномощителната сделка, извършени едновременно. Не така обаче е било извършено упълномощаването на Ю. Н. за продажбата на поземлените имоти - тъй като е имало нотариална заверка само на подписа на упълномощителите - продавачи, но не и на съдържанието му. Установено е, че този пропуск е допуснат от нотариус Г., но е рефлектирал и върху надлежното упълномощаване на Б. Б., макар в действителност ответникът С. да е заверил пълномощното му относно подпис и съдържание, едновременно извършени (в съответствие с нормата на чл. 37 ЗЗД). Застъпено е становище, че при заверката на съдържанието обаче ответникът е бил длъжен да установи, че представителната власт за прехвърляне на права върху недвижим имот не е била надлежно учредена, тъй като е липсвала нотариалната заверка едновременно и на подписа и на съдържанието на упълномощителната сделка. Според съда дори и да се игнорира това неправилно нотариално удостоверяване следва да се вземе предвид, че при изповядване на самата продажбена сделка, нотариусът е следвало да проследи представителната власт, удостоверена в представените пълномощни и да установи, че липсва надлежно учредена такава от титулярите на правото на собственост спрямо техният близък Ю. Н.. Прието е, че проверката за надлежното овластяване за извършване на продажбения договор в нотариална форма от пълномощник е била лесна и възможна въз основа само на приложените по нотариалното дело пълномощни и не е било наложително в случая нотариусът да извършва справка в информационните регистри към Нотариалната камара. В заключение е направен извод, че при този недостатък в представителната власт за разпореждане с недвижим имот от страна на продавачите, нотариусът, следейки за охрана интересите на страните в нотариалното производство (чл. 25, ал. 1 ЗННД) и за спазването на закона, е следвало да откаже изповядване на договора, с последица предотвратяване заплащането на продажната цена от купувача, респ. осуетяването настъпването на вреда за последния (дружеството – ищец), предвид установената недействителност на разпоредителната сделка. Вместо това тя е осъществена от нотариуса, с което той е извършил нарушение на своите задължения по закон – деянието му е противоправно, а и виновно, тъй като не са ангажирани доказателства оборващи презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. За осъществена е намерена и последната от кумулативно дадените предпоставки на деликтния иск по чл. 73, ал. 1 ЗННД, вр. с чл. 45, ал.

1 ЗЗД – в пряка последица от деянието за дружеството е настъпила вреда – то е загубило средствата, които е заплатило като продажна цена по прогласената за недействителна сделка (удостоверения в обективиращия я нотариален акт материален интерес). Изразено е разбиране, че няма пречка вредата в горната форма да се претендира от дружеството – купувач както спрямо нотариус Г., така и спрямо самия пълномощник, който е осъден с влязла в сила присъда за извършеното от него документно престъпление. Прието е в случая, че се касае за вреда причинена от неколцина – чл. 53 ЗЗД и те отговарят солидарно, а кредиторът по деликтното правоотношение може да насочи претенцията си към всеки от солидарните длъжници, вкл. и към ответника по иска. Аргументирано е становище, че 3 отговорността на нотариуса е ограничена от нормата на чл. 73, ал. 1 in fine ЗННД, а разпределението на отговорността между делинквентите е ирелевантно за настоящия спор.

Обсъдено е и защитното възражение на ответника, че процесното вземане е погасено по давност като същото е намерено за неоснователно. Разяснено е, че вземането е възникнало по силата на установителното решение за прогласяване недействителност на продажбения договор на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, по който е платена цената (вредата съизмерима в хипотезата на чл. 73, ал. 1 ЗННД с удостоверения по сделката материален интерес) и това е датата, на която то е получило стабилитет - 9.03.2022 г. Влизането в сила на решението по иска по чл. 42, ал 2 ЗЗД, с което се признава, че продажбената сделка не произвежда правно действие, е правопораждащия юридически факт за вземането от непозволено увреждане (противоправно нотариално удостоверяване, довело като необходима последица до загуба на средствата за платената цена по недействителната сделка), което може да бъде съдебно предявено за защита именно от този момент.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба жалбоподателят поставя правни въпроси, които твърди да са обуславящи изхода по делото и са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Въпросите са със следното съдържание:

1. „Какви са правомощията на въззивния съд при разглеждане и решаване на делото предвид чл. 269, изр. 2 ГПК и ограничен ли е той от заявените в жалбата оплаквания по отношение правилността на първоинстанционното решение?;

2. „Длъжен ли е въззивният съд да изложи в решението си собствени мотиви по спорните въпроси, както и да обсъди в съвкупност всички събрани по делото доказателства и се произнесе по доводите на страните?“;

3. „Какви са предпоставките от основанието на иска по чл. 73 ЗННД, вр. с чл. 45 ЗЗД и това изисква ли наличие на всички елементи от състава на непозволеното увреждане и в частност – на причинна връзка между поведението на дееца и вредата?“;

По първия въпрос се сочи отклонение на въззивното решение с ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д.

№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с практиката на ВКС, изразена в решение № 165/18.10.2024 г. по т. д. № 1957/2023 г., решение № 50028/13.12.2023 г. по т. д. № 2610/2021 г., и двете по описа на II т.о., решение № 261/28.10.2014 г. по гр. д. № 2149/2014 г. на III г. о.

По второто питане се поддържа противоречие с горепосочения тълкувателен акт, а също и с решение № 275/21.05.2025 г. по гр. д. № 3619/2023 г. на ВКС, I г.о. и решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, IV г.о.

Относно последния въпрос е обосновано несъответствие с постановките на ППВС № 7/30.12.1959 г., както и с решение № 105/06.07.2017 г. по гр. д. № 2604/2016 г. на ВКС, IV г. о.

Иска се достъп до касация и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с доводи за очевидна неправилност на въззивното решение.